Интервю с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в предаването „Годината" на Дарик.
Сигурно видяхте заглавията в "24 часа" - "С Любов по време на криза", намекват за вашето лично събитие, това, че сключихте брак. Впрочем го направихте много тихо и получихте добронамерен поглед от много хора. Обикновено един министър, като се жени, се очакват много пищни церемонии. Но всъщност въпросът е друг - променя ли личните планове за живота на хората икономическата криза? Примерно да не се ожениш, да се откажеш сега точно да имаш деца.
Според мен тук най-важно е как хората възприемат перспективата. Ако се вярва на статистиката, в България над 60 процента, 62, мисля че бяха, заявяват, че сегашната криза не ги е засегнала пряко финансово. Това е интересно нали, много голям процент, който казва, че не го е. От друга страна, тъй като ние от 20 години перманентно сме в някаква криза, видяхме как точно житейските планове влязоха пак в нормалните релси, когато хората получиха перспектива, че нещата вече вървят на добре. Затова и тоя бум на раждаемостта, който, слаба богу, вече имаме, затова дойдоха и проблемите с детските градини. Така че според мен това как хората очакват да се развие бъдещето е основно за плановете им, а в случая мисля, че бъдещето не изглежда толкова зле.
Т.е. няма примерно след 7-8 години пак да няма нужда от детски градини, т.е. сега хората да се откажат да имат деца.
Не съм аз тук експертът, но не мисля... мисля, че въобще не е такъв случаят.
Да, ама от друга страна, това става събитието. То бие вашите победи даже, на ГЕРБ.
Това е наистина странно, защото само преди няколко месеца, пролетта, всичко в България изглеждаше по съвсем различен начин. Тогавашният естаблишмънт изглеждаше като вечен, заковал се за властта и хората бяха наистина отчаяни и обезверени. И си говорехме с приятели, и такъв беше и общественият дискурс - какво ще стане оттук нататък. Ето че станаха неща с няколко последователни изборни победи и всичко вече изглежда съвсем различно. Така че за България за мен това би било истинското събитие.
Какво работи, носи доходи в българската икономика през 2009 г.? Вие какъв анализ бихте направил на това, което управлявате?
Традиционните отрасли бяха ударени по различен начин от кризата, като най-много пострада индустрията. Там спадът беше двуцифрен, близо 20 процента. Сега обаче виждаме, че... знаете, че последните 2-3 месеца нещата започват да изглеждат по-добре. Това беше и причината да ревизираме очакването си за спада в брутния вътрешен продукт от 6,5 на 4,9 процента. И отраслите, които първи се възстановяват, са именно тези, които най-много пострадаха - индустрията вече е 1-2 процента нагоре, текстилната промишленост...
С индустрия какво се...
Тук включвам и машиностроене, приборостроене, химия... за тежката, отделно от леката, текстилната промишленост. Те вече се възстановяват, макар и с малки...
Тежката се възстановява, леката още не или?
С бавни темпове, но се възстановяват основно следните: текстилна, химическа и добивна. Химическата и добивната са от тежката.
А кои не се възстановяват, а са важни за България?
Всички са важни. Сега, според мен много важни са услугите. Услугите за щастие пострадаха по-малко, туризмът пострада по-малко. В туризма реално ще имаме ръст тази година, макар и съвсем минимален и символичен. Но ето, в енергетиката спадът остава. Той е в резултат от потреблението от промишлените потребители. Но аз искам да кажа за кризата. Защото така или иначе кризата е в центъра, но тя остана като главен актьор на сцената именно с кризисното си измерение. А според мен през тази година нещо много важно се промени в света. Съчетаха се кризи - финансово-икономическата, газовата, притесненията от климатичните промени. Но какво стана от всичко това? Ами стана, че имаше едно аха, този ефект, че нещата могат вече да бъдат разгледани от съвсем друг ъгъл и да изглеждат по различен начин за бъдещето.
Какъв друг ъгъл?
Досега моделът за развитие беше произвеждаме повече, произвеждаме повече и консумираме повече, като в същото време някъде на заден план имаме малко притеснение какво ще правим с всичките опаковки и с природата, може би ще свърши петролът. Най-големите консуматори са Америка и те постоянно задлъжняват... финансира ги световната фабрика Китай. Т.е. всяваше... нещо огромно в гардероба, едно чудовище, което заплашваше да изскочи оттам, но ние предпочитахме да натискаме вратата в името на това да произвеждаме повече и да консумираме повече. Когато се появиха всички тези кризи, вече се огледахме за алтернативите си и в енергетиката, като цяло, като технология и като възможности, и за отделните страни. Вече в България източниците на доставка изглеждат много по-иверсифицирани като алтернатива за бъдещето, отколкото сме си представяли само преди 1-2 години. Вече хората разбират, че може да има, всички са... Това т.нар. ново нормално, за което говорят някои анализатори, това е една трезвост, внимание да няма балони, но и в същото време с преценка напред до какво ще доведат сегашните ти действия. И това, което се вижда вече, че имаме възможност за друг алтернативен път към бъдещето, който е устойчив и където ще има благополучие, но това благополучие ще дойде и с опазването на природата, и с по-здравословна среда, и с нови източници на енергия, и че вече не е необходимо да се правят, да се живее назаем и че настава и някаква психологическа нормалност. Вие знаете, американският внос е паднал с 40 процента тая година.
