Преди 15 години на днешната дата пред 37-ото Народно събрание клетва положи държавният глава Петър Стоянов в една напрегната ситуация през бурната 1997 година. В интервю за рубриката „МеждУредие" на "Дарик кафе" президентът на България за периода 1997-2002 г. подчерта, че днес е важен институционален ден за страната. Той коментира, че е малък шансът да се стигне до конфронтация между новия президент Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов, защото те са работили две години и половина в екип и за това време те би трябвало да гледат вече в една посока.
Президентът Петър Стоянов призна, че е правил много грешки, но се радва, че в най-важния момент, когато не е приел втория вариант на БСП за правителство на 4 февруари 97-ма година, не е сгрешил. Защото тогава щяло да стане фатално за страната, която е била на ръба на гражданска война. Държавният глава отговори и на част от въпросите на слушателите на Дарик, единият от които свързан с крилатата реплика към бившия премиер Иван Костов - „Иване, кажи си! Те ще те разберат". „Въпросът не е между мен и Иван - това беше същностният въпрос за характера на българския посткомунистически преход. Това имах предвид, когато зададох този въпрос. Зададох го прекалено рано", призна президентът. Ето какво още каза президентът Петър Стоянов пред Дарик:
Вълнувате ли се днес? Вие всъщност рядко говорите пред медиите. Отдавна не сте ни гостувал, но пък днес е тържествен ден.
В интерес на истината малко се вълнувам, но не заради себе си. Наистина минаха петнадесет години. Аз доста бързо пренастроих живота си на нова вълна. Вълнувам се, защото е важно, че днес българският президент и вицепрезидент ще положат клетва. Това е важна дата, аз я оценявам по достойнство, защото това е може би най-важният елемент от този сложен фактически състав, който предхожда истинското встъпване в длъжност на президента и вицепрезидента. В крайна сметка винаги изборът и встъпването в длъжност на един нов президент вещае нови надежди, нови перспективи. Същото е и с избирането на ново правителство. Така че това е важен институционален ден за България.
Много ли компромиси се правят, когато твоята партия е на власт, а ти си президент, ако преескпонираме онази ситуация тогава с Вас и сега. На Плевнелиев ще му се налага ли да прави много компромиси?
Няма политик, който да не прави компромиси. Човек, който смята, че не може да прави компромиси, а съм убеден, че това са изключително малко хора, защото в човешката природа е да се правят компромиси - човек не живее сам, а съжителства с много хора - така че в основата на това съжителство, генерално, философски казано е компромисът. Но човек, който смята, че изобщо не може да прави компромиси, не бива да се захваща с политика. Веднага ще ви кажа защо. Можеш да бъдеш съвършено безкомпромисен тогава, когато отговаряш за себе си, най-много за съпругата си и децата си. Но когато отговаряш за държава, за общество от хора - седем милиона или петдесет милиона без значение, да не правиш компромиси, защото характерът ти е такъв, означава да предаваш понякога националните интереси.
Компромиси винаги трябва да се правят тогава, когато осъзнаеш, че отсрещната страна предоставя по-добри аргументи за защита на националния интерес. Много е глуповато да кажеш да, ама аз веднъж го казах, не мърдам от тази позиция, при положение че осъзнаеш, че видиш, че твоят партньор политически, дори опозицията, представят по-добри аргументи, които ще защитят по-добре интересите на България.
Тъй че компромиси ще прави новият президент, аз се надявам това да бъдат градивни компромиси, да бъдат в името на България. И по отношение на господин Плевнелиев, и по отношение на госпожа Попова аз имам великолепни впечатления дотук. Имах срещи с тях, сториха ми се разумни хора, балансирани хора, почтени хора и професионално подготвени, което е видимо.
Тепърва те ще изграждат образа си. Казахте гъвкавостта на държавния глава в ролята на политик е много важна, но пък е важна и позицията му. Смятате ли... И в настоящото управление има признаваме и ние критикуваме всеки ден има много проблеми. Смятате ли, че скоро ще дойде времето, в което Росен Плевнелиев ще се обърне с някаква аналогична реплика към премиера от типа на „Бойко, кажи си". Трябва ли да дойде скоро този момент, за да заяви позиция, да очертае образ...
