Страната ни полага усилия да спре опитите негативната кампания срещу българи и румънци във Великобритания да се превърне в официален документ на британските власти. Това съобщи в ефира на Дарик българският посланик в Лондон Константин Димитров.
В интервю за предаването на Дарик „МеждУредие" посланик Димитров подчерта, че страната ни ще реагира много остро и в Брюксел, ако властите на Острова се опитат да ограничат правото на българите за свободно движение и трудовите им права след края на тази година.
„Британските власти знаят, че не могат да спрат българските граждани да посещават Великобритания, както и че не могат да продължат ограниченията за работа след 1 януари 2014 г. Това са две неща, за които ние следим изключително зорко и ще реагираме много остро и в Брюксел, и в Лондон, ако някой се опита да ограничи тези законни права на нашите сънародници", категоричен е той.
Откровено ни кажете, очаквахте ли да се разрази чак такава кампания срещу българите и румънците във Великобритания и то през 2013-а, преди да е изтекла тази година, чийто финал ще отвори трудовия пазар за нас на Острова?
Това, което ние правим, е да установяваме контакт с официалните институции, да проверяваме техните намерения и, разбира се, да парираме всякакви официални опити, ако такива се появят, за генериране на кампания по отношение на българските граждани, които живеят или живеят и работят във Великобритания. На този етап ние нямаме индикация, че се готви това, което хората определят като негативна кампания, в смисъл официален документ на правителството, в който се използват дискриминационни, ксенофобски или други квалификации по отношение на българите и на румънците. Така че ако има нещо, което се генерира по този начин, което апропо все още не е материализирано дори в медиите, то вероятно ще бъде в резултат на дейности на определени политици, които не представляват правителството, или на медии, или други обществени групи. На този етап всичко е на нивото на недоказани намерения и на спекулации.
Да де, разбирам тезата ви, смятате, че официално трябва да се реагира само на вид правителствена стъпка, правителствено решение. Но българин, който живее в Лондон, смята, че негативната кампания вече вирее в обществото дори само на база на тези коментари на политиците и на коментарите в пресата. Доколко и как трябва да се чуе българска политическа позиция по темата дори и на местно ниво, там, в британската преса?
Българската политическа позиция по отношение на изказвания на частни лица или неправителствени организации се чува чрез активното участие на мен и членове на моя екип в публичния дебат. Ние използваме всяка възможност за интервюта, за кореспонденции в социалната мрежа, за дискутиране по блогове на това, първо, каква е реалността от гледна точка на британското и европейското законодателство и, разбира се, категорично реагираме на каквито и да е квалификации, неблагоприятни и обидни по отношение на България и българите. Това е нашата втора активна писта на дейност наред с първата. А първата е да адресираме конкретните, резонни оплаквания и недоволство на български граждани по отношение на това как те се третират във Великобритания. Давам пример за едно такова нещо, то е именно дългите срокове за издаване на разрешителни за работа на българските граждани, които имат това право и днес, дори в рамките на съществуващите ограничения, но администрацията във Великобритания продължава да се бави с издаването на тези разрешителни, което създава проблем на нашите сънародници. Надявам се, че усилията, които полагаме, много скоро ще доведат до първата малка стъпка, а именно съкращаване на времето, за което се издават трудовите разрешителни.
Продължава ли този срок да бъде по-дълъг от осем месеца? Напоследък такива бяха сигналите.
В момента този срок е около шест месеца. Направихме лек пробив, сведохме го до шест месеца, но ние смятаме, че и тези шест месеца са много и ще настояваме той да бъде първо, сведен до по-поносими граници, под шест месеца; второ, да се увеличи възможността българските граждани да провеждат по-бързо своите интервюта, след което да получават по-бързо своите разрешителни за работа. Това са две от няколкото посоки на работа в контактите ни с администрацията във Великобритания.
В един от центровете дори нямаше телефон за връзка, доколкото знам, за българи.
Това е още един въпрос, който ние упорито поставяме. Това според мен е много важен елемент, както и подобряване на информационното обезпечаване на сайта на граничната агенция на Обединеното кралство, която отговаря за решаването на тези проблеми, за да могат българите, техните работодатели да знаят какво точно се очаква от тях, за да могат тези работни разрешителни да се получават в много по-кратки от настоящите срокове.
Тъй като сам заговорихте за тези работни карти, има ли вече решение на другия проблем, поставен остро от нашите студенти в Англия, във връзка с трудностите, които те срещат с ваденето на техните работни карти и това дискриминационно според тях отношение? Смятаха да пишат и на кралицата.
