Трябва да се научим да решаваме проблеми в криза
Трябва да се научим да решаваме проблеми в криза / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николовa
Маргарита Попова: Трябва да се научим да решаваме проблеми в криза
49567
Маргарита Попова: Трябва да се научим да решаваме проблеми в криза
  • Маргарита Попова: Трябва да се научим да решаваме проблеми в криза

Вицепрезидентът Маргарита Попова – гост в „Седмицата” на Дарик:

Знам всички какво очакват - да започна с въпрос или за съпругата на Росен Плевнелиев и вашата роля, ще бъдете ли служебна първа дама, или да обсъдим 500-те помилвания, падат се средно по около едно седмично, които е правил вашият предшественик. Но май е време българите да започнем да се поставяме в по-различен контекст. От всички тези правомощия с най-голямо значение за тази седмица изглежда това, свързано с бежанците. Защото комисарят, европейският комисар по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом публикува тази седмица, забелязано само впрочем от вестник „Стандарт” в България, голяма статия, в която призовава европейските страни да започнат да приемат повече бежанци. И тя прави доста мрачна статистика, че от 50 000 избягали в Малта и Лампедуза само 300 са приети от Европа. В Кения, която впрочем гладува в момента, има повече бежанци, отколкото в 27-те европейски държави. Само шест държави в Европа са разгледали 75% от заявленията на такива бежанци. Вие ще приемете ли този призив и България да стане седмата държава, която приема повече бежанци?

Аз никак не се изненадвам, че вие за първи път в информационното пространство извеждате на преден план въпрос, който действително не е, не беше дискутиран през последната седмица. Не ме изненадва, защото сте информиран и изключително интелигентен журналист, че обръщате внимание на много важни неща.

Честно казано, това е дебатът в европейските вестници например.

Естествено. Това е дебатът в европейската преса в момента. Това беше дебатът през цялата 2011 г., който се водеше последователно и много професионално и на високо ниво от комисаря Малмстрьом.

И вие имате указ в момента вече, на човека, който ще взима решенията.

Оставете указа, това не е толкова важно. Вицепрезидентът по конституция подпомага във всички дейности президента, а това е един въпрос, който е изключително важен в европейското пространство, с който аз съм се занимавала не пряко, но твърде тясно, заедно със…

Като министър.

Да, с въпросите по правосъдието и с въпроса за бежанците. През 2012 г. трябва Европейската комисия да приеме цялостна програма за статута на бежанците и за въпроса за миграцията въобще, и да се изгради една обща европейска стратегия по този въпрос. Това е много важно, не заради друго, а защото трябва да се научим да решаваме проблеми в криза. Всичко това, което се случи в Северна Африка, всичко това, което се случва в шенгенското пространство, изисква мобилност и оперативност, и професионализъм при вземане на европейско ниво на въпросите за миграцията, за законната миграция, защото това е свързано с основния въпрос на Европейския съюз и на Договора от Лисабон, а именно с въпроса за свободното придвижване на хора. Това е ценност, на която е отделено много място в Стокхолмската програма, и това трябва да получи своето изражение в специален документ, защото се отнася до закрила на човека, до закрила на хора, до пребиваване на хора на определено място по тяхно желание или принудени от определени обстоятелства, като това пребиваване и установяване на едно място на, като територия, е свързано с даване на възможност да бъдат упражнявани в пълен обем всички права, разбира се, и всички задължения, от конкретния гражданин, така както местните жители примерно на…

Каква трябва да бъде българската позиция в този европейски дебат? Едното е, да кажем, както повечето европейски народи казват в момента, не желаем бежанци, нека те да ходят в Кения.

Европейският дебат се води много внимателно. Аз бих искала да ви кажа, че за последните няколко години, откакто всъщност ние сме членове на Европейския съюз, убежище не е предоставено на нито един гражданин. Президентът, българската президентска институция не е предоставяла убежище. Много внимателно…

Т.е. Ангел Марин не е дал нито едно за двата мандата?

Не, не, нито… И за двата мандата всъщност нямаме предоставено убежище.

А колко са били търсените?

