Забавни игри от древността представя Регионалният исторически музей във Велико Търново в рубриката „Непознатото наследство”. В специална витрина в музей „Възраждане и Учредително събрание“ от днес могат да се видят астрагали, пулове, зарове и табли за игра от каменно-медната епоха до Средновековието, а използването им виртуално е представено в 5-минутен клип с 3D анимация.
Стремежът към игри и забавления се проявява още в зората на човешката цивилизация и отразява по своеобразен начин не само занимателните, но и духовните, културни и дори естетически потребности на хората. Най-ранен израз на този стремеж са песните и ритуалните танци, а надбягванията, борбата по двойки, стрелбата с лък и другите видове спортни или военни игри и упражнения със състезателен характер остават обичайни забавления хилядолетия наред. Голяма популярност добиват също игрите, изискващи съобразителност и комбинативност и най-вече тези, основаващи се предимно на шанса и късмета.
Сред достигналите до наши дни материални свидетелства за подобни игри в древността са астрагалите, познати още като ашици. Това са малки кокалчета, предимно от задните крайници на домашни животни, като овца и коза, с допълнително изпилени и изгладени страни, които са хвърляни или подреждани по определен начин. Играта с тях е била позната още през каменно-медната епоха. В Регионален исторически музей–В. Търново се съхранява интересна колективна находка от селищната могила при с. Петко Каравелово, състояща се от 66 костени предмети (снимка 1). Те са пробити в централната част и са изрязани и изпилени така, че да си пасват по двойки. Предполага се, че са използвани за игра или като средство за гадаене.
Играта на ашици е позната и през античната епоха, като средство за забавление на деца и възрастни. Голяма популярност добиват комбинативните и хазартните игри, при които са използвани зарове и пулове (снимка 2). Античните автори свидетелстват, че те са любимо развлечение както за войниците и населението, така и за аристокрацията. Най-предпочитани са заровете, които са изработвани от кост, както и от дърво, камък или метал. Известни са два вида игри със зарове. Едните се играят с чашка, а другите – върху дъска. Широко разпространено е зарчето с форма на кубче и означени цифри от 1 до 6, което по нищо не се различава от съвременните зарове. Познати са и друг вид зарчета, които имат две закръглени стени, а върху другите четири са означени цифрите 1, 3, 4 и 6. Забавленията със зарове, макар и с хазартен характер, са възприемани по-скоро като игри на късмета, случайността и шанса. Понякога заровете са използвани и за гадаене и предсказване на съдбата, като за целта са изработвани както от кост, така и от злато.
Широко разпространени през античността са и игрите с пулове, които се местели по специално разграфена дъска. Те са изработвани от различни материали – камък, кост, дърво, стъклена паста. Върху дъска се играело и с малки фигурки или пионки, направени най-често от кост. Въпреки че не са известни правилата, някои от тези игри наподобяват познатите днес „Не се сърди човече”, „Дама” и „Шах”.
В българските земи също са откривани зарове и пулове от античната епоха. Във Великотърновския музей се съхраняват пособия за игра, намерени на територията на римския град Никополис ад Иструм. Находката, датирана II–III в. от н. е., включва няколко пула с кръгла форма, зарчета с маркирани цифри от 1 до 6, както и един кух предмет с паралелепипедна форма и украса от врязани окръжности (снимка 3). Всички пособия са изработени от кост, като пуловете са добре полирани.
През Средновековието продължават да са популярни различните видове игри с пулове и зарове. Игралните пособия, предназначени за аристокрацията, са старателно изработени, докато простолюдието играе най-често с подръчни средства – за основа се разграфява някоя тухла или керемида, а пуловете се изработват чрез оглаждане на фрагменти от счупени глинени съдове. Подобни пулове са намерени и в крепостта на хълма Царевец (снимки 4 и 5). Широко разпространена през цялото Средновековие е и играта с ашици или астрагали, при която печели този, който е успял да ги хвърли така, че те да застанат на една страна или в комбинация, предварително определени за печеливши.
Достигналите до наши дни находки и изображения на древни, антични и средновековни пособия за игра допълват картината на всекидневния бит и носят любопитна информация относно развлекателните занимания и предпочитания на хората през различните епохи.