Да. Това е много важна част от нашите усилия. Това, което ние настоявахме, включително тази сутрин имах среща на високо равнище специално по тази тема, е българските студенти да получат право да кандидатстват за разрешителни за работа преди момента, в който стъпят на британска земя и започнат своето обучение, тоест в момента, в който те получат от университета си уведомление, че са приети да учат. Тоест още докато са в България, те да могат да си подават документите, за да може в момента, в който започне учебната година и те пристигнат във Великобритания, да могат да ползват правото си на до 20 часа на седмица работа, което, от една страна, им дава възможност законно да работят и да печелят, но от друга страна, им помага да изпълнят своя задължителен трудов стаж, който се изисква за много специалности, които се следват от български студенти.
Връщам ви към всичко онова, което къде емоционално, къде обидно пък в същата степен, се приема на Острова. Тук вече се появиха и коментари и сред наши синдикалисти, които видяха директна дискриминация в това отношение към българите и румънците и потенциалното им право на труд. Но един от слоганите, които читатели на „Гардиан" предлагат за тази кампания е „Елата тук и почистете тоалетните ни. Валикобритания е пълна с професии, за които използваме чужденци, не ни благодарете". Не мислите ли, че трябва да се реагира по-сериозно, по-масирано с една кампания дори като отговор в рамките на британските медии?
Ние сме в тесен контакт с всички неправителствени структури, които са активни по тези въпроси. Ние ги насърчаваме да отстояват своите права, да издигат своя глас, когато става дума за реакции на медии, за реакции на неправителствени организации. Аз ще реагирам на медия тогава, когато се борави с клеветнически факти или се изопачава истината за действия на българското правителство или за действия на българските граждани. От там нататък аз и моят екип, както и Министерството на външните работи и цялото правителство ще се фокусираме върху това да не се предприемат от британското правителство действия, които нарушават законите на ЕС и са в разрез дори със законите на Великобритания, и, разбира се, унижават достойнството и доброто име на България и българите. Това е нашият верен подход според мен, който разделя възможностите и полето на дейност между неправителствените организации на българите и дейността на правителствените структури в частност на посолството.
Да разбирам ли, че според властите в България би било нарушение и изобщо в разрез с европейското законодателство и принципи, ако стане факт тази вече облечена в правителствено решение кампания, с която да бъдем спирани да ходим във Великобритания с обяснението, че времето е лошо?
Британските власти знаят, че първо, те не могат да спрат българските граждани да посещават Великобритания. Това е право, продиктувано от Лисабонския договор, право на европейски граждани свободно да се движат. Второ, те много добре знаят, че не могат да продължат ограниченията за достъп до трудовия пазар след 1 януари 2014 година. Това са две неща, за които ние следим изключително зорко, реагираме и ще реагираме много остро и в Брюксел, и в Лондон, ако някой се опита да наруши тези законни права на нашите сънародници. Третият е въпросът за това кой има право да ползва социалните помощи на Великобритания, без да работи във Великобритания. Тук всеки случай трябва да се разглежда самостоятелно, защото европейското законодателство предвижда достъп до социалната система, но при определени условия, които са специфични за всеки отделен казус.
Вие сте посланик, при това от няколко месеца в мисията ни там и едва ли успявате да усетите пълноценно и съвсем директно отношението, което има там към останалите българи, като изключим може би тези с добра реализация. Но така вашето усещане доколко с тази тема наистина се спекулира през последните седмици и страховете на британците към нас, източноевропейците се преувеличават?
Страховете напълно се преувеличават. Срещу тази злоупотреба със страховете аз, както казах вече, реагирам с непрекъснатото си участие в медиите във Великобритания, в дебатите. Аз съм готов да дебатирам с всеки, за да го убедя, че това, което се говори, не отговаря на истината. Нито има вълна на имигранти, както те ги наричат, макар че това не е точната дума, а европейски български граждани във Великобритания, такава вълна няма. Тук има един относително нисък брой хора, повечето от които са намерили законна трудова реализация или просто посещават Великобритания. Второ, аз активно работя за това да се убедят британските избиратели, ако щете, не само политически кръгове, че не може да се очаква голяма вълна на хора, които ще дойдат във Великобритания след 1 януари 2014-а, поради простата причина, че българите разбират, че възможностите за работа и социални помощи са твърде ограничени тук предвид кризата, която изживява Великобритания и второ, поради факта, че повечето хора, които са имали възможност да намерят работа, вече са я намерили тук, независимо от съществуващите ограничения.
Планирате ли някакви общи действия, например с румънския ви колега в Лондон? Той също - срещнах в британската преса - е реагирал.
Ние комбинираме частично своите действия с моя румънски колега. Разбира се, има сфери на дейност, в които ние предпочитаме да действаме самостоятелно като държави, тъй като не е тайна фактът, че българските граждани са много по-малко, че тези хора, които се занимават примерно с криминогенна дейност, от България са много по-малко в сравнение с представители на други държави от Източна Европа. Не е необходимо по всеки един повод да се разглеждат в пакет българите с други представители от ЕС, тъй като, пак казвам, ние имаме проблем с една кампания срещу България и българските граждани от определени среди и определени медии, което не отговаря на истината и срещу това предубеждение аз ще се боря от първия до последния ден на своя мандат.
