Близо 30% от интернет потребителите у нас всяка година стават жертва на измами в онлайн пространството. Най-трудният въпрос тук е как да открием самоличността на вероятния измамник. Това в повечето случаи е невъзможно, тъй като често изпращачът на фалшив имейл стои зад десетки начини на защита. В същото време измамите се простират в най-различни области и всичките, свързани с ползването на интернет, като зад тях седят както хора със сериозни компютърни познания, така и такива с "гениални" идеи, чийто интернет познания се простират до проверка на пощата и прочитане на интересните публикации в популярните компютърни портали.
Най-голяма успеваемост обаче се отчита, когато тези два типа хора обединят своите усилия в стремежа си да ви измъкнат някой долар, евро или лев. Тогава често начинанията на подобни идеи се увенчават с успех.
Едва ли има човек у нас, който да не е получавал на електронната си поща странни съобщения или писма с податели от страни от Западна Африка или от държави в Източна Европа. В тези писма често пише как принцеса от Изтока или богата наследница на руски милиардер ви предлага да се ожените за нея и по този начин да наследите няколко милиона долара. За причина се изтъква, че семейството й е загинало или пък родителите й се отказали от нея и сега тя спешно си търси съпруг. За да се ожените по сметка в интернет, обаче, се изисква да изпратите всичките си данни, това включва и тези от кредитните ви и дебитни карти, на определен адрес, регистриран на сървър в Нигерия или Русия, например. Обещанието е, че срещу това ще получите обратно писмо с резервация на самолетен билет и електронен чек за няколко хиляди долара.
Оказва се, обаче, че вместо да получите пари, след като си изпратите наивно данните, някой за броени минути източва парите от картите и ви оставя без стотинка.
В по-малко добрия вариант за вас чрез вашите кредитни карти някой си пазарува в скъпите магазини в Париж или Лондон, например, като ви оставя около една десета от сумата. Такива случаи са хиляди по света като в последните две-три години станаха изключително често явление и в България. Това се дължи според полицаи и банкови експерти на факта, че у нас масово се издават кредитни карти. Най-лесно за престъпниците е източването на малки суми от по 200-500 евро от картите със среден лимит. Това са кредити от по 4000-5000 лева и са собственост обикновено на хора, които често ги ползват за пазаруване. В доста случаи източването на парите остава незабелязано и хората се досещат какво се е случило едва след месец-два. В същото време десетки хиляди долари и евро са сумите, с които са измамени стотици граждани на Европейския съюз и Съединените щати от български престъпни банди. Това става чрез фалшиви интернет сайтове, в които се продават луксозни автомобили или ретро мебели и скъпи антики. Впоследствие, обаче, се оказва, че продаваните стоки всъщност не съществуват, а купувачите пращат парите си в измислени сметки, създадени на името на несъществуващи хора. По този начин наивните колекционери на ретро автомобили, например, се разделят със суми от порядъка на 10 000 евро или долара.
След това парите от тези фалшиви сметки отиват в джобовете на босовете на тези престъпни мрежи. Ако полицията реши да прави разследване пък, най-често стига до имената на хора, които преди време са загубили паспортите си или са им били откраднати документите. Полицаи разказаха пред Дарик, че на практика, това прави подобни престъпления почти неразкриваеми. Много трудно е и да се установи в интернет зад кои точно аукциони стоят истински продавачи и зад кои измамници. В интернет пространството съществуват стотици подобни страници, на които се предлагат за продажба скъпи ретро коли или яхти. На всички обаче, за да се регистрираш и да получиш достъп, трябва да оставиш номерата на кредитната си карта. Ако продавачът е честен, няма никаква опасност за парите ви. В противен случай обаче нищо чудно след поредното отиване до банкомат да установите, че част от средствата ви липсват.
За опитите на престъпници да измамят хилядите потребители в интернет, кои са най честите опити за измама у нас, както и съвети за начина за предпазване от тях - разговорът е с експерта по интернет измами д-р Георги Димитров, председател на Центъра по право към фондация "Право и интернет".
