Някога Земята може би е имала свой собствен планетарен пръстен, съобщи Science Alert.
Хипотетичният пръстен не е оцелял за дълго, от космическа гледна точка – само няколко десетки милиони години. Но това е достатъчно дълго, за да може да остави траен отпечатък върху геоложкия запис на Земята, според анализ, ръководен от планетарния учен Анди Томкинс от университета Монаш в Австралия.
Томкинс и екипът му реконструираха необичайно нарастване на броя на метеоритните удари, известно като Ордовикски удар. Те определиха, че пръстенът, който бавно се разпада в земна орбита, може да бъде правдоподобно обяснение за аномалията. И също така е много забавно.
„Харесва ми да мисля за това как може да е изглеждала Земята с пръстен около нея. Много различен вид в сравнение с днешния“, заяви ученият.
Това е забележителна детективска работа и такава, която може с помощта на бъдещи изследвания да помогне за обяснението на други аспекти от историята на Земята.
„Преди над милион години материалът на този пръстен е паднал постепенно от Земята, създавайки рязкото нарастване на метеоритните удари, наблюдавано в геоложките записи. Виждаме също, че слоевете в седиментните скали от този период съдържат изключително много метеоритни отломки“, каза Томкинс.
Пръстените се приемат за сравнително често срещани в Слънчевата система. Четирите гигантски планети имат пръстени, а има доказателства, че Марс също има такъв. Това повдига въпроса: Може ли Земята да е имала пръстен някога в далечното си минало?
Малко вероятно е да намерим следи от него в космоса, ако изобщо някога е съществувал. Но за известно време по време на Ордовик преди почти половин милиард години, метеоритните удари внезапно се увеличават за около 40 милиона години. По това време са се появили цял куп кратери, разположени много близо един до друг.
Това близко разстояние е не само във времето, но и по отношение на местоположението. Томкинс и екипът му анализират 21 кратера, които са се появили по време на пика на ударите, и установяват, че всички те са в рамките на 30 градуса географска ширина от екватора. Това не е било очевидно веднага, тъй като през Ордовик всички континенти на Земята са били част от суперконтинент, наречен Гондвана, който след това се е разпаднал и се е отдалечил.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Хипотетичният пръстен не е оцелял за дълго, от космическа гледна точка – само няколко десетки милиони години. Но това е достатъчно дълго, за да може да остави траен отпечатък върху геоложкия запис на Земята, според анализ, ръководен от планетарния учен Анди Томкинс от университета Монаш в Австралия.
Томкинс и екипът му реконструираха необичайно нарастване на броя на метеоритните удари, известно като Ордовикски удар. Те определиха, че пръстенът, който бавно се разпада в земна орбита, може да бъде правдоподобно обяснение за аномалията. И също така е много забавно.
„Харесва ми да мисля за това как може да е изглеждала Земята с пръстен около нея. Много различен вид в сравнение с днешния“, заяви ученият.
Това е забележителна детективска работа и такава, която може с помощта на бъдещи изследвания да помогне за обяснението на други аспекти от историята на Земята.
„Преди над милион години материалът на този пръстен е паднал постепенно от Земята, създавайки рязкото нарастване на метеоритните удари, наблюдавано в геоложките записи. Виждаме също, че слоевете в седиментните скали от този период съдържат изключително много метеоритни отломки“, каза Томкинс.
Пръстените се приемат за сравнително често срещани в Слънчевата система. Четирите гигантски планети имат пръстени, а има доказателства, че Марс също има такъв. Това повдига въпроса: Може ли Земята да е имала пръстен някога в далечното си минало?
Малко вероятно е да намерим следи от него в космоса, ако изобщо някога е съществувал. Но за известно време по време на Ордовик преди почти половин милиард години, метеоритните удари внезапно се увеличават за около 40 милиона години. По това време са се появили цял куп кратери, разположени много близо един до друг.
Това близко разстояние е не само във времето, но и по отношение на местоположението. Томкинс и екипът му анализират 21 кратера, които са се появили по време на пика на ударите, и установяват, че всички те са в рамките на 30 градуса географска ширина от екватора. Това не е било очевидно веднага, тъй като през Ордовик всички континенти на Земята са били част от суперконтинент, наречен Гондвана, който след това се е разпаднал и се е отдалечил.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