Търсените са били доста, може би повече от 200, но не е предоставено убежище. С това не искам да кажа, че водената политика е била погрешна. Водената политика е била много предпазлива и водената политика е била съобразявана с това, което ще се случи, след като сме приети за членове и в Европейския съюз. Г-н Марин ми остави една папка, когато се разделяхме, когато аз встъпвах в неделя, в която има и доста неща изписани за убежището, за миграцията, за статута на бежанците, за хуманитарния статут, за временната закрила, което, разбира се, не е негово задължение, а е задължение на Министерския съвет и на Държавната агенция за бежанците. Какво е важно ние да знаем обаче по този въпрос? Важно е да знаем, че политиката европейската поначало в момента не се ориентира към прекалена либерализация, нито се ориентира към по-голяма строгост, отколкото са вървели нещата досега. Става дума за решаване на тези въпроси в моменти на криза. А това е по-различно, отколкото когато водим една политика в по-спокойна обстановка. Искам да кажа, че за нас е много важно като граница на Европейския съюз да поставим на правилна основа въпроса за закрилата на чужденците въобще, не само за даването на убежище, защото, първо, трябва да осигурим добро пазене на шенгенското пространство, знаете, че това е много важна и приоритетна тема за България, и, второ, ние трябва да имаме и да не изпускаме никога от поглед, че масираният и натискът на бежанския поток изправя доста често националните власти пред проблеми, свързани с нарастване на престъпността и нарастване на опасностите от повишаване на криминогенната, и от влошаване на криминогенната обстановка. Нашето внимание като външна граница трябва да се насочи към това ние да имаме двустранни много добри отношения с държавите, които произвеждат миграционни потоци, това е много важно, да ориентираме политиката си към това да могат спокойно да се връщат бежанците, които могат да останат на място в своите държави и там да получават по-добри условия на живот. Разбира се, когато се налага, те ще получават убежище. Трябва много да се внимава с хората, които са уязвими и които така или иначе са част от тези миграционни потоци. Това са непълнолетни и жени, имам предвид тук въпросите с трафика на хора. Ние не можем да правим внос в Европейския съюз на престъпност, това е изключено и затова ще водим много внимателна, не либерална политика.

Въпросът има друга гледна точка г-жо вицепрезидент. България все някога ще стане член на Шенген…

Да, да.

…и това ще стане в рамките на вашия мандат. И тогава, ако Европейският съюз е приел политика, за каквато призовава еврокомисарят Малмстрьом, да приема бежанци във време на криза, тези бежанци ще се движат свободно и дори да са влезли през Италия, Франция или Гърция…

Така е.

…те ще дойдат спокойно в България. Ще иска ли България да бъдат слагани пречки пред такова движение на бежанците?

Няма как да кажа, че ще искаме да слагаме такива пречки пред бежанците, но ще кажа, че нашата политика трябва да се ръководи винаги от една разумна защита на националния интерес и цялата европейска политика по миграция, за статута на бежанците и за даването на закрила ще се ръководи от възможностите, интеграционните възможности на България. Защото не може, давайки права на едни, да засягаш правата на други. Защита на националния интерес и защита на правата на човека в баланс.

Като ви слушам, по-скоро вие ще продължите политиката на досегашния вицепрезидент за недаване на убежище.

Не, ще участваме активно в европейския дебат и националният интерес преди всичко с оглед възможностите на държавата. Ако една държава няма възможност, и така се прави навсякъде, да приема толкова много бежанци, ние не можем да говорим и с патриотарски приказки да излизаме напред и да обясняваме, че ще отворим широко вратите, защото това обективно просто няма да бъде възможно.

Как гледате на заглавията от тази седмица, които подчертават националната принадлежност на изнасилвач от Сирия и убиец от Шотландия? И това впрочем беше изведено и от МВР в съобщенията.

Хубаво е да се спестява част от заглавието.

Защото това издава…

Ами, да.

Какво значение има, че този човек е бил от Сирия или че той е бил от Шотландия?

Разбира се, няма никакво значение. Ето тук абсолютно категорично ще кажа, че няма никакво значение, това е един гражданин, един човек на света, всички сме хора на света. Сега, убиец от Сирия и т.н., и български граждани извършват убийства. Мисля, че трябва да се внимава с част от заглавията, за да не се правят излишни внушения.

Ще помилвате ли осъдени престъпници след общественото недоволство от помилванията на предишния вицепрезидент?

Да, ще помилвам.

Трябва ли да се върнат в затвора помилваните от Ангел Марин през втория му мандат, след като няма формално превъзлагане на тази дейност от президента, освен ако не сте намерила вчера указ?

Не, няма, няма указ.

Но стана ясно, че указ няма вече. Това е…

Няма указ, да, няма указ. И това трябва да ви кажа, че не е технически пропуск. Това е въпрос, върху който е мислено, и президентът Първанов и вицепрезидентът Ангел Марин така са били посъветвани от юристи. И затова не е издаден указ.

Че, тъй като той има указ от първия мандат, че действа за втория.

Да, за съжаление. Аз не споделям такова становище. Вторият мандат на президента и на вицепрезидента няма как да бъде тълкуван като продължение на първия мандат и след като си направил избори и си спечелил втори президентски мандат, трябва да има…

Той закле ли се Първанов втори път?

Естествено, цялата процедура…

Това го забравих.

…минава така, както минава и при първи мандат. Но според мен е трябвало задължително да бъде издаден указ за възлагане и за делегиране на правомощия. Няма как, всичко ще стане…

А сега тези помилваните ще ги викат ли в полицията в полицейските управления и да ги карат в затворите пак?

Вижте, няма как да стане това нещо. Това, е консумирано вече това право. Помилването е направено, простено е наказанието, хората са излезли на свобода, продължават своя живот.

Кой би бил заинтересован да го атакува това освобождаване? Освен самите помилвани…

Няма как да стане, те нямат…

Смятате ли, че пострадали например могат да започнат да водят такива дела?

