Трудно е да се изброят направените идейни, технически всякакви други проекти на тунела под Шипка. Пред финалната права сме да се намери изпълнител на поредното задания, което държавата в лицето на АПИ възлага да се направи „Разширен идеен проект на тунела под Шипка“, който по всяка вероятност ще струва около 200 хил. лв. Каква ще бъде ползата от този проект, коментира за вестник „100 вести“ инж. Мариян Костадинов в качеството му на инженер-строител и областен управител на Габровска област, взел активно участие в работата по реализиране на проекта „Обход на Габрово с тунел под Шипка“. Интервюто е с автор Минка Минчева.
- Г-н Костадинов, как ще коментирате целта на заданието за изработване на идейния проект на тунела под Шипка? Означава ли то, че определените параметри на тунела да бъде 3.2 км. не са с доказана техническа и икономическа ефективност?
- Както и при обявяване на намеренията на МРР и сега моето мнение е, че тази обществена поръчка е излишна от професионална и техническа гледна точка. Тази обществена поръчка напомня за позицията на правителството за този проект преди 2009 година, която мнозина може би са забравили. Сегашното правителство ни ги припомня.
- Какво имате предвид?
- Имам предвид факта, че за нещо,което е вече установено по всички правила и норми, някой намира форма и начин да формулира и измисля труд. Нещо, което е категоризирано от национално и европейско законодателство се намира начин да бъдат усвоени едни пари, чрез някакви литературни термини, според определената цел на заданието от АПИ.
Те са до голяма степен в разрез с добрата практика в инженерното строителство. Когато имаме законно спазена процедура по отношение на определяне на трасето, на виадукта, на входната и изходна дупка на тунела. Когато имаме работен проект приет на експертен съвет през 2010 година, когато имаме решение на Министъра на околната среда и водите за ОВОС, който пунктуално е по параметрите на проекта в подробно устройствен план, няколко отклонения от това трасе обезсмисля, направения ОВОС. Обезсмисля и решението на министъра на околната среда от правителството на ГЕРБ Нона Караджова. Което, ако сме най-черногледи би могло да бъде таен ход, с което решението да падне по същество.
- Защо, г-н Костадинов?
- Защото, ако едно ново техническо решение каже: „Хубаво е, че имате проект, че имате ПУП, но ние смятаме да изместим трасето със 100 метра.“ Тогава автоматично решението на министър Караджова, което се обжалва от будната съвест на няколко габровци и екологична България вече на петчленен състав на ВАС, дава правното основание на съда то да падне по същество. Макар и да не искам да гледам точкова черно на действията на екоорганизациите, но знаем на какво са способни, при така оформеното задание как архитектурно да изглежда дупката на тунела обяснява, че става дума за откровено усвояване на едни средства от една обществена поръчка. Товарът на хората, които я печелят ще бъде на базата на всичко, което до момента е изготвено. А това са стратегически документи. Става въпрос за Подробен устройствен план, който решава всички територии, които подлежат на отчуждаване, работен проект, който е утвърден по всички правила на Закона за устройство на територията. И е получил разрешение за строеж, проведена обществена поръчка, която, дори инициира точно отверстие на пътното съоръжение – няколко километра преди това, обаче е точно в тази посока. И една промяна на тунелното съоръжение би могла да направи неизползваема, излишна или по-сложно изпълняема тази част, за която вече има осигурен финансиране от Оперативната програма и избран изпълнител.
Така че два аспекта виждам аз и двата негативни. Първият – усвояване на средства на гърба на данъкоплатците и двата не подпомагащи бъдещото развитие на проекта. Най-черногледият вариант е едно добре манипулирано становище на тези експерти по отношение на дупката на тунела автоматично пада, това, което една година правят във ВАС.
- До колко промените, ако има такива, обезсмислят и продължаване строителството на обхода?
- Всъщност възможно ли е да се прави предпроектно-проучване, когато има готов технически проект с разрешение за строеж? Ако този идеен проект цели да се каже, че тунелът не трябва да бъде там, а на 100 метра по-надолу, пропада един труд от 4 години не само в България, но и в ЕК. Не казвам, че ще стане, но казвам какво може да се случи от едно необмислено, не добре администрирано решение за подаване на обществена поръчка.
- Г-н Костадинов, забелязахте ли ремарки за този черен сценарий за развитието на проекта за тунела в представянето на Плана за управлението на парк „Българка“?
- Аз смятам, че самият акт, че в екипа изготвящ проекта за План на за управление на парк Българка участва структурата, която обжалва всячески Доклада за въздействие на околната среда за обхода и тунела под Шипка е меко казано подсъдно. Тук има явен конфликт на интереси, който всъщност сме допуснали.
Тази обществена поръчка е била администрирана в Габрово, в администрацията на ДПП “Българка“. Не е логично ние да поддържаме кореспонденция с тогавашния директор на парка Мая Радева, която е твърдяла в разговори, че няма никакъв проблем по отношение на екологичните норми на територията на тунела под Шипка, и в същото време тя е наела, че има спечелена обществена поръчка от хора , които обжалват именно този доклад.
Всъщност управлението на парка не е ли бил наясно кой е против тунела?
- Г-н Костадинов, спомняме си, че дълго време се твърдеше, че за тунела под Шипка няма технически проект, но когато гласът на хора от „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“, които твърдяха, че такъв има се чу, той беше изваден. Затова и целият проект Западен обход с тунел под Шипка беше включен в ОП “Транспорт“. Не е ли възможно сега той отново да почива в някои бюра?
- Този технически проект по начина, по който са тръгнали е абсолютно безсмислен. То може да бъде добросъвестно изваден, изтупан, но вече като труд на чисто нова обществена поръчка.
- На вниманието на кои институции адресирате вашите съмнения относно бъдещето на тунела?
- На вниманието на правителството. Ако има и капка приемственост в България между управленията, тя трябва да бъде свързана с националните приоритети. Ако едно правителства определи, че тунелът под Шипка е национален приоритет и го включило в своите стратегически документи чрез общински план за развитие, областна стратегия и национален план и национална референтна рамка и в същото време с действията си показва, че е против този проект аз питам:“В коя част ние да сме последователни, независимо кой управлява тази държава?“
