След 13 години очакване, България е на път да се сдобие с нова газова връзка с Гърция. Проектът е готов, а Комисията за енергийно и водно регулиране прие последните три решения, с които газовата тръба може да стартира търговска експлоатация от 1 октомври.
През какви перипетии премина изграждането на интерконектора и колко газ държавата може да пренесе през него, разказа за БНТ един от изпълнителните директори на компанията оператор Теодора Георгиева.
България остана без газ в началото на 2009 година след като Русия спря доставките на синьо гориво през Украйна. Тогава това беше единственият път за доставка на природен газ към страната ни - така започва историята на новия интерконектор между България и Гърция.
"Проектът е геополитически, което автоматично означава, че е изложен на доста рискове. Аз се присъединих към екипа през 2015, когато все още нямаше осигурено финансиране. Така че в онзи момент, на този проект, никой не вярваше, че ще се случи.", разказва Теодора Георгиева, изп. директор на ICGB.
Президентът на Азербайджан идва у нас за пускането на интерконектора с Гърция
Още през 2009 интерконекторът е обявен за проект от национално значение. Следващата година България сключва споразумение с Гърция за изграждане на тръбата.
През 2011 година е регистрирана компанията оператор. През 2015 е приета пътна карта на проекта, две години по-късно тръбата има разрешение за строеж в България, а след още две и в Гърция. Едва през 2019 година е осигурено финансиране на проекта и е направена първа копка.
"Пътят беше наистина, бих казала, трънлив. До 2018 ние не разполагахме с нищо. Минахме през ЕК, през одобрение за въпросните грантове и дългосрочен заем от 25 години. И чак 2019 подписахме ключовите споразумения, които направиха възможно да се активира строителството като по пътя имахме и други пречки - всички поръчки бяха направени по Закона за обществените поръчки, имахме спирания от поне година и половина от участници в търга, които не бяха в състояние да изпълнят този проект, но го спираха.", смята Теодора Георгиева, изп. директор на ICGB.
Газовата връзка е дълга 182 километра, капацитетът ѝ е 3 млрд. кубични метра годишно, а цената й над 240 млн. евро. Бюджетът на компанията е позволи да бъде избрана гръцка компания за строител.
"Не бих казала, че сме много доволни от представянето и организацията на самия гръцки строител, но наистина сме на финалната права. От друга страна трябва да е ясно, че говорим за проект, който е доста предизвикателен - има доста сериозен терен планински, има доста пресичания. Пресичането на Студен кладенец е третото в Европа по отношение на инженерно предизвикателство. Без тези пресичания, въобще нямаше да стигнем до тук", казва Теодора Георгиева, изп. директор на ICGB.
Шишков: Няма да имаме проблем с доставките на газ по интерконектора с Гърция
Именно на гръцката връзка се възлагат големи надежди за диверсификация на енергийните източници у нас.
"Този проект, именно, ще ни направи независими. И особено, когато имаме война в Украйна, неговата стойност доста сериозно се увеличава. С наличието на тази енергийна свързаност, България се позиционира като сериозен фактор, защото чрез нея може да пренасяме 3 млрд. куб. метра газ от различни източници, колкото е капацитета на потреблението ни.", убедена е Теодора Георгиева.
Интересен казус представлява държавната компания "Булгаргаз". Според правилата на Европейския съюз тя не може да разервира повече от определен процент от тръбата.
"Според регулациите имаме ограничения с "Булгаргаз", във връзка с доминантно положение на пазара. Те са около 40% от капацитета от газопровода. Разбира се, при липса на друг дългосрочен интерес, е въпрос на някакво разбиране и разрешително от Европейския съюз. Но да - има такова ограничение. Азерският газ, доколкото знаем, е на изключително ниски цени в сравнение с тези на пазара. Отделно, наличието на различни източници предопределя намаляване на цена и конкуренция, която България досега не е имала.
От около година и половина се съобщава, че ще тръгне газовата връзка, сега наистина ли ще се случи? Категорично тръгва от първи октомври. Според мен имаше някакво подценяване на това колко е нелек пътят на узаконяване на даден обект. ", допълва Георгиева.