2009-а за България е годината на края на "Кремиковци", или не е точно да се каже? Дали обаче това е по-голям вододел, раздяла с един модел на икономика, залагащ на тежката индустрия, на мастодонтски тип предприятия, или България не се отказва от това?
"Кремиковци" е един конкретен случай и въобще не беше задължително да се стигне до този ужасен край, макар че алтернативата беше ужас без край по начина, по който се процедираше. Ако това предприятие не беше безобразно грабено и неграмотно управлявано в последните 15 години, можеше да представлява нещо съвсем различно днес. Така че не бих генерализирал с тази тема.
Да говорим за енергийните проекти. Всъщност остава впечатлението, че през 2009, май, вие не решихте какво ще правите с тях, независимо че в края на лятото, в ранната есен на срещата на премиера с Путин бяха поемани ангажименти как след 2 месеца примерно България ще каже какво прави. Всъщност, май, не казахме какво правим.
Аз не знам какво впечатление е останало, но аз съм абсолютно доволен от начина, по който се разви всичко покрай големите проекти. Защото какво заварихме? Заварихме абсолютно задънена улица по всички въпроси. Нямаше откъде да дойдат 5 милиарда за "Белене", за "Южен поток" не ни бяха отговаряли руснаците от 6 месеца на предложенията за дискусии. И това, което направихме, сега вече е в ретроспекция за последните 4 месеца, но това си е история в България с това темпо, с което се развиват нещата. Постъпихме по най-правилния начин. Защо? Защото в началото на мандата си не казахме категорично ще спираме или ще ги правим. Започнахме с анализ и започнахме с разговор с партньорите...
Вие и сега не сте казали.
...с партньорите ни по проекта. И това, което... напротив, ние казахме кои са следващите ни стъпки и те се възприемаха като единствено... като напълно логични. И това, до което се стигна вече в миналата седмица при посещението на министър Шматко, вече бяха едни доста различни предложения от руска страна, които дават основа за наистина развиване на проектите, не...
И кое фундаментално се различава от това, което той им говори.
...изхвърлянето им. Ами затова, че те могат специално за "Белене", за "Южен поток" прогресът е ясен, ясно е, че проектът, тръбопроводът няма да заобиколи България, защото и такива неща се говореха, нали. Ясно е, че ще имаме.
Т.е. България за "Южен поток" в края на 2009 г. казва ще се прави.
Ясно е, че ще имаме увеличение на капацитета, ясно е, че имаме план за съвместна работа. Общо взето, всичко по дейността е ясно. Сега дали е ясно крайните резултати, не можем да предопределим, защото за това са преговорите.
Т.е. вие го казвате обаче ясно - "Южен поток" ще се прави.
Аз не го казвам сега, а го казвам постоянно. Винаги казвам на етапа, на който сме, къде сме и какво следва.
За "Белене" обаче...
За "Белене" нещата стояха по-сложно, защото там са необходими големи инвестиции. Въпросът е...
Кой ще плати?
...кой какво ще плати и кой какви рискове ще поеме. И сега вече новата рамка, в която разговаряме, в която продължаваме да разговаряме и в следващите дни, защото предстои да се изясняват детайлите и по тази причина аз сега не мога да съм много подробен в детайлите, но вече рамката, в която говорим, е като имаме цел, когато проектът е готов ние колко процента искаме да имаме и междувременно колко пари да сме вложили във финансирането. Там решението, към което вървим с руската страна, отговаря на нашите интереси, защото вече се говори за финансиране на принципа на проектното финансиране. Вече се говори за начин, по който проектът ще продължи да се развива, без България да дава държавни гаранции или да плаща свежи пари, и това е, което ние търсим.
Т.е., ако...
И тогава ние ще имаме проект, който ще работи и ние ще сме доволни, и всички, които вярват в проекта в България, ще са щастливи. Ще имаме строители и дизайнери, конструктори, които ще са щастливи и в крайна сметка може да намерим уин-уин решението.
Т.е. ако подредим тези три проекта, като че ли най-изгоден и най-много съгласие от страна на България има за "Южен поток", за него по-скоро казваме "да". За "Белене" е някъде по средата, решенията тепърва предстоят, трябва да се правят още много сметки, но България не се отказва. И най-безинтересен за България се оказва "Бургас - Александруполис". Това вярно подреждане ли е?
