„Когато говорим за здравеопазване ключовата дума трябва да е „пациент“. Дали така е в българското здравеопазване? Отговорът е категорично – НЕ! – при нас ключовата дума е „пари“, а този подход води до криза в достъпа до здравно обслужване.”
Така коментира в социалната мрежа депутатът Георги Гьоков, член на парламентарната комисия по здравеопазване и зам.-председател на социалната комисия, темата "Стратегия за запазване и развитие на общинските болници", ден след разискванията в НС.
По думите му, на теория „болничната помощ“ е нормативно достъпна за всички здравноосигурени лица, като дори те имат свободата да избират в кое лечебно заведение, с договор с НЗОК, на територията на цялата страна, да се лекуват.
„На практика обаче в повечето случаи този избор е сведен до общинската болница, поради липса на средства да се стигне до по-големите и по-технологичните болници. В една държава, в която повече от 1/3 от населението живее в крайна бедност и социално изключване, да говориш за избор на лечебно заведение е цинизъм.
И трябва да признаем, че днес българската здравна система е по-малко солидарна, по-малко справедлива и по-трудно достъпна за българските граждани, в сравнение със здравеопазването преди началото на промените.”, пише депутатът.
Според него, общинското здравеопазване е гаранция за запазване на социалния характер и предназначение на самото здравеопазване, обратното – неговото закриване е сериозна предпоставка за задълбочаване на неравенствата в страната.
Така коментира в социалната мрежа депутатът Георги Гьоков, член на парламентарната комисия по здравеопазване и зам.-председател на социалната комисия, темата "Стратегия за запазване и развитие на общинските болници", ден след разискванията в НС.
По думите му, на теория „болничната помощ“ е нормативно достъпна за всички здравноосигурени лица, като дори те имат свободата да избират в кое лечебно заведение, с договор с НЗОК, на територията на цялата страна, да се лекуват.
„На практика обаче в повечето случаи този избор е сведен до общинската болница, поради липса на средства да се стигне до по-големите и по-технологичните болници. В една държава, в която повече от 1/3 от населението живее в крайна бедност и социално изключване, да говориш за избор на лечебно заведение е цинизъм.
И трябва да признаем, че днес българската здравна система е по-малко солидарна, по-малко справедлива и по-трудно достъпна за българските граждани, в сравнение със здравеопазването преди началото на промените.”, пише депутатът.
Според него, общинското здравеопазване е гаранция за запазване на социалния характер и предназначение на самото здравеопазване, обратното – неговото закриване е сериозна предпоставка за задълбочаване на неравенствата в страната.
