Въпреки твърденията, че модната индустрия прегръща по-пищните форми, данните сочат, че тя може да е виновна за това, което един експерт нарича "измиване на мазнини" (препратка към термина „измиване на очите“).
Макар че през последните години шепа модели с големи размери като Палома Елсесер привлякоха вниманието на медиите, данните показват, че те остават изчезващо малко малцинство.
Vogue Business разгледа 9137 тоалета, представени по време на 219 ревюта в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж през миналия сезон, и установи, че 0,6% от тях са били с размер плюс - определян като размер 14 или по-голям, което всъщност е средният размер на жената в САЩ - и само 3,8% са били с размер 6-12. Това означава, че 95,6 % от представените тоалети са били в размер 0-4.
Паоло Волонте, който преподава социология на модата в Милано, казва, че марките използват няколко по-пищни модела, за да отклонят критиките.
"Това е "измиване на мазнини", каза той пред АФП, сравнявайки го с критиките към циничното "измиване на зелено", чрез което индустрията е обвинявана в поемане на празни ангажименти за климата.
"Те използват закръглени модели в своите ревюта, за да покажат приобщаване, но всъщност това е, за да запазят и поддържат една система, основана на тиранията на идеала за слабост", каза Волонте.
Екатерина Ожиганова, 31-годишен модел и студентка по право, казва, че луксозните марки просто "отказват да представят нормалните хора".
На жените със среден ръст "често се казва или да отслабнат... или да напълнеят до XL", казва тя пред АФП. "Нито едното, нито другото е здравословно."
Групата на Ожиганова за защита на правата на моделите е провела проучване, което установи, че девет от всеки десет модела изпитват натиск да променят телата си, а повече от половината от тях - редовно.
"За тях е много трудно да говорят за това", казва тя. "Ако се оплачеш, всички просто ще кажат: "Скъпа, такава ти е работата".
Как това се е превърнало в "работа", е въпрос на история.
Волонте казва, че манията по слабостта датира от раждането на индустриалните производствени техники. Преди това дизайнерите са изработвали дрехи, специфични за отделните хора. В ерата на масовото производство те използват малки шаблони, които увеличават за по-големи размери. Това обаче работи само до определен размер, след което мазнините и мускулите могат да променят формата на тялото по по-сложен начин.
"Производството и продажбата на дрехи с по-големи размери е много по-скъпо и изисква повече опит", казва Волонте.
В същото време слабостта започна да се свързва с богатството - да имаш време и пари, за да работиш върху тялото си - стремеж, който е дълбоко вкоренен от рекламата и ежедневните практики на модната индустрия.
От началото на 2000 г., когато се разпространиха опасения, че моделите с размер нула насърчават анорексията сред младите хора, се полагат усилия за промяна на ситуацията.
От 2017 г. Франция изисква от моделите да преминават медицински прегледи, а двата най-големи конгломерата за луксозни стоки в страната - LVMH и Kering, подписаха харти, в които обещават да спрат да използват модели с размер нула. Но тъй като размерите варират при различните марки, това е трудно да се приложи.
Дизайнерите са в капана на статуквото, както и всички останали.
Елитният кутюриер Мохамед Аши казва, че дискриминацията, основана на раса и пол, е била доста добре преодоляна в модата, но с формата е трудно.
"Ние не се опитваме да я избегнем, но от индустриална гледна точка не можем да произведем рокля с размер плюс. Продаваме това, което показваме, а аз познавам клиентите си лично. Това е просто бизнес", казва той пред АФП.
Кутюриерът Жулиен Фурние използва бременни модели, а любимият му модел, Михаела Томанова, има "шест сантиметра навсякъде повече от останалите".
Но той казва, че "модата си остава мода... Това е свят на фантазии и това никога няма да се промени из основи".
Макар че през последните години шепа модели с големи размери като Палома Елсесер привлякоха вниманието на медиите, данните показват, че те остават изчезващо малко малцинство.
Vogue Business разгледа 9137 тоалета, представени по време на 219 ревюта в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж през миналия сезон, и установи, че 0,6% от тях са били с размер плюс - определян като размер 14 или по-голям, което всъщност е средният размер на жената в САЩ - и само 3,8% са били с размер 6-12. Това означава, че 95,6 % от представените тоалети са били в размер 0-4.
Паоло Волонте, който преподава социология на модата в Милано, казва, че марките използват няколко по-пищни модела, за да отклонят критиките.
"Това е "измиване на мазнини", каза той пред АФП, сравнявайки го с критиките към циничното "измиване на зелено", чрез което индустрията е обвинявана в поемане на празни ангажименти за климата.
"Те използват закръглени модели в своите ревюта, за да покажат приобщаване, но всъщност това е, за да запазят и поддържат една система, основана на тиранията на идеала за слабост", каза Волонте.
Екатерина Ожиганова, 31-годишен модел и студентка по право, казва, че луксозните марки просто "отказват да представят нормалните хора".
На жените със среден ръст "често се казва или да отслабнат... или да напълнеят до XL", казва тя пред АФП. "Нито едното, нито другото е здравословно."
Групата на Ожиганова за защита на правата на моделите е провела проучване, което установи, че девет от всеки десет модела изпитват натиск да променят телата си, а повече от половината от тях - редовно.
"За тях е много трудно да говорят за това", казва тя. "Ако се оплачеш, всички просто ще кажат: "Скъпа, такава ти е работата".
Как това се е превърнало в "работа", е въпрос на история.
Волонте казва, че манията по слабостта датира от раждането на индустриалните производствени техники. Преди това дизайнерите са изработвали дрехи, специфични за отделните хора. В ерата на масовото производство те използват малки шаблони, които увеличават за по-големи размери. Това обаче работи само до определен размер, след което мазнините и мускулите могат да променят формата на тялото по по-сложен начин.
"Производството и продажбата на дрехи с по-големи размери е много по-скъпо и изисква повече опит", казва Волонте.
В същото време слабостта започна да се свързва с богатството - да имаш време и пари, за да работиш върху тялото си - стремеж, който е дълбоко вкоренен от рекламата и ежедневните практики на модната индустрия.
От началото на 2000 г., когато се разпространиха опасения, че моделите с размер нула насърчават анорексията сред младите хора, се полагат усилия за промяна на ситуацията.
От 2017 г. Франция изисква от моделите да преминават медицински прегледи, а двата най-големи конгломерата за луксозни стоки в страната - LVMH и Kering, подписаха харти, в които обещават да спрат да използват модели с размер нула. Но тъй като размерите варират при различните марки, това е трудно да се приложи.
Дизайнерите са в капана на статуквото, както и всички останали.
Елитният кутюриер Мохамед Аши казва, че дискриминацията, основана на раса и пол, е била доста добре преодоляна в модата, но с формата е трудно.
"Ние не се опитваме да я избегнем, но от индустриална гледна точка не можем да произведем рокля с размер плюс. Продаваме това, което показваме, а аз познавам клиентите си лично. Това е просто бизнес", казва той пред АФП.
Кутюриерът Жулиен Фурние използва бременни модели, а любимият му модел, Михаела Томанова, има "шест сантиметра навсякъде повече от останалите".
Но той казва, че "модата си остава мода... Това е свят на фантазии и това никога няма да се промени из основи".