По две причини не мога да ви дам категоричен отговор. Първата е, че аз малко се пооткъснах от вътрешния политически живот. Следя, разбира се, всички новини, но е важно да се знае и какво се случва и зад кадър, а аз не го знам. Почти не общувам с активните, с действащите политици не нарочно, те са допускам прекалено заети, върху плещите им лежи отговорността за цялата нация, аз съм малко по-свободен човек вече. Второ, съвсем пък не са ми ясни механизмите на работа в ГЕРБ, какво точно се случва в партията също не знам.
Като страничен наблюдател констатирате силната фигура на премиера и сега един президент, който тепърва ще изгражда образ обаче.
Аз си мисля, че шансът да се стигне до конфронтация между президента Плевнелиев и премиера Борисов е малък, да не кажа много малък. Те са работили две години и половина заедно в екип. Те общо взето са огладили противоречията, ако са имали изобщо такива. Говоря за принципни противоречия. За тези две години и половина те би трябвало вече да гледат наистина в една посока. Това е сериозен период от време. Така че шансовете за известно разногласие са малки. Въпросът е за България. Много не се интересувам какви ще бъдат личните отношения между тях, честно казано, въпросът е как това би се отразило на България. Истината е, че... Усмихвам се, защото през последните двадесет години у нас ситуацията е все драматична. Ние почти сме нямали отрязък от време, в което да кажем, че ситуацията не е драматична. Днес ситуацията, от финансова гледна точка, разбира се, от социална гледна точка, протестите на хората, които в много случаи са основателни, ситуацията хич не е лесна. Затова каквото имат да си казват премиерът и президентът на България, да си го казват в един от двата кабинета - в президентския или в премиерския. В момента хората, обществото на България има нужда от еднопосочни сигнали, повярвайте ми. Нямат нужда от скандали, нямат нужда от разногласия. Националното, общественото доверие трябва да бъде в известен смисъл унифицирано. България си има опозиция, която е достатъчно гласовита, тя ще си критикува и кабинета, и президента.
С историческото време в началото на 1997 година и позицията ви тогава ли си обяснявате високият рейтинг, който в края на миналата година МБМД отчете, че Вие сте президентът с най-висок среден рейтинг през последните двадесет години - 68 процента доверие на българите. Започнал сте с 91 процента, очевидно в най-драматичните моменти.
Тези 91 процента бяха измерени веднага след 4 февруари. Такъв рейтинг в България може да бъде измерен само по време на много драматични събития, да бъда честен. И не пожелавам на нито един следващ президент да има такъв рейтинг поради тези обстоятелства. Хората бяха на улицата, почти един месец протести, изключително гневни срещу управлението на БСП. Аз трябваше да възложа съгласно Конституцията мандат за съставянето на нов кабинет. Не можех да започна президентската си кариера с нарушаване на Конституцията, боже, ами аз съм юрист на всичко отгоре. И им връчих този мандат и казах пред журналистите, пред всички „Откажете се!". Точно след една седмица, в конституционния срок те дойдоха с готова папка с министър-председател Николай Добрев и с министри, които заемаха всички ресори. Тоест БСП предложи нов кабинет, това трябва да е съвсем ясно на българската публика, която десет години е подложена на такава манипулация, че чак мои близки приятели напоследък ме питаха „Бе, в крайна сметка празна папка ли донесоха или пълна папка с кабинет?". БСП искаше да състави второ правителство.
И вие по закон бяхте длъжен да приемете.
Аз бях длъжен да взема тази папка и да я внеса в Народното събрание. Там БСП имаше абсолютно мнозинство - 125 народни представители, и кабинетът щеше да бъде гласуван. Аз отказах да взема папката и да я внеса в Народното събрание.
Нарушили сте основния закон.
