Мадам Саркози е точно това, от което Европа се нуждае – чар, красота, силен характер, нестандартно мислене и любов към рискованите стъпки. Накратко – Европа най-сетне има своята фамилия Кенеди
За почитателите на новата френска президентска двойка, семейство Саркози са всъщност семейство Кенеди. Никола е атлетичен, сравнително добре изглеждащ, пълен с енергия, жаден за промяна. Сесилия е фотогенична, обградена от усмихнати деца, красива, различна, особена и оспорвана от медиите.
Разбира се, самото пристигане на семейството в Елисейския дворец радикално промени френската политика. Всичко се забърза. Някак забравени останаха онези бавни ретро-шик маниери на семейство Ширак, които в повечето случаи навяваха спомени от скучно паркетно минало, отлично образование, но и известна доза скука.
Това, че семейство Саркози са nouveax riches (новобогаташи), а семейство Ширак смайва с добрите си маниери и очевидната наличност на «стари пари», вече не пречи на никой. Да, Никола е близък с новите богаташи във Франция. Да, мадам Саркози си позволи да похарчи 400 евро от президентската кредитна карта, но бързо я върна и всичко вече е минало. Днес дори тоалетите на Сесилия (в София – изцяло Ralph Lauren), противоречивото й минало, склонността й към забежки, не са интересни на медиите.
Това, за което се говори е новата роля на Сесилия. Досега епизодично появяваща се до съпруга си, почти не участваща в кампанията му, днес мадам Саркози е новото му тайно оръжие. Тя е бунтовник и това се харесва. Защото бунтовници в Европа няма.
Преди време във френското издание на Elle се появи чудесно определение: «Те изглеждат като типично френско семейство – развод, после събиране наново, чести проблеми, които са достояние на обществото.» Естествено, парадоксалната хиперактивност на президент Саркози ги отделя за по-голяма част от деня. Нямат време за срещи, освен ако не работят заедно по даден случай. Както стана с Кадафи. 
А хиперактивен Саркози е наистина, спор няма. Само за няколко дни след като стана президент, той направи няколко посещения в Европа, започна кампания за парламентарните избори, прие редица гости, между които – внимание, никой не забеляза тогава – емира на Катар.
Вестник Le Point тогава написа: «Кенеди се завърна. Името му е Саркози.»
Но Кенеди беше Кенеди и заради съпругата си. Джаки беше истинска фашън-икона. Но и нещо повече от това. Беше бунтовник. Като самия Кенеди.
Бунтовник е и мадам Саркози. Тя не се интересува въобще от протокола. И докато всички очакваха, че когато медиците слязат от самолета, българската делегация ще разкопчае саката и ще се затича, за да ги прегърне, мадам Саркози слезе в черен панталон и поло-шърт, очевидно просълзена и току-що прегърнала ги, абсолютно неформална и усмихната. Защото на това събитие трябва да си неформален и усмихнат.
В други ситуации, точно като дяволът, тя носи Prada. Всички си спомнят как изглеждаше по време на първото й сериозно международно изпитание, срещата на Г8. Отгоре на всичко, тя дойде на срещата, после изненадващо си тръгна за Париж и остави съпруга си сам, докато всички други спазиха протокола и вечеряха с половинките си.
Днес никой не забравя и прословутото й изказване преди две години: «Да си първа дама е скучно. Аз не съм политически коректна.» А то обяснява всичко. Но и това се харесва. Защото това са думи на бунтовник.
Впрочем, докато Саркози бе вторият човек в кабинета на Ширак след 2002 година, Сесилия играеше роля, подобна на сегашната. Тя бе до съпруга си в трудни моменти. Имаше кабинет в близост до неговия. Съветваше го. Водеше си дневник. Имаше титла, но не и заплата. Вероятно точно това продължава да я притеснява. Има всичко, но в същото време – нищо. И отчаяно се нуждае от някаква роля. Но не просто на усмихваща се първа дама.
Присъствали на срещи с нея твърдят във френската преса, че тя може да бъде невероятно студена и твърда по време на преговори. В същото време, десет минути след края им, може да се усмихне на приятелка и да отиде да обядва.