…правен интерес. Не, не. Не бива и да се води такъв дебат, защото той създава излишно напрежение и излишен хаос. Няма как да се върнат тези неща обратно. Въпросът е друг, че не би било излишно, който проявява интерес, се знае по конституция кой е, ако реши, че са били нарушени конституционни разпоредби, да се обърне и да запита Конституционния съд имало ли е нарушаване на конституцията или не, от което също няма да последва нищо, защото дори и Конституционният съд да се произнесе, че е…

То ще действа занапред.

То ще действа занапред. Така че…

Т.е. той да запита, да запита… А президентът…

Ами, който иска, да пита. Да, може…

Бихте ли посъветвали президента Плевнелиев да зададе такъв въпрос на Конституционния съд?

На този етап не. На този етап не, просто защото аз съм сигурна, че е трябвало да се издаде указ, но просто не е направено. И оттук насетне ще се знае, че при всеки нов мандат нещата започват отначало, те не продължават. Но в крайна сметка може да се окаже, че не е излишно Конституционният съд да се произнесе. Аз предполагам, че съветите правните, които са давани в президентската институция, са били консултирани с хора, които са вещи в конституционното право, така че не се знае пък и какво ще отговори Конституционният съд.

Бизнес ли е помилването, г-жо вицепрезидент, ако използвам израза на колегата Кошлуков? Има ли основания за намеците за корупция според вас?

Има основания, защото обществото и хората не знаят какво точно представлява помилването и как то е било правено от президентската институция. И затова прозрачността и осведомеността на хората ще даде възможност за по-малко такива намеци и за по-малко подозрения.

Да, но се оказва, че има проблем с тази прозрачност, защото най-често…

Ами, има, така е, има.

…помилванията са свързани с милост заради болест. Въпросният престъпник не желае да се знае от какво е болен и това е право на…

Не само това.

…всеки гражданин, има лекарска тайна. Ако вие обявите имената и причините, поради които са помилвани хора, ще трябва да обявявате буквално диагнозите им или това, че те са болни, а те не желаят да се знае, че са болни.

Така е, така е.

Как ще излезете от този омагьосан кръг?

Има Закон за защита на личните данни, който към момента не позволява, такава ни е правната уредба…

А може да помилвате…

…няма как.

…заради трето лице, примерно има много болно дете, да го гледа, и пък това трето лице… или може да е възрастната му майка. Тя пък може съвсем да не желае…

Може, разбира се, възможно е и това.

…цяла България да разбира от какво е болна…

Разбира се, разбира се. Така е.

Е, как ще постигнете публично…

Важното е обаче обществото да получи информация за това, че помилванията се правят по приети правила. Тези правила са изготвени от вещи хора, от специална комисия, в която участва…

Това е вътрешен акт на комисията, която помилва, която предлага помилване.

Така е, това са вътрешни правила, които се изработват в президентската институция, и хората не са осведомени, а такива правила, такъв ред, такива изисквания, принципи и критерии, и стандарти за помилванията аз разбрах от г-н Марин още преди да встъпя в новата ми длъжност, че има, и всъщност има, аз ги видях и ги имам тези неща. Не е помилвано…

Лоши ли са правилата?

Не, правилата не са лоши, лошото е, че правилата не се знаят от хората. Хората, първо, трябва да знаят, че има правила…

Т.е. вие ще публикувате, вие ще  промените ли сега нещо в тези правила?

Има какво да се промени в тези правила. Първо…

Какво например?

Бих искала да кажа, че комисията, която е била оторизирана да се занимава с досиетата и с исканията за помилвания, не е имала щатен представител в президентската институция, т.е. нейният председател е бил външен човек. Той не работи като назначен на щат в президентската институция. Същото нещо е и с комисията по убежищата, и с комисията по гражданството. Това според мен…

Вие ще търсите човек за постоянна работа?

Трябва да има една постоянна структура…

А може би мотивът на предишните, преди вас са били, че те са търсили качествени хора или е трудно да ангажираш един голям експерт в областта на бежанското право или…

Е, не, не. Ще ви обясня как може да стане това.

…в областта на наказателното срещу една заплата там, при положение, че той може да преподава, да печели другаде повече пари, да бъде юрист на друга работа.

Така е. Такива хора е имало във всяка една от комисиите. Аз знам кои са участвали и са работили в тези комисии. Тези хора, разбира се, ще бъдат поканени, те ще работят отново в тези комисии, не е нужно те да бъдат назначени на щат, има и много добри професионалисти, които могат да останат постоянно на работа в президентството, да ръководят тази комисия, да носят отговорност, текущо да знаят какво се случва. Не може работата по помилванията да остане в ръцете на един технически сътрудник на щат, който дори не е юрист, и всички останали в комисията да бъдат външни хора. Това не е добър вкус, не е най-добрият начин за поемане на отговорност и за сериозна работа, макар че всички колеги мои юристи, и представители на неправителствени организации е имало дори в тези комисии, имало е представители на Института по криминалистика и по криминология, аз мисля, че са полагали старание и са работили добре по досиетата, но би могла работата в тази насока чисто структурно и административно да се промени и, разбира се, повече прозрачност. Ние можем да кажем на хората какви са правилата, какви са принципите, какъв е редът за работа на тази комисия, а когато...

Ама няма да казвате. Излиза това, което всички чакат, че ще казвате, Петър Петров…

Списъците с помилванията.

