Гардиън: Великобритания е заприличала на света на Оруел
Гардиън: Великобритания е заприличала на света на Оруел / снимки: Reuters, архив
Гардиън: Великобритания е заприличала на света на Оруел
53588
Гардиън: Великобритания е заприличала на света на Оруел
  • Гардиън: Великобритания е заприличала на света на Оруел

Лондонската полиция разполага с нови права, които й позволяват да сваля всички данни съхранявани в мобилните телефони на задържани лица, както и да ги съхранява за неопределен срок от време - независимо дали са повдигнати обвинения срещу лицето или не. Новината идва няколко седмици след като стана ясно, че в британския парламент се дискутира закон, целящ да даде нови правомощия на Правителствената централа за съобщенията (GCHQ) да следи всички телефонни и интернет комуникации на населението. Полицейските права отново разгорещиха дебатите около въпроса до каква степен е редно да бъдат ограничавани личните права на народа в борбата с престъпността и тероризма.

Технологията за източване на данни от мобилни телефони се използва от половината районни полицейски управления в британската столица, като се обмисля тя да бъде въведена в цялата страна. До момента телефоните са били изпращани до специализирана централа и процеса на източване е отнемал няколко седмици, но монтираната на място технология ще позволява моменталното източване на тази информация. 300 полицаи ще бъдат обучени да ползват технологията, която ще бъде изпробвана за една година.

Според неправителствената организация Privacy International практиката вероятно нарушава правата на човека. В съвкупност с други закони и проектозакони, които се обсъждат в парламента, много хора в страната се притесняват, че властите могат да злоупотребяват с новите си правомощия. „Това е първата крачка към пълен правителствен контрол над интернет. Единствената държава в света, която има подобна практика, е Китай!”, коментира проектозакона за следене на електронните комуникации Ник Пикълс от организацията Big Brother Watch („Надзор на Големия брат”).

Опоненти описват правителството като „вманиачено” в събирането на данни и тълкуват тези мерки като поредните ограничения на личните свободи. Те посочват факта, че Великобритания е държавата с най-много камери за наблюдение на глава на населението - в страната има 2 млн. камери, разположени на обществени места, което се равнява на една камера за всеки 30 души.

Гардиън Великобритания е заприличала на света на Оруел
netinfo


Страховете за точенето на данни от мобилни телефони не са необосновани. От години британската полиция има право да взима ДНК проби от всеки арестуван, както и да ги пази дори да не бъдат повдигнати обвинения срещу лицето. Пенсиониран полицейски офицер, поискал анонимност, обвини полицията, че прави необосновани арести само с цел да събира колкото се може повече такива ДНК-проби. Към този момент националната база данни вече съдържа кръвните показатели на около пет милиона души. Освен това има подозрения, че пробите не се събират по правилен принцип. Сведенията сочат, че млади чернокожи мъже са свръхпропорционално представени в събраната база данни.

От полицията твърдят, че съхраняването на ДНК-данните всъщност е в полза на индивида, тъй като той по-лесно ще бъде оправдан при бъдещи разследвания, ако кръвният му профил е предварително достъпен за властите. В защита на прекомерните права, полицията се позовава и на други сведения, като например растежа на престъпления с оръжие - особено ножове. През 2011-а са регистрирани общо 32 000 престъпления с нож в Англия и Уелс, като има и рязък растеж на ползването на ножове в училищата. Освен това проучване през 2007 г. посочи наличността на 257 улични банди в пределите на столицата Лондон.

Гардиън Великобритания е заприличала на света на Оруел
netinfo

Британската полиция от години взима мерки срещу растежа на престъпността и заплахата от тероризъм в страната. Прословутата представа за невъоръженото английско „боби” все по-малко отговаря на истината. Макар и повечето служители на реда все още да не носят огнестрелно оръжие, броят на въоръжените постепенно се покачва. Последните данни сочат, че през 2008 г. Лондон е имало повече от 2500 въоръжени полицаи, равняващо се на 8% от общо 30 000 в мегаполиса. Освен тях в цялата страна има още 3500 въоръжени полицаи от т.нар. „полиция към военно министерство”, която е отделен бранш на органите на реда. Това звено пази ключови обекти в страната - правителствени сгради и летища. То ще играе и ключова роля по време на Олимпийските игри през юли и август. Освен с личните си пистолети въоръжените полицаи патрулират с полуавтоматични пушки и картечни пистолети (британски SA80 и немски Heckler & Koch).

От полицията твърдят, че е важно да разполагат с подобни права и оръжия. През 2006-а бяха въведени закони, които им позволяват да държат заподозрени в ареста до един месец без да бъде повдигнато обвинение. Неуспешни дебати в парламента целяха тези права да бъдат удължени до три месеца.

Опасенията от тероризъм в страната понякога водят и до абсурдни ситуации, като например случая с ислямиста Абу Катада. На подсъдимия му беше забранено да се вижда със своя адвокат, а същевременно даже не му се даваше списък на повдигнатите срещу него обвинения. Оправданието за това е, че ако подсъдимия се окаже невинен, обвиненията, които са му били показани, могат да го предизвикат да ги изпълни след като бъде пуснат на свобода.

Настоящото правителство пък иска да въведе закони, които да позволяват на полицията да пази в тайна всички разследвания на смъртни случаи, причинени от полицаи.

Разпространени са обвиниенията срещу британското правителство, че държавата започва все повече да наподобява обществото, описано в книгата на Джордж Оруел „1984”, а изразът „Big Brother Britain"”(„Британия на Големия брат”) често се среща в пресата. Коментаторът на в. Гардиън Марк Вале прави няколко сравнения между антиутопията на Оруел и настоящото състояние на държавата. Той посочва строгите закони, въведени с цел борба с тероризма, но реално ограничаващи правата на обикновените хора. От повече от десетилетие, обяснява Вале, във Великобритания има законодателство, позволяващо на полицията произволно да спира и да претърсва всеки, когото реши - правомощие, което Европейският съд определи за незаконно през 2010 г. Статистиката сочи, че за 10-те години в които британската полиция е ползвала това право, са били направени повече от 100 000 произволни проверки, нито една от които не е довела до арест в подозрение на тероризъм.

Гардиън Великобритания е заприличала на света на Оруел
netinfo


Организации за защита на човешките права се притесняват не само от прекомерните права на полицията, ами и от тези на цивилните институции, особено по отношение на дребни нарушения. Цитират се редица закони и наредби, които позволяват на цивилни общинари да влизат в частни жилища без полицейска заповед - например да проверят дали електрическите уреди не харчат твърде много енергия, или дали хубавият изглед от прозорците не означава, че на собственика трябва да му бъде начислен по-висок общински данък.

Подобни екстремни ситуации не са рядкост във Великобритания и списъкът с документирани прекомерни наказания за безобидни причини непрекъснато расте. Примери са майка, глобена 75 лири за това, че 4-годишната й дъщеря е изпуснала опаковка от бонбон на замята; мъж, глобен 210 лири, защото отпадъците в кофата му за боклук се показвали няколко сантиметра над отвора; жена, глобена 75 лири, защото хвърляла трохи на патиците в парк заедно с едногодишния си син; както и мъж, глобен 200 лири, защото изхвърлил писмо в кош за рециклиране на стъкло. В последния случай обвинението срещу нарушителя било повдигнато след като общинари издирили виновника по адреса на плика.