Според вас явлението „полски водопроводчик" ли отключи тези страхове наново сред британското общество?
Възможно е това да е една от причините, тъй като действително нивото на безработица е значително във Великобритания и усещането за така наречената рецесия с тройно дъно безпокои британските граждани. Това обаче не им дава никакво право да се настройват срещу българите, не би трябвало да дава право на институциите да ограничават техните трудови права и свободата на движение и се надявам, че до това няма да се стигне.
Можем ли с някакви цифри или реални данни да опровергаем прогнозите, които „Имигрейшън уоч", една от организациите дава за това цунами, което се очаква, според едни 250 000 имигранти, според други - 400 000 имигранти? Взеха да споменават и в милиони едва ли не, събирайки населението на двете държави. Какви са данните, с които разполага посолството ни за живеещите във Великобритания българи? С уговорката, че няма задължение доколкото помня българите да подават някаква регистрация в мисиите ни, това го знаем.
Ние ползваме статистика, която се предоставя от британските институции. В един заслужаващ доверие доклад се говори, че около 52 000-53 000 българи, които не са граждани на Обединеното кралство, работят понастоящем във Великобритания. Това поне показва статистиката на британската страна. Това е изключително ниска цифра. Тя въобще не може да представлява притеснение за трудовия пазар на когото и да е. Тя е съвсем официално предоставена от британската страна и по тази причина ние насочваме дебата към това число, което според нас отговаря адекватно на ситуацията. И второ, ние казваме на онези, които се притесняват за възможен наплив на българи след 1 януари 2014 година: вижте, средата на миналата година Ирландия - държава със сходно географско положение, със сходна трудово-правна ситуация премахна своите ограничения за българите. Само нови 380 българи са потърсили работа в Ирландия след премахването на ограниченията. Дори Великобритания да е малко по-привлекателно от Ирландия, в никакъв случай ние не очакваме това стълпотворение, за което определени, недобросъвестни кръгове говорят в своите медийни изяви.
Очаквате ли пък да спаднат сезонните работници, онези, които отиваха основно в селскостопанския сектор? А сега пък доколкото разбирам фермерски и други организации вече насочват поглед към Украйна, Русия, изобщо тези държави, от които да набират хора.
Сезонната работа, бих казал, че е пресичане на интерес от двете страни. Определени фермери във Великобритания имат нужда от труда на български сезонни работници и български сезонни работници намират това за нормално препитание. Това,на което обаче ние държим, е когато български граждани се наемат на работа, техните трудови и човешки права да бъдат спазвани.
Имаше проблеми с това, да.
Това е задължение на посолството. Разбира се, за онези случаи, за които българският гражданин желае да контактува с посолството. И второ, разбира се, ние желаем тази възможност за сезонна работа да не бъде ограничавана чрез някакви административни процедури, които са в нарушение дори на законите на Великобритания. Това е нашата гледна точка. И единствено търсенето и предлагането може да определи броя на сезонните работници, които ще пристигнат от България.
Вашите лични очаквания за това кога в крайна сметка ще стане ясно предприема ли на ниво правителствено решение британската власт подобна кампания и всъщност кое би натежало това да не се случи? Защото с голяма вероятност се говори за тази кампания специално срещу българи и румънци.
Това, което ние правим, е да превентираме опитите такава кампания да се превърне в официален документ, ако до там въобще се стигне, който от една страна, представя в негативна светлина българите, унижава нашето национално достойнство и ни дискриминира, а от друга страна, по някакъв парадоксален начин представя една неприятна картина за самата Великобритания. Аз не си представям правителство, което да плюе, образно казано, собствената си страна, за да я представи по-непривлекателна, отколкото тя всъщност е. Това, което обаче може да се случи откъм позитивно развитие, е в сътрудничество с България, респективно с Румъния и с Брюксел, Европейската комисия, британското правителство, ако реши, да направи информационна кампания, включително и в България, да очертае обективно, пълно и добросъвестно какви са правата и ограниченията във всички аспекти на пребиваването на българите - кои могат да работят, какви са необходимите документи, какви са сроковете за тяхното издаване, какъв е достъпът до националната здравна система на Великобритания според европейското и британското законодателство, какъв е достъпът до социалните помощи и така нататък. В такъв подход, изграден в сътрудничество със София и Брюксел, тогава такъв тип информационен документ, който няма нищо общо с негативна кампания, би бил полезен за всички страни. Така че нека да изчакаме да видим какво, ако въобще се появи като официален продукт от британска страна.
Разбрах ви, разчитате много сериозно и на намесата, и на участието в целия този процес и на Брюксел.
Разбира се, и ЕК е ангажирана с този проблем, защото това е и нейно право, и задължение. И ние по всички легални начини упражняваме натиск върху онези кръгове, които се опитват да създават проблеми на българските граждани, без да нарушаваме тона на сътрудничество между двете правителства. Това е най-верният подход.