…Петров, осъден на 20 години за убийства, го освобождавам, защото е болен от еди-каква си неизлечима болест.

Има как да се кажат тези неща. Първо, ако ние променим нормативната база относно Закона за защита на личните данни, и това нещо може да се случи, ако се разсъждава на плоскостта кога надделява общественият интерес, и, второ, биха могли да бъдат питани тези, които искат помилване, дали са съгласни да се оповестят…

А вие за кое от двете сте?

…техните имена. Аз мисля, че е добре да се знае кой е помилван и имената да бъдат казвани.

Т.е. вие сте за промяна на Закона за защита…

За промяна на законовата разпоредба…

…на личните данни.

Защо да не се знае кой точно е помилван? Може интелигентно да се изпише в мотивите за какво и как, и защо да не се знае за какво престъпление той е помилван?

Но вие нали разбирате, че като кажете за какви тежки престъпления сте помилвал някого…

Ама няма…Това е част от правната култура.

…моментално обществото ще започне да задава въпроса от какво точно е болен, я да го видим сега играе ли той мач в някой отбор…

Не може, не може да бъдат толкова покрити всичките неща по процедурите по помилване, защото иначе се създават легенди и митове. Никой няма интерес от това.

Т.е. вие ще сте за…

За промяна на нормативната база, за да могат да може да се оповести и комисията, впрочем, ако ние направим тези структурни изменения и назначим хора на щат като председател и заместник-председател, и един технически сътрудник, тези хора ще бъдат ясни на обществото, те ще са част от структурата на президентската институция и няма да бъдат тайни, както е сега целият състав на комисията, защото комисията по помилванията е един помощен орган. Той дава становище, той дава съвет, което президентът или вицепрезидентът, ако на него му е делегирано това правомощие, може и да не съобразят. Те може да не се съобразят с препоръките и с мотивите за помилването. Тогава и комисията ще стане ясна, кой я ръководи, ще поеме отговорност. Ако се промени и нормативната база, можем да стигнем доста по-напред в прозрачността.

Трябва ли да има законово регламентиран минимален срок изтърпяно наказание, за да бъде помилван някой?

Вижте, ако са приети едни разумни правила и ние знаем, че помилваме само когато са приложени другите институти в наказателното право, примерно за предсрочното условно освобождаване, където има изискване за такъв срок, тогава ще се спазва по вътрешно, по вътрешни правила, ще се спазва и това правило - да бъде изтърпян известен срок от наложеното наказание, защото, за да помилваш един човек, ти трябва да събереш и да обсъдиш много обстоятелства, между които и най-напред доколко този човек, изтърпявайки наказание, сочи, че това наказание добре му се отразява, за да бъде превъзпитан той и да се поправи в поведението си и в мисленето, защото това е целта на наказанието, налагането на наказание, няма как да не е изтърпяно част от наказанието, за да направиш такъв извод. Така че…

Т.е. вие ще запишете във вашите правила такова изискване. Ама веднага на това може да се възрази, може два дни след като влезе в затвора една майка…

Такава е, такава е регламентацията.

…бащата на детето да умре, то да е на 3 годинки и да трябва някой да го гледа…

Именно, именно. Има такива случаи, точно така е.

Или да отиде в дом, или вие да пуснете майката, за да го гледа.

Точно така, има такива… И то затова е суверенно право на държавния глава и е право, което е свързано с висша хуманитарна…

Ами, да, но ако запишете вие в правилата си за срока…

Аз казах, не, аз казах нещо друго - това може да се спазва като принцип, без да се запише изрично като императив. Всеки случай е конкретен и държавническата милост и хуманитарните съображения трябва да се преценяват през призмата на всеки казус. Така че е възможно и да не бъде изтърпяна по-голяма част от наказанието и някой да има възможност, и да е справедливо, да е справедливо той да бъде помилван. Така че всеки казус за себе си.

Трябва ли да се изключат определени престъпления от възможността за помилване?

Не, не. По мое мнение категорично не. Помилването е висша държавна милост и тя не изисква категоризация, регламентация и поставяне в каталози на определени престъпления, за които може и за които не може. Защото…

Трябва ли предварително да има информация с цел обществен дебат?

Предварителна информация за какво?

Ами, кои са кандидатите, да се обявява тази комисия…

О, не, не, чак толкова не. Чак толкова не, защото така ние ще опорочим и ще обезсмислим института помилване като даден изрично на държавния глава като негово суверенно право, свързано изключително с хуманни съображения. Така че тази процедура не може да следва една процедура примерно, която е свързана с назначение на някаква висша държавна длъжност, и дума да не става, тук никога не бих се съгласила, защото се принизява институцията на президента и държавния глава, снабден с право за помилване. Неслучайно държавният глава помилва.

При кои българи в чужбина ще отидете първо?

При кои българи в чужбина ще отида най-напред… Ами, то се оказа, че с първото ми посещение, което приключи, от което се завърнах преди два дни…

Вие бяхте в Германия, в Бавария.

