Българинът е особено чувствителен на тема самоотбрана, особено когато грабежите и нападенията са едни от най-честите престъпления в бюлетина на МВР. Законите у нас са такива, че докато в един момент си жертва, в следващия можеш да се окажеш подсъдим, защото си се защитил. Следващите редове са за правата и отговорностите, които определя Наказателният кодекс, за стреса и последствията, с които се бори психологията и най-вече за поредната ужасна история, завършила, за щастие, без фатален край.
Нощ. Тъмно е и силуетът, който виждате не е плод на вашето развинтено въображение. Този кратък сценарий всъщност може да представлява реална ситуация, в която сте попаднали. Не сте застраховани, че няма да станете жертва на нападение или обир. Със същата сила сцената може да се развие пред дома ви и къде ли още не.
Зад стотиците случаи годишно в архивите на полицията стоят отделни хора, със своя ужас от преживяното. Представяме ви точно един такъв млад мъж, който не пожела да разкрием името му:
„Работех в заложна къща преди около 2-3 години. В един прекрасен, слънчев ден, точно преди Нова година аз бях на работа. Влезе някакъв и ме моли да му покажа нещо. Докато аз му показвам и му смятам на калкулатора кое колко струва, той беше с дълго яке, извади от него дървена бухалка или пък беше метална, нямам спомен, и ме удари с всичка сила по главата, което беше потресаващо. По принцип навън има пешеходци, но точно в този момент сякаш времето беше спряло. След като ме удари, веднага ми потече кръв, страшно беше. А навън коли, хора... нищо, все едно всичко беше отцепено от там. Точно в този момент нямаше нито един човек. За момента аз се дръпнах назад и не разбрах точно за какво става въпрос. Аз тръгнах към него, за да се сбием, но той каза, че ще извади пистолет и тогава се замислих...Можеше да ме застреля като куче".
Нашият герой се разминава, за щастие, само с удар от бухалка по главата, стреса и откраднати 10 000 лева в злато от работното му място. Може би решаващото действие, за да не се стигне до по-сериозни последствия, е била правилната му преценка да не отвръща с агресия на нападателя си. Ако изпаднем в подобна ситуация, в която ни нападат, независимо дали в дома ни, в работата ни, или на улицата, ето какво посъветва адвокат Кирил Маджаров, до когото се допитахме за правата и отговорностите, които носим по силата на Наказателния кодекс:
„Това, което мога да ви препоръчам да направите, следвайки текстовете на Наказателния кодекс, е, ако имате лично оръжие, да ги предупредите, че имате такова, ако имате време. Ако пък не, да произведете поне един предупредителен изстрел във въздуха. Защото, ако стреляте срещу нападателя или нападателите, впоследствие може да се окаже, че те не са имали огнестрелно оръжие, което ще доведе до превишаване пределите на неизбежната отбрана от ваша страна".
Ако обаче застреляме човек, той отива в болница, средна телесна повреда и накрая може ли да се окаже, че ние ще бъдем съдени за това, че някой е искал да ни ограби и ние сме се защитили?
За съжаление, в тази ситуация вие, като потърпевш, от една страна, и като евентуален подсъдим, от друга, ще трябва да докажете, че не сте превишили пределите на неизбежната отбрана. Това са случаите, когато човек, за да се защити от непосредствено противоправно нападение, личността си или правата си, на себе си или на другиго, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. А необходимите предели ги тълкува ал. 2 на чл. 12, който казва „Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението".
Тоест ако мен ме нападат със стъклена бутилка, аз обаче вадя бойно оръжие или газов пистолет, не съответства на опасността на нападението?
