Всяко американско хлапе може да стане президент, когато порасне. Само им вижте бележниците.
Линдън Джонсън получил тройка по английски в трети клас. Джон Кенеди получил 55 процента на тест по латински в осми клас. В гимназията, оценките по много от предметите в бележника на Джордж Буш старши били тройки и четворки.
"Иска ни се да вярваме, че съществува класа от хора, които от много рано се проявяват като наследници на трона, но това не се случва," твърди Тимъти Уолч, директор на президентската библиотека "Хърбърт Хувър".
Младежките години на президентите са обект на изложбата "От училището до Белия дом: образованието на президентите," в Националния архив. Чрез собствените им разкази, вежливо изписаните ранни работи, бележници, театрални афиши и снимки, изложбата подчертава колко нормални са били повечето от тях през младежките си години.
Повечето са учили в държавни училища, където математиката, литературата и точните науки са съставяли основната част от образованието. Някои са имали часове по граждански науки и физическо възпитание. Франклин Рузвелт, Кенеди и Буш са учили в престижни частни училища.
Извън класната стая всички те са били спортисти и артисти.
Джонсън, Рузвелт и Ричард Никсън демонстрирали таланта си в училищни пиеси. Бил Клинтън бил главен барабанист в маршируващия бенд на гимназията си. Джерълд Форд бил капитан на гимназиалния си отбор по американски футбол.
Дуайт Айзенхауър се изявявал както на състезанията по правопис, така и по бейзболни и футболни игрища. В начално училище правописът бил любимият му предмет. "Това бе или защото състезанието възбуждаше инстинктите ми за съперничество, или защото бях научил, че една единствена буква може да играе огромна роля за значението на думата," пише той.
Всеки си имал и слабости. Джими Картър бил срамежлив, но учител в гимназията го окуражавал да се включи в отбора по дебати. Рузвелт пишел всеки ден писма до вкъщи без да пести детайли. В едно от писмата бащата на Новият курс разкрива, че е качил няколко килограма и не е получавал "черни точки". Освен това моли семейството си да му прати грозде или други плодове.
Някои са известни с добро поведение, други - с лошо. Учителката на Хърбърт Хувър описва 10-годишния бъдещ президент като "истинско момче, което обича да играе, но за което уроците са по-важни." Тя твърди, че никога не й се налагало да го кара да повтаря работа или да го наказва за незавършено домашно.
Директорът на училището, в което учел Кенеди, твърди, че юношата има "остър, индивидуалистичен ум," въпреки, че понякога го наричал и "несретник". Кенеди и няколко от приятелите му от интерната сформирали група, наречена "несретниците", както директорът на училището нарича момчета, които не удовлетворяват стандартите на училището.
През последната си година Кенеди едва не бил изключен от интерната Чоут в Кънектикът, заради лудориите си. Той получил разрешение да остане едва след като разпуснал групата на "несретниците". В писмо бащата на Кенеди го подканва да полага повече усилия в час. Вместо да работи старателно по всички предмети, Кенеди се занимава предимно с любимите си - английски и история.
Точността била проблем за Джонсън, чиито бележник от девети клас показва, че за два месеца закъснял осем пъти за час. Айзенхауър имал възможност да прескочи цял клас, ако не се държал невъзпитано. "Държанието ми не съответстваше на способността ми да чета," пише той.
Някои от гимназиалните работи на бъдещите президенти разкриват лидерските черти, които ще изпъкнат по-късно. Никсън планира политическа кариера още в осми клас. "Бих искал да уча право и да вляза в политиката, за да мога да съм полезен на хората," пише той в автобиография, написана в училище.
Работите на Хари Труман разкриват неговия идеализъм, но също така и неспособността му да използва правилно препинателните знаци. "Искрено сърце, остър ум и много кураж - и мисля, че човек може да се справи в живота," пише той в буквар, съхраняван в колекцията на архива, чиято репродукция ще остане в експозицията до 1 януари 2008г.
Според Уолч не е възможно, в класна стая пълна с енергични ученици, да се посочи бъдещия върховен главнокомандващ. "Няма начин още в пети клас да посочиш младеж и да кажеш, че той ще стане президент."
Всеки си имал и слабости. Джими Картър бил срамежлив, но учител в гимназията го окуражавал да се включи в отбора по дебати. Рузвелт пишел всеки ден писма до вкъщи без да пести детайли. В едно от писмата бащата на Новият курс разкрива, че е качил няколко килограма и не е получавал "черни точки". Освен това моли семейството си да му прати грозде или други плодове.
Някои са известни с добро поведение, други - с лошо. Учителката на Хърбърт Хувър описва 10-годишния бъдещ президент като "истинско момче, което обича да играе, но за което уроците са по-важни." Тя твърди, че никога не й се налагало да го кара да повтаря работа или да го наказва за незавършено домашно.
Директорът на училището, в което учел Кенеди, твърди, че юношата има "остър, индивидуалистичен ум," въпреки, че понякога го наричал и "несретник". Кенеди и няколко от приятелите му от интерната сформирали група, наречена "несретниците", както директорът на училището нарича момчета, които не удовлетворяват стандартите на училището.
През последната си година Кенеди едва не бил изключен от интерната Чоут в Кънектикът, заради лудориите си. Той получил разрешение да остане едва след като разпуснал групата на "несретниците". В писмо бащата на Кенеди го подканва да полага повече усилия в час. Вместо да работи старателно по всички предмети, Кенеди се занимава предимно с любимите си - английски и история.
Точността била проблем за Джонсън, чиито бележник от девети клас показва, че за два месеца закъснял осем пъти за час. Айзенхауър имал възможност да прескочи цял клас, ако не се държал невъзпитано. "Държанието ми не съответстваше на способността ми да чета," пише той.
Някои от гимназиалните работи на бъдещите президенти разкриват лидерските черти, които ще изпъкнат по-късно. Никсън планира политическа кариера още в осми клас. "Бих искал да уча право и да вляза в политиката, за да мога да съм полезен на хората," пише той в автобиография, написана в училище.
Работите на Хари Труман разкриват неговия идеализъм, но също така и неспособността му да използва правилно препинателните знаци. "Искрено сърце, остър ум и много кураж - и мисля, че човек може да се справи в живота," пише той в буквар, съхраняван в колекцията на архива, чиято репродукция ще остане в експозицията до 1 януари 2008г.
Според Уолч не е възможно, в класна стая пълна с енергични ученици, да се посочи бъдещия върховен главнокомандващ. "Няма начин още в пети клас да посочиш младеж и да кажеш, че той ще стане президент."
