В петък (01 ноември) кадровият орган на съдебната власт публикува пълната стенограма от заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 24 октомври и посветено изцяло на изслушването и гласуването на кандидатурата на Иван Гешев за следващ "обвинител №1". Документът съдържа 240 страници, които вече са на разположение и на президента Румен Радев. Точно преди седмица държавният глава получи решението на ВСС за успешния избор с 20 гласа "за" и само четири "против" номинацията на Гешев.
В рамките на заседанието, настоящият главен прокурор Сотир Цацаров направи изказване, провокиран от предварително написаната реч на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, с която, ползвайки политически аргументи, той атакува номинацията и последващото избиране на Иван Гешев за "обвинител №1".
Уважаеми колеги, аз, в интерес на истината нямах каквото и намерение да се изказвам, но след всичко онова, което чух, мисля, че ще трябва да кажа няколко думи. Единственото, за което ще се извиня, е, че няма да ползвам предварително писмен текст, независимо дали е написан от този, който го прочете, или от някой друг.
Няколко думи за кандидата. Аз ще подкрепя този кандидат. Ще го подкрепя не защото очаквам от Иван Гешев благодарност. И ще бъда съвсем откровен - ако аз очаквам от Иван Гешев благодарност заради подкрепата си за неговата кандидатура, на същото основание, по същите причини, по същите виждания на стоящия до мен би следвало да очаквам благодарност и от него за същата подкрепа, която оказах и за неговата кандидатура. Само че аз не я очаквам от никого. Казвам го съвсем честно!
Ще подкрепя този кандидат, защото знам как той работи. Ще подкрепя този кандидат, защото знам, че той не се огъна в най- тежкото време. Ще го подкрепя, защото знам какво е отношението към колегите му. Ще го подкрепя и по още една причина - и като я кажа, може да прозвучи малко негативно или самокритично към мен самия. Тук беше направена една ретроспекция, историческа, от г-н Диков (в интерес на истината доста точна) по отношение на професионалния, политическия, или какъвто щете произход на кандидатите и съответно на главните прокурори. Да, преди да стана главен прокурор, аз бях 20 години съдия. Честно казано, все ми се струва, че в душата си съм повече съдия от някои други. Но знам какви трудности костваше на мен навлизането в тази работа, решаването на всички проблеми, свързани с прокуратурата в състоянието, в което я заварих, с авторитета, в който я заварих, с уязвимостта, в която я заварих и с много, много други неща, които не бива да се казват не защото човек трябва да ги крие, а защото човек трябва да има уважение към миналото и никога да не счита, че той е най-добрият, най-честният, най-умният и, разбира се, най-способният. Винаги след нас има други хора и те винаги ще направят повече след нас. Но така или иначе аз съм работил достатъчно време с Иван Гешев, за да кажа, че е дошло време, в което (не повтарям нечия щампа) начело на прокуратурата трябва да застане прокурор.
Мина времето, в което начело на прокуратурата трябваше да застане адвокат. Мина времето, в което начело на прокуратурата може би трябваше да застане юрист (или е застанал), който е политик, отдавна, слава Богу, мина. Мина времето, в което начело на прокуратурата трябваше да застане съветник на президента и професор по право (мисля, че тогава доцент). Мина времето, в което начело на прокуратурата трябваше да застане наказателен съдия. Дойде времето, в което начело на прокуратурата трябва да застане прокурор. Толкова по отношение на кандидата.
Сега, за да не изглежда, че влизам в спор с преждеговорищия (Лозан Панов-бел.ред.), ще направя няколко коментара на казаното от него, просто защото те касаеха този кандидат и в крайна сметка касаеха оценката за него. Така че мисля, че при всички случаи трябва да се кажат няколко думи и за това, което беше изразително прочетено току-що. Слушайки го, аз си мисля, че г-н Панов говори като човек, чиято процедура е протекла кристално чисто, при пълна информираност и при пълна състезателност. Слушайки го, даже си мисля, че г-н Панов говори като човек, който сякаш въобще не е участвал в такава процедура - наблюдавал я е отстрани и ... (прави пауза.) Поради тази причина има, как да кажа, всичките основания да съди нейните негативи и, разбира се, да съди негативите на процедурата по принцип.