…вече аз имах среща… В Германия. В Бавария се срещнах с интелигентни хора българи, които са в Бавария от много дълги години, от българите т.нар. първо поколение, които са там от 60-те, от 70-те години и които най-вероятно с удоволствие, разбира се, ако те се съгласят, ще привлечем в работата на новосформирания или новосформиращия се по-точно съвет за духовно развитие и национална идентичност, защото хората са подходящи и желаят с новия президент да работят по тази тема.

Не казахте коя от общностите, защото това ще има сигнал, дали ще тръгнете към Македония, към Сърбия, към Украйна, Молдова, накъде?

Украйна също е много важна дестинация, която трябва да бъде посетена.

Да, въпросът е откъде ще почнете. Както гледаха къде ще отиде първо президентът Плевнелиев, така при вас, поне предвид това, че отговаряте за българите в чужбина…

Няма да ги подредя като първо, второ и трето, защото… Впрочем вече имам покани да посетя българската общност в Португалия. Виждате ли как някога човек ориентира първото си посещение в зависимост от това откъде е дошла първата покана? Това е и въпрос на уважение, и въпрос на други неща.

Ама то може би тая покана издава новите реалности. Понеже българите…

Не знам, може би.

…сме свикнали, че като кажем българските общности, повтаряме тия Украйна, Молдова, Сърбия…

Отиваме… Украйна, Молдова, да. Аз си мисля, че…

А в един момент се оказва, че има огромни общности вече в съвършено други посоки.

Има, има. Португалия изпратиха, те в момента се радват на нова църква, която с помощта и на нашия посланик там ще бъде предоставена на българската общност. Има добре сформирана и добре действаща българска общност. Те са постигнали нещо много важно, имаха такова желание още миналата година и при едно мое посещение като министър на правосъдието те го изявиха. Сега разбрах, че вече е факт и това е много хубаво. Знаете ли, на мен ми се струва, че е много полезно да започнем най-напред от нашите студентски общности извън страната. Това е много перспективно, младите хора навън, организирани, неорганизирани, да проучим как на място са организирани, с какво можем да помогнем. Това е много добре и за мен…

Това би означавало САЩ, Великобритания, Германия, Франция.

Германия, Австрия, Франция, да. На мен ми се струва, че този подход най ми допада и мисля, че точно това ще направя. Младите хора в българските общности в чужбина.

Да, защото това са хората, които трябва да бъдат навити да се върнат.

И не само това. И хората, които дори решават да останат там, трябва да им се помогне да имат по-добра перспектива. Знаете ли, досега подходът към българите в чужбина беше стереотипен - читалище, училище, българското сдружение, книги, учебници,
образователни програми. На мен ми се струва, че трябва малко да променим подхода. Ние трябва да разберем как и в каква общност българските общности са се интегрирали там, от какво те имат нужда и да им помогнем да имат участие там в онзи политически и управленски живот. Това ще издигне престижа на българските общности и там, и престижа на държавата тук. Малко трябва да сменим ракурса и аз ще се опитам да го направя.

Кои са първите предстоящи назначения, които са в рамките на вашите правомощия, за които ви упълномощи президентът? Направихте ли си във времето…

Не, по този въпрос не съм, по този въпрос не съм...

Кой е първият, за когото трябва да мислите, на кой орган член?

Мисля, че изтича мандат в СЕМ, но не съм мислила още по този въпрос. Мисля по друг въпрос и съм подготвила проект за правила за тези назначения на висши държавни постове и тези правила ще трябва да бъдат оповестени публично. Ще дадем възможност да бъдат обсъдени, ще участват и неправителствени организации. Важно е да направим правилата, а останалото е допълнение.

Докладът за България на Европейската комисия и връзката му с Шенген. АФП разпространи онзи ден съобщения, според които надеждите на България и Румъния да се присъединят бързо към шенгенското пространство са изложени на риск да бъдат за
пореден път облени със студен душ от предстоящото в началото на февруари публикуване на неблагоприятен за двете страни доклад, като в съобщението се казва, че всъщност той ще е по-неблагоприятен за България, едва ли не Румъния ще страда от този доклад.

Ами, какво да ви кажа, първо…

Вие каква информация имате?

То не е нужно да имам информация.

Вестник „Сега” пише, че на Цветанов са му казали на неформално събиране на вътрешните министри какво го очаква и дори не са го оставили да отвори дума за Шенген, така поне пише „Сега”, а с Плевнелиев са се държали любезно в Брюксел, но пак нищо не са казали. Това са камъни и във вашата градина от времето, когато бяхте министър на правосъдието. Защото в известен смисъл този доклад ще е оценка и за ваша дейност.

Това, това… Аз разсъждавам по различен начин и всички пасиви се носят от държавата и всеки по времето си кой носи отговорност за това какво е свършил, какво не е свършил и дума да няма. Това е точно така, но какво бих искала да ви кажа аз в тази връзка с тази публикация. Първо, продължава да се прави връзка между мониторинговия доклад и, грешно и наричан мониторингов доклад, това е сътрудничеството между Европейската комисия в областта на правосъдие и вътрешни работи и шенгенското пространство…

За напредъка на България в…

…но тука имаме задачи. Външната ни политика трябва упорито, настойчиво и методично да работи с останалите държави членки по този въпрос. Да не се връзва докладът с шенгенското пространство.

