Три години след като Люксембург обяви целия обществен транспорт за безплатен в опит да освободи пътищата си от задръствания и да намали замърсяването, автомобилът все още е кралят на претовареното Велико херцогство, предаде АФП.
Ако трафикът го позволява, от Вайсвампах в крайния север на Люксембург, близо до германската и белгийската граница, до Дюделанж в южната част на страната, в съседство с Франция, се пътува едва за час.
Затова богатата страна с население от едва 650 000 души се оказва идеалното място за един смел експеримент - безплатен обществен транспорт във влаковете, трамваите и автобусите в цялата страна.
Люксембург: Първата държава в света с безплатен обществен транспорт от март
Но въпреки липсата на магистрали на дълги разстояния, Люксембург има един от най-високите проценти на притежание на автомобили в Европа, като само Полша надхвърля показателя от 681 автомобила на 1000 жители.
Трансграничните работници вкарват още десетки хиляди превозни средства всеки ден, тъй като пътуващите се отправят към работните места в Люксембург, а шофьорите на дълги разстояния често минават, за да напълнят резервоарите си в страната с ниски данъци върху горивата.
"Често казвам, че германците строят автомобили, а люксембургците ги купуват", шегува се заместник министър-председателят Франсоа Бауш, който отговаря за мобилността и обществените дейности.
Три години след закриването на касите за продажба на билети няма признаци, че Люксембург е изоставил автомобила за сметка на трамвая, макар Бауш да вижда, че трафикът в столицата е намалял.
"Културата на автомобила е наистина доминираща и привличането на автомобилисти в обществения транспорт остава доста трудно", заяви експертът по мобилност Мерлин Жилард от изследователския институт LISER.
Люксембург, заедно с останалата част от Европейския съюз, се опитва да се превърне във въглеродно неутрална икономика чрез внедряване на зелени технологии в транспорта, енергетиката, фабриките и фермите.
Правителството на министър-председателя Ксавие Бетел е коалиция от либерали, социалисти и зелени и се гордее, че инвестира 800 млн. евро годишно в обществения транспорт.
Херцогството разполага с най-високо финансираната в Европа трамвайна мрежа на глава от населението, която струва 500 евро на човек годишно.
"Това е страната, която инвестира най-много от цяла Европа - заяви Жилард, - но Люксембург закъснява. Наваксваме с инвестиции, които са били много слаби в продължение на години."
В град Люксембург, модерен център за финансови услуги, пътниците оценяват промените.
Централната гара е основно ремонтирана, ултрамодерен фуникулер (релсово транспортно средство с въжена тяга за превозване на хора и товари на неголямо разстояние) свързва горната част на града с брега на реката, а пътните ленти са обособени за автобуси и трамваи.
Най-важното и уникално за Европа обаче е, че мрежата е безплатна.
Това, според Едгар Бисениус, собственик на фирма за финансови услуги, е основното съображение при избора между автомобила и автобуса. „То е много положително за околната среда", добави той.
Учителят по френски език Бен Дратвицки пътува из столицата с велосипед когато става въпрос за различни дейности, но ползва фуникулера и влака, за да стигне до училището, в което работи, на 20 км северно от града.
"Транспортът е основно право на жителите", твърди той. "Ако имаме право да работим, трябва да имаме и правото да ни придвижват до работа, без да плащаме излишни такси."
Но Дратвицки изглежда е част от малцинство в цялата страна, където задръстванията от лични автомобили все още блокират основните пътни артерии в час пик.
Част от обяснението може да се търси в 220 000 трансгранични работници, които са жизненоважни за икономиката на Люксембург и пристигат всеки ден от съседните страни, за да се радват на по-високи заплати... но и на по-дълго пътуване.
Влаковете и автобусите, на които могат да се качат във Франция, Белгия или Германия, не са безплатни, докато не преминат на територията на Люксембург, а много от работещите остават привързани към автомобилите си.
Зеленият Бауш има план да помогне на някои от френските работници, които все пак плащат данъците си в Люксембург.
Той има за цел да финансира паркинги във френската страна на границата и обещава, че от 2027 или 2028 г. ще има влак от френския град Тионвил до Люксембург на всеки седем минути.
Експерти като Жилард са скептични и твърдят, че проблемът е заложен в основната структура на люксембургската икономика.
