Интервю с министъра на външните работи Румяна Желева в предаването "Годината" на Дарик.
Всъщност аз ви каня и в качеството на бъдещ еврокомисар на България. Докъде е там процедурата?
Там процедурата е стигнала до момента, в който през януари месец, от 11 до 19 януари, ще има изслушвания на кандидатите за еврокомисари от 27-те държави членки пред комисии в Европейския парламент. След което се очаква, ако приключат изслушванията, в рамките на това време, от 11-и до 19-и, и всичко е наред, последната пленарна сесия на парламента да одобри комисията, която се одобрява като цяло, т.е. анблок.
Това всичко формално ли е или наистина могат да ви навредят?
Вижте, на мен специално, защото питате, вече ми навредиха достатъчно. Така че повече от това никой не може да ми навреди. В смисъл България направи това, което според мен никоя държава не бива да си позволява не защото става въпрос в случая за мен, а защото в крайна сметка става въпрос за репутацията на България. А направи така, че за българския кандидат да се говори зле, да се пускат слухове, защото то няма нищо друго, което може да се пусне за българския кандидат, за радост моя, и това е нещо, което за мен никоя държава не бива да допуска. А що се отнася до това, което ми предстои, предстои ми, да, изслушване, което вероятно ще бъде много трудно. Аз съм била като евродепутат на изслушвания, включително и на изслушването на г-жа Аштън, сега върховен представител на ЕС за външна политика и сигурност, и знам, че това е много трудно препитване. В смисъл такъв, това са 3 часа, в които всеки евродепутат може да ви зададе всеки въпрос, какъвто си помисли. Така че това беше много важно.
Но това не е формално, казвате.
Ама как ще е формално, няма нищо формално в това. Примерно...
Тоест може и наистина да не стане еврокомисарят еврокомисар, ако това изслушване не мине добре?
Ама това изслушване винаги има възможност да не мине добре, ако хората са предубедени, както е направено в българския случай с моята кандидатура. Хората едва ли не в момента се питат "да, верни ли са тези слухове, които пуснаха различни български медии", които бяха тиражирани...
Чета през седмицата интервю на съпруга ви какъв мафиот съм, пита той, мия чинии, беля чушки, във вестник "Труд" интервюто.
Да, така е.
Добре, да оставим всъщност тази...
Който живее в Бургас. Да, беше намерен там и от медии беше интервюиран и той е казал всъщност това, което е имал да каже по повод слухове, че е мафиот, между другото.
Да говорим за по-големия въпрос. Много се обсъждаше ресорът, който получава България, и това става на фона на по-големия дебат в ЕС - дали е смислено управление, в което всяка държава има еврокомисар. Разбиват се на много ресори отделните области на живота само и само да има еврокомисар. Примерно България в по-дългосрочен план би ли се съгласила, според вас и други държави в евросъюза биха ли се съгласили да има една по-малка комисия, която да не се управлява на такъв национален принцип?
Първо, в момента, г-н Вълчев, няма никаква възможност това да бъде обсъждано, защото преди ирландския референдум, второто му издание на 2 октомври т.г., ЕС... държавите членки постигнаха заради Ирландия едно споразумение, съгласно което броят на еврокомисарите остава, колкото е броят на държавите членки, т.е. 27. И това всъщност беше единствената възможност за намаляване броя на комисарите, ако Европейският съвет се беше събрал и беше решил съгласно Лисабонския договор Европейският съвет, т.е. 27-те държавни и правителствени ръководители, сред които и нашият премиер г-н Бойко Борисов, бяха се събрали и бяха решили да намалят броя на комисарите.
Аз ви питам за визията ви за Европа докъде стигна?