Да, но Нидерландия е обявила…

…така или иначе. Е, тя е обявила по други причини.

…че иска два доклада последователни, където да ни хвалят.

Да, иска два доклада. Така е.

И щеше да бъде много лесно, ако България е права, че Нидерландия, холандците са едни заядливи заради вътрешнопартийните им проблеми в управлението, та, ако това беше вярно, тогава щяхме да имаме два доклада, хубави, ние нямаше да имаме проблеми и Нидерландия нямаше да може копче да каже. Обаче излиза, че едва ли не нидерландците са прави.

Така е. Те поставят конкретни въпроси и ако е вярно това, което вие
четете от тези съобщения…

Аз чета какво казва Франс прес.

…да, какво казва Франс прес, значи, какво бихме могли да очакваме? Бихме могли да очакваме, че това, което се препоръча в годишния доклад от 2011 г., ще се чака да бъде докладвано като резултат в годишния доклад на 2012 г. Кои са трите или две, или три най-важни неща, които страните членки очакват да се случат? Първо, това са резултати по текущите дела, които се наблюдават от Европейската комисия…

Там няма ли такива?

…т.е. съдебната практика. Там хората искат да видят напредък…

Няма ли такива?

Не знам какво ще се констатира 2012-а юли. Значи, съдебната система трябва да запретне ръкави и трябва да се работи, разследванията трябва да вървят.

Т.е. общо взето, като ви слушам, тоя доклад го прежалваме сега февруари?

Не, не го прежалваме, той просто е друг тип.

Обаче те искат два доклада последователни. Едно беше да започнем междинния юли и юли месец трябва да влизаме в Шенген, ако всичко ни е наред.

Не, не.

А сега ще чакаме юли и после пак февруари, така излиза?

Не знам какво ще чакаме, но ще чакаме и механизмът ще работи дотогава, докато ние си направим реформите и докато дадем яка заявка за последователност, последователни позитивни резултати при разследванията по делата и наказване на престъпността. Особено в областта на корупцията от нас не само Холандия, а Нидерландия и останалите държави очакват много повече - закона за отнемане на имущество чакат хората, и  най-вероятно в доклада на Европейската комисия ще бъде много остро поставен въпросът за правилата и поведението на работа на висшия кадрови орган на съдебната система, Висшия съдебен съвет, във връзка с назначенията. Аз мисля, че в тези три насоки…

Ще има критики.

…ще има претенции. И докато тези претенции не ги задоволим, и на българските граждани, и на европейските граждани, няма да можем да разговаряме по друг начин. Това, което беше изписано като препоръка 2011 г. и което според мен беше обективно и правилно, просто трябва да се случи като резултат в доклада 2012 г.

Т.е. вие за делата не можете да кажете къде ги оставихте…

Не ми е работа да казвам.

…като министър на правосъдието, доколкото знаете дали общата картина е, че има напредък, или не…

Не ми е работа да казвам. Там си има отговорни институции…

…но от това, което казвате, излиза, че критиките ще са, че няма особен напредък по тия дела.

Най-вероятно, най-вероятно, и останалите две, за които споменах. Поне това е моето мнение за нещо, което може да бъде регистрирано сега още в междинния доклад.

Второто е за конфискацията… Съпротивата в обществото продължава. Днес „Капитал” излиза с първа страница - „Следващият може да си ти”, по повод на поредния проект за гражданска конфискация, както накратко я наричаме. Вие впрочем приемате ли увеличението на 250 000 поне, ако е вярно, че това ще бъде в текста?

Това, което за мен беше приемливо, го бяхме изписали и в проекта, който изготви моят екип в Министерство на правосъдието.

Вие бяхте за 100 000.

Оттам насетне всеки си поема отговорност за това какви прагове вдига и какви не.

Т.е. вие смятате, че този праг се вдига прекомерно. Това искате да кажете.

Аз казвам, че всеки трябва да поеме отговорността и да е в състояние да обясни, че прагът, който предлага в законопроекта, е нормален.

Това става дума за, слушателите да разберат, прага, над който ще се проверява имущество как е придобито.

Да. Така е. Сега е предвидено нещо друго, но аз не желая да се ангажирам с проекта такъв, какъвто е в момента, защото това е проект, който е приготвен и който очакваме да мине на първо четене. А какво ще се случи между двете четения и на второ четене, аз трябва да гадая.

10 години е срокът пак, ако вярно съм разбрал, който се предвижда. Вие предвиждахте 15.

Да, това беше 15, беше 15, сега е свален на 10.

А нещо във философията освен вътре тези цифри, във философията нещо променя ли се, която вие искахте?

Това, което се предлага сега, е с някои промени, с промени в някои дефиниции, които ще дадат отражение на ефективността на законовите процедури, но пак казвам - не ми е работа сега, не желая да коментирам нещо, в което, в изработването на което не съм участвала като поправки. Просто искам да видя какво ще излезе на второ четене, защото може всичко да се случи. Още повече, че в момента вървят два, паралелно два законопроекта и предполагам, че ще има някаква симбиоза между тях.