Аз бих задал въпроса по какво тази процедура се отличава от процедурата, по която бе избран председателят на Върховния касационен съд. По какво тази процедура се отличава от предните процедури? Разбира се, тук в никакъв случай не изключвам и тази, при която съм избран аз. Нямало е процедура или подобен случай, в който подобна написана реч да не се е чела. Господин Чолаков не е от хората, които се обиждат, той е много широко скроен (това не е комплимент), но г-н Чолаков помни много добре как беше наречен неговият избор на финала на поредната прочетена реч. Бе наречен "изборът на тишината". И аз питам. Когато избирахме председателя на Върховния касационен съд, правихме ли този детайлен преглед на неговите професионални качества, за които той апелира сега? Позволи ли си някой да оценява качеството на актовете му, работата му и всичко друго, освен едно добило популярност тълкувателно решение, на което, разбира се, той е бил докладчик и чиято работа по това тълкувателно решение заслужава, разбира се, уважение? Зададохме ли въпроса по време на неговата процедура (на Чолаков въобще не я зададохме, защото тя беше "на тишината") кой и как го предложи, за да може той сега с тази гражданска смелост да задава същите тези въпроси (не че няма право на нея).
Аз ще кажа според мен на какво разчита колегата Панов. Колегата Панов разчита на времето. Колкото повече минава време, толкова повече в тази зала оставаме (всъщност вече не сме "оставаме") все по-малко хората, които знаят как протече неговата процедура. Първо тази зала беше пълна с хора, които го знаеха. После в тази зала останахме двама - Георги Колев и аз (честно казано, двамата най-виновни). После, по стечение на обстоятелствата, защото на Колев му изтече мандатът, останах само аз. Ще минат още два месеца, живот и здраве, и тъй като никой мандат не е вечен, от тази зала ще си изляза и аз и тогава никой няма да знае какво точно се е случило тук вътре, и което е по-важно - в една друга сграда (не, в две други сгради). Аз го знам. Няма да го кажа и ще ви кажа защо. Няма да го кажа не защото уважавам Лозан Панов. Няма да го кажа, защото уважавам Върховния касационен съд, уважавам съда и уважавам неговия председател - не този председател, длъжността "председател" на Върховния касационен съд.
Няколко думи по въпроса "Десислава Иванчева". Той беше повдиган много и много пъти. Защо Гешев беше на място? Защото аз му казах да отиде там. Защото по това време това беше първата операция, която се провеждаше съвместно - на Прокуратурата с новосъздадената КПКОНПИ. И тъй като бях в командировка в Италия, му казах, че той трябва да отиде и да подкрепи колегите си. Ако за това е виновен, виновен съм и аз. Протече ли всичко при Десислава Иванчева безгрешно? Не, не протече. Допуснати бяха много грешки. В крайна сметка обаче опитът да бъде превърната Десислава Иванчева в политическа емблема (аз между другото знам какво е "политическо говорене" и мога да ви го обясня) на една партия и най-вече в символ на неуспеха на две институции - Прокуратура и КПКОНПИ, не успя. Не Иван Гешев трябва да се срамува за това, което стана при ареста на Иванчева. Лозан Панов трябва да се срамува за това, че не каза нито дума, когато по улицата на две пресечки оттук протече марш в защита на подсъдимата и председателя на Върховния касационен съд, чието дело рано или късно ще стигне в съда, на който той сега е административен ръководител. Не казвам, че трябваше да промени възгледите си, просто трябваше да каже, че това е нередно. Вместо това той се снима до човека, който водеше този марш, който се снима до Цветан Василев, който е обвиняем за побой над журналисти, и на организирания от който форум прочете поредното написано слово. Това, което говоря сега, не е за да изразя негативизма си, личните си отношения или противопоставянето към Лозан Панов. Но при тези думи към Иван Гешев аз съм длъжен да кажа всичко, което мисля, защото по този начин изразявам подкрепата си към кандидата Гешев.
