Темпото на растеж на производството в приетите страни в ЕС през 2004 г. се ускорява

1 юни 2007 14:07

Темпото на увеличение на производството в 10-те нови страни членки на ЕС продължи да се ускорява през 2006 г., се посочва в последния регулярен икономически доклад на Световната банка, публикуван на сайта на финансовата институция.

Растежът се е ускорил в Естония, Латвия, Полша, Словакия, Словения и Румъния, докато в Чехия, Литва и България е останал до голяма степен непроменен.

Цялостното силно представяне на региона отразява благоприятната външна обстановка на силен глобален растеж, ниски лихвени равнища и положително усещане за нововъзникващите пазари. В някои страни обаче процъфтяващото вътрешно търсене води до прегряване на икономиката и настоящите равнища на растеж изглежда няма да бъдат устойчиви. Очаква се растежът в региона, с изключение на Полша, Словакия и България, да се забави през 2007 година.

Докладът отбелязва, че силното темпо на растеж на производството е свързано с нарастващата заетост и намаляващите равнища на безработица (с изключение на Полша и Словакия). Секторът на услугите е създал най-много нови работни места (с изключение на Чехия), въпреки че строителният сектор също имаше голям принос в някои страни. Междувременно равнищата на участие на работната сила са намалели в Полша, Литва, Словакия и Чехия (допринасяйки за намаляване на безработицата). Затягането на трудовите пазари е предизвикало реален растеж на заплатите с двуцифрени стойности в Балтийските страни и Румъния през 2006 година. Изтичането на работна сила от новите страни членки продължава, въпреки че се наблюдава слабо забавяне.

Последният доклад на СБ отново предупреждава за инфлационния натиск, който в някои страни от региона се засилва, с производство надхвърлящо потенциала, затягане на трудовите пазари и бърз кредитен растеж. Инфлацията нараства бързо в Балтийските страни (без Латвия), а равнището й е с възходяща тенденция в Полша и Чехия, чиято валутна политика в момента е насочена към затягане. В Унгария инфлацията може да е била засегната от влиянието на широко администрираните увеличения на цените с по-слабо търсене и силно покачване на стойността на форинта, които поддържат обръщането на тенденцията. Повишаването на валутната стойност се свързва и със спада на инфлацията в Словакия и Румъния, а лихвените проценти вървят надолу. Докато силната фискална позиция допринесе за намаляване на инфлационния натиск в България, фискалната политика не помогна достатъчно за обуздаването на инфлацията и реалния натиск от покачването на валутната стойност в други страни.

Авторите на доклада отбелязват, че дефицитът по текущите сметки се е разширил повече, достигайки много високи равнища в най-уязвимите страни. Докато износът в региона е продължил силно да нараства, процъфтяващото вътрешно търсене е повишило дефицита в текущата сметка до 15 процента от БВП или повече в Латвия, Естония и България. Междувременно дефицитът по текущата сметка на Унгария значително е намалял. Притокът на преки чуждестранни инвестиции е много по-нисък спрямо дефицита в текущите сметки на Балтийските страни, а равнищата на външния дълг са се увеличили още, какъвто е случаят с България.

Междувременно външните позиции остават силни в Чехия и Полша, където растежът бе по-балансиран. Почти няма съмнение, че Латвия е най-уязвимата страна в региона, но ситуацията в Естония, Литва, България и Румъния също дава основание за наблюдение.