Бунтовническият й характер се прояви още в нощта на избора на Саркози. Запитани кога ще се пренесат в Елисейския дворец, двамата не можаха да отговорят. Никола смотолеви, че «преместването на голямо семейство отнема време», но на всички стана ясно, че Сесилия има друго мнение по въпроса. Твърде е вероятно отличния адрес на Елисейския дворец (улица Fauborg Saint Honore, където са всички бутици на любимите марки на мадам Саркози) в крайна сметка да склони темперамента й. Да не говорим, че повечето модни етикети като Louis Vuitton, Kenzo, Fendi, Marc Jacobs, Givenchy, Chaumet са собственост на Бернар Арно, кум на сватбата на Никола и Сесилия. Съвпаденията са много, обвиненията също, но Сесилия не се притеснява от това. Тя е бунтовник и не й пука особено.
Това съвсем не е всичко. Освен, че мадам Саркози съветва съпруга си за това-онова, тя откровено го кара да променя протокола на важни събития, което – естествено – не се изплъзва от зоркия поглед на критиците й. Едва ли някой ще забрави как на 16 май, по време на клетвата, тя извади някои имена в последния момент от гост-листата, а отгоре на всичко помоли оркестъра на републиканската гвардия да изсвири произведение на прадядо й, испанския композитор Албениц. Отгоре на всичко, в крещящ разрез с протокола, облече сатенена рокля на Prada, която показва раменете й. О, ужас!
Не, ужас това не е. Напротив. Всичко е толкова хубаво. За първи път от доста години в европейската висша политика се появява личност, която не е скучна и предвидима. Защото да си умен политик, спазващ протокола, съобразяващ се с очевидните неща, съвсем няма да ти помогне да си успешен политик.
Същото е във всяка сфера на живота. Дори при учените. Както се твърди в една скорошна книга за Айнщайн, умът съвсем не изстрелва Алберт така високо. Най-важният заряд за него е бунтовническата му натура.
Както всяко дете знае, Алберт Айнщайн е бил един умен господин. Доста умен. Но както става ясно на всяко дете, когато порасне, да си умен съвсем не е достатъчно. Не бива да забравяме, че онова, което направи Айнщайн велик и успял учен, е пълното му несъгласие с догмата, устройството, наличните правила.
Във време, когато ние влагахме сили в учене на Менделеевата таблица, по-напредналите страни караха учениците да учат тази таблица, но и в същото време влагаха сили и средства в обучаване и развитие на различните, на бунтовниците. Защото бунтовниците, онези, които се опълчват срещу статуквото, променят света. “Въображението е далеч по-важно от знанието,” обичал да казва Айнщайн.
Така и в деня на посрещането на българските медици, единствения човек, който действаше против догмата, против правилата, точно този чо
век спечели. Той се държа адекватно.
И при все, че на 6 май Сесилия не гласува за съпруга си, поради нехайство или поредна проява на бунтовен характер, французите продължават да я харесват. А от няколко дни, Сесилия е харесвана и на други места в Европа. Защото е бунтовник.
А хиперактивен Саркози е наистина, спор няма. Само за няколко дни след като стана президент, той направи няколко посещения в Европа, започна кампания за парламентарните избори, прие редица гости, между които – внимание, никой не забеляза тогава – емира на Катар.
Вестник Le Point тогава написа: «Кенеди се завърна. Името му е Саркози.»
Но Кенеди беше Кенеди и заради съпругата си. Джаки беше истинска фашън-икона. Но и нещо повече от това. Беше бунтовник. Като самия Кенеди.
Бунтовник е и мадам Саркози. Тя не се интересува въобще от протокола. И докато всички очакваха, че когато медиците слязат от самолета, българската делегация ще разкопчае саката и ще се затича, за да ги прегърне, мадам Саркози слезе в черен панталон и поло-шърт, очевидно просълзена и току-що прегърнала ги, абсолютно неформална и усмихната. Защото на това събитие трябва да си неформален и усмихнат.
