Малко известно е чипровското въстание от 1876 година, когато на 8 юли в деня Свети Прокопий четите на Панайот Хитов, Филип Тотьо влизат в града преминавайки Западна Стара Планина от Сърбия, а четата на Жельо войвода слиза от село Мартиново. Хайдушките чети се събират при Чипровския манастир, където водят двудневни боеве с турската армия.
„Това събитие не е отразено в нашата история много добре, коментира Анюта Каменова- Борин – директор на историческия музей в балканското градче. Днес и утре по повод 140-годинината от слизането на знаменитите войводи в Чипровци се провежда национална научна конференция за „Ролята и мястото на четите в българската национална революция”.
На форума е представен ръкопис на възрожденеца Ставри Попов в които е описано чипровското въстание от 1876 година. Тогава той е бил на 15 години и в ръкописа си спомня как четите слезли от Балкана /Каменова за ръкописа/
Ръководител на научната конференция е проф. д-р Пламен Павлов.
1876-ма година не е свързана само с Панагюрище, с Батак и Копривщица. Става дума за етап от българския път към свободата, в който Северозапада и Чипровци заемат много важно място, заяви проф. Павлов. В хода на Сръбско-турската война участват много българи, които след това са гръбнакът на българското опълчение, И именно тук има второ чипровско въстание, за което никой не говори. Част от идеята на тази конференция е да реабилитираме Северозапада.
Наследници на участници в четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо присъстваха днес на конференцията в Чипровци. Пра-правнуците на Петър и Лило Железкови от село Горна Вереница показаха документи и снимки, запазени в семейството за предците - четници. В къщите им, разказват те, е нощувал и Левски.