Именно затова ви съветвам да произведете един изстрел във въздуха, който евентуално би респектирал и отказал нападателите, или грабителите от намеренията им. Вече ако и тогава не се откажат, ситуациите могат да са много различни, но, за съжаление, законът е такъв, че трябва да има реална ситуация и реална фактическа обстановка, за да може да се прецени доколко и как е приложима ал. 1 и ал. 2 на чл. 12
Нека оставим Наказателния кодекс и този така дъвкан напоследък чл. 12 за момент. Защото е много лесно да си говорим с хипотетични ситуации, при които някой някъде е нападнат. Истината е, че е изключително трудно човек да прецени трезво ситуацията, когато усеща пряка заплаха за живота си - наред с адреналина, който чупи лични рекорди, вероятно сърцето толкова силно ще ни тупка в гърдите и ушите, че няма да чуем и собствените си мисли, ако изобщо такива ни минат през главата. И тук именно се отключва инстинктът за самосъхранение. Как мислим и действаме под силен стрес и заплаха за нас самите или някой близък, обясни психологът Александра Петрова:
„Като типични реакции, дори и в природата, при ситуация на стрес или нападение има три начина за реагиране и ние не сме изключение, като човешки същества. Едната реакция е нападението, която е най-успешната и не случайно хищниците са така - при нападение, когато теб те нападат и ти нападнеш, след това посттравматизмът се чисти най-бързо, като психологически фактор и травма. Другият момент е свързан с реакцията на ступор, т.е. вкаменяваш се, не знаеш какво правиш, дори и отричаш това, което ти се случва след това като посттравматичен момент и си като статуя. Последният тип реакция е това да избягаш или реакцията на бягство, но много често, когато хората избягат, след това започват едни самообвинения, ровене в мислите от типа: „ето, можех да направя това" и посттравматичната реакция, като начин на преживяване, се удължава. В много случаи в силно стресова реакция, поради физиологичните промени, които настъпват в организма, понякога човек има „тунелно виждане", т.е. той вижда само заплахата. Това „тунелно виждане" стеснява полето на осъзнаване и ти се движиш само към една точка, т.е. да се спасиш", обясни още психологът.
Никой не е застрахован, че няма да изпадне в така ситуация. Лошото е, че ако те нападнат пред входа на блока, където живееш, ти вероятно ще искаш да се спасиш в дома си, но не са малко случаите, в които хора са обирани и нападани в собствените си домове. Тук класическият пример, който можем да дадем за самоотбрана и защита на личната собственост, е законът в САЩ. В интерес на истината, в историята ни има един вече забранен от Конституционния съд през 1997 година текст, който в известна степен ни доближава до правата, които имат американците при нападение в дома
„Вие визирате бившата ал. 3 на същия чл. 12, която прогласява, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. Лично за мое съжаление Конституционният съд отмени тази разпоредба, позовавайки се на нейната противоконституционност. Наистина тази нововъведена ал. 3 изцяло преобърна тълкуването на целия чл. 12 относно неизбежната отбрана и превишаването на нейните предели, макар и само в един единствен случай - когато нападението се изразява чрез проникване с насилие или взлом в жилище. Казвам за съжаление, защото тази алинея беше една допълнителна гаранция за сигурността на живота, имота и имуществото на гражданите. Подозирам обаче, че Конституционният съд я е отменил не толкова поради нейната противоконституционност, колкото поради все още правната незрялост на обществото ни с идеята, че тази разширително тълкуваща чл. 12 алинея би довела до злоупотреби", обясни адвокат Маджаров.
Нека оставим Наказателния кодекс и този така дъвкан напоследък чл. 12. Връщаме се на нашия герой. Ситуацията, която преживява; ужаса, който изпитва тогава оставя върху него траен отпечатък: „Тогава аз бях като неподвижна мишена. На следващата седмица си купих газов пистолет. Не че това е нещо кой знае какво, но поне някакъв респект. Имаш пистолет в себе си и газовият не е толкова безобиден. Тогава го вадя и не всеки би посмял. След тази случка по никакъв повод не бих седял просто така и да бездействам. Не аз съм този, който напада все пак. Аз съм потърпевшият в случая".
В зависимост от това как ще реагираме в момента на самото нападение се решава не само изходът от ужасната ситуация, но в известна степен и как ще продължи животът ни след това. А може би единственото по-коварно нещо от това да те нападнат и ранят, е да те нападнат и след това от жертва да влезеш в ролята на подсъдим, защото твоят газов пистолет е по-опасен от ножа на нападателя. Закони - не можеш да ги разбереш, но в българската реалност не ти остава нищо друго, освен да ги спазваш.
