Правителство, синдикати и работодатели отново са като орел, рак и щука за вдигането на минималната работна заплата и увеличението на вдовишките добавки към пенсиите. Според бившия вицепремиер и министър в две правителства Николай Василев е повече от очевидно, че подобно увеличение ще увеличи с малко потреблението, но то е лош икономически сигнал. Нужно ли е България да излъчва този сигнал към инвеститорите и европейските си партньори?
Г-н Василев, макроикономическите показатели донякъде се подобряват, но всъщност хората се чувстват много по-бедни. Излизаме ли от кризата в действителност?
Има някои неща, които се подобряват. Колкото и да критикуваме, трябва да бъдем обективни. Например безработицата спадна малко и е по-ниска от средната за Европа и за САЩ, което преди години щеше да звучи като анекдот. Бюджетът се държи сравнително добре, макар че съм от критиците. Винаги съм смятал, че трябва да има или балансиран бюджет или излишъци, винаги съм бил против дефицитите. Все пак, гледайки бюджетната катастрофа в по-голямата част от света, България е един от сребърните медалисти, при положение, че златни няма. Т.е. това е сравнително по-добре от миналата година. Отговаряйки на втория въпрос, как се чувстват хората, винаги когато има криза, има рецесия, загуба на стотици хиляди работни места, безработица, по-ниски доходи, по-ниско потребление, по-ниски кредити. Всичко това кара хората да се чувстват по-несигурни, а и по-бедни. Обикновено усещанията са закъсняващ индикатор спрямо реалното състояние. Т.е. дори и на вас да ви удвоят заплатата тази година, вие няма автоматично да се почувствате два пъти по-щастливи, а може би ще трябва да минат години на натрупвания, на сигурност, за да може човек наистина да се чувства по различен начин. В същото време има и проблеми. Един от тях е общото усещане за хаос и липса на посока в икономическата политика - ако изобщо можем да кажем, че има икономическа политика.
Правилно ли е решението на правителството да вдигне минималната работна заплата да речем от 1 септември? Ще повиши ли това потреблението или по-скоро ще удари бизнеса?
Тук съм със смесени чувства. Винаги съм бил скептичен към подобни аргументи. Има части от населението и от политиците, които винаги са „за" увеличение на доходите. Те винаги ще намерят причина за искане на по-високи заплати - например защото България е най-бедната в ЕС. Това за тях е достатъчен аргумент и винаги ще кажат, че по-високите доходи ще вдигнат потреблението. Това е аксиома, не е задължително да си доктор по икономика, за да го разбереш. Но и в Гърция така правеха - вдигаха по този начин потреблението, докато катастрофираха изключително тежко. Това е все едно да кажете: „Карай по-бързо по магистралата, защото така ще стигнем по-бързо". Първоначално това е така, но ако продължаваш да караш все по-бързо, може и никъде да не стигнеш. Нищо фатално няма в това да се вдигне минималната работна заплата от 240 на 270 лева. Но е лош икономически сигнал комбинацията от следните фактори: първо, когато безработицата се е повишила, ти вдигаш заплати - това няма да намали безработицата; второ - идват избори и като не знаеш какво да направиш, като нямаш политики и нямаш визия - вдигаш заплати. Другият проблем е, че много неща в икономиката и в бюджетната сфера са свързани математически с минималната работна заплата - когато вдигнеш единия показател, по формулите се вдигат и много други разходи в държавата. Освен това, когато вдигнеш минималната работна заплата, синдикатите няма да кажат: „Две години няма да чуеш за нас". Пусне ли се котката веднъж... Те след това ще кажат: „Дайте да вдигнем и средната заплата, да вдигнем по отрасли" и това вкарва една държава в инфлационна спирала, от което нищо добро не се ражда. Точно така стана през 2007-2008 г.
Няма ли противоречие в посланията на правителството? От една страна, вдига минималната работна заплата, вдовишките пенсии, опрощава лихвите на майките, което отваря дефицита на НОИ, от друга страна - залагаме в Конституцията максималния размер на дефицита?
