За България бъдещето са възрастните хора от гледна точка на статистиката и обществото ни започна да приема тази ситуация като катастрофа, но увеличаването на възрастта на една нация не е катастрофа, заяви директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков на конференцията "Български гласове за Европа: социални проблеми и възможности за решаването им", която се провежда в пресклуба на Българската телеграфна агенция в Пазарджик. Това е петата дискусия, организирана от Агенцията, в рамките на инициативата на БТА "Български гласове за Европа", в партньорство с Европейския парламент. Форумът бе открит от евродепутатът Атидже Алиева-Вели, областният управител на Пазарджик Иван Васев и заместник-генералният директор на БТА Евгения Друмева, която е модератор на събитието.
От Балканския институт разгледахме в дълбочина този въпрос, като решихме да видим ние ли сме най-възрастната нация, събрахме информация, резултатите сочат, че по-зле от нас като средна възраст на нацията са Япония, Германия, Швеция и Италия, ние сме на пето място в света, допълни Нейков. По думите му и четирите държави, които са преди нас, са сред групата Г-20, това е елитът на човешката цивилизация. "Увеличаването на възрастта на една нация не е катастрофа", заяви експертът.
Огнище на COVID-19 в Дом за възрастни хора в Ямбол
Той припомни, че Балканският институт по труда и социалната политика настоява за въвеждането на нов осигурителен риск у нас - дългосрочната грижа. По думите на Нейков, в България има съвременен модел на социално осигуряване с повечето от съвременните рискове, но нямаме риск, който се е появил около преди 40 години и се нарича дългосрочна грижа. "В живота на един човек може да дойде момент, в който той сам вече не може да се грижи за себе си и в този момент най-развитите индустриални страни казват, че не е достатъчно само пенсия да му се дава, а да има широк кръг услуги, с които той да се почувства пълноценен, да живее качествен живот. Именно в това се състои този нов осигурителен риск - ако човек е осигурен, системата му дава грижата, от която той има нужда. Тя финансира услугите, от които се нуждаеш за качествен и несамотен живот - социални, здравни, такива за преодоляване на социалната изолация.
"Системата може да ти осигури човек, който да ти прочете вестник, да си поприказваш с някого", допълни Нейков.
Първи резултати от Преброяване 2021: Обявиха колко е населението на България
С въвеждането на този нов осигурителен риск не само се подобрява качеството на живот на възрастните хора, но се създават нови работни места, нови социални услуги. "Абсолютно задължително е от утре да започне законодателна и управленска дейност за въвеждането на този осигурителен риск, който ще създаде много различни работни места, а рискът ще гарантира и финансирането на тази дейност през солидарната осигурителна система", допълни Нейков.
Той посочи, че предизвикателство е и създаването на адекватна актуална социална статистика в България по общини, по области, региони за различните потребности там. Може да се въведе система от 360 индикатори, а група от хора да попълват актуална статистика по всеки от тях, за да се вземат правилните управленски решения на ниво община, област, социално подпомагане и т.н Само така решенията ще бъдат верни, каза Иван Нейков.
От Балканския институт разгледахме в дълбочина този въпрос, като решихме да видим ние ли сме най-възрастната нация, събрахме информация, резултатите сочат, че по-зле от нас като средна възраст на нацията са Япония, Германия, Швеция и Италия, ние сме на пето място в света, допълни Нейков. По думите му и четирите държави, които са преди нас, са сред групата Г-20, това е елитът на човешката цивилизация. "Увеличаването на възрастта на една нация не е катастрофа", заяви експертът.
Огнище на COVID-19 в Дом за възрастни хора в Ямбол
Той припомни, че Балканският институт по труда и социалната политика настоява за въвеждането на нов осигурителен риск у нас - дългосрочната грижа. По думите на Нейков, в България има съвременен модел на социално осигуряване с повечето от съвременните рискове, но нямаме риск, който се е появил около преди 40 години и се нарича дългосрочна грижа. "В живота на един човек може да дойде момент, в който той сам вече не може да се грижи за себе си и в този момент най-развитите индустриални страни казват, че не е достатъчно само пенсия да му се дава, а да има широк кръг услуги, с които той да се почувства пълноценен, да живее качествен живот. Именно в това се състои този нов осигурителен риск - ако човек е осигурен, системата му дава грижата, от която той има нужда. Тя финансира услугите, от които се нуждаеш за качествен и несамотен живот - социални, здравни, такива за преодоляване на социалната изолация.
"Системата може да ти осигури човек, който да ти прочете вестник, да си поприказваш с някого", допълни Нейков.
Първи резултати от Преброяване 2021: Обявиха колко е населението на България
С въвеждането на този нов осигурителен риск не само се подобрява качеството на живот на възрастните хора, но се създават нови работни места, нови социални услуги. "Абсолютно задължително е от утре да започне законодателна и управленска дейност за въвеждането на този осигурителен риск, който ще създаде много различни работни места, а рискът ще гарантира и финансирането на тази дейност през солидарната осигурителна система", допълни Нейков.
Той посочи, че предизвикателство е и създаването на адекватна актуална социална статистика в България по общини, по области, региони за различните потребности там. Може да се въведе система от 360 индикатори, а група от хора да попълват актуална статистика по всеки от тях, за да се вземат правилните управленски решения на ниво община, област, социално подпомагане и т.н Само така решенията ще бъдат верни, каза Иван Нейков.