Третата тема, която очаквате да е акцент в доклада, е за кадровата политика. Впрочем вчера на сайта на Съюза на съдиите в България са публикувани предложения на организацията за промени именно в избора на съдии. Те предлагат този избор вече да става пряко. Става дума за председателите на съдилищата, респективно на прокуратурите да става пряко от самите съдии или прокурори на техни общи събрания…

Не, не, не. Те предлагат номинации да излъчат, не да ги избират, те предлагат номинации.

Да, номинациите, точно така. И те да бъдат тези, които ще предложат кой да им бъде ръководител…

Това беше един от вариантите, който…

…и Висшият съдебен съвет да го одобри. Вие смятате ли, че това е добро решение?

Да. Бих казала една номинация. Иначе те ще си минат през избора, така както минават през избор и сега. Това впрочем беше един от вариантите, който обсъждахме, когато ние, когато Министерството на правосъдието предложи изменението в Закона за съдебната власт. Имаше обструкции и се каза, че не можем да се връщаме към времената, когато трудовите колективи ще си избират ръководствата. Много, много обструкции имаше от магистратите в страната, но аз не намирам за съвсем несъстоятелно такова предложение - номинация от съдиите чрез общи събрания. Защо не? Различни са предложенията. Разбрах, че има предложения да бъде преструктуриран изобщо Висшият съдебен съвет и повече да не действа като…

Да, да, съдиите да си избират съдиите ръководители, прокурорите - прокурорите ръководители.

Не, те предлагат Висшият съдебен съвет повече да не действа като постоянно действащ, защото той не е изпълнил, постоянно действащият Висш съдебен съвет, предназначението си и, така, те оценяват, че не работи както трябва тази структура като постоянно действаща, и предлагат по-силна степен на отграничение на комисия, която ще работи по прокурорските дела, и друга, която ще работи по съдийските. Всъщност ние и сега го направихме това нещо в Закона за съдебната власт, но те искат още по-ясно отграничение. Слава богу, че не искат да висши съдебни съвета, защото това според мен е погрешно решение. Тенденциите в Европа са за един висш съдебен съвет там, където националните власти изобщо за приели по този начин да се ръководи съдебната система, а не разделение на магистратите на прокурори и съдии отделно.

Вчера по повод на въпроса за разменените реплики от вътрешния министър Цветан Цветанов и председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, та по повод на този въпрос пред БТВ вие казахте: Съдът не трябва да бъде хулен. Сега да продължим въпроса, за да стане по-ясно - хули ли съда Цветан Цветанов?

Тази размяна на реплики между един магистрат, който е член на управителния съвет на Съюза на съдиите, и един високопоставен представител на изпълнителната власт, в момент, в който и в България присъстват колеги от Европа и които наблюдават състоянието на независимостта на съдебната система въобще и най-вече на съдиите, би могло да ни изиграе много лоша шега. Ние имахме една проверка миналата година, тя мина добре…

Т.е., ама като казвате размяна и някак си и аз лошо задавам въпроса…

Ами това е, размяна на реплики е.

…излиза, че все едно те си ги разменят…

Размяна на реплики.

…то истината е, че Цветан Цветанов каза нещо, на което беше принудена да отговаря. Тя нищо нямаше да каже Мирослава Тодорова…

Ами тя, тя не каза нищо, тя каза, че обмисля варианта да отива в съда. Представяте ли си как изглежда един такъв диалог и в държавата, и извън държавата?

Хули ли съда Цветан Цветанов, г-жо вицепрезидент?

Според мен това, това е, това е недопустим диалог и изпълнителната власт не може и не трябва по този начин да разговаря със съдебната система.

Понеже казвате и друго… сега, аз понеже превеждам, вие много деликатно го казвате, но вие казвате това е въпрос на култура, на възпитание и логичният въпрос е според вас културен и възпитан човек ли е Цветан Цветанов?

Правната култура, правната култура е въпрос, за който има нужда в обществото да се говори много и едно от нещата, от които аз съм много доволна заради времето, което прекарах като министър на правосъдието, е, че успяхме да извадим от анонимност много от магистратите, да поставим тези въпроси и въпроса наистина за правната култура, за етиката и за взаимоотношенията между институциите. Мисля, че това взаимоотношение между съд и изпълнителна власт в лицето на Министерство на вътрешните работи не е на необходимото ниво в момента.

МВР кръсти акция срещу човек с прякора Бореца на името на съдийка. Така го разбраха всички, въпреки, че уж било инициали на рекет и не знам си какво Р.А.Л.И.Ц.А.

Това също е част от лошия вкус.

Некултурност.

Така не може, и дума да няма.

Интересно как ще коментирате това, което беше много, така, по страниците на вестниците - Никола Филчев не помни да е бил главен прокурор. Вие не че бяхте в отлични взаиомоотношения с него, но този фарс?

А, не съм била и в лоши отношения, няма защо. Забавление.

Представяте ли си, седем години е бил главен прокурор на България този човек?