За моята визия мисля, че ЕС в момента не е готов да направи тази стъпка. И то ненапразно беше направен такъв компромис по повод Ирландия и ирландския референдум, защото в момента съюзът не е достатъчно консолидиран. Съюзът не е достатъчно интегриран като проект, като съвкупност от 27 държави, като взаимодействие между различните институции. Имам предвид Европейския съвет, Европейския парламент, Европейската комисия, та да си позволи вече много разумно да направи така, че да има по-малко администрация и по-малко бюрокрация за сметка на някои от държавите членки. Казвам го това с пълна увереност, защото Европеският ни съюз е един нов проект. Той е само 50 години, така, възрастен този проект, така че ние... това, както в човешкия живот, така и в живота на една институция, на един съюз, това е много кратко време. Много кратко време, за да помъдреем достатъчно и за да видим, че можем, сме достатъчно интегрирани, консолидирани вътрешно. Така че това ще се случи, това е разумно, резонно, което ме питате. Но трябва да мине време и Лисабонският договор е една добра възможност сега съюзът да погледне навътре към себе си, към собствените си проблеми и към това как да получи повече интегрираност, повече вътрешна консолидация, повече сплав да има между отделните европейски институции и между отделните държави членки, а не всяка от тях да иска и да настоява първо нейният интерес да бъде зачетен и да проявява много по-малко солидарност по отношение на другите.
В ресора, който България ще получи, климатичните промени са всъщност много важни. Вие бяхте в Копенхаген.
Така е.
Всъщност докъде стигнаха световните лидери? Знаете ли, има съобщения. Едни казват, че всъщност споразумения има, постигнато е съгласие. Други казват, че това е толкова формално и не е ясно как ще се изпълнява, че все едно няма. Има или няма? Какво се разбра светът?
Светът не се разбра с правна... в една правна рамка, задължаваща всички големи световни играчи, сред които Европейският съюз, Съединените американски щати, Русия, Бразилия, Индия, Китай и т.н., да редуцира вредните емисии. Разбра се, че климатичните промени са нещо, което изисква наистина много средства и много воля, за да се намали тяхното вредно влияние, и че е крайно време да се действа, както каза президентът Барак Обама. Въпросът е обаче, че когато става въпрос за много държави, аз мога да ви кажа, че в Европейския съюз е почти подобна картината. В многостранната дипломация, в многостранните формати споразумение се постига много трудно и след дълги разговори и дискусии. Копенхаген е правилна крачка, правилна стъпка. Очевидно светът и лидерите на големите държави, на различните региони имат нужда да изговорят всичко това, имат нужда да кажат посланията си, но да се стигне до протокол, който да очертава...
Като този от Киото например.
Да, като този от Киото... Очевидно сме още далеч. Същевременно аз бях много впечатлена вчера, когато слушах различните изказвания - президента на Китай, президента на Руската федерация, президента Обама. Всички те все пак представиха на останалите лидери и на останалия свят ангажиментите си те какво вътре в държавите си ще направят. Това е също много важно, г-н Вълчев. Очевидно сега нямаме още възможност да постигнем споразумение как да помогнем на останалите, които не са... които са по-слабо развити, които имат проблеми финансови, които не могат действително да поемат много сериозен ангажимент финансов.
Интересно казвате да помогнем. То въпросът е дали на нас не трябва да ни помагат, нали? Ние къде сме, ние играем с отбора на големите заради Европейския съюз, ама дали сме от тях не е много ясно.
Ние трябва да играем. Ние принадлежим към този отбор, на големите, на силните, на тези, които са призвани сега вече да оказват помощ на други. Това, че ние нямаме това самочувствие, г-н Вълчев, и това, че ние пропуснахме първите две години и половина от членството, за да се възползваме от финансовите инструменти, от солидарността на държавите членки, това си е наш проблем. Това, че на нас ни спираха парите, докато ние трябваше да строим пътища, докато трябваше да си ремонтираме училищата, това си е единствено и само наша вина, т.е. аз мога да кажа даже конкретно на предишното правителство, но понеже предстои, идва Коледа, сигурна съм, че ще ме поканите да говорим за политика, но хубаво е да кажем и нещо оптимистично, а оптимистичното е, че сега България действително и ние, българите, сме в не просто в Европейския съюз, това е глобален лидер, Европейският съюз, и дебатът за климата е точно такъв дебат, в който ние можем да се почувстваме наистина сред първите и сред най-големите.
Актуални външнополитически проблеми пред България - референдумът за новини на турски език. Той се превърна, оказа се, че се превръща в междудържавен въпрос, доколкото Ердоган звъни на българския премиер, за да го обсъдят. Вие какво мислите? Удачно ли е да се отваря тая тема по този начин в България?
