Съвместна публикация на в-к 7 дни спорт и Gong.bg
Утре вечер на своя стадион ЦСКА посреща Берое в пореден мач от българското футболно първенство. Ще има няколкостотин зрители, които ще бъдат завишени и закръглени от колегите вероятно до 2 хиляди. Ще бъде изключително тихо, тъжно и делнично. Мач като мач. Какъв друг да е мачът с Берое? Лошото за армейците е, че следващият голям мач евентуално се очертава някъде през август-септември следващата година. Е, предпоследният кръг е домакинството срещу вечния съперник, но дори то да решава титлата, няма никакви шансове даже да се докосне като очакване, екзалтика или възбуда до емоцията от четвъртък. Сивотата от онзи ден плъзна из Борисовата градина и неминуемо ще завладее рано или късно канцелариите и съблекалните на стадиона. Защото там ще разберат, както вече го сториха десетки хиляди надяващи се фенове, че другото няма смисъл. Може би само колкото да си осигуриш възможност за нов подобен празник, но пък толкова много благоприятни стечения на обстоятелствата за ЦСКА скоро няма да се появят.
Трагедията изобщо не е в това, че Тулуза изхвърли червените в мига, в който съдията бе надул бузи за края. След „онази” ситуация, австриецът свиреше и - хоп, готово! Така определено боли повече, но резултатът в крайна сметка е еднакъв, независимо от сценария. Вярно, не е хуманно на един прободен от куршум човек да му натискаш допълнително оловото в сърцето докато той си чака да умре. Съдбата просто опита и тя от своя страна да изравни резултата след Омония - на два пъти, и Хайдук (Кула). Рано или късно това щеше да се случи. Това е един непрестанно работещ механичен закон в спорта. Който онзи ден се стовари като механичен чук върху твърдите армейски глави. Които явно така и не проумяха, че единствено и само мачовете в Европа имат смисъл. И че след някоя и друга седмица болката и споменът от Тулуза леко ще отшумят, събитията от вътрешните колосални битки ще завъртят отново колелото, но пъченето и биенето в гърди от това, че си спечелил страхотен мач в Пловдив, Бургас или Петрич, е един голям праз! Дреме му на някого, освен на малцина самозаблудили се вътре в клуба или гравитиращи около него, че Неи и Ел Пистолеро ще бият утре Берое. Хващаш юношите старша, пускаш ги на терена и криво-ляво те също могат да измъкнат трите точки от този мач.
Осъзнава ли изобщо някой на Армията смисъла или безсмислието (както ви харесва) на случилото се? ЦСКА вече си изтърка подметките в пода на омагьосания лабиринт, водещ все до никъде. Тази година отборът едвам се закрепи в урната на поставените на жребия, следващата вероятно няма да е така. Ами откъде да се събере този пуст коефициент.
От трите хикса и една клизма с Омония ли?
Е, и какво, ако ЦСКА стане шампион? За какъв пробив в Европа говорим? Непоставени и пак на същия етап в УЕФА. И пак - дотук. Както се пееше в онзи социалистически пасквил "... и така до края на света". За какви селекции става въпрос, за какви пет лева? По-удобен съперник за преодоляване на този етап в турнира с лупа не можеш да намериш. Моля ви не ми припомняйте за Бешикташ от миналата година. Турците са нива над тези възпитани и примирени франсета. Тулуза бе готов на каквото ЦСКА да им предложи. Голяма загуба, малка почетна загуба, дузпи, в случая хикс, който ги класира - каквото Господ дал, както се казва. Да де, но когато и от другата страна имаш поведение на евнуси, това може да те изкара от нерви. Всъщност няма как да не си припомним един друг мач отпреди две години, когато ЦСКА отново бе открехнал вратата на своя голям шанс, на своето голямо бъдеще. Равенство срещу Монако, които на секундата си стиснаха ръцете с българите при този краен изход. По-опечено ястие не може да има и за най-претенциозния готвач на света. Но червените пак се провалиха. Защото по директива на треньора мислите, мотивацията и изобщо акълът им тогава бе в коледните торбички, които те с невероятни усилия мъкнеха из аерогарата.
Как пък цели три часа игрово време срещу Тулуза не можа да бъде изхрачен този бастун, примесен с гипс? Толкова дълбоко бе заседнал той в червените гърла, че при всяко вдигане на главата напред и поглед към противниковата врата сякаш треските от бастуна засядаха и пак проваляха всичко. Тези френски виолетки трябва да ги унищожиш със стръвта, с която преди години, поради липсата на какъвто и да е бонбонен избор, техните захарни подобия биваха поглъщани от българските деца. Купуваш пакетчето за няколко стотинки и до час-два то не съществува. Или за един мач време. Какво беше това маене и колебание от сума ти чужденци, бразилци, нигерийци, че и холандец, плюс българи, които имат двойно, че и тройно повече мачове в европейските клубни турнири от тима на Тулуза в цялата му история. Е, сега за разлика от тях Ели Боп и компания ще понаваксат малко в тази статистика. Бай Гроздан, с Цоко, Чоко и Боко набутаха цели три парчета на Рен и ги накараха да им треперят някои органи в средата на тялото, а цял взвод звезди в червено снесоха с триста мъки и зор една дузпа. Айде де, това не е сериозно! Или май са повече звезди посред бял ден. Такива, чийто блясък не можем да видим от дневната светлина.
Извън чисто спортно-техническите дефекти, демонстрирани от ЦСКА, няма как да не е имало и други причини за краха. Като се сетя за взетото назаем табло, висящо върху другото с помощта на някакви навити лилави кърпи, пъзелът си се нарежда повече от логично. Или за седящия в ложите собственик, който се скъса да пише съобщения по телефона си, докато на терена и по трибуните падаше яко опъване на жилите. По едно време дори стана и се мушна в тунела за десетина минутки. Карай, бе. А неговият наместник или този, който му е писал вдъхновяващата реч за програмката за мача, правят грешка още в първото изречение. ЦСКА е създаден през 1948 година, но според Томов през тази се навършват 60 години. Или май в Борисовата градина смятат така, както и играят на терена.
Какъв юбилей, какви празненства, г-н Томов?
Най-много още един турнир с Борац Чачак да спретнете и толкоз. Какво има да празнува ЦСКА през този сезон? Живуркането и боричкането в кочинката на родното първенство или пък славния път, който предстои да бъде извървян в изключително популярния и съпроводен с напращели от зрители трибуни турнир за купата на страната. Кога пак да чакаме мистър Митал? На „Бончук” в Дупница ли?
Няма човек у нас, който да не е чувал поговорката как власите накрай Дунава се давят. Има едно селце Добри дол край тази река, където често като малък прекарвах летата си. Аз лично давещ се румънец не видях, дори и при големите приливи в началото на 80-те години. Макар румънският бряг да бе на едно плуване разстояние. Явно поговорката е родена от по-стари времена и случки. В четвъртък на ст. „Българска армия” обаче видях отбора на ЦСКА (без румънеца, който си остана резерва докрая) да преплува цялата река, да стигне до отсрещния бряг, да се надигне, да вземе въздух, да направи няколко крачки и в следващия миг да се спъне и да се просне в една мъничка локва, останала от вчерашния дъжд. И да се удави в локвата. Дори не в голямата река.