Нахвърлял съм си още две неща. Едното от тях е за протестите и за всичко онова, което се каза, попита и т.н. Вижте, трябва да сме абсолютно честни - участниците в протестите са най-общо казано две категории хора. Едната от тях са хора, които протестират по свое лично убеждение. Те имат пълното право на това, защото са свободни български граждани и никой не може да ги накара да харесат Гешев. Никой не може да ме накара да харесам Панов. Никой не може да го накара него да има позитивизъм към мен. Всеки има право на мнение!
Само че зад другата част на тези протести има гнусна политическа игра. Една политическа партия може би в опита си да бъде забелязана, защото не може да бъде забелязана с кампанията си, заяви, че спря кампанията си, за да може да участва в протестите срещу Иван Гешев. Това прозвуча фундаментално - все едно спряха влаковете в страната или спря програма "Хоризонт", даже беше по-зле от "Хоризонт". Лидерът на тази партия каза, че това е политически натиск. Лидерът на тази партия е фиксиран в институцията "Прокуратура" не защото е толкова демократичен, защото се провали във всички начинания, които му бяха възложени от хората, които стоят зад него - тези от чужбина и тези тук, в България, и той не може да си го прости. Той не може да прости огромния си неуспех. Гешев е поредният негов провал. Затова не може да си го прости. Толкова за тези протести. Но тези, които протестират по съвест, тях трябва да ги уважим, на тях трябва да им кажем: "Вие имате това право", защото в това политика няма. В другото, г-жо Дишева, има.
И последното, което съм си написал, е за реформата в прокуратурата. Без да обиждам никого, ако главният прокурор се казваше (или кандидатът, все тази) Христо Бойкикев, Христо Иванов или Лозан Панов, вярвайте ми, и дума нямаше да чуете за реформа в прокуратурата - тя отдавна щеше да е приключила. Но понеже кандидатът се казва Иван Гешев и той по ред причини (той си ги каза доста откровено) е неудобен за поне шест души с пари, власт, медии, които са обвиняеми или подсъдими, е, това е резултатът.
Затова, не защото Лозан Панов се е обявил против Иван Гешев, а защото аз знам как работи Гешев и вярвам, че това е доброто решение за прокуратурата, аз ще го подкрепя. И ще го подкрепя с чиста съвест. И ще го подкрепя, без да чакам благодарност от него. А това, че няма да получа и да чакам благодарност от него, все съм сигурен, че времето ще ви го покаже.
Толкова.
В рамките на заседанието, настоящият главен прокурор Сотир Цацаров направи изказване, провокиран от предварително написаната реч на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, с която, ползвайки политически аргументи, той атакува номинацията и последващото избиране на Иван Гешев за "обвинител №1".
ВСС избра Иван Гешев за главен прокурор, на ход е президентът
Уважаеми колеги, аз, в интерес на истината нямах каквото и намерение да се изказвам, но след всичко онова, което чух, мисля, че ще трябва да кажа няколко думи. Единственото, за което ще се извиня, е, че няма да ползвам предварително писмен текст, независимо дали е написан от този, който го прочете, или от някой друг.
Няколко думи за кандидата. Аз ще подкрепя този кандидат. Ще го подкрепя не защото очаквам от Иван Гешев благодарност. И ще бъда съвсем откровен - ако аз очаквам от Иван Гешев благодарност заради подкрепата си за неговата кандидатура, на същото основание, по същите причини, по същите виждания на стоящия до мен би следвало да очаквам благодарност и от него за същата подкрепа, която оказах и за неговата кандидатура. Само че аз не я очаквам от никого. Казвам го съвсем честно!
Ще подкрепя този кандидат, защото знам как той работи. Ще подкрепя този кандидат, защото знам, че той не се огъна в най- тежкото време. Ще го подкрепя, защото знам какво е отношението към колегите му. Ще го подкрепя и по още една причина - и като я кажа, може да прозвучи малко негативно или самокритично към мен самия. Тук беше направена една ретроспекция, историческа, от г-н Диков (в интерес на истината доста точна) по отношение на професионалния, политическия, или какъвто щете произход на кандидатите и съответно на главните прокурори. Да, преди да стана главен прокурор, аз бях 20 години съдия. Честно казано, все ми се струва, че в душата си съм повече съдия от някои други. Но знам какви трудности костваше на мен навлизането в тази работа, решаването на всички проблеми, свързани с прокуратурата в състоянието, в което я заварих, с авторитета, в който я заварих, с уязвимостта, в която я заварих и с много, много други неща, които не бива да се казват не защото човек трябва да ги крие, а защото човек трябва да има уважение към миналото и никога да не счита, че той е най-добрият, най-честният, най-умният и, разбира се, най-способният. Винаги след нас има други хора и те винаги ще направят повече след нас. Но така или иначе аз съм работил достатъчно време с Иван Гешев, за да кажа, че е дошло време, в което (не повтарям нечия щампа) начело на прокуратурата трябва да застане прокурор.
