ДПС не се бои от предсрочни парламентарни избори, но както пълният мандат не може да бъде самоцел, така не може да бъде самоцел и провеждането на предсрочен вот. Това заяви в интервю за Дарик лидерът на партията Лютви Местан. Той беше категоричен, че е нужен диалог в Народното събрание, но в него не трябва да се влиза с предварително зададени неизпълними условия от страна на партиите.
Местан подчерта, че в ДПС не са имали разговори за втори кабинет в рамките на 42-то Народно събрание. Теоретично парламентът не трябва да зависи от живота на едно правителство, но реалностите в момента не дават основание за друга формула на властта, смята той.
Лидерът на ДПС се обърна чрез ефира на Дарик към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и бившият парламентарен председател Цецка Цачева депутатите им да се върнат в Народното събрание, защото там е мястото за диалога.
Лютви Местан заяви, че ДПС ще оттегли всеки свой кадър от управлението, ако има дори едно доказателство, което да подкрепи съмненията за съответната личност. Той коментира недоволството след поредното назначение на областен управител - този път на депутатът Емил Иванов, който беше определен за губернатор на София-област.
Защо ДПС е толкова категорично, че няма да има втори кабинет в рамките на това Народно събрание? Христо Бисеров изрече една теза и възможност, която още в първите дни след старта на протестите се коментираше от много хора, които имат опит в политиката.
Трябва да се има предвид, че кабинетът „Орешарски" е едва на един месец. Да се говори за втори кабинет, при положение че едно правителство едва сега започва своята същинска работа, би могло да се възприеме само като един чист теоретически конструкт. Безспорно е вярно, че животът на един парламент - и това не се отнася само за българския - не може да зависи от живота на едно или друго правителство. В рамките на едно Народно събрание може да има повече от едно правителство, може да има и ремонти на кабинетите. Въпросът е дали тази принципно вярна теза е приложима към българските реалности днес. Аз вече изразих едно съображение защо по-скоро ми изглежда теоретично разсъждение, а не конкретна идея за втори кабинет в рамките на 42-рото Народно събрание онова, което колегата ми Бисеров е изрекъл.
Общо взето реалностите в България са такива, че в рамките на 42-рото НС наистина трудно може да се мисли за друга формула на властта, поне от гледна точка на подкрепящите кабинета. А дали партиите, които стоят зад кабинета, в определен момент биха преценили необходимост от едни или други промени, това е въпрос, който струва ми се е ориентиран не към настоящия момент. Освен това трябва да имате предвид, че в ДПС не сме имали разговори за втори кабинет в рамките на 42-рото НС.
Ако в нечии глави се върти идея за някакъв управленски абсолют, струва ми се, че този формат на властта би бил още по-трудно разбираем от българските граждани в сравнение с проблемите, пред които е изправен кабинетът „Орешарски".
Да назовем това с думи. Казвате „подобен управленски абсолют", говорите за версиите или призивите на мнозина трите партии - ГЕРБ, БСП и ДПС, да формират едно почти конституционно мнозинство и да заработят заедно. Това имахте предвид, може би?
Именно. Нали знаете, че това означава да сме лишили от смисъл, първо, цялата предизборна кампания. Нито една от тези партии няма да е в състояние да обясни това тотално разминаване между политически послания, с които се иска доверието на избирателите и онова, което бихме сторили след изборите. Аз собствено не бих си позволил такава некоректност с онези над 400 000 избиратели, които дадоха доверието си на ДПС. Струва ми се, че тук бъркаме няколко теми.
Чрез ефира на Дарик искам да заявя категорично: има нужда от възстановяването на нормалния политически диалог дори между политическите различия. Това не означава непременно създаването на нова формула на правителство, зад което да стои някакъв управленски абсолют. Би било несериозно. Ситуацията в страната обаче е анормална от гледна точка на дефектиралия парламентаризъм. Ние имаме една меко казано анормална именно заради бойкота от страна на основната опозиционна сила. ГЕРБ не са в Народното събрание. Това е анормално. Трябва да възстановим парламентаризма. През последния месец всички партии говорим, но едновременното говорене не е разговор, това е шум, това е монолог. Днес България се нуждае от диалог.
Признавате ли обаче грешката и в ръководството на Народното събрание, първите разговори още при старта на този парламент на БСП и ДПС с ГЕРБ, за това, че ГЕРБ не бяха въвлечени в отговорността за случващото се в Народното събрание? Може би там се коренят първите сериозни разминавания.
