Новият спектакъл на Теди Москов “Пурпурният остров” - случайна алюзия със ситуацията в Европа и бежанската вълна, но и нарочна алюзия с положението на българския театър.
Така сам определя своята поредна постановка във варненския куклен театър напрегнатият от последното сглобяване на детайлите режисьор.
Срещата му с журналисти е точно преди премиерата на Булгаковата пиеса. Раздразнен, бързащ за поредното въртене, за да е всичко както трябва, той признава, макар и между другото:
„Имам нужда от почивка, тъй като вътрешнотеатралните взаимоотношения, не говоря за моралните и етичните, са особено изморителни. Особено в нашата мила страна. Тук си имаме едно наследство от комунистическата партия всеки да оставя отговорността на другите и да бяга от задачите. Бих могъл да напиша сценарий за това. Но ще се получи нещо като „Бърдмен” - велик филм, разбран от малко хора. Дори един лекар ми се скара, че ми хареса.”
"Пурпурният остров" всъщност е „пиеса в пиесата”. Писана е от Булгаков през 1927 г., а Москов я е гледал в средата на 80-те в Таганка, при гостуване на Саратовския театър.
„Тогава бяхме силно шашардисани от смелостта да наречеш червеноармейците туземци. И да кажеш, че революцията е дело на една група мошеници и примитивни хора”, разказва Москов.
Накратко. Пиесата е за театъра и за това как се поставят представления. На сцената се разиграва ситуация, в която една трупа прави спектакъл, но той трябва да бъде одобрен от цензор.
„Как една пиеса да бъде позволена от главния идеолог и цензор на театрите, да се сдобрят любовница и жена на режисьора, артисти врагове, които не се обичат…”, разяснява Москов.
А актрисата Вера Стойкова, директор на Кукления театър, го допълва:
„Пиесата е за това какво се случва с театъра. Театърът винаги има един екзекутор - цензор, финансист или някакъв си...Не си спомням период, в който театърът да е работил свободно.
Изкуството е наистина в ъгъла.”
Теди Москов за цензурата в театъра:
"Андрей Слабаков го е казал по най-краткия начин: Преди имаше пари, нямаше свобода. Сега има свобода, няма пари.
Онази цензура беше по-приятна, защото трябваше да заобиколиш тъпанар, а това не беше толкова трудно."
А пиесата в пиесата е алегория на революцията. Разказва за това как червени туземци взимат властта от бели арапи.
„Все едно е писана за ситуацията в Европа в момента: Прогонените от червените туземци арапи търсят политическо убежище в Европа. И тук се чудят как да ги издържат, как да ги впрегнат да работят, каква работа да им дадат и как да ги върнат там, откъдето са дошли. Не съм търсил нарочно съвпадение, случайно я правя в такава актуална ситуация. Иначе отдавна смятам да я работя.”
"Само с тази трупа можех да я направя, поради чудесния контакт, който имаме", признава Теди Москов. И допълва:
„Искам да покажа невероятните възможности на куклените артисти в един много труден текст – не поради сложността на идеите, а поради ужасяващия темпоритъм, в който се развива всичко, както и необходимостта от полифонични театрални действия.”
Още признание за варненските кукленици:
"И съм благодарен, трупата играе наистина блестящо."
И самоирония с усмивка:
"Прикривам режисурата си зад актьорската игра за пореден път..."
„Пурпурният остров” по Булгаков се поставя за първи път в България. Теди Москов недоумява защо е преведена точно с това заглавие, според него би било по-добре да се казва „Обагрения в кръв…”
„Има много далечни паралелни линии с „Театрален роман” - една изключителна гениална проза. Тери Гилиам нарича Булгаков първия комунистически магически реалист.
Авторът в пиесата, който се подписва като Жул Верн и кръщава героите си на героите на Жул Верн, накрая се оказва една много дълбока, рухнала личност, много близка до тази на Булгаков. Той и там е вкарал много шеговито автобиографични моменти – как е киснел по редакциите и е пишел очерци за конни надбягвания и е молил за три рубли аванс.”
„Пурпурният остров” (или генерална репетиция на пиесата на гражданина Жул Верн в театъра на Генадий Панфилович - с музика, вулканични изригвания и английски моряци в четири действия, с пролог и епилог) от Михаил Булгаков е постановка на Теди Москов по превода на Майя Праматарова. Сценография и костюми - Свила Величкова, музиката е на Антони Дончев.
Премиерните представления се играха пред пълна зала.
А следващото е на 10 ноември - във Варненския куклен театър - може би последната театрална спирка на Теди Москов... Или пък ново начало.
