Н.Пр. Филип Отие: Нищо не ме кара да мисля, че ще има оттегляне на френски инвеститори

Посланикът на Франция в България Филип Отие - гост в „Седмицата” на Дарик. Превод в ефир Нина Кунова.

Здравейте, Ваше превъзходителство. Вие сте за първи в „Седмицата”.

Здравейте. Добър ден. Честита Нова година.

Ще използваме това, че сте бил, преди да дойдете в България, директор по бюджетните и финансови въпроси до 2007 г. във френското външно министерство. Със сигурност много ще ни помогнете в тълкуването на това какво обсъжда във финансовата сфера Европа. Но да приключим с една тема, която обсъждахме, повдигната от депутатите, за смяната на председателя на общинския съвет в София Андрей Иванов. Според българската преса, „24 часа” пише, че поводът е бил това, че френската „Veolia Water” стана собственик на „Софийска вода” и иска да прекрати договор за изграждане на интегрирана информационна система, а той се е опитал да спре това прекратяване. Вие имате ли такава информация?

Не, наистина нямам информация по този въпрос. Позволете ми само да честитя новата година на всички ваши слушатели преди да започнем разговора. Смятам, че на 14 януари все още можем да си честитим новата година. Що се отнася до темата, за която говорите - не, нямам специална и конкретна информация. Но тъй като става въпрос за „Veolia”, аз по никакъв начин… и това не е моята роля да спекулирам по някакъв начин със слухове или с някои публикации. Що се отнася до „Veolia”… само ми позволете да кажа до каква степен ние сме радостни и горди, че „Veolia” в момента експлоатира и ръководи „Софийска вода”, след закупуването от страна на „Veolia” на дружеството, през 2011 г., на фирма „Софийска вода”. „Veolia” ръководи водната мрежа в много европейски столици. А „Софийска вода”, която понастоящем е собственост на „Veolia”, всяка година повече от една четвърт от оборота си те инвестират в „Софийска вода”. Така че ние сме сигурни, че водният сектор в България ще се развие добре под контрола на „Veolia”.

Депутатът Валентин Николов от управляващата партия, точно преди да влезете, каза, че очаква наказания за „Софийска вода” от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, защото били открити много нарушения. Не уточни конкретно за какви нарушения говори, но… Знаете ли нещо за такива проблеми на този френски инвеститор в България?

Ами, това е хипотетичен въпрос и аз не мога да отговоря на хипотетичен въпрос. Още един път наистина повтарям, че не мога да спекулирам със слухове или с хипотези.

Добре, по-големият въпрос е - през тази седмица министър-председателят говореше за инвестициите, които иска България, и общо взето каза, че не харесва българските… (не се разбира - бел.ред.) …инвестиции, които седят на водомерите, на електромерите, на апаратите на мобилните телефони, които директно бъркат в портфейла на българите.

Френските инвестиции в България са нещо солидно, нещо здраво. Френските инвестиции в България се представляват около 130 предприятия. Това са около 10 000 работни места. И това са 1 млрд. евро. И както се казва на френски - печелившият е… облагата е и за двете страни.

Къде са тези инвестиции? Дайте този милиард да го…

Почти навсякъде, но с една доминанта в търговския сектор – „Carrefour”, „Mr. Bricolage”, във финансовия сектор това са банките „Societe Generale Expressbank” и „BNP-PARIBAS”, „Emporiki Group Credit Agricole”, и естествено промишленият сектор, който е в основата на последните инвестиции, които дойдоха, френски инвестиции, дошли в България. Ще цитирам за 2010-2011 г. Air Liquide, „Saint-Gobain WEBER”, „Veolia”, „Montupet”, „Schneider”. Така че те са… В хотелиерството също, това е инвестиция, която в момента се осъществява и през 2013 г. ще бъде завършена, прави се от фирма „Accor” и става въпрос за един хотел, новотел в София. Така че бих казал, че ние присъстваме в много сектори. Бихме искали да бъдем още по-добре представени и по-чувствително представени в бъдеще. Това е амбиция за френските инвеститори. И се надяваме това да бъде полезно и за двете страни.

Прогнозирате ли френски пари да си тръгват от България заради кризата?

