Иван Искров: Страната седи стабилно по отношение на водещи страни в ЕС

Иван Искров, управител на Българската народна банка, в „Годината” на Дарик:

Вие от какво се лишихте тази година? Понеже кризата е събитието на годината според нашите слушатели и читатели в интернет сайтовете ни, от какво се лиши Иван Искров, управителят на БНБ? Нали в криза хората се лишават от нещо.

Управителят на БНБ без значение дали се казва Иван Искров, Тодор Вълчев, Любомир Филипов, Светослав Гаврийски или както искате го приемете се лишава от спокойствието да може след работно време да отиде, да забрави всичките проблеми и да почива заедно със семейството си.

То това и извън криза е така.

Т.е. дали има криза, или няма криза, ние… главите ни работят 24 часа.

Кой е обективният показател, по който в банката разбирате, че България е в криза, Европа е в криза?

Обективният показател в нашата система специално са показателите на макроикономиката на съответната страна, в случая България, както и ежемесечната информация, която предоставяме на всички вас, българските медии, анализатори, наблюдатели за състоянието на българския банков сектор. Оттам много ясно се вижда къде е България, къде е българската банкова система, откъде идва, накъде отива и т.н.

И какво показват числата? Какво е текущото финансово състояние на България и на българския банков сектор?

Отговорът на този въпрос зависи от гледната точка. Ако сравнявате например състоянието на страната като показатели спрямо 2007-2008 г., очевидно има много сектори в икономиката, които не са доволни и с основание, тъй като тогава имахме бум в световен мащаб, в т.ч. и в България. Но много по-реалистично е да сравняваме състоянието на страната по отношение на това, което се случва около нас, в Европа и в света. Така че от тази гледна точка аз спокойно говоря, винаги и у нас, и в чужбина, особено в чужбина на срещите си, и никога не пропускам да подчертая, че страната се намира в едно относително добро състояние.

Относително не във времето, относително в пространството спрямо другите държави.

Относително, тъй като страната седи много стабилно по отношение както на съседите си, така и по отношение на водещи страни в Европейския съюз. Знаете нашите показатели, ако искате, пак ще ги наблегна.

Хайде да ги кажем пак.

Ако примерно растежът в Европейския съюз за последното тримесечие беше на годишна база 1,4%, в България беше 1,6%. Т.е. ние сме малко над средното.

Над средното.

България е в изключително тежка криза на доверието, подчертавам, че това е криза на доверието, на функционирането на европейските институции, а не точно финансова криза. България показва завидни резултати за своите инвеститори, наблюдатели, тези, които ни дават пари, а именно ние имаме втория или третия най-нисък дълг в Европейския съюз и сме на трето или четвърто място с най-нисък дефицит. Неща, които говорят…

…около 15%…

Да, 16% от брутния вътрешен продукт.

Брутния вътрешен продукт.

Което означава, че при необходимост, недай си боже, при влошаване на ситуацията в Европейския съюз и в света, България има огромно пространство да решава евентуално бъдещи необходимости с емитиране на нов дълг. Не така са нещата… в една Германия. Германия много често я дават за пример, тъй като е най-голямата, най-мощната икономика, но не забравяйте, че и там дългът е над 80%, при 60% ограничение по Маастрихт.

Ще бъде ли нужно България да поеме нов дълг, както може би вие бихте се изразили, ще взима ли заеми България през следващата година? Нужни ли са?

Дали България ще взима заеми през следващата година или не, това го казва ежегодният закон за държавния бюджет, в случая това е Законът за държавния бюджет за 2012 г. Там знаете, че много ясно беше предложено от правителството, обосновано и гласувано от парламента, че през 2012 г. таванът за нов дълг е 4,2 млрд. лева. Това е таван, разбира се, зависи от състоянието на публичните финанси, от необходимостите, но общо поради две причини. Знаете, че парламентът заложи около 1,3% дефицит по консолидираната фискална рамка за 2012 г., което означава около милиард и 300 млн., по памет казвам, нов дълг, който да финансира този макар и минимален бюджетен дефицит. И само 15-20 дни след края на 2012, през януари 2013-а, България трябва да изплати част от стар дълг. Така че…

И това ще стане с взимане на нов заем най-вероятно.