Мина времето, в което начело на прокуратурата трябваше да застане адвокат. Мина времето, в което начело на прокуратурата може би трябваше да застане юрист (или е застанал), който е политик, отдавна, слава Богу, мина. Мина времето, в което начело на прокуратурата трябваше да застане съветник на президента и професор по право (мисля, че тогава доцент). Мина времето, в което начело на прокуратурата трябваше да застане наказателен съдия. Дойде времето, в което начело на прокуратурата трябва да застане прокурор. Толкова по отношение на кандидата.
Сега, за да не изглежда, че влизам в спор с преждеговорищия (Лозан Панов-бел.ред.), ще направя няколко коментара на казаното от него, просто защото те касаеха този кандидат и в крайна сметка касаеха оценката за него. Така че мисля, че при всички случаи трябва да се кажат няколко думи и за това, което беше изразително прочетено току-що. Слушайки го, аз си мисля, че г-н Панов говори като човек, чиято процедура е протекла кристално чисто, при пълна информираност и при пълна състезателност. Слушайки го, даже си мисля, че г-н Панов говори като човек, който сякаш въобще не е участвал в такава процедура - наблюдавал я е отстрани и ... (прави пауза.) Поради тази причина има, как да кажа, всичките основания да съди нейните негативи и, разбира се, да съди негативите на процедурата по принцип.
Аз бих задал въпроса по какво тази процедура се отличава от процедурата, по която бе избран председателят на Върховния касационен съд. По какво тази процедура се отличава от предните процедури? Разбира се, тук в никакъв случай не изключвам и тази, при която съм избран аз. Нямало е процедура или подобен случай, в който подобна написана реч да не се е чела. Господин Чолаков не е от хората, които се обиждат, той е много широко скроен (това не е комплимент), но г-н Чолаков помни много добре как беше наречен неговият избор на финала на поредната прочетена реч. Бе наречен "изборът на тишината". И аз питам. Когато избирахме председателя на Върховния касационен съд, правихме ли този детайлен преглед на неговите професионални качества, за които той апелира сега? Позволи ли си някой да оценява качеството на актовете му, работата му и всичко друго, освен едно добило популярност тълкувателно решение, на което, разбира се, той е бил докладчик и чиято работа по това тълкувателно решение заслужава, разбира се, уважение? Зададохме ли въпроса по време на неговата процедура (на Чолаков въобще не я зададохме, защото тя беше "на тишината") кой и как го предложи, за да може той сега с тази гражданска смелост да задава същите тези въпроси (не че няма право на нея).
Аз ще кажа според мен на какво разчита колегата Панов. Колегата Панов разчита на времето. Колкото повече минава време, толкова повече в тази зала оставаме (всъщност вече не сме "оставаме") все по-малко хората, които знаят как протече неговата процедура. Първо тази зала беше пълна с хора, които го знаеха. После в тази зала останахме двама - Георги Колев и аз (честно казано, двамата най-виновни). После, по стечение на обстоятелствата, защото на Колев му изтече мандатът, останах само аз. Ще минат още два месеца, живот и здраве, и тъй като никой мандат не е вечен, от тази зала ще си изляза и аз и тогава никой няма да знае какво точно се е случило тук вътре, и което е по-важно - в една друга сграда (не, в две други сгради). Аз го знам. Няма да го кажа и ще ви кажа защо. Няма да го кажа не защото уважавам Лозан Панов. Няма да го кажа, защото уважавам Върховния касационен съд, уважавам съда и уважавам неговия председател - не този председател, длъжността "председател" на Върховния касационен съд.