Не, няма абсолютно никакъв показател, никакъв елемент, който да ме кара да мисля, че ще има оттегляне на френски инвеститори, тъй като те се увеличиха даже… миналата година се увеличиха с 30 млн. евро. И нищо не показва, че има перспектива за намаляване или за отказване на някои инвестиции от участие… И още по-малко поради факта… т.е. още по-малък е рискът да си отидат френски инвеститори поради факта, че България е една финансово стабилна страна и големите, така, индикатори, макроикономическите индикатори са добри, което предвид на ситуацията в Европа в момента е по-скоро изключение, това, което се случва в България. Това е една страна, където бюджетното салдо е съвсем коректно, и с един публичен дълг изключително слаб, по-малко от 20% отнесено към брутния вътрешен продукт. Така че това ни се струва, това ни се струва, че ще вдъхнови доверие към френските инвеститори.

Вие говорите за стабилност на Франция, но вчера Стандарт енд Пуърс понижава рейтинга на Франция, заедно с още няколко страни от еврозоната, което би трябвало да оборва вашата теза. Значи и във Франция нещата тръгват надолу. И връзката вече с България е, че например френските банки е нормално да дърпат пари към майките си например.

Няма да ви кажа, че намалението на кредитния рейтинг на Франция от Стандарт енд Пуърс е една добра новина, няма да кажа такова нещо, разбира се. Не е добра новина, разбира се. Но по-скоро ще кажа, че това не е новина въобще. Да, не е добра новина, ако беше новина. Всъщност не е изненада за нас. От няколко месеца се развива, така, това, тази нагласа за намаляване на кредитния рейтинг на Франция. И мисля, че то беше предизвикано от пазара, което може би обяснява до известна степен и слабата реакция вчера, след свалянето на рейтинга, от страна на пазарите, на… Може би, може би горе-долу нещата се случиха, както беше миналата година в САЩ, когато беше намален техният рейтинг. Така че бих казал, че към момента реакцията на пазарите е слаба и влиянието е слабо. Още един път казвам, че не е изненада, но естествено това не е добра новина. Но каквото и да означава това, може единствено да засили нашето решение и убеденост, че трябва да се работи в полза на стабилизиране на еврозоната. Защото за това става въпрос, не за дълга на Франция, нито пък за дълга на еврозоната. Искате доказателство? Доказателството е, че ако вземете целия публичен дълг, консолидиран дълг на еврозоната в процент отнесено към брутния вътрешен продукт на еврозоната, този дълг е по-нисък от този, който е в Щатите, по-нисък от този в Япония, по-нисък от този във Великобритания. Същото се отнася и за публичните дефицити. Така че проблемът не идва от дълга, а от начина, по който се управлява еврозоната. И ако това управление, това управление именно ние, 19-те членки на зоната, решаваме да засилим и да променим… Така че смятам, че договорът за засилване на икономическия съюз, който в момента се договаря… т.е. то се договаря вследствие на решенията, взети на 9 декември на Европейския съвет, на 9 декември. И това е много важен етап в преотвърждаване на финансовата дисциплина.

Какви решения всъщност бяха взети на 9 декември, Ваше превъзходителство? Трябва ли, за да стане член на еврозоната, да въведе еврото България, да плати между милиард и половина и два милиарда евро във фонд, предназначен за закъсали държави от тази зона? Това разбраха ли се лидерите на 9 декември?

Два въпроса ми поставяте в този, така, обединен… Така, първото е какво се реши на 9 декември от Европейския съвет. Така, по-простичко и за да го резюмирам, решението беше засилване на финансовата дисциплина, а именно вписването в конституциите на всяка страна, членка на еврозоната, на една клауза, която да стане конституционална и която да се отнася до ограничаване на дефицитите… на публичния дефицит. Вторият въпрос е да знаем дали трябва България да инвестира, да плаща, да внася пари в предпазния фонд за спасяване, спасителният фонд към МВФ, за да спомогне, ако мога така да се изразя, до известна степен за подкрепата на страни от еврозоната, които са в криза. Моят отговор е много прост - България сама трябва да вземе решение. България е суверенна страна…

Може ли да бъде подписан този пакт от една страна, без да дава пари?

Не съм сигурен, че на този стадий може да бъде даден еднозначен отговор на вашия въпрос, защото точно тези неща в момента се обсъждат в Брюксел между 26-те страни, тоест почти всички страни от Европейския съюз, без Великобритания, която, както знаете, се оттегли, но която все пак присъства със статута на наблюдател в преговорите. Така че въпросът, който ми поставяте, доколкото зная, в момента се обсъжда. И мисля, че няма еднозначен отговор към днешна дата. Но съвсем скоро ще имаме отговор, съвсем скоро, защото, ако е възможно, се цели да се подпише договор на 30 януари. Така че отговор на въпроса ви ще имаме съвсем скоро.

