Интервю на Кирил Вълчев с преседателя на Софийската търговско-промишлена камара Георги Чернев в предаването "Седмицата" по Дарик радио
Председателят на Софийската търговско-промишлена камара Георги Чернев. Това е най-старата българска бизнесорганизация, учредена преди вече 112 години. А тази година отбелязахте възстановяването.
Да, съвсем наскоро отбелязахме две години от възстановяване на дейността. Камарата е била прекратена 1948 г. от Отечествения фронт, който така е преценил, че е изчерпана потребността от камара. А е учредена кога, кой я учредява? Възобновихме дейността отново през февруари месец 2005 г. А е учредена през 1895 г. в София. По това време се учредяват в още три града – Русе, Варна и Пловдив, в един и същи ден. Какви хора са били учредителите? Търговци, производители, нормални хора, които са видели в тази институция своята защита. Тази институция съществува в Европа над 400 години. Тя навсякъде се нарича камара. Камара, чембър, да. Палати, мисля, са в Съветския съюз. Да, това в България е възприето от Русия през 1952 г., когато се създава Българската търговска палата. Какви са новите идеи на най-старата бизнесорганизация? Кои са актуалните предложения, които правите? Значи, ние започнахме с това, което са правили нашите предци, а те са заседавали в сградата на тогавашния парламент, следобед, разбира се. И започнахме с това, прочитайки какво те са правили, а те са работили в посока защита на интересите на своите членове. И тогавашната администрация и държава за разлика от днешната много повече са се вслушвали в това, което, те са били един вид като комисия към парламента в областта на икономиката. Значи, те са раждали проектите за закони и те са ги внасяли в правителството. Днес за съжаление при наличието на шест национални организации това не може да се похвалим, че се случва, въпреки че са шест национални организации, които представляват бизнеса. Правителството и това, което слушах сутринта, много внимателно слушах, идвайки насам, и тук, в студиото, чакайки своя ред, слушайки, виждам, че правителството, депутатите са откъснати от дневния ред на обществото, включително темата за евродепутати, взимайки я, нали. Правителството и отговорните политически партии пропуснаха и тази възможност, макар че обществото настойчиво я постави тази теза, медицинските сестри да бъдат включени за евродепутати. Обясниха ни, че това по закон няма как да стане, че тъй като те били дълго време извън България, че трябвало да се иска тяхното съгласие. Общо взето, пропусна се или, или се отива към тотално пропускане и на тази възможност, макар че по друг начин Европа и Европейският парламент щеше да погледне на казуса в Либия, ако бяхме направили нещо в тази посока. Кои други теми според Софийската търговско-промишлена камара пропуска правителството? Ами, много теми. Значи, ако тръгнем, така, от някои актуални теми за нас, за бизнеса, за нашите членове. Например ние адмирирахме приемането на екотакси - било за опаковки, било за ел. уреди, но не адмирираме начина, по който беше приет законът, и в момента потърпевши от тези ел. екотакси са фирмите, които, внасяйки една печатарска машина, в която има 1 кг електромотор, плащат ел. екотакса за 800 кг. Това не е нормално. Повече вече от месец Джевдет Чакъров си мълчи. Значи, това си е негов патент, той не обича да отговаря на въпросите на бизнеса или отговаря. . . Мълчанието си е негов патент, но е, така, широко приет от администрацията. Много други теми, например сега се оправя времето, вие виждате, че по пътищата, по които ежедневно пътуваме, за да се придвижваме, и дори по международните коридори, които минават през България, зейнаха отново дупки. Това, ние непрекъснато повтаряме, че като плащаме, искаме да имаме, било винетки, било каквото се сети администрацията, да имаме срещу това заплащане съответната услуга. Това го няма. Най-странното е, че основната кампания се