В Дубай, където зноят е придружен от висока влажност, мнозина местни жители и чужденци гледат да избягат от смазващите летни температури. Останалите прекарват времето си в свръхклиматизирани помещения и разчитат на цял батальон куриери, за да излизат навън възможно най-рядко.
"А положението изглежда ще става все по-критично. Със затоплянето на климата "нивото на топлинния стрес ще се покачва значително" в редица градове от Залива", твърди Елфатих Елтахир, преподавател по хидрология и климат в Масачузетския технологически институт.
Към края на този век съчетанието от все по-високите температури - над 50 градуса, и влажността може да предизвика в някои селища случаи на "топлинен стрес, несъвместим с живота" на хората, посочва ученият пред АФП.
Пряко засегнати от това развитие, Обединените арабски емирства са задействали стратегическа екологична програма, която предвижда до 2050 г. по-специално да се увеличи делът на чистите енергии от 25 на 50 процента и да се свие със 70 на сто карбоновият отпечатък на производството на електроенергия.
"Темата предизвиква все повече интерес в Емирствата, но все още чакаме големите предприятия да вземат въпроса присърце", заявява пред АФП Танзид Алам, директор на "Ърт матърс кънсълтинг" - консултантска фирма, специализирана в околната среда, със седалище в Дубай.
В Емирствата от години вече изпращат самолети да засяват облаците с реактиви, предизвикващи дъжд, и после водата се събира. Скоро за целта може би ще се използват и дронове.
Междуправителственият комитет по изменението на климата прогнозира в доклад, публикуван в началото на август, че прагът на затопляне от +1,5 градуса в сравнение с прединдустриалната епоха ще бъде достигнат около 2030 г. - десет години по-рано, отколкото сочеха предишните предвиждания, заплашвайки човечеството с "безпрецедентни нови бедствия".
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че този доклад би трябвало "да бие камбаната за края" на изкопаемите енергийни източници.
Страните от Залива, твърде зависими от използването на въглеводородни горива, дълго време бяха критикувани в печата за отношението си към околната среда, но през последните години полагат усилия да променят държането си с цел да възстановят международния си имидж и същевременно да диверсифицират своите икономики.
Емирство Абу Даби, например, построи централа за слънчева енергия и я представи като една от най-големите на планетата.
Саудитска Арабия, най-големият износител на суров петрол в света, започна широкообхватни реформи за диверсификация на икономиката и обяви редица мащабни проекти с екологична насоченост, залагайки също на слънчевата енергия.
"А положението изглежда ще става все по-критично. Със затоплянето на климата "нивото на топлинния стрес ще се покачва значително" в редица градове от Залива", твърди Елфатих Елтахир, преподавател по хидрология и климат в Масачузетския технологически институт.
Към края на този век съчетанието от все по-високите температури - над 50 градуса, и влажността може да предизвика в някои селища случаи на "топлинен стрес, несъвместим с живота" на хората, посочва ученият пред АФП.
Пряко засегнати от това развитие, Обединените арабски емирства са задействали стратегическа екологична програма, която предвижда до 2050 г. по-специално да се увеличи делът на чистите енергии от 25 на 50 процента и да се свие със 70 на сто карбоновият отпечатък на производството на електроенергия.
"Темата предизвиква все повече интерес в Емирствата, но все още чакаме големите предприятия да вземат въпроса присърце", заявява пред АФП Танзид Алам, директор на "Ърт матърс кънсълтинг" - консултантска фирма, специализирана в околната среда, със седалище в Дубай.
В Емирствата от години вече изпращат самолети да засяват облаците с реактиви, предизвикващи дъжд, и после водата се събира. Скоро за целта може би ще се използват и дронове.
Междуправителственият комитет по изменението на климата прогнозира в доклад, публикуван в началото на август, че прагът на затопляне от +1,5 градуса в сравнение с прединдустриалната епоха ще бъде достигнат около 2030 г. - десет години по-рано, отколкото сочеха предишните предвиждания, заплашвайки човечеството с "безпрецедентни нови бедствия".
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че този доклад би трябвало "да бие камбаната за края" на изкопаемите енергийни източници.
Страните от Залива, твърде зависими от използването на въглеводородни горива, дълго време бяха критикувани в печата за отношението си към околната среда, но през последните години полагат усилия да променят държането си с цел да възстановят международния си имидж и същевременно да диверсифицират своите икономики.
Емирство Абу Даби, например, построи централа за слънчева енергия и я представи като една от най-големите на планетата.
Саудитска Арабия, най-големият износител на суров петрол в света, започна широкообхватни реформи за диверсификация на икономиката и обяви редица мащабни проекти с екологична насоченост, залагайки също на слънчевата енергия.