Още от първия ден на мандата на 42-рото НС, дори малко преди това, когато станаха ясни резултатите от изборите, ГЕРБ предприеха стратегия на бърз реванш чрез бойкотиране на НС и блокиране на възможностите за съставяне на правителство. Те още бяха много силно заразени от усещането за самодостатъчност. Или с други думи на тях и беше трудно да повярват, че биха могли да останат извън властта. Тоест първопричина за деструктивно поведение на ГЕРБ не е отношението на останалите партии в 42-рото НС, а неспособността им да трансформират управленския си манталитет в опозиционен. И тръгнаха към идеята за бързи, непосредствени парламентарни избори.
Сигурна съм, че като политик с опит не ви е приятно, че втори месец започна с протести срещу това правителство. Какво води ДПС и БСП да управляват на инат, на всяка цена с викове под прозорците на властта?
За ДПС властта не е самоцел. Ние съзнаваме, че резултатите от изборите изправиха парламентарните сили пред една безпрецедентна ситуация, за която няма натрупан политически опит. За първи път се избира кабинет, зад който не стои парламентарно мнозинство. Кабинетът „Орешарски" е първият български кабинет на политическото малцинство. При тази ситуация аз с огромно огорчение за сетен път ще кажа, че след бойкота на ГЕРБ кворумът в българския парламент е в зависимост от „Атака". Заявявам категорично, че „Атака" не е част от управляващото мнозинство, но признавам, че не би имало заседания на Народното събрание без кворум, който не може да се постигне, ако и „Атака" бойкотират работата на 42-рото НС.
Да си го кажем директно, господин Местан, защо не седнете вие с господин Станишев и с господин Бойко Борисов на разговори? Връщането на ГЕРБ би елиминирало ролята на „Атака".
Ако господин Борисов е притеснен от ролята на „Атака" в днешната българска политика, защо с бойкотирането на парламента той придава такава тежест на „Атака"? Защо подчертава тази роля на „Атака"? Може би като част от общата стратегия за бърза дестабилизация на страната, за да се реализира основният му сценарий - бързи избори. ГЕРБ не може да експлоатира енергията на протеста, за да се върне на власт. Този протест е много интересен. Той трябва да бъде прочетен вярно. Това наистина може да се окаже, че е протест за ценности, протест, който задава едно чистилище, през което на първо място ще мине и ГЕРБ. Защото ако това е протест за ценности, то не вярвам някой да възприема като висша ценност на демокрацията репресията на Цветанов.
Толкова ли ще бъде страшно, ако БСП и ДПС, а и самото правителство излъчи знак за краен хоризонт на работа на този кабинет? Знак, който според мнозина ще успокои хората на улицата и ще има ясни параметри, в които пък и властта да работи по-спокойно. Като присъда ли ви звучи това? Защо никой не го изрича, не си позловлява да каже „ОК, май догодина избори".
Първото, което трябва да се направи, е възстановяване на нормалната работа на Народното събрание. Чрез Дарик аз отправям призив към господин Бойко Борисов и госпожа Цецка Цачева. Единият е председател на ГЕРБ, а госпожа Цачева беше близо четири години председател на Народното събрание - един достатъчно дълъг период, който убеден съм успя да я зареди с достатъчна парламентарна култура и отговорност. Смятам, че ГЕРБ трябва да се върнат в парламента. Мястото на диалога между парламентарно представените политически сили е точно Народното събрание. Няма къде другаде да си говорят парламентарните сили.
Ситуацията налага да намерим формулата на диалога. Ако за да си говорим, както предлага президентът Плевнелиев, ние бихме имали нужда от външна помощ, от намесата на европейските институции, то това би било признание за собствената ни непригодност, на всички. Което не е добър знак за европейска България. Диалогът няма за цел да заличи политическите различия. Диалогът обаче има за цел да очертае полето на общото съгласие в името на националния интерес. И в този смисъл този диалог е възможен само ако започне без предварителни условия. Ако някой си представя диалога като разговор, в който ще се постигне съгласие за избори утре, то за това дори не е нужен диалог. С такова условие никой не може да дойде на диалог, защото това вече не е диалог, а рекет.
Аз оставам с впечатление, че за съжаление политиците продължават да си говорят помежду си, а забравят да диалогизират с хората навън - и тези, които викат „Оставка!" и тези, които не викат „Оставка!". И когато ви питах дали не е нужен времеви хоризонт, то е не е ли нужно политиците да дадат знак на хората - „да, ОК, ситуацията е тежка, ние се наемаме до май догодина да ви докажем, че можем. Ако успеем, не трябва да имаме притеснения какво ще вземем на изборите през май 2014 година".
