Доказано е, че обикновената захар задейства метаболитен превключвател в тялото ни, който увеличава глада, жаждата и натрупването на мазнини, както и инсулиновата резистентност, възпаленията и повишеното кръвно налягане.
Въпросното съединение е фруктоза - захар, която се съдържа в плодовете и меда. В съвременната диета обаче плодовете осигуряват само малък процент от общия прием на фруктоза.
„По-голямата част от фруктозата идва от царевичния сироп с високо съдържание на фруктоза, трапезната захар и добавената захар, които се състоят от глюкоза и фруктоза", казва пред Newsweek Ричард Джонсън, професор по медицина в медицинския университет в Колорадо Anschutz Medical Campus. „В безалкохолните напитки може да има до 30 грама фруктоза, докато в едно киви може да има само 2-3 грама."
„Когато консумирате умерени количества фруктоза в натурални плодове, организмът деактивира фруктозата, така че в организма ви не постъпва много захар", подчертава Джонсън. „Действителните плодове съдържат толкова много неща освен фруктоза, които са полезни за нас, като калий и витамин С, фибри, които забавят усвояването."
Проблемът идва, когато ядем големи количества фруктоза наведнъж. „Ако изядете 100 броя плодове наведнъж, подобно на животно, което се подготвя за зимен сън, ще усвоите голяма доза фруктоза", казва Джонсън. „И по същия начин, ако пиете плодов сок, можете да си доставите много концентрирана фруктоза, защото получавате например пет или шест плода, комбинирани в една чаша."
Плодовият сок съдържа по-малко фибри, отколкото суровите плодове, поради което захарите в него се абсорбират по-лесно в кръвта. Освен това е по-вероятно да се погълнат големи количества фруктоза за кратко време. Много от плодовите сокове съдържат и добавени захари, които повишават концентрацията на фруктоза още повече. Всъщност много плодови сокове съдържат толкова захар, колкото един кен кока-кола.
Но защо фруктозата е проблем?
„Оказва се, че фруктозата има много сериозна способност да активира биологичен превключвател, който задейства редица процеси, включващи глад, хранене, резистентност към лептина (хормона на ситостта) и поредица от действия, които водят до това да складирате мазнини", твърди Джонсън. „И всъщност показахме, че това е уникално за фруктозата. И че тя действа, като заблуждава клетките да мислят, че не разполагат с достатъчно енергия."
Фруктозата прави това, като намалява концентрацията на основната енергийна валута на организма - Аденозинтрифосфат (АТФ). Смята се, че това активира реакцията на организма за оцеляване и нарушава регулирането на теглото - казва Джонсън.
„Това стимулира изхранването, глада и жаждата, но също така блокира усещането за ситост и пълнота", каза Джонсън.
Ниските клетъчни нива на АТФ са характерни и за затлъстяването, диабета, неалкохолната мастна чернодробна болест и болестта на Алцхаймер.
Но дори и да избягвате фруктозата в диетата си, все още може да наблюдавате тези ефекти.
„Не става въпрос само за фруктозата, която ядем, но и за фруктозата, произвеждана от организма от въглехидрати като картофи и ориз", казва Джонсън. „Въглехидратите повишават нивото на глюкозата в кръвта ни и след това тя може да бъде превърната от организма във фруктоза."
Този тип производство е по-висок при хора с диета с високо съдържание на захар и сол. То се стимулира и от консумацията на алкохол.
Джонсън подчерта, че изследването не показва, че е необходимо да намалим консумацията на плодове, а по-скоро да намалим прекомерната консумация на храни и напитки с изкуствено високо съдържание на фруктоза. Тези диети с високо съдържание на фруктоза на свой ред може да са причина за епидемията от затлъстяване.
Въпросното съединение е фруктоза - захар, която се съдържа в плодовете и меда. В съвременната диета обаче плодовете осигуряват само малък процент от общия прием на фруктоза.
„По-голямата част от фруктозата идва от царевичния сироп с високо съдържание на фруктоза, трапезната захар и добавената захар, които се състоят от глюкоза и фруктоза", казва пред Newsweek Ричард Джонсън, професор по медицина в медицинския университет в Колорадо Anschutz Medical Campus. „В безалкохолните напитки може да има до 30 грама фруктоза, докато в едно киви може да има само 2-3 грама."
„Когато консумирате умерени количества фруктоза в натурални плодове, организмът деактивира фруктозата, така че в организма ви не постъпва много захар", подчертава Джонсън. „Действителните плодове съдържат толкова много неща освен фруктоза, които са полезни за нас, като калий и витамин С, фибри, които забавят усвояването."
Проблемът идва, когато ядем големи количества фруктоза наведнъж. „Ако изядете 100 броя плодове наведнъж, подобно на животно, което се подготвя за зимен сън, ще усвоите голяма доза фруктоза", казва Джонсън. „И по същия начин, ако пиете плодов сок, можете да си доставите много концентрирана фруктоза, защото получавате например пет или шест плода, комбинирани в една чаша."
Плодовият сок съдържа по-малко фибри, отколкото суровите плодове, поради което захарите в него се абсорбират по-лесно в кръвта. Освен това е по-вероятно да се погълнат големи количества фруктоза за кратко време. Много от плодовите сокове съдържат и добавени захари, които повишават концентрацията на фруктоза още повече. Всъщност много плодови сокове съдържат толкова захар, колкото един кен кока-кола.
Но защо фруктозата е проблем?
„Оказва се, че фруктозата има много сериозна способност да активира биологичен превключвател, който задейства редица процеси, включващи глад, хранене, резистентност към лептина (хормона на ситостта) и поредица от действия, които водят до това да складирате мазнини", твърди Джонсън. „И всъщност показахме, че това е уникално за фруктозата. И че тя действа, като заблуждава клетките да мислят, че не разполагат с достатъчно енергия."
Фруктозата прави това, като намалява концентрацията на основната енергийна валута на организма - Аденозинтрифосфат (АТФ). Смята се, че това активира реакцията на организма за оцеляване и нарушава регулирането на теглото - казва Джонсън.
„Това стимулира изхранването, глада и жаждата, но също така блокира усещането за ситост и пълнота", каза Джонсън.
Ниските клетъчни нива на АТФ са характерни и за затлъстяването, диабета, неалкохолната мастна чернодробна болест и болестта на Алцхаймер.
Но дори и да избягвате фруктозата в диетата си, все още може да наблюдавате тези ефекти.
„Не става въпрос само за фруктозата, която ядем, но и за фруктозата, произвеждана от организма от въглехидрати като картофи и ориз", казва Джонсън. „Въглехидратите повишават нивото на глюкозата в кръвта ни и след това тя може да бъде превърната от организма във фруктоза."
Този тип производство е по-висок при хора с диета с високо съдържание на захар и сол. То се стимулира и от консумацията на алкохол.
Джонсън подчерта, че изследването не показва, че е необходимо да намалим консумацията на плодове, а по-скоро да намалим прекомерната консумация на храни и напитки с изкуствено високо съдържание на фруктоза. Тези диети с високо съдържание на фруктоза на свой ред може да са причина за епидемията от затлъстяване.