Каква е френската позиция? Трябва ли всеки, който участва, да участва не само с фанфарите, но и с пари? Знаете каква е френската…

Не знам дали Франция по този въпрос има категорична позиция. Тя е решена да направи всичко, което трябва, за спасяване на еврозоната в периметъра, в който тя се намира днес. Тя е отворена към приобщаване към тази операция на страни като България, които не са членки на еврозоната.

Така, другият аспект са общи данъци в Европа. Президентът Саркози иска въвеждане на данък върху финансовите транзакции. От срещата с канцлера Меркел от тази седмица става ясно, че тя отново като че ли отклонява това предложение. Настоява ли Франция за общи данъци в Европа?

Така, тук също са два въпроса, едното са таксите върху финансовите транзакции, другото е общи данъци по принцип, като цяло. Що се отнася до таксите върху финансовите транзакции, има договореност, има, така, принципна договореност между Франция и Германия. Единственият нюанс между нас е да разберем дали можем сами да постигнем това нещо, това е френската позиция, или трябва да се реши това нещо като цяло от всички страни, членки на еврозоната. Това е по-скоро едно малко тактическо различие между Франция и Германия, което не е, така, основно и определящо. Нашите две страни по принцип са съгласни, че съществува необходимост да се въведе тази такса върху финансовите транзакции. Защо? По три причини - икономически и финансови причини, второто е бюджетни, третото е морални причини. Финансово-икономическите причини… това е, защото настоящата финансова криза е в основата на несъвършенствата на пазарите, в основата на техния, такъв, нестабилен и често променящ се характер, на тяхната пропорция за свръхреагиране към повишаване или към спад, и едно късогледство, така, в кратък срок. И тези несъвършенства много се засилиха през последните години поради нарастващите финансови потоци и по-точно нестабилността и неконстантното нарастване на финансовите потоци. Тези проблеми ще бъдат решени от евентуалното прилагане на таксата върху финансовите транзакции. Второ, в бюджетен план ще ни донесе ресурси, от които имаме нужда. И много, много важно е в морален план, третото нещо, което споменах. Французите и германците смятат, че финансовият сектор, поради факта, че е в основата на кризата, трябва да вземе участие в намирането на решение по морални, но, в скоби, и поради икономически проблеми и причини. Защото без това се появява едно морално, така, празно пространство, тоест много голяма възможност да се допуснат същите грешки, които са се допускали и досега.

Как би се отнасяло това към България? Трябва ли, за да бъде подписан фискалният пакт, България да въведе също такъв данък, макар че не използва еврото, или трябва ли България да въведе този данък, когато приеме еврото, или вариант три - България приема еврото, но не приема този данък?

Пак казвам, няма все още окончателно и дефинитивно решение.

Френската позиция…

Това е проблем, който се дискутира. Френската позиция общо по хармонизирането на фискалната политика е много ясна… (не се разбира - бел.ред.) … Ние смятаме, че предвид на общата финансова криза, но и на кризата в еврото в частност, не биха могли да бъдат доведени до някакво решение, освен чрез засилване на Европа, чрез повече Европа, а не чрез по-малко Европа, т.е. чрез засилване, а не чрез отслабване. Тоест може да се намери решение на кризата, на двете кризи, от една по-силно интегрирана Европа, което означава две неща - от една страна, по-голяма бюджетна дисциплина, това е предмет на договора, който в момента се обсъжда, и след това вече трябва да се премине към по-силна солидарност и по-силен растеж. Така че за нас една по-силно интегрирана Европа минава през хармонизиране на данъчната политика.

Т.е. вие искате данъкът върху доходите в България и Франция да бъде еднакъв не догодина, но в, така, близко бъдеще?

В момента данъчните системи на двете страни са съвсем различни и никой не може да си представи, че за един ден те могат да бъдат хармонизирани, могат да бъдат уеднаквени. Но ние сме все пак… и подкрепяме това да се приемат някакви правила, които да водят към хармонизиране. Но дори и правилата още не се обсъждат даже, само принципът в момента е на дневен ред.

Но България не е съгласна с този принцип. Всички партии в България казват, че те искат да идват инвестиции в България заради по-ниските данъци, един китаец да избира да инвестира в България, а не във Франция, защото ние тук сме построили така данъчната си система, че данъците да са по-ниски, нещо повече, французите да искат да идват в България, вместо да стоят във Франция, за да правят бизнес.

