Мирослав Найденов: Няма основание за ново поскъпване на хляба
Мирослав Найденов: Няма основание за ново поскъпване на хляба / Sofia Photo Agency, архив
Министър Мирослав Найденов в "Седмицата" - Кирил Вълчев
32491
Министър Мирослав Найденов в "Седмицата" - Кирил Вълчев
  • Министър Мирослав Найденов в "Седмицата" - Кирил Вълчев

Мирослав Найденов - министър на земеделието и храните, събеседник в предаването "Седмицата" по Дарик.

С вас трябва да изясним има ли България някакъв проблем със зърното, при положение че цената през август на световните борси силно скачаше, има държави, които говорят, че няма да им стигне, ще трябва да купуват. Каква е равносметката след опасенията ви, че заради дъждовете реколтата може да бъде недостатъчна.

Равносметката е много добра. Няма абсолютно никакъв проблем със зърнената реколта в България. Напротив, тя е по-добра от очакванията и наистина от, така, песимистичните прогнози в началото, свързани с това, което и вие казвате, със закъсняването на старта на жътвата поради обилните дъждове. Но след като, както се казва, теглихме калема, каква е ситуацията? Реколтата е по-голяма от очакването, с по-добро качество и няма абсолютно никакво притеснение за зърнения баланс на България. Нещо повече, очаква се България тази година заради дефицита в световен мащаб да реализира по-голям експорт. Това естествено е по-добре за българските земеделски производители и съответно за търговското салдо на България, така че нека да бъдат спокойни българите. Аз влязох в друг дебат, и то най-вече с хлебопроизводители и мелничари, по отношение на цената на хляба, защото наистина първоначално, когато Русия затвори границите си за износ на зърно, и то във връзка с големите пожари в Русия, тогава цената буквално за дни скочи, и то с много проценти, на световните борси, много бързо реагираха в България и мелничарите, и оттам вече и производителите на хляб с увеличение на цената. След това имаше. .. и тенденцията продължава и към днешна дата - спад на цената на световните борси. Ние не виждаме обаче спада на хляба, т.е. типично българският феномен да реагираме по-бързо от борсите. Това е ясно, че много от мелниците не работят с .. . все още към онзи момент, когато вдигаха цените, не работеха с пшеница от новата реколта, така че това всъщност. . .

Добре, но няма ли. . .г-н министър?

Мисля си, че нещата се успокояват и пазарът ще намери ...

Няма ли логика обаче, когато ще заработи, както казвате вие, със зърно от новата реколта, хлябът действително да поскъпне, след като по принцип в целия свят житото ще бъде недостатъчно?

Има логика, но логиката е свързана с това, когато започваш, както вие го казахте във въпроса си, да работиш с пшеница от новата реколта, вече ти да калкулираш и новите цени, но разберете, че някак си странно е, ако котировките в началото на кампанията, когато и всяка уважаваща се мелница има определени запаси, скочат на борсата, да кажем, в Чикаго, а на другия ден хлябът в двата големи, най-големи града, в София и Пловдив, да поскъпне с 10-15 стотинки, нали? Така, странни неща се случват, но какво да се прави?

А може ли да правите. . . да направите. . .

. ..(не се разбира - берл.ред.) да бъдат надживени.

. . . прогноза все пак за какъв ръст? Може ли да се очаква заради по-скъпото жито от новата реколта в целия свят хлябът да поскъпне по-чувствително в България?

Не, вижте, аз мисля, че този марж, който трябваше да извърви хлябът в България, той го извървя. Тук отново коментирахме, че това се случи предварително, нали, някои излъгаха просто или се презастраховаха. Не виждам обаче обратния марж.

Тоест вече хлябът струва толкова, колкото трябва да струва по новата реколта?

А, нека да не се ангажирам аз. Разбира се, че казана цена от министър, който и да е той, в каквато и да е сфера, води определени спекулации. Това, което правим, е следим цената и на хляба, съответно мисля си, че и други институции следят за евентуално картелно споразумение. Просто. .. мисля си, че това, което трябваше да се случи, се случи, но доста по-рано от очакванията и това е българският всъщност елемент, за който говорим.

Имате ли информация за данъчните проверки на производители на зърно, мелници, зърнобази, които Националната агенция по приходите обяви миналата седмица, че прави?

Нямам такава информация, тъй като разбирате. ..(пропадане на връзката - бел.ред.) в моя ресор. Аз, разбира се, разговарял съм и с министър Дянков, и с шефа на агенцията Красимир Стефанов. Знам, че се правят проверки, но. . .

Каква е далаверата със зърното, която се прави и която управляващите искате да спрете?

