"Автентичните свидетелства на журналиста Владимир Бобошевски за възходите и погрома на врачанските полкове през Първата световна война". За добруджанската епопея, през погледа на журналиста, разказва експертът от врачанския архив Весела Пелова.
През септември 1916 г., преди 95 години врачани написват едни от най-драматичните страници в историята на България, с титаничните си победи на Добруджанския фронт, чийто символ - Добрич и Кубадин стават нарицателни с наименованията си във военната история за победа, граничеща със свърхестественото. Тези страници, написани с кръвта на врачанския 35-ти и козлодуйския 36-ти полкове, са символ както на героизъм, с победите си срещу многократно превишаващия ги по численост противник, така и на драматизъм, с последиците от тези победи. Само година по-късно, клаузите на Ньойския договор откъсват Южна добруджа отново от България и жертвите на врачанци и козлодуйци остават напразни.
Като че ли месец септември е обречен в националната ни история и врачанската в частност, на най-драматичните събития и обрати - отново през месец септември 1917 г. следва пробива при Добро поле, където врачани, в състава на 1-ва, 6-та и сборните дивизии, са обречени на плен от подстрекателите на войнишкия бунт, които подменят националната кауза в най-критичния за нея момент с чуждата кауза на руската революция и тръгват към София. Обръщайки гръб на фронта, те обричат героите, оцелели от Добруджанската епопея, останали зад линията на пробива, да бъдат заложници на съглашенските войски. Пленниците са обречени от най-тежкото предателство в историята ни, да живеят в чужд плен в Гърция години наред след края на войната.
Добруджанската епопея и христоматийните военни победи на 35-ти и 36-ти полкове изглеждат напразни чак до 1940 г., когато отново през септември, Добруджа е върната на България по Крайовската спогодба.
Между автентичните свидетелства на съвременниците на тези трагични и драматични събития за врачани са книгите на емблематичния врачански журналист Владимир Бобошевски. "Бързо преживяни минути", посветена на врачанската епопея по бойните полета на първата световна война през 1916 г. и "Септемврийската нощ над България", описваща предателството на участниците във войнишкия бунт през 1917 г., са между книгите, осъдени на забрава след 9-ти септември 1944 г. На такава забрава е осъдена и Добруджанската епопея.
Книгите на журналиста Владимир Бобошевски се отличават и с това, че скиците на войната, видяна от него като военен кореспондент на в. "Балканска трибуна" са писани още там, под дима на оръдията и носят белезите на документалното свидетелство. Това разкрива още една възможност за доближаване до съзнанието на обикновения български войник, когото той съпровожда неотлъчно. "Бързо преживяни минути" описва целия маршрут на 6-та Бдинска дивизия от Връшка Чука, Зайчар, Пирот, Ниш и Призрен до Беласица и Рупелското дефиле, от там към Добруджа, а през Румъния и Унгария, отново към Сърбия, Македония и Бяло море - над 3хил км. Поради това и военните му кореспонденции, и военните скици и фейлетони, разкриват основно образа на неговите земляци - коравите селяни от Врачанско. Сред тях като идеен център се очертават страниците, посветени на Добруджанския фронт, видяни от неговия особен ъгъл на зрение. От друга страна авторът търсейки "душата на българския войник", описва ролята на морално-психическия фактор през Първата световна война.
"Бързо преживяни минути" е издадена като възпоменателен дар от Попечителството на Вратчанското окръжно сиропиталище през 1917 г. Тя е своеобразен паметник на българския войник такъв, какъвто го вижда Бобошевски по бойните полета, като че ли изтъкан само от чест, скромност и безумна саможертва пред Отечеството си, способен на чудеса от храброст и неспособен на страх, коварство и предателство.
Българският войник през кратките месеци на първата световна война израства до въплъщение на максимализма на българската кауза във войната, който отразява и отговорността на обществото като цяло за преследването на националните ни идеали на всяка цена, под девиза "свобода или смърт". Това прави всяко управление заложник на националната кауза и показва необходимостта от постигане на исторически баланс при оценка на отговорността за националните катастрофи.
Добруджанската епопея като кулминация на българската драма през тази война е основен лайтмотив на книгата "Бързо преживяни минути". Образите и събитията, видяни от него там, заемат централно място в нея, където гласът на автора се издига в своя типичен полемичен стил най-високо и най-осъдително, за да я предаде в двете й крайни измерения, които вижда - трагедията при откъсването на Добруджа през 1913 г. и триумфа при нейното отвоюване през 1916 г.
Написана преди краха на националните идеали, от тази книга лъха увереност както в победата на справедливата българска кауза, така и в справедливата оценка на историята.
Неминуемото по-сетнешно преосмисляне и преоценка през призмата на националната катастрофа, Бобошевски прави в книгата "Септемврийската нощ над България", издадена през 1919 г. Той я пише с цялата сила на убеждението на военен кореспондент, станал свидетел на саможертвата на своите земляци и несправедливата им участ да бъдат взети пленници заради предателството и подмяната на националните идеали, сътворено от чуждите пропагандатори, подстрекатели на войнишките бунтове на Добро поле.
Книгите на журналиста Бобошевски са ценни с качества, които отдавна са чужди на българската публицистика. Като типичен представител на "вестника на идеята", изместен днес от "вестника на скандала", Бобошевски е страстен полемист с ярки позиции, които защитава яростно и безапелационно, но солидно аргументирано. Предава пряко, "репортажно" събитията на фронта, но е воден от стремежа не само да описва, а да осмисля, анализира и особено да оценява изпитанията над България в усилията й за реализиране на нейните исторически идеали.
Като военен кореспондент, който върви с полковете, той е на фронта и при обоза, в болниците и гробищата, по прашните улици на превзетите градове и села, в разрушените крепости и оцелелите църкви, за да отрази всичко. И като типичен вестникар не се задоволява само да наблюдава. Разпитва войниците и жителите, вглежда се в лицата им по време на битка и отдих, търси мнението им по злободневните въпроси, вслушва се във всяка проронена реплика и духовитост, които събира в книгата си като в калейдоскоп.
Като публицист, той подрежда пъзел от събраните случки, лица и образи, за да покаже, с присъщата му безапелационна категоричност, картината на българската народопсихология като фактор за най-драматичните събития, които преживява българския народ след Освобождението.
А тази именно, автентичната картина е напълно непозната и за съвременните българи, и за съвременните изследователи. За да опознаем миналото си, такова, каквото са го видели съвременниците, изчистено от идеологическите му преработки и интерпретации, откровени лъжи и заблуди, имаме нужда именно от книгите на личности като Владимир Бобошевски.