Ценното във вашия въпрос е, че вие говорите за гласа на протестиращите и за гласа на тези, които подкрепят кабинета. Ето това е добра основа за разговор. Защото да се води диалог само в посока гласа на протестиращите срещу кабинета, означава да поискате от партиите, които подкрепят кабинета, да не чуват гласа на тези, които го подкрепят. И затова винаги съм казвал - аз съм съгласен с призива на Росен Плевнелиев да чуем гласа на протестиращите и сме готови да чуем този глас, готови сме да водим разговор за всеки един вече тежко кънтящ въпрос, който задава протестът на българските граждани. На свой ред обаче аз съм длъжен да попитам: готов ли е президентът да чуе гласа на онези български граждани, които подкрепят кабинета. И точно защото ситуацията съдържа елементи на криза, диалогът е задължителен. Той е много лесен в нормална политическа ситуация. Много по-труден е в условия на криза. Не бих препоръчал на никого политическо злорадство от факта, че тези протести са срещу кабинета „Орешарски".
Всички вещаят, че и следващото правителство, когато и да дойде то, вероятно ще работи под обсада.
Това означава, че в България и парламентарно представените, и извънпарламентарните политически сили трябва да положим надпартийни усилия за очертаване на съгласието по националните приоритети. Повтарям, ако съгласието има за цел да се очертават и хоризонти, независимо че те са уредени в конституцията - неслучайно там присъства и фигурата на мандатността, - това също може да бъде резултат от тези преговори. Но ние трябва да ги започнем. В условия на бойкот, в отсъствие на диалог няма как да се постигне съгласие било за хоризонтите, било за националните приоритети. Никой не трябва да дойде на тези преговори, ако такива ще има, с предварителни неизпълними от другата страна условия.
Няма как да приемем като условие незабавни избори от утре. Това би било политически рекет. В ДПС сме отворени за диалог и неслучайно чрез Дарик отправяме този призив и към господин Борисов, и към госпожа Цецка Цачева. И призивът ми е искрен.
Искаме на свой ред обаче много по-отчетливо партиите от демократичния спектър да се разграничат от определени лозунги като например „Турците вън!", защото на много места четем, чуваме и такива призиви; да се разграничат от подмяната на политическото отношение към ДПС с отношение на етнорелигиозна нетърпимост.
Може би ДПС пропусна много в началото на тези протести да каже ясно „ДПС е едно, турците са друго", за да се направи това разграничение.
Няма да се съглася с вас, че сме пропуснали да го кажем. Напротив, казваме го това. Съзнаваме обаче, че има криза в рецепцията на ДПС и възприемането ни като етнорелигиозна партия не е въпрос на наша същност, а въпрос на определено грешна рецепция, за която може би и ние носим своята отговорност от гледна точка на адекватност на послания, от гледна точка на адекватна медийна политика, ако щете.
По-важното е държавата, затваряйки тази скоба и онова, което става, казвате....
Последното, което казвам, е част от разговора за ценностите. Защото в призивите „Турците вън!" не само че не виждам нищо симпатично, а по-скоро съзирам откровено мракобесие.
Друго ми е интересно: ако трите партии - казвате вие - ще загубят, ако тръгнат да правят нова властова формула ГЕРБ-БСП-ДПС, то няма ли да спечели държавата?
Ако българската държава ще спечели, партиите трябва да са готови да загубят. Това е разбирането ни за политическа отговорност. И всъщност това е най-важният въпрос, който ми задавате.
В конституцията неслучайно е уредена фигурата на мандата - 4-годишен на едно правителство. Неслучайно конституцията съдържа и механизмите, по които да се проведат и предсрочни парламентарни избори. Тоест пълният мандат не може да бъде самоцел, но не може да бъде самоцел и провеждането на предсрочни парламентарни избори. Дали мандатът ще е пълен, дали ще има ограничен хоризонт, дали ще има предсрочни парламентарни избори, отговорът на въпроса трябва да се намери само от гледна точка на националния интерес на България.
Затова идеята за предсрочни парламентарни избори трябва да се предшества от търсенето на отговора на въпроса какво биха ни дали едни предсрочни избори.