Знам, че България е против хармонизирането на данъците в Европа. Това го чух от финансовия ви министър, от министъра на външните работи през изминалата седмица. И затова се обсъждат, в момента се дебатират тези неща. И аз не мога да прогнозирам в момента. Това, което мога да кажа… Аз виждам прекрасно каква е позицията на България, познавам я. Знаете, че позицията на Франция… разбрахте каква е позицията на Франция. И ние ще обсъждаме, ще преговаряме. Но позволете ми да ви кажа едно нещо - да не, така, свръхоценяваме България, да не отиваме прекалено далеч в това, че България е атрактивна главно поради ниски данъци и по-различна, по-подходяща фискална политика за инвестициите. През последните две години директните инвестиции на Франция, френски инвестиции, бяха доста слаби. А от друга страна трябва да се каже, че България има нужда от инвестиции, и най-вече от инвестиции в инфраструктурни проекти, много големи, много силни инвестиции. Тези проекти в инфраструктурата трябва да бъдат финансирани. И за да се финансират, трябват финансови и данъчни приходи. Така че всичко това е в процес на обсъждане. И ние това, които искаме, е да се поставят тези въпроси на масата и всяка страна да каже своята позиция и да се намери някакво решение евентуално…

Третият дебат по фискалния пакт е за слагането на ограничение при харченето на пари - да харчиш толкова, колкото имаш. С това изглеждат съгласни всички. Дяволът е в детайла как да бъдат наказвани тези, които не го спазват. Нашите депутати обясняваха, част от тях, че тази работа щял да я върши Европейският съд. Има детайли, кой ще има право да го сезира - дали Европейската комисия, някои държави са против, за да няма твърде много власт тази комисия, или други държави. Само че по-големият въпрос е - защо англичаните, които не са съгласни с фискалния пакт, но плащат заплатите на европейските съдии, защото това е съд в рамките на Европейския съюз, да плащат за работа, в която не участват?

Ами, попитайте нашите британски, нашите британски приятели как виждат това.

Те няма да се съгласят да плащат. Всъщност няма институция, която да приложи правилата.

Ами, ще видим, ще видим как ще се случат нещата. Не мога да отговоря, пак казвам, на един хипотетичен въпрос. Вярно е, вярно е, че след Европейския съвет на 9 декември миналата година, ако не греша, британският премиер постави въпроса дали ще бъде поне междуправителствен договор между  двайсетте и шест страни… би могъл да се подпише, и да ангажира европейските институции на ЕС, който е съставен от 27 страни, всички институции да бъдат ангажирани от един междуправителствен договор. Имам усещането, че от един месец насам, защото от 9-и точно един месец измина, 9 декември, че британците имат по-скоро един подход, който общо взето, така, се приема и е логичен. Но ние ще видим. Това, което е със сигурност, е, че днес в Брюксел се дебатира един договор, за съжаление в който участват и за който преговарят 26 страни, ние съжаляваме, че Великобритания се оттегли, който ще бъде подписан поне от 19 страни, тъй като всички членки на еврозоната ще го подпишат, и който ще бъде между 19 и 26… подписан, както казвам, минимум от 19, дай боже, от 26 страни. И се надявам България да бъде сред тези 26 страни, подписали пакта…

Това зависи дали ще искате три милиарда и половина като условие да въведем еврото.

Аз не искам нищо от България. Франция не иска нищо от България. В смисъл за тези три милиарда евро става въпрос. Всичко се обсъжда около масата от всички страни, които са представени там, и, така, по един равнопоставен начин се водят тези преговори.

Какво трябва да стане, Ваше превъзходителство, България да стане член на Шенген? Ама избегнете сега дипломатическия тон. Всички знаем за проблема с холандците. Няма ли Европейският съюз никакъв механизъм да притисне един вече абсолютно необоснован инатлък на Нидерландия срещу българското членство в Шенген? Какъв е смисълът да има правила в този съюз, ако някоя държава може да си измисля нещо допълнително, след като са изпълнени всички условия на правилата?

