/ ThinkStock/Getty Images
Единствените изоставащи са онези, които се присъединиха по-късно към ЕС - България, Румъния и Хърватия
От падането на Желязната завеса изминаха 30 години. Какво се случи със страните от бившия социалистически блок? И какво им даде ЕС? Ето как двама германски журналисти виждат Източна Европа днес:

От падането на Желязната завеса изминаха вече 30 години. Какво се случи със страните от бившия социалистически блок? Как изглежда там демокрацията? Според "Зюддойче Цайтунг", политическата равносметка е твърде потискаща. "Техните правителства, почти без изключение, поддържат куха националистическа реторика, в по-голяма или по-малка степен се стремят да отменят свободата на печата, да подкопаят устоите на правовата държава, да регламентират всичко в обществото, а и отказват да си сътрудничат с останалите европейци, когато не виждат възможност да прелеят пари от ЕС в собствените си каси", пише изданието.

Благосъстоянието на Изток расте, но...

В икономическо отношение обаче бившите страни от Източния блок просперират, констатира на свой ред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). Изданието твърди, че никой друг регион в Европа не е преживял по-дълбоки промени от Източна и Югоизточна Европа и дава за пример Полша, където доходите на глава от населението са се увеличили петорно от 1990 година насам. Словакия, Естония и Литва междувременно достигат 80% от благосъстоянието в Европа, а Чехия и Словения - дори 90%. "Единствените изоставащи са онези, които се присъединиха по-късно към ЕС - България, Румъния и Хърватия. Но дори и те днес стоят по-добре, отколкото източноевропейските държави, които не членуват в Общността." По-нататък ФАЦ констатира, че парите все пак не са единственият значим фактор и посочва, че хората имат и друго мерило за благоденствие -  образование, здравеопазване, здравословна храна, чиста околна среда.

За какво сме им всъщност на европейците?

Източноевропейските страни постигнаха голям напредък, но с цената на големи жертви от страна на местните хора, посочва ФАЦ. Изданието споменава в тази връзка политическата и икономическа несигурност по време на прехода от планова икономика към пазарна, закриването и приватизирането на държавната собственост, заливането на източноевропейските пазари със западни стоки, както и появата на редица икономически авантюристи и съмнителни инвеститори.

Рухването на Берлинската стена: Историята на една грешка

Западът печели от свободата на придвижване 

Затова коментаторът на "Зюддойче Цайтунг" Карл-Маркус Гаус апелира: "Нека този път не питаме какво допринесоха източните страни-членки на ЕС за демокрацията в Общността, а обратно - какво ЕС им донесе на тях самите". Свободата на придвижване е действително голяма ценност, но тя донесе най-вече ползи на Запада, а на Изтока по-скоро му навреди, отбелязва авторът. Ето как се аргументира той: "Хиляди лекари напуснаха България и Румъния, което помогна да се смекчи недостигът на медици на Запад. Не бива да виним тези хора, че търсят по-добър живот за себе си и своите семейства, но сега те липсват там, където едно време са получили своето университетско образование. А тяхната липса на свой ред принуждава други хора да мигрират. България днес има милион и половина жители по-малко, отколкото през 1989, а Румъния - почти четири милиона по-малко. И това са все дейни, добре образовани хора", пише "Зюддойче Цайтунг".

Човекът, който прокопа тунел под Берлинската стена

Друг проблем на хората в Източна Европа, според ФАЦ, е "убеждението на мнозина, че Брюксел, или най-общо казано Западът, нито ги взема на сериозно, нито ги разбира - например относно бежанската политика или в отношението им към Русия. "Тъкмо това недоволство обяснява донякъде и успеха на популистките и евроскептични течения във Варшава, Будапеща и други места. 30 години след падането на Стената сме принудени трезво да отчетем, че икономическата интеграция невинаги вървеше ръка за ръка с политико-идеологическа", пише в заключение ФАЦ.
 
Deutsche Welle