И позволете тук да разгърна четири хипотези, като само четвъртата хипотеза е благоприятна. Първи сценарий: незабавни предсрочни избори, след които получаваме същото като разположение на силите в 43-тото Народно събрание с може би плюс една, още по-крайна модификация на крайния национализъм в България в лицето на НФСБ и едно неукрепнало дясно. Втори сценарий: след тези избори, именно защото ще бъдат евентуално много бързи, още в ранната есен, получаваме в наследство неразградената репресивна машина на Цветанов. Твърда, че репресивната властова система на Цветанов не само че не е по-добра, а откровено много по-вредната за българската демокрация алтернатива. Третият възможен сценарий: да получим нов месия, откъдето и да дойде той. Избирам прагматичния профил на министър-председателя Орешарски, защото, честно казано, на мен месиите ми омръзнаха. Четвъртият сценарий е единствено положителният: България след едни предсрочни избори получава нещо по-добро. Само че тук аз задавам въпроса „Къде е то?".
Питатате за алтернативата къде е?
Да, и коя е тя. В този смисъл смятам, че трябва да се даде шанс точно на енергията на протеста да се систематизира, да се избистри и това уверявам ви не е ход за печелене на време. ДПС не се бои от предсрочни избори. Те не само че не са нещо лошо, но дори когато се предсрочни, са тържеството на демокрацията. Разбираме своята политическа отговорност да стоим плътно и твърдо зад кабинета „Орешарски", защото смятаме, че едни предсрочни избори, които биха ни дали по-лошото в сравнение с управлението на Пламен Орешарски, са опасна цел, която не бива да се преследва.
Ако стратегически тезата ви е твърде ясна, твърда е позицията и на ДПС, и на БСП в подкрепа на кабинета, но тактически хората, а и аз самата трудно мога да си обясня кадровите ви ходове. Защото след скандала „Пеевски" ето областната управа в София ще стане ново гнездо за протести. Кому беше нужно да се излъчва областен управител в лицето на господин Иванов, за който очевидно има съмнение?
Ние дължим оценка и за съмненията, с които е натоварен публичният образ на политиците дори когато този публичен образ не се покрива с реалния. Но не можем да отиваме и в другата крайност. Защото ако съмненията за една личност са самодостатъчен критерий той да бъде лишен от участие в политиката и управлението на страната, ще ви кажа, че по този нов стандарт България ще остане без управленци. Няма как ако това е критерий „има съмнения за Емил Иванов - той не може да бъде областен управител", ако това е стандарт, той не може да се прилага само за Емил Иванов. Няма как да се прилага само за Емил Иванов.
Нали разбирате обаче, че обстановката в момента е много по-изострена и по-чувствителни са хората.
Разбира се. Аз ще ви отговоря, не бягам от отговора. Ще кажа нещо много просто: ако тези съмнения се потвърдят, ако има едно доказателство, че който и да е кадър на ДПС е пристъпил закона, партията, на която аз съм председател, няма да разперва политически чадър. Ние ще оттеглим всеки, независимо на какво ниво във властта се намира той, за когото има доказателства. Заявявам го съвършено твърдо със съзнание за отговорността си. Така, както всеки път, когато държавното обвинение поиска имунитета на един или друг народен представител на ДПС, при нас за разлика от Цветанов няма увъртане, незабавно се дава съгласие за възбуждане на наказателно преследване. Казвам на прокуратурата, на правосъдната система в страната - няма политическа протекция върху никого в ДПС. Като председател на партията заявявам, че ще оттеглим всеки наш кадър във властта, ако има каквото е доказателство за пристъпване на закона или уличаване в корупция, лобизъм.
Убеден ли сте в удачността на тази кандидатура и вие ли застанахте зад нея?
Емил Иванов има опита на общински кмет, бил е и областен председател. Няма да бъде областен управител, така, както и други хора няма да бъдат заместник-министри или министри или дори членове на политически кабинети, ако съмненията, с които се натоварва образът им, се потвърдят с поне един факт. И бих призовал председателите на всички български партии, независимо опозиционни или управляващи, да се ангажират по същия начин. Но заявявам: при първото потвърдено съмнение ще оттегля всеки един кадър на ДПС независимо на какво ниво в управлението се намира.
Тоест докладът на Сметната палата и посочените нарушения вътре не са достатъчно основание.
Чели ли сте доклади на Сметната палата?
Чела съм, да.
Докладите на Сметната палата винаги съдържат доста сериозни бележки за работата на една или друга институция, на един или друг орган на държавното или на местното управление. Няма заключения на Сметната палата, които да са без забележки, без препоръки. Но едно е пропуски в работата на един орган. Когато обаче пропуските в работата сочат и престъпление, тук тежката дума има държавното обвинение. И ако имаме подобно развитие на нещата, аз съм категоричен, че ще оттегля всеки един кадър на ДПС от управлението в страната. Но държа тук отново да нямаме двойни аршини. Държа този стандарт, това правило да е приложимо към кадрите на всяка една политическа сила, когато тя носи отговорностите за управлението на страната.
