Заглавието звучи помпозно, но това е поредната работа на Теди Москов, която неудържимо разсмива публиката по време на целия спектакъл. И има защо. За жалост малко бяха разплаканите преди аплодисментите на поредното представление на "Сцена на кръстопът". Или в края му – на една комедия с черни отблясъци.
Нещо като "fade to black".
Много истини, които си знаем, но се срамуваме зад смеха. И ни е "сложно" да избухнем в сълзи.
Поне да го бяхме направили накрая, когато ачик-ачик ни набутаха реалността в мусурата.
Преди началото на постановката, по време на връчването на почетния плакет на „бележития“ режисьор, самият Москов каза, че представлението се е получило най-вече заради таланта на актьорите на Варненския куклен театър. Не толкова заради неговия. Може и да е бил прав, но крайният резултат на взаимодействието им беше въодушевяващ. Поне за мен.
Соло смеховете идваха най-вече от актьорите, които гледаха и слушаха от залата, а те най-добре знаят какво се случва зад кулисите – ето и темата на тази постановка.
Един от тях беше на директора на Пловдивския драматичен театър Кръстьо Кръстев, който не изневери на себе си и поддържа добра импровизационна кондиция, докато връчваше наградата на режисьора.
След закачките между двамата, започна и заразителното представление „Пурпурният остров”. Или генерална репетиция на пиесата на гражданина Жул Верн в театъра на Генадий Панфилович – с музика, вулканични изригвания и английски моряци в четири действия, с пролог и епилог. С автор не кой да е, а руският класик и автор на прословутия роман „Майстора и Маргарита“ – Михаил Булгаков. Пиеса, забранена след написването й и разрешена след много години. Които са повече от възрастта на режисьора Москов. Е, както стана ясно, догодина всичко и при двете променливи величини си идва на мястото – срокът на забраната се изравнява с годините на Теди. Живот и здраве.
Щеше ми се в залата да има повече хора, защото тази постановка не просто побутва, а направо наръгва в слабините и театрали, и държавници, и публика. Огледало на действителността не само у нас, но и в цяла Европа.
Мили САЩ, моля да не се изживявате като недосегаеми, и Вие сте в кюпа.
Да му мисли и Русия, и тя е в Стария континет. Поне отчасти. Също и "намесените" в спектакъла държави – Великобритания, Франция, Германия...
А нашата?
Да изброя ли и останалите?
Подлизурщината и нагаждачеството са само част от пороците на обществото, а спектакълът осмива и категорично отказва да се преклони и пред още няколко.
Но думите са недостатъчни, затова препоръчвам „Пурпурният остров“ на всички. Слава богу, в този спектакъл словото се материализира.
P.S. И точно сега няма как да обясня на всички шофьори, които ме помислиха за дрогиран, влюбен, пиян или просто уморен от работа, докато се прибирах след представлението вкъщи – защо пресичах улиците нелогично. Не е заради нито едно от четирите. Просто бях на представление на Теди Москов и Държавен куклен театър – Варна.
И на „Сцена на кръстопът“.
Ваш: Генадий Панфилович.
P.S. на P.S. И поклонник на актьора, който изигра тази роля.
