Честотата на Шуман
95859
Честотата на Шуман
В своята книга „Честотата на Шуман“ австралийският автор на трилъри Кристофър Райд разказва за това как насилието и страхът на хората пораждат мозъчни вълни, които си взаимодействат с честотните ритми на Земята. Така последните се дебалансират и ускоряват неимоверно, та времето започва не да върви нормално, а направо да лети. И докато се огледате, старата година минала и приключила с гадости и започнала новата. Пак с гадости, разбира се. В увлекателното повествование главният герой обикаля цялата планета, за да рестартира нейните центрове, отговорни за нормалното протичане на времето. Стига от египетските пирамиди до каменния град Чичен Ица в Мексико и мегалитния паметник Стоунхендж в Англия. Като във всеки такъв роман, всичко приключва с хепиенд и Уилсън Даулинг спира ужасяващия ход на времето, водещ до пълна разруха.
Сетих се за тази история още в началото на тази година. Ударна доза от противоречиви събития заля страната с територия 111 000 квадратни километра, а на спасителя от книгата дори и през ум няма да му мине да наобиколи насам, че знае ли човек, я на Седемте рилски езера, я в дупката в Царичина, я в Перперикон се окаже, че има такъв енергиен център като горепосочените, та барем най-сетне се укротим и времето тръгне що-годе нормално за нас. Шесторното убийство заля масово съзнанието на българина още малко след съвсем първите дни на 2018- та и го вълнува буквално докато щастливата (за кого е щастлива?) развръзка не гръмна по медиите: добре обученият в чуждестранен легион, циничен, хладнокръвен и интелигентен свиреп убиец се самоубил. Ей така, изведнъж му текнало, че носи отговорност и се гръмнал в главата, но със заглушител, за да не притесни съседите. Какъв е наистина случаят, да кажат криминалистите, но това с разкаянието не хваща много-много декиш.
Ходът на дните от началото на януари се ускори неимоверно и с другата истерия – Истанбулската конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. По-незапознати като мен, в началото изпаднаха в истински бяс от мъглявите определения за „социален пол“, „трети пол“ и „узаконяване на гей бракове“. В документа не съществува нито една от тези думи и изрази. Никой никого няма да принуждава да признава бракове на хора от един пол, нито ще задължи някого да прегърне с любов представители на така наречения „трети пол“, нито конвенцията е някакъв европоцентричен повик за масова содомия, извращенство и загуба на човешки облик. Че политици, желаещи да оправдаят безсмисленото си съществуване, твърдят точно това има и нека остане черна точка на тяхната съвест. Ако четете внимателно страниците на Конвенцията, това дори не е прочутият „прозорец на Овертон“ (най-общо механизъм, който измества крайните и абсурдни тези и явления от напълно неприемливи до признати от хората, но за това по-подробно друг път). А че засега подкрепа за Конвенцията са обявили най-вече разни трансджендър-мендър организации, означава точно това – че засега са само те.
За капак Честотата на Шумен направо изби рибата у нас на Богоявление. Дали мъжкото хоро в ледените води на река Тунджа е неоспоримо, типично българско мъжкарство и страхотен белег за железен дух или пиянски ритуал, измислен в недалечното минало от тогавашни жители на града, няма категорично мнение. Хората си го харесват и всяка година участват в него или ходят да го гледат. Истина е, че преди хорото да бъде налазено масово от телевизиите, е било доста по-истинско. А тази година, заради хубавото време, кметът на Калофер поръча Изкуствен Сняг.
Така, да вали, докато мъжете влизат в реката, за да играят хоро. Изкуствен Сняг!!! За да заснемат камерите по-суров и истински ритуал, че временцето се оказа неподозирано меко.
Още не сме преполовили януари. А Честотата на Шуман у нас, май-май....
Сетих се за тази история още в началото на тази година. Ударна доза от противоречиви събития заля страната с територия 111 000 квадратни километра, а на спасителя от книгата дори и през ум няма да му мине да наобиколи насам, че знае ли човек, я на Седемте рилски езера, я в дупката в Царичина, я в Перперикон се окаже, че има такъв енергиен център като горепосочените, та барем най-сетне се укротим и времето тръгне що-годе нормално за нас. Шесторното убийство заля масово съзнанието на българина още малко след съвсем първите дни на 2018- та и го вълнува буквално докато щастливата (за кого е щастлива?) развръзка не гръмна по медиите: добре обученият в чуждестранен легион, циничен, хладнокръвен и интелигентен свиреп убиец се самоубил. Ей така, изведнъж му текнало, че носи отговорност и се гръмнал в главата, но със заглушител, за да не притесни съседите. Какъв е наистина случаят, да кажат криминалистите, но това с разкаянието не хваща много-много декиш.
Ходът на дните от началото на януари се ускори неимоверно и с другата истерия – Истанбулската конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. По-незапознати като мен, в началото изпаднаха в истински бяс от мъглявите определения за „социален пол“, „трети пол“ и „узаконяване на гей бракове“. В документа не съществува нито една от тези думи и изрази. Никой никого няма да принуждава да признава бракове на хора от един пол, нито ще задължи някого да прегърне с любов представители на така наречения „трети пол“, нито конвенцията е някакъв европоцентричен повик за масова содомия, извращенство и загуба на човешки облик. Че политици, желаещи да оправдаят безсмисленото си съществуване, твърдят точно това има и нека остане черна точка на тяхната съвест. Ако четете внимателно страниците на Конвенцията, това дори не е прочутият „прозорец на Овертон“ (най-общо механизъм, който измества крайните и абсурдни тези и явления от напълно неприемливи до признати от хората, но за това по-подробно друг път). А че засега подкрепа за Конвенцията са обявили най-вече разни трансджендър-мендър организации, означава точно това – че засега са само те.
За капак Честотата на Шумен направо изби рибата у нас на Богоявление. Дали мъжкото хоро в ледените води на река Тунджа е неоспоримо, типично българско мъжкарство и страхотен белег за железен дух или пиянски ритуал, измислен в недалечното минало от тогавашни жители на града, няма категорично мнение. Хората си го харесват и всяка година участват в него или ходят да го гледат. Истина е, че преди хорото да бъде налазено масово от телевизиите, е било доста по-истинско. А тази година, заради хубавото време, кметът на Калофер поръча Изкуствен Сняг.
Така, да вали, докато мъжете влизат в реката, за да играят хоро. Изкуствен Сняг!!! За да заснемат камерите по-суров и истински ритуал, че временцето се оказа неподозирано меко.
Още не сме преполовили януари. А Честотата на Шуман у нас, май-май....