И това всичко е част от, част от правното пространство, националното ни правно пространство. Всичко това е част от националното ни правно пространство, а ние сме част от общото европейско пространство. Няма прегради и няма граници. Каквото става тук, то става в Европейския съюз. Това са нещата на Европа, на ЕС в момента. Всичко това, което се случва, и затова аз съм много чувствителна към взаимоотношенията между институциите и искам те да не бъдат такива, защото ние формираме част от европейското пространство, ние сме европейско пространство и това е недопустимо.

Трябва ли да има Консултативен съвет за национална сигурност при президента за полицейското насилие, както настоява…

По въпросите за насилието въобще, за полицейското насилие, за прекомерната употреба на сила върви дебат от много време, но…

Впрочем днес „Сега” пише на първа страница, че България е начело в Европа по нарушение на човешки права.

Това не е лоша тема за дебат, не е лоша тема за дебат.

Т.е. според вас да.

Да.

А дали ще има, обсъди ли се това…

Не, не сме го обсъждали това нещо, но не е трудно да… И аз мисля, че всички ще имат желание да се проведе един такъв дебат, и той би бил доста полезен.

Трябва ли разузнаването и службата за охрана да останат към президента? Започва дебат по тази тема, но вашето мнение какво е?

Президентът вече изрази становище по този въпрос. Той каза и снощи в „Панорама” - Националната разузнавателна служба, неговото становище е… всъщност вече становище на президентската институция, че е по-логично да премине към изпълнителната власт, а Националната служба за охрана да остане към президентската институция. Аз съм разсъждавала по този въпрос и по време на кампанията. Това е едно от, как да кажа, така… може би на този етап справедливо или някак си едно кротко решение, решаване на въпроса.

Опозицията вчера поиска разисквания по въпроса трябва ли да се промени изборният кодекс след доста забележки, които дойдоха от различни наблюдатели, включително от различни институции като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вашето мнение какво е? Управляващите упорстват срещу такава промяна.

Ами, трябва…те ще решат най-добре, аз не съм се задълбавала там…

Даже вас ви избираха по този кодекс.

Да, точно в този аспект обаче бих искала да кажа, че добре би било да се промени не, а да се добавят нови разпоредби в изборния кодекс за избора на президент и вицепрезидент и за този период, който остава до встъпването до клетвата, също процедурата по клетва и встъпване в… Нали видяхте сега какво се случи? Полагаш клетва три дни преди встъпването, нещо, което според мен като юрист не бива да се случва. Не можеш да се закълнеш три дни преди да встъпиш. Това са поредица от процедури, които трябва да следват непосредствено след клетвата, трябва да идва непосредствено встъпването, да няма един такъв висящ период, в който не се знае заклелият се какъв е. Тече мандат на другите президент и вицепрезидент. Това не са уредени неща, които е хубаво да се уредят, и от тази гледна точка да, може би трябва да има промени.

И накрая въпросът, който със сигурност чакат да го зададем. Така, на вас съпруга ви беше на встъпването ви в длъжност…

Да.

…нали? Е защо, след като президентът се опитва да наложи сега тезата, че най-нормалното нещо е семейството да не показва подкрепа за първите хора в държавата и че това е модерното, това е правилното - семейството ти да го няма и това ще съхрани всъщност семейството ти. Това изглежда тезата, която се опитва да наложи президентът, и изведнъж вашият съпруг идва, противно на тази теза за модерността.

Това е тезата на държавния глава. Той отстоява тази теза и нищо лошо няма. Аз обаче не съм държавен глава, аз съм вицепрезидент. Имам съпруг, който от уважение към институцията и към мен идва и ще продължава да идва там, където е възможно, където сметне, че е необходимо, няма нищо лошо в това нещо.

Той ви подкрепя.

Да, да, подкрепя ме, абсолютно.

А мислите ли, че ви поставя в доста глупава ситуация като институция тази ситуация с президентшата.

Не.

Нали не става дума да е навсякъде, ама един-два пъти да се беше появила през това време в такива нормални… Ето, никой даже не забеляза, че е бил съпругът ви, нали, отсъствието крещи…

Не, няма, няма нужда да бъде забелязан…

…обаче понякога.

…разбира се. Няма нужда да се забелязват тези неща, но това са нормални човешки неща.

Ама четох някъде, че нарочно сте го направили това пред президентството, за да не се занимават хората със типичните…

О, не.

…гафове за едно начало, нали, първите вести, всички се занимават сега къде е г-жа Плевнелиева и няма да забелязват грешки, които правите в президентството.

Не, не, не. Няма такова нещо. И дума да няма, и това е изключено. Както на клетвата, така и на встъпването, на военния церемониал… около мен и до мен бяха мои близки хора - децата ми, съпруга ми. И на клетвата, и на церемониала целият ми екип, моите заместници и началникът ми на кабинет, бившият, от Министерство на правосъдието и хора, с които аз съм работила и в прокуратурата, така че това е, това са нещата, това са реалностите.

Първите новини, които БГНЕС отбеляза, даже две от този разговор, разговорът се случва, че е трябвало да има нов втори президентски указ за помилванията, които е направил Ангел Марин, и трябва да се знаят имената на помилваните, заради което е нужно промяна в нормативната база.

Хубаво.