Падежът на глобалните облигации са около, заедно с лихвите, главница и лихви, около 1,8 млрд. лева. Така че това най-вероятно ще се рефинансира с нов дълг. Поне така казва приетият Закон за държавния бюджет.

От това, което казвате до момента, излиза, че България няма нужда от финансова помощ от Международния валутен фонд, много далеч е от ситуация като през 1996-1997 г., и едва ли ще й се наложи да се възползва от международното споразумение за задълбочаване на икономическата и фискална интеграция, което пък предвижда на закъсали страни в европейското пространство да бъде помагано.

България много отдавна няма необходимост от подкрепа от Международния валутен фонд и както знаете, всички мисии на Международния валутен фонд са по т.нар. артикъл фор, което означава, че те идват тук да оценят състоянието, както оценяват на Щатите, както оценяват на Германия, на всички развити икономики, така и на малка България, а не защото имаме необходимост. Нека да ви обърна внимание, че България е една от страните с най-големи валутни резерви в света, не в Европа, които са над 30% от брутния вътрешен продукт. Което е много голяма възглавница и затова по-скоро възприемам вашия въпрос като теоретичен, а не че нещо ви кара да мислите…

Добре, а тогава пък е логичен другият въпрос защо България да не бъде в групата на Източна Европа, мисля, че Чехия и Полша, извън еврозоната още Швеция, Дания, Великобритания декларират готовност да се включат в 200 млрд. фонд в рамките на европейски фонд. От друга страна, 500 млрд. или… не, бъркам, 200 млрд. в Международния валутен фонд и 500 млрд. към европейски фонд за подпомагане на закъсали. Ако сме добре, защо България не иска да участва?

Ами, то е малко по-широк този въпрос. Той е свързан с последните договорености от срещата на върха на правителствените и държавни ръководители в Брюксел. Новата, така, рамка, отиването към т.нар. фискален съюз, вероятно за това говорите, където като една от мерките за стабилизиране на еврозоната беше прието и в рамките на пакета Европейският съюз да предостави 200 млрд. евро чрез двустранни споразумения…

Чрез двустранни заеми на Международния валутен фонд…

…на Международния валутен фонд, тъй като вие знаете, че и китайци, и руснаци, бразилци, американци, други, японци, големи кредитори на фонда, те казаха: ама, чакайте, защо трябва ние да спасяваме Европейския съюз, в частност еврозоната, при положение че това е една от най-богатите части на света? Ами, моля ви се, дайте си, така, вашата дан, принос към Международния валутен фонд, и тогава и ние ще участваме. Но обръщам внимание, това са двустранни заеми между Международния валутен фонд и централните банки на съответната държава.

Не, но понеже вие разказахте за такива показатели на България, при които човек се пита защо и България не участва?

Защото няма такава необходимост и никой не ни е искал в рамките на тези 200 млрд. евро, споразумението е 147 млрд. да се предоставят от централните банки на еврозоната и 52 млрд. останалата от централните банки извън еврозоната, подчертавам, централните банки. Не забравяйте, че колкото и да е в добро състояние валутният борд на страната със своите показатели, България 1997 г. реши, че ще печата левчета само когато има поне 100% покритие, т.е. ние по силата на валутния борд не можем току-така да печатаме пари и да ги даваме на Международния валутен фонд, на Световната банка или на който и да е. Така че това е една от причините ние да не участваме в тази операция и никой не ни е искал, тъй като и ние, и Литва сме във валутен борд.

Но вие подкрепяте въвеждането на по-стриктни фискални правила в европейското пространство, което ще стане явно със споразумение извън рамките на самия Европейски съюз заради Великобритания, вие подкрепяте това, което България се готвеше да си въведе сама и с конституцията - 3-процентен бюджетен дефицит, таван на дълга.

