Днес отбелязваме Международния ден на белия бастун. Датата 15-и октомври е обявена за международен празник през 1970 година, след като няколко години по-рано американският президент Линдън Джонсън подписва резолюция на Конгреса за обявяване на Ден на белия бастун.
По случай този ден ви предлагаме кратка разходка в Брайловата печатница към училището "Луи Брайл" в София.
Eзикът на Брайл се базира върху така наречената брайлова клетка, съставена от 6 релефни точки. От комбинациите с тези 6 точки в една клетка могат да се получат 63 символа и това не може да покрие всички символи, които използват незрящите хора. Затова се комбинират по две, три или четири клетки, за да се получи символ в дадена наука, разказва Елиза Петрова, която е незряща и се занимава с корекцията на учебниците в брайловата печатница.
Обществото все още трудно приема незрящите хора
Тя изброява основните стъпки в подготовката на един учебник по математика:
"Реално се пренаписва на Брайл, защото се подменят всички символи. Причината е, че един символ може да означава буквата "ш" в българската азбука, а може да означава затваряне на степен или нещо друго в друга наука. Така че много символи - в зависимост от контекста, се изписват в учебниците. Затова тези символи се подменят, преглеждат се верни ли са изразите, сравнява се всичко с учебника, след което предстоят няколко корекции, сравняване на чертежите със съответните задачи, оценяване от сляп човек дали чертежите са разбираеми и с верни надписи. Чак тогава може вече да започне да се сглобява печатното издание".
Ако текстът за зрящи хора заема една страница, преведен на брайлов език той ще заеме четири страници. Релефните изображения, които са адаптирани за незрящи деца, се "изпичат" на специална машина и минават през ръцете на слепи хора, за да е сигурно, че са разбираеми. Така се правят например изображение с анатомия на човешкото тяло или географската карта на България. Екипът на печатницата се състои от трима души, които работят почти без почивка през цялата година.
