Тодор Гогов- 100 години от Войнишкото въстание
/
Николай Ковачев
Сто години от Войнишкото въстание бяха чествани в Кюстендил, по поканата на Съюза на ветераните от войните и ОбС на Български антифашистки съюз. На тържеството бяха и гости на града от Велико Търново. Пред участниците слово произнесе Тодор Гогов - зам.-председател на УС на Съюза на ветераните от войните и председател на Областното ръководство на ветераните. Той подчерта, че Войнишкото въстание през 1918 г. против монархията и капитализма е величава народна епопея останала в паметта на признателните поколения, едно от бляскавите събития на вечния стремеж на българския народ към свобода и социален прогрес.
“Всеки българин трябва да цени примера за мъжеството и доблестта на онези, които преди сто години напуснаха окопите и насочиха пушките против виновниците за въвличането на България в кървавата разправа от тригодишното участие на България в Първата световна война, довела страната ни до национална катастрофа. Три години войниците на фронта, работниците и селяните, всички трудови хора, понасят неимоверни бедствия и лишения. Три години по бойните полета изтича горещата кръв на народа! Три години онези, които тласкат България към катастрофа, разбойнически ограбват населението. Но корените на войната трябва да се търсят още по-назад във времето и преди всичко в откритото негодувание на работниците и селяните от жестоката експлоатация, от политическото безправие, от глада и мизерията. След тригодишни битки българските войници напускат окопите и се отправят към вътрешността на страната. Под лозунгите "Край на войната!", "Долу буржоазията!", "Да живее Републиката!" в септемврийските дни на 1918 г. започва тази внушителна епопея на героизъм”, заяви Тодор Гогов. Той припомни, че първия революционен акт на войниците е превземането на главната квартира на командването на армията в Кюстендил, на 24 срещу 25 септември 1918 г . от един въстанически отряд , командван от подпоручик Ив. Димитров.
“До 2-3 часа след полунощ над града ехтят гърмежи. Никой в града не спи. На 25 септември друг отряд въстаници щурмува казармите в Кюстендил. А от фронта прииждат и други въстаници. Част от тях се събират на гарата, отварят вагони с черноборсаджийски стоки и си набавят храна, част от която раздават на населението. Много кюстендилци отиват на гарата и виждат как разбунтуваните войници завладяват влака и потеглят към Радомир и София да търсят възмездие от виновниците за бедствията, постигнали народа… На 27 септември пред ликуващите войници в Радомир Райко Даскалов провъзгласява България за Република (т.нар. Радомирска република). Това е първият опит за сбъдване бляна на Апостола – „… свята и чиста демократска република…“, каза още Тодор Гогов.
Николай Ковачев
Информацията е на Николай Ковачев, който коментира: “Войнишкото въстание, макар и завършило с погром, изиграва важна роля в нашата история. То предизвиква подписването на Солунското примирие и края на българското участие в Първата световна война. Фердинанд е принуден да напусне страната след този първи стихиен въоръжен опит за премахване на монархическия институт в България и заменянето му с републиканско управление”.
Паметникът на Войнишкото въстание на гаров площад в Кюстендил е официално открит на 7 ноември 1973 г. Негов автор е скулпторът Стефан Стоимиров.