Ами, не, не става точно въпрос за тези три процента бюджетен дефицит, но ще стигна и дотам. България, разбира се, че подкрепя, и то от много години, по-голяма фискална дисциплина. Знаете, и за разлика от декларациите на т.нар. лидери на Европейския съюз България на практика провежда много стриктна фискална дисциплина вече 14 години. При това обръщам внимание на вашите слушатели и на вас нещо, което е изключително важно, не конюнктурно. България го прави така вече с четири поредни последователни правителства, които, забележете, са излъчени от различните спектри на политическия живот - от лявото, през центъра до дясното, т.е. ние имаме национален консенсус по въпроса, че трябва да си протягаме краката толкова, колкото е нашето одеялце. Трябва да се харчи толкова, колкото изкарва икономиката. От тази гледна точка България не само подкрепя тези идеи, но е един от най-адмириращите, от най-подкрепящите… една от най-подкрепящите страни в тази си част. Друг е въпросът, че някои страни, в т.ч. Франция, Германия, се опитват покрай новите фискални правила, така, да ни пробутат една, така, стара идея, нали, за данъчна хармонизация, за координация и т.н.

Против което е България.

Против което са много страни, в т.ч. и България, и ние имаме категорична позиция. Включително знаете и премиерът тези дни на една конференция каза, че следващите 50-100 години няма да ни налагат хармонизиране на корпоративен данък.

Част от фискалния пакт, който се обсъжда, е въвеждането на механизъм, чрез който държавите участнички ще докладват предварително за националните си планове за емитиране на дългови инструменти. При положение че България ще се налага това да го прави евентуално следващата година за връщането на другия заем, стария заем, няма да има проблем въвеждането на такова правило.

Те са няколко мерки - предварително съгласуване, автоматични санкции и т.н. Но отново подчертавам…

Съгласуване с европейската…

…България няма никакъв проблем, в т.ч. всички участници, които, така, подготвяме позициите на премиера на страната, на правителството, никой няма никакъв проблем с тези предложения. Единственото условие на България, на догонващите страни, тъй като ние сме страни, които изостанахме поради, така, стремежа ни да градим друг строй повече от 40 години, след това поради проблемите, които имахме по време на прехода, България и много други страни, нови членки, имаме необходимост да догоним старите по-богати страни. А ние можем да го направим единствено с по-благоприятна среда за правене на бизнес, водещото от които е данъчното облагане, така че по никакъв начин ние не бихме се съгласили… Но не само ние, включително такива богати страни като Холандия, не биха се съгласили някой друг да им определя данъка.

А за дефицита, казахте преди малко, че нещо не е така. Не е ли това, което се предлага в това междуправителствено споразумение?

Няколко пъти се внушава, и то според мен…

3% дефицит.

…не целенасочено, а от неразбиране, че едва ли не това е препоръчителен показател за ЕС.

…ще стане задължителен едва ли не.

Няма да стане задължителен.

С автоматични санкции, ако не се…

Нека да ви кажа. В т.нар. нов фискален съюз, който вероятно ще стане чрез ратификация на ново правителствено споразумение, в което засега само Великобритания е казала, че няма да участва, или както го нарече моят колега Марио Драги, фискал компакт, нали, не се говори за 3% дефицит, а се говори за балансиран бюджет или на излишък, обръщам внимание. А само при негативен, низходящ икономически цикъл, се говори за максимално отклонение до 3% бюджетен дефицит. Така че това, което ние трябва да направим и вероятно ще направим, е, че допълнително ще трябва да се затегне рамката, която е широко известна в нашето общество като пактът „Дянков”, който ние напълно подкрепихме преди няколко месеца като централна банка. Т.е. няма да говорим за дефицит от 2%. Ще говорим за
балансиран бюджет или на излишък…

За нула дефицит или да са на плюс…

Точно така… с възможност за отклонение до минус 3%, т.е. на дефицит, само при рецесия, при низходящ цикъл.

Ще въвежда ли еврото България?

Е, то е ясно. Ние имаме договор за присъединяване към ЕС.

Според договора, който сме подписали, трябва, ама там не пише кога? Дори и 2253 г. да го въведем, пак ще си спазим договора.

