“Заекващ мрак“ - седемнадесетата книга от поета Методи Джонев, ще бъде представена в петък, 20 декември 2019г., от 17.30 ч. в Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора“.
Ето каква оценка за книгата дава поетът, преводач и богослов Маргарит Жеков:
“Продължавайки новаторски линията на поети като Николай Кънчев, Константин Павлов, както и тази на своя съгражданин, приятел и събрат по творческа посветеност Биньо Иванов, Методи Джонев не само в творчеството, но и в житейската си участ, със своята човеколюбива преданост към родното, напомня за жеста на Плутарх, който, поканен да напусне родната Херонея, за да се засели в някое по-голямо и по-прочуто културно средище, отвръща „Аз живея в малък град и не искам да го напусна, за да не стане той още по-малък.
В новата си стихосбирка „Заекващ мрак“ поетът отново впечатлява с лапидарните си поетически шедьоври, които пресъздават както неочакваните парадокси на човечната природна красота, така и нелицеприятните и изстрадани поуки от уроците на националната и световна история. В поетиката на Джонев природното е пресъздадено чрез красотата на човешкото присъствие: метафоризираната човешкост е откровение и откритие за прелестта на небесното творение, както е в стихотворението „Пълнолуние“:
Лице на грейнало във сън дете.
Осеяно с лунички.
Издателят и поет Пламен Анакиев добавя:
„Стиховете му и в тази книга – лаконични словесно, обобщени с метафизично заглавие, са лавинно асоциативни. Идеално балансирана везна между екзистенциално драматичното, гротескното и лиричното.“
Ето каква оценка за книгата дава поетът, преводач и богослов Маргарит Жеков:
“Продължавайки новаторски линията на поети като Николай Кънчев, Константин Павлов, както и тази на своя съгражданин, приятел и събрат по творческа посветеност Биньо Иванов, Методи Джонев не само в творчеството, но и в житейската си участ, със своята човеколюбива преданост към родното, напомня за жеста на Плутарх, който, поканен да напусне родната Херонея, за да се засели в някое по-голямо и по-прочуто културно средище, отвръща „Аз живея в малък град и не искам да го напусна, за да не стане той още по-малък.
В новата си стихосбирка „Заекващ мрак“ поетът отново впечатлява с лапидарните си поетически шедьоври, които пресъздават както неочакваните парадокси на човечната природна красота, така и нелицеприятните и изстрадани поуки от уроците на националната и световна история. В поетиката на Джонев природното е пресъздадено чрез красотата на човешкото присъствие: метафоризираната човешкост е откровение и откритие за прелестта на небесното творение, както е в стихотворението „Пълнолуние“:
Лице на грейнало във сън дете.
Осеяно с лунички.
Издателят и поет Пламен Анакиев добавя:
„Стиховете му и в тази книга – лаконични словесно, обобщени с метафизично заглавие, са лавинно асоциативни. Идеално балансирана везна между екзистенциално драматичното, гротескното и лиричното.“