насочва винаги срещу шофьорите. А дали те, основната вина е там. . . Ами, ние този път сме решени да. . . Значи дадохме 30-дневна нотариална покана на министерството, на две министерства, защото те си прехвърлят топката - на транспорта, на регионалното развитие и на агенция "Пътища", едновременно и до трите. Позовахме се там на закона, консултирахме се, дадохме им 30-дневно предизвестие за един конкретен случай, ще ги съдим. За кой случай? За какво ще ги съдите? За нанесени щати върху автомобила в резултат на дупки върху международен коридор, който минава през България. Значи, това е, така, един дълъг, но. . . Коя е дупката, къде е? Дупката е близо до "Шел" - Драгичево. Това е Драгичево на пътя за Перник. Да. На 27 февруари вечерта на. . . Съвсем скоро, тази седмица в понеделник, значи, в началото на седмицата точно тия дупки, които снимахме и където стана инцидентът, са асфалтирани. Това е ваш член. Да. Камарата подава от името на ваш член. И ще ги съдим, въпреки че ги асфалтираха. Но. . . Кога изтича нотариалното предизвестие? Ами те са запълнили. . . От 28 февруари. Ами, те са прясно запълнени и си личи, че са прясно запълнени. Вие искате обезщетение. Да, пълно компенсиране, на материалните щети, които са нанесени. Иначе изтича на 28 март, ако трябва да сме точни. А, това е, ето, една новина, камарата съди държавата. Да, ще ги съдим. За разлика от нашите приятели националните организации ние решихме да възприемем курс да съдим държавата до дупка, затова защото, пак ви казвам, те не стоят в дневния ред на това. . .Има много други теми, вие ме питахте и аз, така, провокиран, ще ви кажа, че вече повече от три години темата за асансьорите стои на дневен ред. Ето, влязохме в Европейския съюз, а отново администрацията, Държавната агенция по метрология, над нея стои икономиката, продължава да не решава тази тема за асансьорите, от която страдат, разбира се, и строителните фирми, страдат и всички клиенти на строителните фирми. Как гледате на актуалната идея за, поредна идея, за данъчна амнистия, идваща от други бизнесорганизации? Тази идея, както и други амнистии, показва, от една страна, несвършена работа и някаква безпомощност, от друга страна, показва основното, а именно, че, за да се стигне до този проблем, било да се решава по този начин, е липсвал диалогът през цялото това време. Аз снощи много внимателно слушах "Дарик" радио, пътувайки към вкъщи, вечерната му емисия, когато се дискутираше темата за разрешителните. За ТИР-овете. ТИР-овете, да. Значи, абсурдно е нашата политика и администрация да докарат бизнеса до конфликт вътре. И слушах, така, по телефона мнението на зам.-министъра на транспорта. Каза, абе, ние няма да се поддадем на натиск на бизнеса. Един вид, било то от тия, които са за или които са против, ние ще го решим въпроса. Истината е, че министрите, зам.-министрите и политиците се сменят и новите влизат, така, в проблемите, като че ли те съществуват от днес. Няма го постоянния диалог с администрацията. И аз бих казал, че ние сме единствената държава в Европа. . . Защо се стига до такива абсурди, бизнесът да се конфронтира. Една от причините е това, че сме единствената държава в Европа, в която няма закон за камарите. Тръгнахме да правим обаче закон за браншовите организации, което е абсурдно, защото в Европа такъв няма. Ако имахме закон за камарите, вътре в рамките на този закон щяха да се решат отношенията вътре бизнес - бизнес, и не ние да се караме пред администрацията, а тя да го решава въпреки нас, защото адимистрацията й е много удобно бизнесът да се кара, страшно удобно е. Колкото. . . принципът разделяй и владей. Колкото повече бизнесорганизации има, толкова по-добре за администрацията. Добре, значи, всъщност завършваме с основната ви теза в тоя разговор, а тя е приемственост. Трябва да има приемственост, трябва да има закон за камарите в България, за да бъдем по-силни пред политиците.