Моите предложения относно Пакта за финансова стабилност са дори по-твърди от тези на Дянков, но да не бъдем максималисти. Много по-добре ще бъде за България за следващите 50 години, ако се извършат тези промени. Всъщност, ако такава поправка беше приета в САЩ преди 16 години, когато имаше такъв дебат там, да не говоря за държави като Гърция и други, светът можеше да е много по-различен и много по-добър сега. Но тъй като всички политици по света са много недисциплинирани, навсякъде го докараха до тежка криза на дефицити и на дългове, от която няма да излезем скоро, може би никога. Промените в Конституцията са нещо положително, последните ходове с увеличение на разходите са отрицателна стъпка.
Ако трябва да бъдем съвсем коректни, първите две мерки от Пакта за финансова стабилност ще бъдат записани в бюджета, а третата - за промените в преките данъци с квалифицирано мнозинство - в Конституцията.
Ще видим какво точно ще се приеме, но честно казано аз съм привърженик на още по-твърдия вариант, за да може без квалифицирано мнозинство в парламента да не може да правиш глупости. С 50% мнозинство всяко популистко правителство може да направи големи поразии и това често се случва в голяма част от света. България вече 14 години спазва забележителна финансова дисциплина. Това е заслуга на три много различни по цвят правителства - на Костов, на Симеон Сакскобургготски и на Станишев, в по-малка степен и на сегашното. От една фалирала държава след 1990 г. се превърнахме във втората държава в Европа с най-нисък публичен дълг след Естония, която съществува от 20 години и тогава имаше нулев дълг. Може да се каже, че имаме европейски медал в тази област. И ако в нещо си успешен, е по-добре да го запазиш, отколкото да го прахосаш.
Има една идея на Симеон Дянков част от Сребърния фонд - до 20% да бъде инвестиран на борсата. Одобрявате ли я?
Развързването на част, подчертавам част, от Сребърния фонд и инвестирането му в български ценни книжа и инструменти е нещо положително. То ще помогне на българската икономика и на капиталовия пазар. Да вземем пример от Полша, там е така. Има обаче няколко големи въпроса, понякога е важно не само какво правиш, а и как го правиш. Първо, кой ще управлява тази част от Сребърния фонд? Ако ще го управляват политиците, отговорът ми е: „Не, благодаря!". Политиците ще ги инвестират в псевдокомпании на свои братовчеди - в Гърция преди години станаха колосални скандали по тази тема, щеше да падне правителството заради това как е инвестиран държавният пенсионен фонд. Това би станало и в България, нямайте съмнение в това отношение. Второ, въпросът за инвестициите в чужди пазари - те са по-сигурни от гледна точка на диверсификацията и на сигурността на българския пенсионер. Представете си голямата криза в Гърция - ако парите на гръцките пенсионери са инвестирани само в тяхната държава, те ще пострадат по два начина - първо, държавата е зле и не може да им плаща пенсии; второ, всички гръцки инструменти се обезценяват. Ако гръцките пенсионни фондове са инвестирани на световните пазари, поне тази част от техните пенсии ще бъде защитена.
Ако правителството си купи акции с тези пари от една компания, няма ли това да бъде скрита национализация на тази компания? Друг е въпросът, че ще има сериозно подпомагане на тази компания?
Не, то няма да инвестира парите само в една компания, защото ще има много регулации как да се управлява фондът. Но ако замените думата „една" със „сто компании", пак е същото. Въпросът е кои сто компании - тези, които са близки до властта или най-добрите? Кой решава кои са най-добрите? Това не трябва да го правят политиците, а професионални мениджъри, представители на български или чужди финансови компании, които са избрани с конкурс по неполитически критерии.
Николай Василев е управляващ съдружник в Експат Капитал АД - компанията, която тази седмица закупи 20% от Еврохолд България.
За подробностите около сделката може да прочетете тук