Не бих казал толкова силна дума, но аз бях на ръба на конституционните си правомощия. Трябваше да избирам между дълга си на юрист и дълга си на политик, който отговаря за ситуацията в България. По онова време всички други политиканстваха, да ме извините за нескромността. Нямаше Народно събрание, не действаше, нямаше и кабинет. Цялата отговорност обаче беше върху мен. Беше лесно да си опозиция или обратно - управляващ, и да политиканстваш, да казваш какво може да се случи. Ами ако стане гражданска война, кой отговаря? Кой трябва да нарежда на силите на полицията, на войската какво .... да излизат по улицата, да стрелят срещу хора?! Точно по тази причина върнах папката и точно поради тази причина насрочих консултативен съвет. Там вече под натиска на всички останали, а всъщност основният натиск беше страхът. Хората, които дойдоха на консултативен съвет, трябваше да минат през протестиращите, „Дондуков 2" беше заобиколен, представителите на БСП получиха специален вход около „Шератон", те минаха през задния вход на президентството, иначе нямаше как да минат.
Ласкаете ли се, че точно действията Ви през това време, според българите ви дават този най-висок рейтинг за държавен глава. Макар, че пък вчера излезе едно проучване на НЦИОМ, което изнесе данни, че вие сте президентът, влязъл с най-висок рейтинг в президентството, но пък Георги Първанов, досегашният държавен глава, си тръгва с най-висока подкрепа - 45 на сто. Между другото разликата е 1 процент с вашите отбелязани от НЦИОМ, въпрос дори на статистическа грешка може да е, но...
Какъв точно е рейтингът на Георги Първанов, нямам представа. НЦИОМ е държавна агенция все пак.
Тоест изпраща го с добър рейтинг?
Ами вероятно това е едно достойно изпращане, няма нищо лошо в това. И тази игра на рейтинги нещо.. де да знам. Като чета други, сериозни книги, рейтингите излизат по друг начин...
Говорите за изследването на МБМД от края на миналата година.
Да, ако го имате, може да ми го припомните, че го забравих нещо.
Доверието, с което е отбелязано, че си тръгва Георги Първанов от сегашния втори мандат, е 33 процента, а не 45 на сто.
Така ли е? Е, няма смисъл да се замеряме с рейтинги. Не става въпрос за ласкаене, това беше основният ви въпрос. Но определено изпитвам удовлетворение, че в тези един-два момента в моята кариера, когато трябваше да взема съдбоносни решения, не сгреших. Много пъти след това съм грешил, слава богу, били са грешки, които не са навреждали на цялостната политика, на цялостната стратегия на България. Ако бях сгрешил на 4 февруари обаче, мисля, че можеше да стане фатално. Ако бях сгрешил по време на Косовската криза.... решението трябваше да се вземе буквално за минути, беше посред нощ, НАТО започна своите бомбардировки над Белград, крайно непопулярни в България. Ако по онова време бях не президент, а интелектуалец, може би и аз щях да застана зад декларацията „Не на войната", защото е много изкусително. Кой иска война?
Казахте грешки обаче. Грешка ли беше връщането ви в СДС след края на мандата? Сега се очаква Първанов да се върне в БСП. Ситуацията в двете партии е твърде различна - тогава в СДС и сега в БСП, но все пак...
От обективна гледна точка, от гледна точка на моето политическо самосъхранение, би могло да се каже, че е грешка. Но аз тази грешка щях да я направя задължително, познавайки себе си.
Решихте, че ще спасите партията?
Хайде да речем чак такива месиански мисли не съм имал. Но когато дойдоха толкова много хора, просто беше станала навалица вкъщи „Господин президент, връщайте се, да помагаме, да помагаме, да помагаме". На мен сърце не ми даде да не се върна.