Няма юридически, юридически начин, на който да се наложи на една страна, членка на съюза или членка на Шенген, да приеме, да вземе решение, което тя към момента смята, че не желае… В договорите е подчертано, че влизането на една нова страна в Шенгенската зона, Шенгенското пространство се взима единодушно от всички страни членки. Така че през март аз смятам, че ще бъдат отново дебатирани възможностите за присъединяване на България в Шенгенската зона. Силно се надявам, че това ще позволи да се напредне в тази посока. Силно се надявам, че това ще позволи да се приеме схемата за влизане на България на два етапа в Шенгенското пространство, нещо, което още миналата есен Франция, Германия и Европейския съюз като цяло предлагаха. Но това, което искам да кажа, това е все пак един проблем на доверие, става въпрос за доверие. Трябва да се направи така, че всички страни една към друга да си имат доверие. А за да стане това, прогресът, напредъкът, който България може да постигне и да покаже в областта на борбата с корупцията, с организираната престъпност и най-вече може би реформата в нейната правосъдна система, съдебна система, страшно много ще помогнат, наистина много ще помогнат за това доверие. Така че България има интерес, бих казал, да засили ритъма, ако мога така да кажа, и да направи целия възможен напредък, да постигне целия възможен напредък в тази област, именно що се отнася до нейното влизане в Шенгенското пространство. И смятам, че с един добър доклад на комисията през февруари и след това с един добър доклад през юли… едновременно България ще играе за своя собствен интерес, и ще бъдат обединени всички условия, за да се премине към приобщаване на България, присъединяване на България към тази зона.

Хайде сега, юли. Нали казахте, че през март?

Аз споменах юли, но пак казвам, че ние подкрепяме компромисната схема за влизанията на два етапа, за която през есента… Така че може да се говори за отваряне веднага, към този момент, на морски и въздушни граници, и календара, за който ставаше въпрос през есента, лятото на 2012-а решение за отваряне на сухопътните граници…

Трябва да поканя нидерландския посланик да каже дали е съгласен с тази разумна френска позиция. А вас мисля да ви поканя, ако приемете, Ваше превъзходителство, на общ разговор с новия британски посланик в София и немския посланик. Дали ще приемете да направим един такъв дебат в „Седмицата”, за да изясним какво ще правим с парите на Европа.

За мен винаги ще бъде удоволствие. Няма абсолютно никакъв проблем да дойда във вашето студио и да разговаряме.

Накрая да кажа нещо за нашата партньорска инициатива под егидата на Vivacom - операция „Жълти стотинки”. Бяха събрани над 50 000 лева през миналата година за изоставените бебета и малки деца в т.нар. малка къща в квартал „Княжево” на фондация „Надежда за малките”. Вие ходихте тази седмица в нея, нали? Е, какво видяхте, вършат ли работа жълтите стотинки? 50 000 лева не са толкова много пари.

Да, жълтите стотинки са полезни наистина, вършат работа, вършат работа. И аз наистина искам да използвам случая, за да благодаря на Vivacom естествено и да благодаря на много френски предприятия, които също са партньори на операцията, на инициативата „Жълти стотинки”, мисия специално и за „Carrefour”, за „Mr Bricolage”, за „Societe Generale Expressbank”, за банката, и най-вече партньорите от медиите в лицето основно на Дарик. Така че благодаря на вас. Да, това служи за нещо. Аз действително посетих малката къща, както я наричат, в „Княжево”, преди два дни, онзи ден, точно така, тази седмица. Аз видях бебетата, най-малкото на 14 дни. Тези бебета остават в тази малка къща до момента, в който могат да бъдат настанени в приемни семейства - било осиновители, било приемни семейства, има две опции. Беше много вълнуващо, много вълнуваща беше срещата, да види човеккак работи целият екип, който се ръководи от Магдалена Стефанова, шефката на фондацията. И аз й казах, когато видях тази малка къща, че тези бебета живеят в рая, и жалко, че те са толкова малки, че не си дават сметка. Добавям, искам да добавя, че това, което много ме впечатли в дейността на фондация „Надежда за малките”, това е, че тя е част от политиката за деинституционализация на българската държава, на българското правителство. Така че ние подкрепяме, Франция подкрепя, френското посолство в България подкрепя тази политика. Тази операция ми е още по-присърце поради факта, че децата, детето, това е приоритет в нашето сътрудничество с България.

Благодаря ви, Ваше превъзходителство. Другия месец с британския и немския посланик в обсъждане на фискалния пакт. Ще говоря и със Симеон Дянков, надявам се и той да се съгласи. И да направим едно обсъждане за това какво всъщност трябва да реши Европа за еврото през 2012 г.

Много ви благодаря, благодаря и на всички ваши слушатели.