Най-старият килим, запазен в Етнографския музей в Чипровци е тъкан в средата на ХІХ век. За традиционния занаят, включен в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, се говори много, но е направено твърде малко. В статията си „Чипровският килим – основни репрезентативни модели през последното десетилетие” Ваня Иванова – директор на Исторически музей Монтана споделя вижданията си какво може да бъде направено още за популяризирането на ръчно тъканите килими. Според Иванова чипровският килим не е достатъчно изчерпателно изучен.
Най-системното и задълбочено проучване на чипровското килимарство е направено от Димитър Станков през 1963 година. Неговата триделна периодизация за развитието на този занаят се използва от всички изследователи и до днес. Станков обособява хронология в три периода – конструктивен, декоративен и орнаментален. Местни краеведи считат че вече може да се говори за четвърти период на чипровското килимарство, в които започват да се изработват тъкани, наричани от хората „гоблени”. Пример за това е изтъканата икона на Света Богородица Чипровска, която бе подарена на папа Йоан Павел ІІ при посещението му в България 2002 година. Иконата направи всеизвезна майсторка тъкачката Сийка Тачева. Изследователката се отнася с резерви и към маркетинговия подход да се обвиват чипровските килими с мистицизма на невидимите сили и да осе превръщат в талисмани за дома.
Има определени ритуални действия които спазват някои от тъкачките, разказва Иванова. Например преди да се започне тъкането се счита за добър знак в къщата да влезе жена, на която всичко и се отдава леко. В миналото тези жени са се знаели и предварително са ги канили при започването на килима. Когато той е вече завършен в него се люлее малко дете.
От 2014 година община Чипровци организира през май Фестивал на чипровския килим. Тази година той ще се проведе на 5 и 6 май и програмата включва демонстрация на процеса от усукването на преждата до последния удар на тупицата, занаятчийки пазар, ревю на облекла с мотиви от чипровските килими, представяне на филм, награждаване от конкурса за лого но фестивала.
Най-системното и задълбочено проучване на чипровското килимарство е направено от Димитър Станков през 1963 година. Неговата триделна периодизация за развитието на този занаят се използва от всички изследователи и до днес. Станков обособява хронология в три периода – конструктивен, декоративен и орнаментален. Местни краеведи считат че вече може да се говори за четвърти период на чипровското килимарство, в които започват да се изработват тъкани, наричани от хората „гоблени”. Пример за това е изтъканата икона на Света Богородица Чипровска, която бе подарена на папа Йоан Павел ІІ при посещението му в България 2002 година. Иконата направи всеизвезна майсторка тъкачката Сийка Тачева. Изследователката се отнася с резерви и към маркетинговия подход да се обвиват чипровските килими с мистицизма на невидимите сили и да осе превръщат в талисмани за дома.
Има определени ритуални действия които спазват някои от тъкачките, разказва Иванова. Например преди да се започне тъкането се счита за добър знак в къщата да влезе жена, на която всичко и се отдава леко. В миналото тези жени са се знаели и предварително са ги канили при започването на килима. Когато той е вече завършен в него се люлее малко дете.
От 2014 година община Чипровци организира през май Фестивал на чипровския килим. Тази година той ще се проведе на 5 и 6 май и програмата включва демонстрация на процеса от усукването на преждата до последния удар на тупицата, занаятчийки пазар, ревю на облекла с мотиви от чипровските килими, представяне на филм, награждаване от конкурса за лого но фестивала.