В други ситуации, точно като дяволът, тя носи Prada. Всички си спомнят как изглеждаше по време на първото й сериозно международно изпитание, срещата на Г8. Отгоре на всичко, тя дойде на срещата, после изненадващо си тръгна за Париж и остави съпруга си сам, докато всички други спазиха протокола и вечеряха с половинките си.
Днес никой не забравя и прословутото й изказване преди две години: «Да си първа дама е скучно. Аз не съм политически коректна.» А то обяснява всичко. Но и това се харесва. Защото това са думи на бунтовник.
Впрочем, докато Саркози бе вторият човек в кабинета на Ширак след 2002 година, Сесилия играеше роля, подобна на сегашната. Тя бе до съпруга си в трудни моменти. Имаше кабинет в близост до неговия. Съветваше го. Водеше си дневник. Имаше титла, но не и заплата. Вероятно точно това продължава да я притеснява. Има всичко, но в същото време – нищо. И отчаяно се нуждае от някаква роля. Но не просто на усмихваща се първа дама.
Присъствали на срещи с нея твърдят във френската преса, че тя може да бъде невероятно студена и твърда по време на преговори. В същото време, десет минути след края им, може да се усмихне на приятелка и да отиде да обядва.
Бунтовническият й характер се прояви още в нощта на избора на Саркози. Запитани кога ще се пренесат в Елисейския дворец, двамата не можаха да отговорят. Никола смотолеви, че «преместването на голямо семейство отнема време», но на всички стана ясно, че Сесилия има друго мнение по въпроса. Твърде е вероятно отличния адрес на Елисейския дворец (улица Fauborg Saint Honore, където са всички бутици на любимите марки на мадам Саркози) в крайна сметка да склони темперамента й. Да не говорим, че повечето модни етикети като Louis Vuitton, Kenzo, Fendi, Marc Jacobs, Givenchy, Chaumet са собственост на Бернар Арно, кум на сватбата на Никола и Сесилия. Съвпаденията са много, обвиненията също, но Сесилия не се притеснява от това. Тя е бунтовник и не й пука особено.
Това съвсем не е всичко. Освен, че мадам Саркози съветва съпруга си за това-онова, тя откровено го кара да променя протокола на важни събития, което – естествено – не се изплъзва от зоркия поглед на критиците й. Едва ли някой ще забрави как на 16 май, по време на клетвата, тя извади някои имена в последния момент от гост-листата, а отгоре на всичко помоли оркестъра на републиканската гвардия да изсвири произведение на прадядо й, испанския композитор Албениц. Отгоре на всичко, в крещящ разрез с протокола, облече сатенена рокля на Prada, която показва раменете й. О, ужас!
Не, ужас това не е. Напротив. Всичко е толкова хубаво. За първи път от доста години в европейската висша политика се появява личност, която не е скучна и предвидима. Защото да си умен политик, спазващ протокола, съобразяващ се с очевидните неща, съвсем няма да ти помогне да си успешен политик.
Същото е във всяка сфера на живота. Дори при учените. Както се твърди в една скорошна книга за Айнщайн, умът съвсем не изстрелва Алберт така високо. Най-важният заряд за него е бунтовническата му натура.
Както всяко дете знае, Алберт Айнщайн е бил един умен господин. Доста умен. Но както става ясно на всяко дете, когато порасне, да си умен съвсем не е достатъчно. Не бива да забравяме, че онова, което направи Айнщайн велик и успял учен, е пълното му несъгласие с догмата, устройството, наличните правила.
Във време, когато ние влагахме сили в учене на Менделеевата таблица, по-напредналите страни караха учениците да учат тази таблица, но и в същото време влагаха сили и средства в обучаване и развитие на различните, на бунтовниците. Защото бунтовниците, онези, които се опълчват срещу статуквото, променят света. “Въображението е далеч по-важно от знанието,” обичал да казва Айнщайн.
Така и в деня на посрещането на българските медици, единствения човек, който действаше против догмата, против правилата, точно този човек спечели. Той се държа адекватно.
И при все, че на 6 май Сесилия не гласува за съпруга си, поради нехайство или поредна проява на бунтовен характер, французите продължават да я харесват. А от няколко дни, Сесилия е харесвана и на други места в Европа. Защото е бунтовник.