То това му е хубавото на договора. Тъй като не дава…

Вие в рамките на вашия живот смятате ли… и моя, ще въведем ли еврото?

Е, чакайте сега. Не бъдете чак така, такива песимисти. Аз мисля, че България е много последователна. България знаете, че заяви желание да се присъедини към еврото веднага след присъединяване към ЕС, поради особеностите на нашият паричен режим, а именно валутния борд, тъй като за нас това не е предизвикателство. Но знаете, че, така, старите страни членки казаха - ама, вие не сте готови, имате външни дисбаланси, висока текуща сметка, висока инфлация, огромен кредитен растеж. Оказа се, не го казвам със злорадство, но все пак със задоволство донякъде, че сме предсказуеми, оказа се, че точно тези, които ни даваха този тип акъли и ни възпираха, в момента ще трябва МВФ да им помага.

И кога виждате въвеждането на еврото в България?

Така, че еврото ние ще го въведем, въпросът е, че, така, тук имаме единна позиция с правителството, тъй като с два подписа трябва да тръгне какъвто и да било документ - на управителя на централната банка и на упълномощения от правителството финансов министър. Така че затова казвам, че мислим по един и същи начин и това ме радва. Не трябва да бързаме към момента, тъй като знаете, че когато се присъединихме към ЕС, еврозоната изглеждаше по един начин, договорите изглеждаха по един начин, главно т.нар. маастрихтски критерии, и функционирането на икономическия и паричен съюз  докато сега ад хок, в движение, се правят много промени. Ние сме част от процеса на взимане на решенията. Знаете, че се присъединихме към пакта „Евро плюс” именно заради това - да бъдем на масата, да знаем какво се дискутира. Но най-доброто е все пак да се види към какво ще се присъединяваме. Нека, така, да премине този период на кризата, да се избистри новото законодателство на ЕС и не виждам никакви проблеми да се присъединим тогава.

А възможно ли е да се сбъдне това, което казват някои - че докато дойде време ние да въведем еврото, те другите ще го изведат?

Не вярвам в това нещо, тъй като никой няма интерес от него.

Няма да се разпадне еврозоната…

Нито слабите страни, които, така, много… знаете ли, много анализатори…

И гърците, долу, в Гърция, казват, ами, ще го…

…англосаксонски професори, какви ли не агенции и други пишат, дават препоръки и т.н. Но важно е какво говорят хората, които взимат решенията. Та да се върна обратно. Нито е изгодно за Германия, нито е изгодно за Гърция, Португалия или който и да е. Още повече еврото не е просто единна валута. Еврото е сърцето, сърцевината на политическия и валутен съюз, наречен обединена Европа. Без еврото не може да има единен пазар. Тоест просто ще има обратни процеси на деградация. И не случайно тези дни, само няколко дни преди срещата на върха в Брюксел, Сикорски, външният министър на Полша, вероятно сте го видели изказването, беше публикувано и във „Файнаншъл таймс”, говори много открито, много остро, ако щете, за пръв път според мен дипломат говори по този начин, като призова германците да бъдат по-консистентни, да действат бързо, тъй като той тогава каза - не ме е страх от германските танкове, а ме е страх от липсата на активност от ваша страна, говорейки пред дипломатите на Германия. Така, че проблемът не е дали ще се разпадне, проблемът е, колко ще струва излизането от настоящата криза? А вашият управител това го говори от няколко години, само, че не е външен министър на Полша и затова, така, не го цитират във „Файнаншъл таймс”. Казах ви и преди една година, че не се притеснявам за еврото, а се притеснявам за процеса на взимане на решения, и колкото повече се бавят, толкова по-скъпо ще става. Вие виждате, че това се случва.

Банките в България. Как се отразяват проблемите на майките на българските банки, които оперират на нашия пазар? Възможно ли е тези банки-майки да изтеглят капиталите си от българските банки? Може ли БНБ да ги възпре да го направят?

Накратко ви казвам, че БНБ може много неща, включително и да ги възпре да го направят, но не се налага, тъй като те не го правят.