По всеки от проектите, г-н Вълчев, важното е да се направи пътят, по който може да се върви. Сега вече стигаш до кръстовища, разклонения, взимаш решения, но имаш накъде да вървиш, в случая, че пътят съвпада с твоето решение и с твоята посока. Така че това е, което имаме сега и което го нямаше в края на мандата на предишното правителство. Не вярвайте, когато ви казват, че те въпреки цялата си любов към Русия и желание някакви неща да се случват, те не се случваха. Всичко беше до задънена улица. И това е. .. и от руска страна ще ви кажат същото. За "Бургас - Александруполис" нещата също са ясни. Той е, проектът чака ОВОС. ОВОС-ът взима предвид ред фактори, отнема време...
Оценка на въздействието върху околната среда.
...оценка на въздействието върху околната среда.
Туризмът през 2009 г.? Англичаните си тръгват, няма да купуват повече недвижимости по нашето Черноморие и курорти. Много построени хотели или апартаментни хотели остават непродадени. От друга страна, туристи продължават да идват, но те продължават да бъдат най-евтините. Вододелна ли е 2009-а за
българския туризъм? Осъзнаха ли тия, които инвестираха в него, безсмисления начин, по който са го правили?
Първо, мисля, че трябва да правим разлика между строителство и туризъм. В България бумът на строителството сякаш ред играчи от строителния бизнес решиха, че това е техният входен билет в туризма, нали така, когато построиш един хотел и ти вече си играч в туризма. А се оказва, че това не е така. За самия туризъм годината не беше толкова лоша, колкото се очакваше и колкото пострадаха други страни от региона например. Така че строителният балон - да, изглежда, че това хаотично развитие за момента спря и пострада от кризата, но туризмът остана добре. Нещо повече, вчера моят заместник Иво Маринов беше в Скопие, където по повод падането на визите за македонски граждани имаше форум за популяризирането на българските планински курорти, и той ми каза, че енергията и ентусиазмът там са били наистина заразяващи и обещаващи. Има хубави неща, които предстои да се случат в българския туризъм.
Вие сега ще откриете ски сезона, нали?
В Пампорово, да.
В Пампорово. Какви са очакванията? Има ли начин българската държава да знае какво ще се случи - резервациите на тия, които традиционно идват да карат ски тук, англичани, руснаци ще дойдат ли пак?
Английският пазар действително пострада най-много, но пък има и друго нещо. Там масово се чакат записванията в последната минута. И пак идват туристите.
Как се сменя манталитетът. Едно време им се възхищавахме как западнякът от една година знае къде ще иде след година и си е планирал живота, а ние българите в последния момент се записваме. Сега работите се обърнаха - българите повече планират от онези там.
Да, само че разликата е защо се прави това. В случая за англичаните това също е осъзнат избор, по същия начин, по който ранното записване сега е в последната минута. Това е осъзнат избор да хванеш по-добра цена. Докато ние, мисля, че правим решенията в последната минута просто защото не ни се занимава преди това. Нали знаете, има този културологичен анализ на Хостер, и български културолози след това са го изследвали, че по отношение на нивото на тревожност например, това е един от четирите фундаментални критерия, българите и германците имаме едни и също много високи нива. Само че имаме различни стратегии да се справяме с тревожността си. Германците се справят с много внимателно планиране, а ние с много стрес. Но и за туризма, и за икономиката има нещо много важно и това е марката България. Защото не е достатъчно да си евтин, дори не е достатъчно да си евтин и да имаш добри качества. Представете си, че пазарувате домакински електроуред и виждате две перални. Едната има всички функции, но е абсолютно неизвестна марка, другата има горе-долу същите функции, но е известна марка, и неизвестната струва два пъти по-евтино. Сигурно ли е, че ще си купите неизвестната?
А ние в тоя магазин къде сме, не знам как го оценявате?
Ние в тоя магазин сме...
Неизвестната марка...
...сме все още там, където не е сигурно какво точно стои зад описанието на функциите. Защото, вижте, реално ние имаме много ниски данъци. Имаме подобряваща се бизнес среда. В Европейския съюз сме, предстои ни влизане в еврозоната. Имаме амбициозни политики. И всичко това е достатъчно да предизвика интерес. Има хора, чужденци, които си мислят дали пък да не си прехвърля компанията в България и оттам да си управлявам бизнеса с всички тия неща. И тук сега идва доверието в марката, защото зад марката стоят много повече неща от конкретните такива функции и предимства. Има ли инфраструктура? Ако ти се наложи да отидеш в съда, можеш ли да разчиташ на честно отношение и на срокове, които са реални? И това са неща, които са не само толкова важни, колкото примерно данъците, а по-важни.
Като ви слушам, вие всъщност казвате целта на българите за 2010 - марката България.
Абсолютно, да, и мисля, че откакто новото правителство е на власт, е свършено страшно много работа. Имаме много позитивна промяна в това отношение.