Няколко думи по въпроса "Десислава Иванчева". Той беше повдиган много и много пъти. Защо Гешев беше на място? Защото аз му казах да отиде там. Защото по това време това беше първата операция, която се провеждаше съвместно - на Прокуратурата с новосъздадената КПКОНПИ. И тъй като бях в командировка в Италия, му казах, че той трябва да отиде и да подкрепи колегите си. Ако за това е виновен, виновен съм и аз. Протече ли всичко при Десислава Иванчева безгрешно? Не, не протече. Допуснати бяха много грешки. В крайна сметка обаче опитът да бъде превърната Десислава Иванчева в политическа емблема (аз между другото знам какво е "политическо говорене" и мога да ви го обясня) на една партия и най-вече в символ на неуспеха на две институции - Прокуратура и КПКОНПИ, не успя. Не Иван Гешев трябва да се срамува за това, което стана при ареста на Иванчева. Лозан Панов трябва да се срамува за това, че не каза нито дума, когато по улицата на две пресечки оттук протече марш в защита на подсъдимата и председателя на Върховния касационен съд, чието дело рано или късно ще стигне в съда, на който той сега е административен ръководител. Не казвам, че трябваше да промени възгледите си, просто трябваше да каже, че това е нередно. Вместо това той се снима до човека, който водеше този марш, който се снима до Цветан Василев, който е обвиняем за побой над журналисти, и на организирания от който форум прочете поредното написано слово. Това, което говоря сега, не е за да изразя негативизма си, личните си отношения или противопоставянето към Лозан Панов. Но при тези думи към Иван Гешев аз съм длъжен да кажа всичко, което мисля, защото по този начин изразявам подкрепата си към кандидата Гешев.
Нахвърлял съм си още две неща. Едното от тях е за протестите и за всичко онова, което се каза, попита и т.н. Вижте, трябва да сме абсолютно честни - участниците в протестите са най-общо казано две категории хора. Едната от тях са хора, които протестират по свое лично убеждение. Те имат пълното право на това, защото са свободни български граждани и никой не може да ги накара да харесат Гешев. Никой не може да ме накара да харесам Панов. Никой не може да го накара него да има позитивизъм към мен. Всеки има право на мнение!
Само че зад другата част на тези протести има гнусна политическа игра. Една политическа партия може би в опита си да бъде забелязана, защото не може да бъде забелязана с кампанията си, заяви, че спря кампанията си, за да може да участва в протестите срещу Иван Гешев. Това прозвуча фундаментално - все едно спряха влаковете в страната или спря програма "Хоризонт", даже беше по-зле от "Хоризонт". Лидерът на тази партия каза, че това е политически натиск. Лидерът на тази партия е фиксиран в институцията "Прокуратура" не защото е толкова демократичен, защото се провали във всички начинания, които му бяха възложени от хората, които стоят зад него - тези от чужбина и тези тук, в България, и той не може да си го прости. Той не може да прости огромния си неуспех. Гешев е поредният негов провал. Затова не може да си го прости. Толкова за тези протести. Но тези, които протестират по съвест, тях трябва да ги уважим, на тях трябва да им кажем: "Вие имате това право", защото в това политика няма. В другото, г-жо Дишева, има.
И последното, което съм си написал, е за реформата в прокуратурата. Без да обиждам никого, ако главният прокурор се казваше (или кандидатът, все тази) Христо Бойкикев, Христо Иванов или Лозан Панов, вярвайте ми, и дума нямаше да чуете за реформа в прокуратурата - тя отдавна щеше да е приключила. Но понеже кандидатът се казва Иван Гешев и той по ред причини (той си ги каза доста откровено) е неудобен за поне шест души с пари, власт, медии, които са обвиняеми или подсъдими, е, това е резултатът.
Затова, не защото Лозан Панов се е обявил против Иван Гешев, а защото аз знам как работи Гешев и вярвам, че това е доброто решение за прокуратурата, аз ще го подкрепя. И ще го подкрепя с чиста съвест. И ще го подкрепя, без да чакам благодарност от него. А това, че няма да получа и да чакам благодарност от него, все съм сигурен, че времето ще ви го покаже.
Толкова.