А защо не го правят? Не е ли логично, ако си нямаш пари вкъщи и имаш една селска къща, да я затвориш, да спреш там тока и водата, за да нямаш разходи…

Не е точно така. Ето, давам ви пример отпреди два дни. Една от най-големите гръцки банки, много сериозна банка в България, честваше 20 години и имах среща с висшето й ръководство по този повод в централната банка. Изрично казаха: ние насърчаваме нашата местна банка колкото може повече да кредитира реалния бизнес по една проста причина - в Гърция има липса на бизнес възможности. Единственият начин гръцките банки, но това се отнася за италиански, австрийски, френски и т.н., е да бъдат по-активни в страните от т.нар. нова Европа, където е потенциалът им за правене на печалби, които донякъде да могат да компенсират липсата на възможности в техните собствени страни. И затова виждате, че няма никакъв проблем с функционирането на която и да е чуждестранна банка, оперираща на територията на страната.

А очаквате ли сливания, смяна на собственост?

Това, което искам да ви кажа все пак е, за да не се злоупотребява, тъй като, така, особено хора, които искат да се изявяват под прожекторите, много често се появяват в медиите и дават акъл, все пак е важно да се има предвид, че и към днешна дата, независимо че поради липсата на голям икономически растеж банките нямат необходимост от тази подкрепа от банките майки и върнаха една част от парите, които бяха взели, та независимо от това към днешна дата почти 9 млрд. са средствата, които чуждите банки държат в техните местни банки в страната, т.е. те продължават да бъдат огромен кредитор, нетен кредитор на нашата икономика. Така че трябва да бъдем спокойни, но да бъдем и благодарни все пак за поведението на този тип банки.

Очаквате ли сливания, смяна на собственост, обосновано от резултатите, които тази година, които виждате…

Сливания, смяна на собственост, така, винаги е имало и ще има. Вие знаете, че само в рамките на 2011 г., така, поради натиска от централната банка за по-голям капитал, за стабилност и т.н., три, така, не много големи банки, но все пак банки, лицензирани на територията на страната, смениха своите собственици с доста сериозни нови инвеститори. Също така знаете, че, така, двете най-големи банки в Гърция вече взеха решение за сливане с цел да бъдат много по-голяма, сериозна банка, най-вече на Балканския полуостров, така че ние също сме дали първоначално, така, съгласие за тяхното обединение. Така че това са пазарно движени процеси. Разбира се, и под надзора на централните банки, в т.ч. на Българската народна банка. Кое ни интересува нас? Нас ни интересува капиталът. Мене ме интересува вие, водещ журналист, да не мислите за това къде са ви парите, на сигурно ли място, не са ли и т.н.?

Е, трябва ли да мисля?

Не трябва да мислите.

От това, което знаете вие?

Затова аз като управител и всички хора, които са под мене, особено банков надзор, това ни е работата - вие да си мислите за вашите предавания, за вашия бизнес.

Обаче някои казват, че това пък има и друго измерение - когато е толкова хубаво в банките и толкова сигурно там, хората си държат парите в тях, не ги харчат, депозитите се оказват много изгодни и някои икономисти казват, че това е зле за икономиката.

Това е и така, и не е така, нали.

Един вид вие толкова хубаво сте направил банковата система на България, че това вече се отразява зле на икономиката, защото хората си държат парите в тия банки.

Не, не, чакайте… Като казвате вие, все пак искам да знаете, че това не е достижение само на управителя на централната банка, а на целия негов екип, на всички колеги, които работят и в реалния сектор, не само в банковия и т.н. Това са множество фактори, законодателство, мерки, които се налагат.

Какво отговаряте по същината на въпроса, че не е добре, че има толкова много депозити?

Отговарям по същината, че това не е вярно, нали. По-добре ли е да стоят депозитите в сейфове и в матраците, под дюшеците, както беше през 90-те години.

Е, по-добре е да са похарчени.