Кои са най често използваните компютърни измами у нас в последните години?
Българските потребители не познават добре проблемите на компютърните измами, защото информационните технологии бързо завземат ежедневието. Проблемът е, че с развитието на технологиите се появяват все повече възможности за злоупотреба. Има и патологични явления. В изследване на Националната асоциация на потребителите показа, че над 60% от потребителите признават, че поне веднъж са имали проблеми с картови разплащания. Що се касае за измамите в интернет, все по-малко хора ги познават, но са се сблъсквали. Една от най-често срещаните измами са т.нар. Нигерийски измами. Лошото е, че свързват Нигерия като страна, но се зароди от ядро, което се опитва да измами чрез съобщения чрез електронната поща, в които предлага на гражданите да се предадат определени суми пари срещу малък депозит, срещу който трябва да се осигурят средствата. Всеки от нас е получавал поне веднъж в седмицата такива съобщения. Те са много трудно проследими, трудно филтрируеми, защото съдържанието им се променя, пускат се от различни имейли. С тази вид престъпност са се ангажирали Интерпол, Европол.
Сред другите по-разпространение измами е т.нар. "fishing", в която се искат банкови пароли, например, ние сме от еди коя си банка, заради профилактика или проверка за източване на сметката ви, моля, кажете банковите пароли или сменете банковите си пароли. Друга разновидност е т.нар. "vishing" - тук се събират банкови пароли по телефона, където измамата става по аналогичен на "fishing" начин. Има и случаи, при които на различни сайтове се слагат интернет страници, които имитират сайта на банка или финансова институция, с влизането на този сайт се казва "дойде време на профилактика на системата, въведете си ново потребителско име и парола, или директно въведете номерата на кредитните си карти или номерата на банковите си сметки.
Има ли статистика за България колко хора годишно стават жертви на подобни измами?
Всеки трети потребител, почти 30%, е ставал обект на опит за финансова измама, като близо 10% са претърпели щети. 1/5 от потребителите не познават тези явления. Близо 50% от тях не са чували за тези понятия. Има нови методи на измама в последните месеци, чрез които се получава номер на сметка или чрез трети човек, или чрез есемес. Включително се стигна и до т.нар. "фалшиви новини", чрез които се влияе върху цените на акциите и се създава паника на борсовия пазар. Например се изпраща съобщение, че еди коя си фирма фалира до стотици милиона потребители, те притеснени, че компанията, в която имат акции ще фалира, започват да продават, но цената на акциите пада, което със съответни за купуване на различни опции и за купуването на т.нар. "зелено", т.е.на предварително фиксирани цени се постига при балансирането на пазара, когато се върнат цените, измамниците печелят огромни средства.
Какво да направят хората, за да не станат жертви на подобни измами?
Универсално хапче няма. Те трябва да са предпазливи, когато им се изискват номера на карти, банкови сметки, пароли. В почти 99% от тези случаи се касае за измама. Няма случай, при който уважаваща себе си банка или финансова институция ще изпрати имейл на потребителя по една незащитена сесия и ще изисква номера на карти, сметки, лични данни. Не трябва лековерно да се хващат на предложения за плащане на различни суми, които идват от непознати.
Има много сайтове за онлайн продажби. Има ли начини за измама чрез имитация на такъв сайт, където да си даде човек номера и паролата на кредитната карта?
За съжаление има. Обичайно, когато се извършва разплащане през такива сайтове, се минава през криптирани сесии. Ако видите, че когато започва да извършва транзакция, въвеждане на номера на кредитни карти в една сесия, която не е криптирана, тоест не е обикновената http:// сесия на компютъра, евентуално има елемент на измама. Отговорност за това има, имаме наказателна отговорност за компютърна измама, по закона за електронната търговия, включително и интернет доставчиците, ако хостнат един сайт, за който има информация, че извършва измамнически действия, те също носят отговорност. В България има достатъчно нормативна уредба, която дава основание за търсене на отговорност.
