Австрийката Наташа Кампуш, която беше похитена на 10-годишна възраст на път за училище и прекара в мазе в дома на похитителя си цели осем години, преди да успее да избяга, ще разкаже за преживяното в автобиографична книга, съобщава в. „Дейли телеграф". Книгата е озаглавена „3096 дни", колкото е прекарала Наташа в плен. Тя ще бъде представена от Кампуш, която сега е на 22 години, в четвъртък в книжарница във Виена.
Твърди се, че младата дама е получила хонорар, равняващ се на 1 млн. британски лири, за написването на мемоарите си. В тях Кампуш разказва как е успяла да оцелее през 8-те години на пленничество и как е спечелила доверието на похитителя си, за да успее най-накрая да избяга от дома му.
Две британски издания - „Индипендънт" и „Дейли телеграф", обаче вече са имали достъп до откъси от автобиографията и цитират някои пасажи. От тях става ясно, че похителят на Кампуш я е биел, като понякога побойщата стигали до 200 пъти на седмица Волфганг Прикопил забранявал на Кампуш да плаче, карал я да му прислужва полугола и я принуждавал да си бръсне главата, за да не пада косата й в дома му. Понякога побойщата били толкова тежки, че се стигало до фрактури. Когато Кампуш започвала да плаче, похитителят я завличал под чешмата и докато водата се стичала върху главата й, той притискал гърлото й, докато тя загубвала почти съзнание.
Прокопил карал Наташа да се обръща към него с думите: „Господарю" или „Маестро", разкрива още книгата. Когато Наташа била на 14 години, за първи път Прокопил я накарал да споделя леглото му. Той привързвал китките й към неговите с белезници, но не я принуждавал да прави любов с него. Така двамата споделяли едно и също легло в продължение на много нощи, разкрива БТА. „Тук не ставаше дума за секс. Мъжът, който ме биеше, и който ме държеше затворена в килия, имаше нещо друго предвид. Той просто искаше да има под ръка някой, който да притиска до себе си", споделя изненадващо Кампуш. Тя признава, че в даден момент се е почувствала толкова изплашена и неутешима, че сама е помолила похитителя си да започне да я прегръща, така че да остава с измамното усещане, че някой я обича и се грижи за нея.
В книгата Кампуш разказва и как е обмисляла да се самоубие, като се обеси с дрехи, или като пробие вените си с големи шивашки игли. Веднъж дори се опитала да запуши с парцали печката в мазето, където я държал Прокопил, за да се задуши и да умре. После обаче, когато стаята започнала да се изпълва с дим, Наташа била обхваната от внезапно желание за живот и успяла с помощта на притеклия се Прокопил да угаси пожара.
В следствените и полицейски среди на Австрия обаче книгата се очаква с известно притеснение. Смята се, че в нея Кампуш би могла да разкрие опити на разследващите да прикрият допуснати грешки в разследването за отвличането й. Неотдавна австрийският депутат Петер Пилц публикува в интернет серия от поверителни документи, навеждащи на мисълта, че Кампуш е можело да бъде спасена много по-рано, ако полицията е следвала препоръките на водач на полицейско куче, успяло да надуши дирите на похитителя малко след отвличането. От изнесените в интернет поверителни документи става ясно, че двама висши австрийски полицейски офицери са посетили водача на кучето през 2006 г., след като Кампуш успя да избяга и са поискали от него да си мълчи относно случилото се. Ако се докаже, че полицията е допуснала действително грешки по бързото разрешаване на казуса Кампуш, то Наташа би могла да съди държавата, отбелязва в. „Дейли телеграф".
Наташа Кампуш успя да избяга през август 2006 г. от двора на къщата на похитителя си. Часове след това той се самоуби, хвърляйки се под влак. През изминалите четири години австрийката рядко говори за преживяното през пленничеството си, нито пък разкри в детайли какви са били отношенията й с похитителя й. Спекулации за странна връзка между тях се породиха от факта, че Наташа купи къщата, в която беше държана в плен, както и колата на Прокопил, въпреки че не може да шофира.