Проблемът е… Не, не, вижте сега, проблемът е, че когато вие нямате сигурност за бъдещето, виждате, че все пак икономиките в стария континент се люшкат, а ние сме много зависими от тях. 65% от износа ни е за Европейския съюз, в т.ч. и малко под 60% за еврозоната. Няма как… Постоянно има, нали, фалирали фирми, нови фирми се създават, съкратени, нови места се откриват и т.н. Няма как в една такава динамична обстановка да очаквате, че хората ще харчат или ще инвестират било в жилища, било в коли, било в нещо по-сериозно, така както го правеха в тези безоблачни години до 2007-2008 г. Така че това са нормални процеси и те са важни, те са верни и за хората, но и за фирмите. Вие виждате, че много бавно, постепенно се възстановява доверието на потребителите. За пръв път през последното тримесечие… а и аз дори досега не съм го говорил и не искам и да говоря, тъй като все още не мога да кажа, че това е тенденция, нали, дай боже, да е тенденция, но за пръв път виждаме леко нарастване на потреблението като компонента на брутния вътрешен продукт, нали. Но инвестициите все още са много слаби, т.е. това са нормални процеси. Като не са парите в банките, ще бъдат в дюшеците.

Като казахте инвестиции, впрочем да не пропусна да ви попитам, понеже второто събитие на годината в нашата класация е арабската пролет, вие забелязвате ли финансово измерение на тази пролет, било то с отлив или с прилив на арабски инвестиции в България? Или по-общо казано, пари, да.

Значи, нека да ви кажа, първо, че аз като говорех за инвестиции и потребление, имам предвид инвестициите и потреблението като компоненти на вътрешното търсене. Да не стане като един наш доморасъл философ, по време на банка на годината някъде се изказах, че за първи път имаме растеж на инвестициите през второто тримесечие, или първо тримесечие беше... И веднага отиде в една кабеларка и вика: управителят на централната банка Искров лъже, то дори са спаднали. Само че аз говорех за  инвестициите като компонент на състава на БВП, а не за т. нар. преки чуждестранни инвестиции. Има разлика като между кон и кокошка или като между вол и теле в тези две понятия. Вие ме питате за чуждестранните…

За арабските?

…за чуждестранните инвестиции…

Може ли да се прави изобщо такава връзка?

Не, не може да се прави. По-скоро това го виждаме в туризма и това ние не го следим като банка, не го калкулираме…

Отчитате като пари.

…но все пак идва при нас като статистика, че има позитивни ефекти върху туризма тази уплаха, която дойде от Северна Африка и курортите на Северна Африка. Но като пари не го виждаме тук, у нас.

Още нещо за депозитите, въпрос, на който обикновено няма да отговори един управител на банка, но в каква валута да си държат парите хората? Дали пък, защо пък да не отговори управителят на БНБ - дръжте си парите в левове, защото левът, който има България, е силен и стабилен. И хич не рискувайте да си въртите парите в някакви валути, които никой знае какво ще стане.

Ааз нямам никакъв проблем да ви отговоря и по начина, по който ми казахте, така, ми подсказахте. Но много пъти съм казвал, - аз не съм финансов консултант. Просто прекалено… страната ни е с прекалено прозрачни данни и това вече се случва от десетилетие, от повече от десетилетие. Вие знаете, че левът е точно толкова стабилен, колкото еврото. Така че дали ще си държите парите в евро или в лев, когато ме питат, нали обикновено е все тая. Сега, естествено, че, ако погледнете данните до октомври, по-силно нарастват депозитите в лева, с 20% на годишна база, срещу нарастване на депозитите в евро с 8% на годишна база. Тоест почти три пъти по-бързо нарастват, по простата причина, че от гледна точка на стабилност е едно и също, но от гледна точка на лихви, които носят, има, така, един лихвен диференциал и е по-изгодно да ги държите в левове. Ако искате, ги дръжте в каквото искате. Някои хора инвестират в земя, други в апартаменти, трети - в каквото пожелаят. Но това, което винаги съм го препоръчвал, е, инвестирайте във финансов продукт, който познавате. А не, както се случи, включително български пенсионери, които цял живот не са знаели нищо друго освен примерно спестявания в ДСК или в тогавашната външнотърговска банка, нали, и те се юрнаха да инвестират на борсата и после започнаха да пишат, да се оплакват на президент, премиер, управител на централна банка, Европейска комисия включително, имаше такива смешни оплаквани, че видите ли…

Пенсиите в левове, може и в евро.

