Ако Мека и Медина са двете безспорни свещени места за всички мюсюлмани по света, то знаете ли кое е третото? Преди много, много години пророкът Мохамед извършил едно от най-големите си чудеса наречено от ислямските теолози Възнесението. Той бил отведен на гърба на коня си Бурак от Мека в Йерусалим, откъдето се въздигнал до небесата, за да се увери в съществуването на Всевишния. На същото това място сега се издига прочутата джамия „Ал Акса", позната по света най-вече с инцидентите между израелци и палестинци, които стават пред портите и в двора й. Поне за пазителите на прочутата джамия обаче няма нищо по-важно от религиозния канон и всичко останало е на заден план. "Ал Акса» е първата посока, в която са се обръщали мюсюлманите по време на молитва. А сега ще ви отведа в Скалната джамия, където Пророкът е извършил своето нощно пътешествие», разказва един от тях.
Не се чудете - чудото на Мохамед е толкова велико, че няма как просто да остане отбелязано с джамията „Ал Акса". На мястото, където Бурак докарал Мохамед е построена не по малко впечатляващо творение на древните архитекти. „На Пророка е повелено мюсюлманите да извършват по пет молитви на ден. Общо за украсяването на джамията са използвани шест и половина тона мозаечни камъчета", разказва възрастният мъж.
Но с това уникалността на Скалната джамия не приключва дотук. „Тук има отпечатък от стъпката на Пророка, има и негов косъм. Можете да докоснете върха на скалата - ще установите, че след това има аромат от скалата", казва пазителят на джамията.
Йерусалим е друг духовен свят - по шестхилядигодишните му улици може да се чуят молитвите на примерните католици-богомолци, на стотина метра от тях ортодоксални евреи правят същото край Стената на плача, но по свой си начин.
Но това е Йерусалим - въпреки че Старият град е пълен с боклуци, не си мислете че тече дебат по кои други израелски общини да се разпратят тези боклуци или как общината да се сдобие със завод за преработка. Това може да си го позволи само един град на 60 века, в който са свещените места на три религии. А в градчето Хеброн на самия Западен бряг на Йордан си имат свои си проблеми - палестинците твърдят, че това е сигурно най-трудното за придвижване населено място в света. „Върху площ от не повече от един квадратен километър има 102 бариери и прегради, затварящи улиците. Това е Улицата на мъчениците и там е едно от палестинските гробища, където ние нямаме как да стигнем, за да погребваме мъртвите си. Където и да погледнете - тук вляво и вдясно, ще видите камерите на израелската армия, които наблюдават кой ходи и къде ходи", обяснява директорът от палестинското Министерство на културата за района.
Според местните в Хеброн рядко си ходели на гости. „Тук има една важна улица, по която е позволено да преминават само хората, които живеят на тази улица и имат специално разрешително. Това значи, че ако някой иска да си покани гости, два дни преди това трябва да подаде молба, за да му издадат разрешително за гостуване, ако въобще му го издадат", разказва той. Ако си мислите, че в Обетованата земя има градче или село, в което да няма библейска реликва, дълбоко се лъжете. „Това е единственият вход за гроба на Авраам", показва директорът и добавя: „Той е със силни мерки за сигурност, които ще трябва да минем, моля ви за извинение, ако искате да го видите. Просто един заселник влезе с оръжие... всъщност той влезе, откри огън срещу арабски богомолци по време на молитва. 29 души загинаха! Странното, смешното и парадоксалното в тази работа е, че след това клане гробницата на Авраам беше раделена на две между арабите и евреите."
При всичките си проблеми Хеброн се гордее с петимата си уникални майстори-стъклари, които за няколко минути могат да изваят неповторима по формата си ваза. Човекът си седи край огъня и от време на време гребва с металната тръба по малко разтопено стъкло. Другото е нещо, което майсторът е правил вече сигурно десетки хиляди пъти, а крайният продукт е изключително изящен. „Самата стъклена маса се нагрява до 3500 градуса. Самото стъкло се поставя при малко по-ниска температура, докато застине. Най-известният цвят е този - това е синьо, но там е работата, че те му казват „Нилско синьо"? Нилски цвят...".
Някой си Джими Картър идвал в работилничката и магазина към нея, за да си купи от красивото стъкло. Той обаче не си е лепнал снимката с бившия американски президент на витрината. Това е част от лицето на палестинците - с мизерията, мръсотията и стените, сред които живеят, и в същото време с кадърността, духа и гостоприемството си към всеки, дошъл отдалеч.