За щастие ние имаме добри дипломатически отношения с нашата съседка Република Турция. Г-н Борисов се чува не за първи път с г-н Ердоган. Аз имам много добри отношения с външния министър на Турция. Видяхме се наскоро на срещата на външните министри от НАТО, така че дипломатическите отношения са наистина в... и политическите в много добра своя фаза на развитие. Мисля, че в случая този дебат трябваше да се проведе по... на ниски обороти. Мисля, че ако ме питате лично мен, няма да има референдум, защото процедурата не би била достатъчно справедлива, не може мнозинството да се произнесе за нещо, което засяга една по-малка част от хората, и в този смисъл референдумът губи своя смисъл и значение, защото ще бъде предрешен неговият резултат и не можем да правим такъв референдум, защото ще ни се смеят хората. Останалите.
По-малозначителни въпроси, но примерно приемаме ли затворник от "Гуантанамо"? Там по какви процедури ще минем? Кой ще вземе решенията? Премиерът каза нещо хубаво, нали, толкова неща молим Америка. Сега те да ни помолят да вземем един човек и ние да не го вземем, не върви. От друга страна, със сигурност ще има обществена реакция тук, ако се тръгне на такъв ход.
Вижте, обществена реакция има, ако ние я създаваме. Ако ние провокираме... Имам предвид ние, политиците, вие, медиите. По-скоро ние вече трябва да пораснем на висотата като общество, да пораснем имам предвид до висотата на нашите отговорности. А ние имаме отговорности, преди малко говорихме с вас, като член на Европейския съюз, да оказваме хуманитарна помощ и, така, подкрепа за държави извън Европейския съюз. Ние трябва да развием и сега ненапразно аз и в новия устройствен правилник на Министерството на външните работи предвиждам такава структурна единица да има - отдел, който се занимава с политика на развитието. Вие знаете, че ние не можем само да чакаме помощта на по-богатите и по-развити в икономическо и политическо отношение останали членове на Европейския съюз и да се държим непрекъснато и само като бенефициент, като получател на помощ. Ние трябва да достигнем до висотата на нашите отговорности. И в случая със затворник от "Гуантанамо" имаме предвид точно същата солидарност. Ние много пъти заявяваме, че Съединените американски щати са стратегически партньор на нашата държава, и това е така. Сега президентът Обама анонсира своя план за закриване на този затвор и се обърна към държавите, които са стратегически партньори на Съединените американски щати.
Ще слагаме ли ракети "Пейтриът" на българска територия или не? Улових някои нюанси между вашите изказвания и тези на военния министър.
Какви нюанси сте уловили?
Ще слагаме или не, не можах точно да си отговаря? Дали има, взето ли е решение? Как се взима това решение?
Това решение се взима демократично. Във вземането на това
решение участват българските демократично избрани институции и политиците и партиите, които...
Тоест правителството ще го реши?
Разбира се, в дискусия с парламента.
И парламентът.
Да, както предвиждат законите...
Но е актуален този въпрос?
...на държавата. В момента тази стратегия е представена. Тя се обсъжда и се обсъжда във формата НАТО. Тя се обсъжда в рамките наистина на партньорите в алианса. Така че България в момента може да направи нещо, което е според мен задължително, да участва активно в тази дискусия. И, уверявам ви, в това
отношение и министърът на отбраната г-н Николай Младенов, и аз като външен министър на България участваме много активно.
Всъщност кое е външнополитическото събитие за България на 2009 г. според вас?
Външнополитическото събитие на България, от моя гледна точка, разбира се, много силното... те са поредица от събития. Струва ми се, че за първи път, поправете ме, вие наблюдавате политическите процеси отдавна и сте един изключително голям професионалист като журналист, поправете ме, ако греша, но аз мисля, че в рамките на 5 месеца от старта си никое друго правителство досега не е имало толкова интензивна външнополитическа програма. Имам предвид и това, че г-н Борисов и членове на кабинета в първите 6 месеца всъщност, които ще бъдат... през януари ще се навършат, от работата на това правителство, ще са посетили две ключови столици на европейски държави, това са Париж и Берлин. Ще има много други двустранни посещения и имаше. Моето примерно в Белгия. Моето в САЩ. Това, че аз ръководих делегацията на България в 64-ата сесия на ООН, когато бях на един месец министър, и в рамките на 5 дни проведох 40 срещи, това е документирано.
