Парламентът прие на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. Той бе подкрепен от 142-ма депутати от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС. "Против" проектосметката на Касата бяха 60 депутати от "Възраждане", "БСП за България" и "Има такъв народ", без "въздържал се".
Предвидените приходи и трансфери са в размер на 8 163 353 100 лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на осем на сто, а в разчетите е отразен ефектът от увеличаване на размера на минималната работна заплата, максималния осигурителен доход и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се.
Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2024 г. е 60:40.
Заложените разходи и трансфери са в размер на 8 163 353 100 лв., от които 7 630 931 400 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантирано от бюджета на НЗОК.
Съюзът за стопанска инициатива: Автоматичната промяна на максималния осигурителен доход е рискова
Правителството предвижда увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за 2024 г. от 3 400 лв. на 3 750 лв. През 2025 г. и 2026 г. е предвидено размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица да се увеличи съответно до 4 130 лв. и до 4 430 лв..
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., а от 1 януари на съответната година за периода 2025-2026 г. до нивото на минималната работна заплата. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 1 януари 2024 г. нараства от 780 лв. на 933 лв., а от 1 януари на съответната година за периода 2025-2026 г. до нивото на минималната работна заплата, определена съгласно чл. 244 от Кодекса на труда. Минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се увеличават до нивото на минималната работна заплата за 2024 г. – 933 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер на МРЗ.
Вдигат възрастта и стажа за пенсия догодина
Парламентарната комисия по здравеопазване не прие на първо гласуване Законопроекта за Бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. Той беше подкрепен от четирима народни представители, петима се обявиха „против", а 9 гласуваха „въздържал се". От друга страна социалните партньори подкрепиха принципно или с бележки бюджета на НЗОК за следващата година, с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), който се въздържа от подкрепа.
В Законопроекта за държавния бюджет на страната за 2024 г. са заложени 68,8 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на увеличените възнаграждения на персонала в системата на Министерството на здравеопазването – за Центровете за спешна медицинска помощ и за Регионалните здравни инспекции, считано от 1 август 2023 г., и дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала.
2 млн. лв. са предвидени за организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники.
Правителството одобри проектозакона за бюджета на Здравната каса за догодина
60 млн. лв. за допълнителни субсидии за лечебни заведения за болнична помощ за изпълнение на държавната политика за защита и опазване живота и здравето на гражданите в съответната област при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, в изпълнение на чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения;
За осигуряване на лекарствени продукти, предназначени за лечението на инфекциозни заболявания (ХИВ инфекция и туберкулоза) във връзка с ежегодното увеличаване на броя регистрирани пациенти с ХИВ и включването на терапия с еднотаблетен режим са заложени 10 млн. лв.
15 млн. лв. са предвидени за осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации по Имунизационния календар на Р България за 2024 г., с цел гарантиране на устойчивост и непрекъснатост на имунизационния процес и превенция на здравето на българските граждани от ваксинопредотвратими заболявания, при отчитане на европейски и национални препоръки за ваксинация, постоянно развиващите се иновативни технологии при разработване на ваксините за повишаване на тяхната ефективност и безопасност, както и развитието на имунизационната политика в България в съответствие с тази на държавите-членки на ЕС.
6,6 млн. лв. за подкрепа на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при очаквано разширяване в обхвата на приетите специализанти на места, финансирани от държавата, с цел осигуряване на необходимите за страната специализанти.
2,5 млн. лв. за осигуряване на средства за навременно организиране на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации.
3,8 млн. лв. допълнителна финансова подкрепа за повишаване готовността на Българския Червен кръст за реакция при бедствени и кризисни ситуации, при което достигнатата субсидия от държавния бюджет за Планинската спасителна служба при БЧК възлиза на 2,6 млн. лв.
15 млн. лв. следва да отидат за организирането и провеждането на скрининг на заболявания, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на жените – неонатален скрининг и скрининг на злокачествени новообразувания на шийката на матката, като средство, спомагащо за ранната диагноза на определени заболявания, които имат тежко протичане и сериозно здравно-социално значение.