Ами, вижте, ние искаме не толкова със зърното. . .. да, включително, тъй като все пак по веригата е зърно-брашно-хляб. Това, за което настояват и имат основание производителите на хляба в България, е да излязат на светло всички, защото има нелоялна конкуренция и на. . . поне по техни данни повече от половината от производителите са в сивия сектор. Разбирате, че при този оборот на този продукт, нали, защото хлябът е, разбирате, най-оборотната стока, всеки ден се консумира, нормално е те да настояват да се излезе на светло и да се плащат съответните данъци, осигуровки и т.н.

Има ли основание за поскъпване на олиото от гледна точка на тази реколта, на слънчогледа?

Ами, вижте, нещо подобно, разбира се, в по-различен нюанс, се случва и с олиото. Само да спомена, че и в момента се прибира слънчоглед, която е основната суровина за олиото. Реколтата е рекордна от години, наистина имаме много добра реколта. Много бързо олиото мина психологическата бариера от 3 лв., и то точно в сезона на зимнината и на туршиите, традиционните.

Ама, тоест вие казвате, че то трябва да поевтинее, ако има някаква логика между количество производство и пазар.

Ако има наистина логика, логика е, тръгвайки от суровината и от количеството, качеството на суровината, би трябвало олиото да не минава, тъй като в момента олиото е над 3 лева за литър, не би трябвало да минава тази бариера, мина. И тук същото, което казах за хляба, го казвам и за олиото. Някак си случва се отново на много места по едно и също време и в едни и същи ценови параметри, което ме кара да смятам, че е възможно да има и някакви договорки. А знаете, че ние имаме случаи на доказани картелни споразумения в България и не ми се ще да мисля, че има подобна ситуация. Аз разговарям най-вече, разбирате, че като ресор аз имам контакт с производителите на суровината, в случая на слънчоглед или, за хляба говорихме по-малко, производителите на пшеница. По веригата вече, преработватели и търговци, контролът все още не е към Министерство на земеделието. С, разбира се, новата агенция по храните и нейния старт от началото на годината ще имаме контрол по цялата верига. Той ще бъде най-вече за безопасността и качеството на суровината, но бихме могли в по-тясно сътрудничество с останалите институции, каквато е, да кажем, НАП и финансовите институции в България, да имаме по-добър поглед и наистина да могат такива тенденции, ако, разбира се, те не са обосновани на логика, да се реагира по-адекватно.

Накрая, най-актуалните въпроси към вас през целия август бяха за новия стандарт за месни продукти "Стара планина". Интересно откъде се взе всичкото това месо, което се влага сега в тези продукти, г-н Найденов? Няма, някак си се губи логика тия производители, които изведнъж започнаха да произвеждат прекрасни месни продукти, какво са правили с това месо преди?

А, вижте, повече от половината от месото в България се внася като суровина. Има достатъчно на световния пазар, по отношение на месото дефицит няма.

Тоест те започнаха да внасят повече, вие забелязвате.

Точно така, да, започнаха.

За да правят "Стара планина", внасят вече повече месо, вместо соя.

Точно така, внасят месо вместо соя. Самите те признаха, аз имах само преди два дена среща с тях, те правеха годишното си традиционно парти, на което ми признаха, че имат в момента дефицит на суровина. Разговарях и с българските животновъди, които казаха, че се усеща вече по-голямото търсене. Дано това търсене е свързано и с повишаване на цената при животновъдите, защото ние търсим и този ефект - да се стимулира и българското животновъдство. Така че България не е много голям пазар, много бързо може да бъде снабден със суровина. Въпросът е, както вие го казахте, да се внася месо, а не соя. А по отношение на стандарта друго, ако позволите, да кажа. За първи път се получава нещо, което по-младите ви слушатели едва ли могат да си спомнят, но тези на моята възраст и по-големите си го спомнят. Дефицит в момента, мога да го кажа, има дефицит на продукти "Стара планина", има записване при търговците и има изключително голямо търсене при потребителите. Надявам се, и това ми е апел, аз го казах към тях, ще използвам и вашия ефир отново да го кажа, надявам се типично по български да не развалим стандарта, т. е. те да не режат клона, на който са седнали в момента, и да запазят този прекрасен стандарт с наистина традиционни вкусови качества от годините назад, дето се казва, и за нашето поколение, не само за самите нас.

За какъв ръст на месо говорим, на внос на месо говорим през август? Това може ли да се каже? Така може да се сметне колко соя са яли българите преди вместо месо.

Ами, вижте, ако, тъй като аз не разполагам със статистиката, точната, но това, което. .. и съм склонен да вярвам на Асоциацията на месопреработвателите в България, повишили са 2, някъде до 3 пъти производството на месни произведения от месо, нали, защото иначе ние говорихме преди, и то е странното, примерно . .. месен продукт от соя. В момента, ако се запази, отново казвам, ако те успеят да не дискредитират по някакъв начин стандарта и тази тенденция се запази, ние. .. наистина смятам, че и за тях ще бъде добре, а и най-вече, това е нашата цел, за българския потребител и консуматор, който да се чувства наистина равнопоставен на останалите си партньори от ЕС.