През какви перипетии премина изграждането на интерконектора и колко газ държавата може да пренесе през него, разказа за БНТ един от изпълнителните директори на компанията оператор Теодора Георгиева.
България остана без газ в началото на 2009 година след като Русия спря доставките на синьо гориво през Украйна. Тогава това беше единственият път за доставка на природен газ към страната ни - така започва историята на новия интерконектор между България и Гърция.
"Проектът е геополитически, което автоматично означава, че е изложен на доста рискове. Аз се присъединих към екипа през 2015, когато все още нямаше осигурено финансиране. Така че в онзи момент, на този проект, никой не вярваше, че ще се случи.", разказва Теодора Георгиева, изп. директор на ICGB.
Президентът на Азербайджан идва у нас за пускането на интерконектора с Гърция
Още през 2009 интерконекторът е обявен за проект от национално значение. Следващата година България сключва споразумение с Гърция за изграждане на тръбата.
През 2011 година е регистрирана компанията оператор. През 2015 е приета пътна карта на проекта, две години по-късно тръбата има разрешение за строеж в България, а след още две и в Гърция. Едва през 2019 година е осигурено финансиране на проекта и е направена първа копка.
"Пътят беше наистина, бих казала, трънлив. До 2018 ние не разполагахме с нищо. Минахме през ЕК, през одобрение за въпросните грантове и дългосрочен заем от 25 години. И чак 2019 подписахме ключовите споразумения, които направиха възможно да се активира строителството като по пътя имахме и други пречки - всички поръчки бяха направени по Закона за обществените поръчки, имахме спирания от поне година и половина от участници в търга, които не бяха в състояние да изпълнят този проект, но го спираха.", смята Теодора Георгиева, изп. директор на ICGB.
Газовата връзка е дълга 182 километра, капацитетът ѝ е 3 млрд. кубични метра годишно, а цената й над 240 млн. евро. Бюджетът на компанията е позволи да бъде избрана гръцка компания за строител.
"Не бих казала, че сме много доволни от представянето и организацията на самия гръцки строител, но наистина сме на финалната права. От друга страна трябва да е ясно, че говорим за проект, който е доста предизвикателен - има доста сериозен терен планински, има доста пресичания. Пресичането на Студен кладенец е третото в Европа по отношение на инженерно предизвикателство. Без тези пресичания, въобще нямаше да стигнем до тук", казва Теодора Георгиева, изп. директор на ICGB.
Шишков: Няма да имаме проблем с доставките на газ по интерконектора с Гърция
Именно на гръцката връзка се възлагат големи надежди за диверсификация на енергийните източници у нас.
"Този проект, именно, ще ни направи независими. И особено, когато имаме война в Украйна, неговата стойност доста сериозно се увеличава. С наличието на тази енергийна свързаност, България се позиционира като сериозен фактор, защото чрез нея може да пренасяме 3 млрд. куб. метра газ от различни източници, колкото е капацитета на потреблението ни.", убедена е Теодора Георгиева.
Интересен казус представлява държавната компания "Булгаргаз". Според правилата на Европейския съюз тя не може да разервира повече от определен процент от тръбата.
"Според регулациите имаме ограничения с "Булгаргаз", във връзка с доминантно положение на пазара. Те са около 40% от капацитета от газопровода. Разбира се, при липса на друг дългосрочен интерес, е въпрос на някакво разбиране и разрешително от Европейския съюз. Но да - има такова ограничение. Азерският газ, доколкото знаем, е на изключително ниски цени в сравнение с тези на пазара. Отделно, наличието на различни източници предопределя намаляване на цена и конкуренция, която България досега не е имала.
От около година и половина се съобщава, че ще тръгне газовата връзка, сега наистина ли ще се случи? Категорично тръгва от първи октомври. Според мен имаше някакво подценяване на това колко е нелек пътят на узаконяване на даден обект. ", допълва Георгиева.