Френските работници не могат да си позволят наемите или цените на имотите в Люксембург, но голяма част от парите, които спестяват, живеейки у дома, се губят за натовареното и замърсяващо околната среда пътуване до работа.
Ако трафикът го позволява, от Вайсвампах в крайния север на Люксембург, близо до германската и белгийската граница, до Дюделанж в южната част на страната, в съседство с Франция, се пътува едва за час.
Затова богатата страна с население от едва 650 000 души се оказва идеалното място за един смел експеримент - безплатен обществен транспорт във влаковете, трамваите и автобусите в цялата страна.
Люксембург: Първата държава в света с безплатен обществен транспорт от март
Но въпреки липсата на магистрали на дълги разстояния, Люксембург има един от най-високите проценти на притежание на автомобили в Европа, като само Полша надхвърля показателя от 681 автомобила на 1000 жители.
Трансграничните работници вкарват още десетки хиляди превозни средства всеки ден, тъй като пътуващите се отправят към работните места в Люксембург, а шофьорите на дълги разстояния често минават, за да напълнят резервоарите си в страната с ниски данъци върху горивата.
"Често казвам, че германците строят автомобили, а люксембургците ги купуват", шегува се заместник министър-председателят Франсоа Бауш, който отговаря за мобилността и обществените дейности.
Три години след закриването на касите за продажба на билети няма признаци, че Люксембург е изоставил автомобила за сметка на трамвая, макар Бауш да вижда, че трафикът в столицата е намалял.
"Културата на автомобила е наистина доминираща и привличането на автомобилисти в обществения транспорт остава доста трудно", заяви експертът по мобилност Мерлин Жилард от изследователския институт LISER.
Люксембург, заедно с останалата част от Европейския съюз, се опитва да се превърне във въглеродно неутрална икономика чрез внедряване на зелени технологии в транспорта, енергетиката, фабриките и фермите.
Правителството на министър-председателя Ксавие Бетел е коалиция от либерали, социалисти и зелени и се гордее, че инвестира 800 млн. евро годишно в обществения транспорт.
Херцогството разполага с най-високо финансираната в Европа трамвайна мрежа на глава от населението, която струва 500 евро на човек годишно.
"Това е страната, която инвестира най-много от цяла Европа - заяви Жилард, - но Люксембург закъснява. Наваксваме с инвестиции, които са били много слаби в продължение на години."
В град Люксембург, модерен център за финансови услуги, пътниците оценяват промените.
Централната гара е основно ремонтирана, ултрамодерен фуникулер (релсово транспортно средство с въжена тяга за превозване на хора и товари на неголямо разстояние) свързва горната част на града с брега на реката, а пътните ленти са обособени за автобуси и трамваи.
Най-важното и уникално за Европа обаче е, че мрежата е безплатна.
Това, според Едгар Бисениус, собственик на фирма за финансови услуги, е основното съображение при избора между автомобила и автобуса. „То е много положително за околната среда", добави той.
Учителят по френски език Бен Дратвицки пътува из столицата с велосипед когато става въпрос за различни дейности, но ползва фуникулера и влака, за да стигне до училището, в което работи, на 20 км северно от града.
"Транспортът е основно право на жителите", твърди той. "Ако имаме право да работим, трябва да имаме и правото да ни придвижват до работа, без да плащаме излишни такси."
Но Дратвицки изглежда е част от малцинство в цялата страна, където задръстванията от лични автомобили все още блокират основните пътни артерии в час пик.
Част от обяснението може да се търси в 220 000 трансгранични работници, които са жизненоважни за икономиката на Люксембург и пристигат всеки ден от съседните страни, за да се радват на по-високи заплати... но и на по-дълго пътуване.
Влаковете и автобусите, на които могат да се качат във Франция, Белгия или Германия, не са безплатни, докато не преминат на територията на Люксембург, а много от работещите остават привързани към автомобилите си.
Зеленият Бауш има план да помогне на някои от френските работници, които все пак плащат данъците си в Люксембург.
Той има за цел да финансира паркинги във френската страна на границата и обещава, че от 2027 или 2028 г. ще има влак от френския град Тионвил до Люксембург на всеки седем минути.
Експерти като Жилард са скептични и твърдят, че проблемът е заложен в основната структура на люксембургската икономика.
Френските работници не могат да си позволят наемите или цените на имотите в Люксембург, но голяма част от парите, които спестяват, живеейки у дома, се губят за натовареното и замърсяващо околната среда пътуване до работа.