12 млн. лв. допълнителен трансфер към НЗОК за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
За здравноосигурителни плащания по Бюджета на НЗОК са предвидени допълнително 1 110,6 млн. лв., при запазване тенденцията за увеличение с над 20% на разходите за извънболнична помощ, спрямо 2023 г., които заемат 22,5% в общата структура на здравноосигурителните плащания. Планира се да се реализират редица дейности, свързани с профилактика и ранно откриване на заболяванията, както и дейности, свързани с проследяване лечението на пациентите и определяне на ефективността на разходите;
Предвидени са 2,3 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагозите в детските ясли за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2024 г.
2,2 млн. лв. за увеличение издръжката за здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, както и 12 млн. лв. за запазване размера и за продължаване на политиката за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети в детски ясли и яслени групи в детски градини.
Парламентът прие на първо четене и Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г. със 135 гласа „за“, 30 „против“ и 32 „въздържал се“.
Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., да се осъвременят с 11 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лева.
Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07 лева.
От 1 януари 2024 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 780 на 933 лева. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3400 лв. на 3750 лева.
В законопроекта е предвидено от 1 юли 2024 г. да се увеличи т.нар. вдовишка добавка от досегашните 26,5 на сто на 30 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг или съпруга.
От опозицията възразиха срещу замразяването на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 780 лева и на минималния дневен размер на обезщетение за безработица на 18 лева.
Искрен Арабаджиев от „Продължаваме промяната - Демократична България“ посочи, че има ръст на максималния размер на обезщетение за безработица, но минималният остава същият. Има резон да се увеличи тази сума, най-малкото ако погледнем за 24 месеца назад – едно лице би трябвало да получи поне 21 лв. на ден, смята той.
С 21 лв. отново тези хора са под прага на бедността, възрази Георги Георгиев от „Възраждане“.
Депутатите решиха срокът за предложения по бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за 2024 г. да бъде пет дни, до 6 декември включително.
Предвидените приходи и трансфери са в размер на 8 163 353 100 лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на осем на сто, а в разчетите е отразен ефектът от увеличаване на размера на минималната работна заплата, максималния осигурителен доход и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се.
Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2024 г. е 60:40.
Заложените разходи и трансфери са в размер на 8 163 353 100 лв., от които 7 630 931 400 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантирано от бюджета на НЗОК.
Съюзът за стопанска инициатива: Автоматичната промяна на максималния осигурителен доход е рискова
Правителството предвижда увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за 2024 г. от 3 400 лв. на 3 750 лв. През 2025 г. и 2026 г. е предвидено размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица да се увеличи съответно до 4 130 лв. и до 4 430 лв..
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., а от 1 януари на съответната година за периода 2025-2026 г. до нивото на минималната работна заплата. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 1 януари 2024 г. нараства от 780 лв. на 933 лв., а от 1 януари на съответната година за периода 2025-2026 г. до нивото на минималната работна заплата, определена съгласно чл. 244 от Кодекса на труда. Минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се увеличават до нивото на минималната работна заплата за 2024 г. – 933 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер на МРЗ.
Вдигат възрастта и стажа за пенсия догодина
Парламентарната комисия по здравеопазване не прие на първо гласуване Законопроекта за Бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. Той беше подкрепен от четирима народни представители, петима се обявиха „против", а 9 гласуваха „въздържал се". От друга страна социалните партньори подкрепиха принципно или с бележки бюджета на НЗОК за следващата година, с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), който се въздържа от подкрепа.
В Законопроекта за държавния бюджет на страната за 2024 г. са заложени 68,8 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на увеличените възнаграждения на персонала в системата на Министерството на здравеопазването – за Центровете за спешна медицинска помощ и за Регионалните здравни инспекции, считано от 1 август 2023 г., и дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала.