Калкулирах много внимателно нещата. Вече имах международна известност, пътувах насам-натам. По-леко ми беше да не бъда в политиката, да бъда честен. Но аз съм получил от СДС всичко. Не мога с лека ръка да кажа „СДС го няма, СДС умря". Тава ми причинява мъка. Ако не беше СДС, аз никога нямаше да бъда президент. Млади, интелигентни, ентусиазирани хора, които викаха, искаха промяна, на които аз обещах, че няма да ги лъжа, заради тези хора се върнах, не заради апарата, не заради мястото в парламента, след това го напуснах с лекота, вие си спомняте, тръгнах си просто така. Но в случая моят сантимент победи моята рационалност. Ако ме питате съжалявам ли, не, не съжалявам, защото човек трябва да опита, да даде всичко. Защото какво значи да обърна гръб на СДС. Защото тогава имаше и такива цинични съвети „Хайде, господин президент, вие сте интелигентен човек, как ще се връщате в СДС, СДС си отива". Ами това е все едно да кажа защо да обръщам повече внимание на майка ми, от която вече нищо не мога да получа, защото е възрастна жена.
За Първанов нищо не казахте.
От 22-ри, тоест след три дни вие ще се скъсате да пишете и коментирате за Георги Първанов, какво да казвам аз? В чисто човешки план знам какво е да си бил президент, да слезеш от президентското кресло. Желая му в чисто човешки план повече спокойствие, защото човек има и личен живот и от тази гледна точка аз уважавам и неговия личен живот, и семейството му.
Иска ми се да поговорим за състоянието на десницата в момента и за това виждате ли бъдеще в Синята коалиция. Ако може кратко да маркираме.
В този си състав Синята коалиция не вдъхва много ентусиазъм.
На парламентарните избори ще влезе ли в Народното събрание?
Искрено се надявам да влезе. Искрено се надявам там да протекат оздравителни процеси, но за това се иска много кураж, иска се и малко смяна на физиономии, на имена.
Старите лица да се отдръпнат?
Старите лица поомръзнаха вече, редно е да направят една крачка встрани.
Слушателите ви питат, но си говорихме, че това е продукт на един много дълъг разговор защо Иван не си е казал, според Вас, когато му казахте „Иване, кажи си" и хващате ли китарата, обичате „Бийтълс"?
Сега имам повече време. Но аз да бъда честен никога не съм бил голям китарист. Никога не съм бил професионален китарист, винаги съм свирил за удоволствие. Хващам, разбира се, китарата, събираме се от време на време стари приятели, продължавам да общувам с известни музикантски среди, много ми е приятно. Доскоро ходих на импровизирани събирания на стари музиканти - Вачо Бъндарака ги организираше. Беше ми много интересно, защото се чувстваш сред по-близки хора. Да речем, както Бойко се чувства сред футболистите на „Бистрица", така се чувствам и аз сред тези музиканти, ако мога да намеря по-просто сравнение.
Обещайте едно интервю, в което да поговорим повече за миналото и за тази прословута реплика към Иван Костов, защото все още се говори и пита за това. Имахме още един въпрос, коя е българската метафорично казано Йоко Оно, която раздели СДС.
Много сложни въпроси. Вашите слушатели ли ги изфабрикуваха или вие си ги измислихте?
Фейсбук.
Мисля, че в българската политическа действителност няма Йоко Оно, няма и женски образ, който да разделя политиците. Да не изглежда, че бягам от въпроса, който зададохте за „Иване, кажи си". Въпросът не е между мен и Иван, това е същностният въпрос за характера на българския посткомунистически преход. Това имах предвид, когато зададох този въпрос, зададох го прекалено рано. Струва ми се, че десет години по-късно част от българското общество вече е узряло да чуе смислени отговори. Тогава хората не бяха узрели още да чуят смислени отговори. Все им се струваше, че става въпрос за някакви лични неприязнени отношения, а токова нещо няма. Ние никога не сме се и карали с Иван в интерес на истината. Никога не сме разменяли обидна дума помежду си. Нямали сме и основа, за която да се скараме, да бъда честен.
Предлагам да се разделим с обещания за продължение на този разговор.
Аз вече не съм политик и не мога да обещавам толкова лесно. Ако бях, щях да кажа, разбира се, че обещавам. Но тъй като вече не гоня рейтинги, не обещавам и напразно, отговорът е ще видим. Разбира се, с удоволствие ще говорим.