Понеже мен ме питахте, аз ще ви кажа аз какво бих отличил обаче, което е много забележимо.
Да.
Това е, че България даде генерален директор на световна организация като ЮНЕСКО, което е заслуга и на вашето правителство.
И това, разбира се, това е много хубаво.
Това е много видимо отвън.
Това е много видимо. Аз искам с удовлетворение да кажа, че последният етап от изборите съвпадна точно с, и не напразно я споменах, с 64-ата сесия на ООН и ние поддържахме почти денонощно контакт с г-жа Бокова, която беше в Париж заедно с представителите на МВнР, а ние с нашия посланик в постоянното представителство към ООН се опитвахме да съберем за последния кръг, който беше финален и много важен, колкото е възможно повече гласове, да ги отцепим от другия кандидат в полза на г-жа Ирина Бокова. Много съм щастлива за този избор, да ви призная честно. Не просто и само защото г-жа Бокова е служител на външно министерство. Не само и защото тя е жена, а аз съм известна с това, че работя много за налагането на жените в политиката в България и защитавам коузите им. Но също така, защото това е българка, за първи път на такъв висок пост в ООН, в организация на ООН. Не можете да си представите удовлетворението, което изпитах, когато застанах от трибуната на ООН и произнесох тази реч от името на България и благодарих на всички, които подкрепиха Ирина Бокова, защото те подкрепиха България.
Целта на България 2010 г. според нейния настоящ външен министър и бъдещ еврокомисар?
Целта на България във външнополитически план, защото аз чух, че вие говорихте преди това с министър-председателя за, така, изобщо по-общите цели, според мен е много ясна. Ние трябва да продължим настойчиво да заявяваме себе си в рамките на ЕС и по-общо на международната общност като държава, която има своите приоритети и своите цели, не само за 2010 г., а поне за следващите 5 години. А те са много ясни - влизане в еврозоната, влизане в Шенген и по-ефективно усвояване на европейските средства. Много е важно това. Защото чрез тези инструменти на европейска солидарност ние ще подпомогнем регионите, ще подпомогнем общините в България и най-сетне - ще имаме поне една завършена магистрала.
Папата ще дойде ли 2010 г.? Нали се срещнахте...
Папата няма да дойде 2010 г.
...с него и сте го поканили...
Да, срещнах се, поканила съм го. Папата не може да дойде през 2010 г., тъй като неговата програма вече е готова за 2010 г.
Е пълна до 2012 г. сигурно.
Не, програмата на папата, много интересно, се прави години за година. Така, че аз говорих с него, че през 2012 г. се навършват точно 10 години от първото посещение на папа Йоан Павел II, първото папско посещение след демократичните промени в България, и припомних на Бенедикт XVI този факт. И през 2011 г. пак ще му го припомня. А иначе през следващата година ние имаме две много важни събития между България и Ватикана. Това са... едното е свързано с обявяването на светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа - нещо, което трябва изключително да ни ласкае и да ни изпълва с гордост. И другото е, така, 10 години от... възобновяването през 1990 г. на дипломатическите отношения между нашите две държави. По този повод аз бях там, за да планираме как да отпразнуваме, как да почетем тези две събития по подобаващ начин и съм много доволна, защото монсеньор Мамберти, който е всъщност моя колега във Ватикана, така, отговаря, държавният секретар по външни отношения, прие поканата да бъде в България и всъщност да бъде патрон на събитията, които ще се случат в България по този повод.
За папата е ясно. А кой световен лидер да чакаме в България 2010 г.?
Готвим много неща като посещения. Още през януари месец, пак казвам, министър-председателят ще посети не само Германия, но ще посети и държавата Израел, както и палестинските територии, разбира се. През първото тримесечие в България ще дойде също така от Хърватия много високопоставена делегация, това поне е в плановете ни. И предстоят много и много други събития. Не бих искала всичко да издам, защото няма да има какво да питате министър-председателя след това и мен.