2 млн. лв. са предвидени за организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники.
Правителството одобри проектозакона за бюджета на Здравната каса за догодина
60 млн. лв. за допълнителни субсидии за лечебни заведения за болнична помощ за изпълнение на държавната политика за защита и опазване живота и здравето на гражданите в съответната област при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, в изпълнение на чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения;
За осигуряване на лекарствени продукти, предназначени за лечението на инфекциозни заболявания (ХИВ инфекция и туберкулоза) във връзка с ежегодното увеличаване на броя регистрирани пациенти с ХИВ и включването на терапия с еднотаблетен режим са заложени 10 млн. лв.
15 млн. лв. са предвидени за осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации по Имунизационния календар на Р България за 2024 г., с цел гарантиране на устойчивост и непрекъснатост на имунизационния процес и превенция на здравето на българските граждани от ваксинопредотвратими заболявания, при отчитане на европейски и национални препоръки за ваксинация, постоянно развиващите се иновативни технологии при разработване на ваксините за повишаване на тяхната ефективност и безопасност, както и развитието на имунизационната политика в България в съответствие с тази на държавите-членки на ЕС.
6,6 млн. лв. за подкрепа на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при очаквано разширяване в обхвата на приетите специализанти на места, финансирани от държавата, с цел осигуряване на необходимите за страната специализанти.
2,5 млн. лв. за осигуряване на средства за навременно организиране на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации.
3,8 млн. лв. допълнителна финансова подкрепа за повишаване готовността на Българския Червен кръст за реакция при бедствени и кризисни ситуации, при което достигнатата субсидия от държавния бюджет за Планинската спасителна служба при БЧК възлиза на 2,6 млн. лв.
15 млн. лв. следва да отидат за организирането и провеждането на скрининг на заболявания, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на жените – неонатален скрининг и скрининг на злокачествени новообразувания на шийката на матката, като средство, спомагащо за ранната диагноза на определени заболявания, които имат тежко протичане и сериозно здравно-социално значение.
12 млн. лв. допълнителен трансфер към НЗОК за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
За здравноосигурителни плащания по Бюджета на НЗОК са предвидени допълнително 1 110,6 млн. лв., при запазване тенденцията за увеличение с над 20% на разходите за извънболнична помощ, спрямо 2023 г., които заемат 22,5% в общата структура на здравноосигурителните плащания. Планира се да се реализират редица дейности, свързани с профилактика и ранно откриване на заболяванията, както и дейности, свързани с проследяване лечението на пациентите и определяне на ефективността на разходите;
Предвидени са 2,3 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагозите в детските ясли за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2024 г.
2,2 млн. лв. за увеличение издръжката за здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, както и 12 млн. лв. за запазване размера и за продължаване на политиката за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети в детски ясли и яслени групи в детски градини.
Парламентът прие на първо четене и Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г. със 135 гласа „за“, 30 „против“ и 32 „въздържал се“.
Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., да се осъвременят с 11 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лева.
Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07 лева.
От 1 януари 2024 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 780 на 933 лева. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3400 лв. на 3750 лева.
В законопроекта е предвидено от 1 юли 2024 г. да се увеличи т.нар. вдовишка добавка от досегашните 26,5 на сто на 30 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг или съпруга.
От опозицията възразиха срещу замразяването на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 780 лева и на минималния дневен размер на обезщетение за безработица на 18 лева.
Искрен Арабаджиев от „Продължаваме промяната - Демократична България“ посочи, че има ръст на максималния размер на обезщетение за безработица, но минималният остава същият. Има резон да се увеличи тази сума, най-малкото ако погледнем за 24 месеца назад – едно лице би трябвало да получи поне 21 лв. на ден, смята той.
С 21 лв. отново тези хора са под прага на бедността, възрази Георги Георгиев от „Възраждане“.
Депутатите решиха срокът за предложения по бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за 2024 г. да бъде пет дни, до 6 декември включително.
