Регионалният исторически музей в Габрово продължава тематичното представяне на културни ценности в инициативата „Експонат на месеца“. През май това са боздуганите от фондовете, съобщават от музея. Съхраняват се боздугани, които произхождат от дарения. Те могат да бъдат обособени в два основни типа. Първият е звездовидният - широко използван в периода XIII–XIV в. Той намира голямо разпространение в България с множество добре запазени екземпляри, макар че при повечето липсва датирана среда на намиране.
Според специалисти от РИМ-Габрово той навлиза в България през Византия, но произхода му е от Изтока.
Другите боздугани, съхранени в РИМ-Габрово, представят характерното за периода на Късното средновековие оръжие с ударна част, съставена от полукръгли ребра с разширяваща се горна половина, прикрепени към дълга втулка.Те преставляват развита до крайна степен форма на оръжията с 6 или близък до 6 брой ребра, наричани в руската литература “шестопери”, а в българската означавани като “пружиниращи боздугани”. Типът е широко разпространен по целия Балкански полуостров, където започва да се появява масово през втората половина на XIV в. и е особено характерен за османския период. Боздуганите-шестопери от фонда на РИМ-Габрово могат да бъдат разглеждани като възприето османско въоръжение от местните пазители на прохода – дервентджиите.
От 28 май в РИМ-Габрово, след дългогодишно гостуване в НИМ-София, се завръщат редки културни ценности – археологически тъкани. Това са находки от археологическите проучвания при селата Здравковец, Градница и Крамолин, които след направената консервация и реставрация в НИМ, габровската публика може да види в пълния им блясък. Открити са при проучванията на средновековните некрополи на и представляват скъпоструващи сърмени ленти, които са украсявали главите на жителите и са се закопчавали на тила с игла. Сърмата е метализиран текстил, т.е. плат с втъкани тънки метални лентички. Бродираният мотив е растителен и геометричен. Тъканите за глава могат да бъдат свързани с първите представители на сокайното забраждане, което се развива през последвалия османски период до добре познатите сокайни украси, какъвто образец е експониран в постоянната експозиция на РИМ-Габрово.