…изгубили си не знам си какви пари на борсата. Ами, това са нормални процеси, борсата не е за тях, нали. Борсата е за хора за институции, които разбират от акции и облигации, търгувани на борсата. Така че спокойно, който не разбира, може да си държи парите и това е абсолютно нормално, най-сигурната инвестиция е в банкови депозити. И когато става въпрос за някакви по-сложни продукти, нека да отдели достатъчно време и той, и семейството му да проучат всички условия по съответния продукт и дали го познават, дали го разбират.

Каква е позицията ви по дебатите през тази година за начина, по който държавата, държавните фирми избират банките, които да ги обслужват?

Първо, искам да обърна внимание, че БНБ не е страна в този дебат тъй като БНБ по закон няма никакви правомощия, нито ангажименти в това нещо, в този дебат.

Не е ли възможно обаче решение, за да престане този дебат и всички…

Решение имаше.

…държавни пари да си стоят в БНБ?

Решение… Абсурд. Те всички държавни пари стоят в БНБ, чакайте сега малко. Правете разлика между държавните пари, които наистина са парите на данъкоплатеца и те си седят почти 100%...

Става дума и на държавни фирми.

…в БНБ. И правете разлика между фирмите, които са също като фирмата, която държи правата на вашето радио, като фирмите, които са във всеки един отрасъл. Това са живи организми. Те не просто имат някакви пари…

Да, ама не само фирми - и институции си държат пари в частни банки или изплащат гражданите през частни банки…

Не могат да… Значи, вижте сега, няма централна банка в света, изключая Северна Корея и Куба, нали, където централната банка да извършва плащания на фирми и на граждани. Това се извършва от всички търговски банки. Това, което аз искам да кажа, е, че има си правила, които е приело правителството, или насоки, не си спомням как точно бяха насочени, знае се какво трябва да правят ръководителите на тези фирми. Това, което аз мога да кажа и за което БНБ отговаря, е тези фирми, дали са частни, или държавни, или вашето радио например, да са спокойни, т.е. банката да е ликвидна, да има капитал и т.н. Българските банки са именно такива. Всичко останало не е дебат на централната банка.

Скъпи ли бяха кредитите в България през тази година и по-малко ли бяха? В сравнителен план във времето и в пространството наоколо.

Пак зависи от отправната точка и базата, спрямо която се сравняваме. Ако сравняваме с предходната година, кредитите са малко по-евтини от преходната година поради нарасналата ликвидност в банковата система и поради конкуренцията, която виждаме между нашите банки. Не забравяйте, че имаме 30 банки, в т.ч. са шест клона на банки. Така че в България лихвите не са… в България лихвите са такива, каквито са. Това е въпрос на търсене и предлагане, на риск, ако щете, и т.н.

Но резултатът през тази година е по-ниски лихви по тези… по кредитите…

Понеже очаквах, че ще ми зададете такъв въпрос, съм взел извадка от официален източник Европейска централна банка към месец септември  и ако го видите, мога да ви ги оставя, след това, ще видите, че България не е нито с най-високите, нито с най-ниските лихви, първо. Второ, зависи от лихвите по видовете кредити. Ако гледаме…

България е по средата, не е…

България е по средата и леко в горната част на лихвеното равнище. Но обръщам внимание, че като се гледат лихвите по кредитите, трябва да се гледат и лихвите по депозитите. Ето, давам ви един типичен показател - жилищните кредити, които са най-масови, касаят гражданите, средно за Европейския съюз в съответните валути, еврозоната е в евро, примерно в Чехия чешка крона, в България лев и т.н. В еврозоната са 4%, в България в левове са 9%, тук говорим за годишен процент на разходите, тъй като имаме лихва, плюс такси, комисиони, за обработка и т.н.

А, или по кредити.

Ами, разбира се, трябва да гледаме общо какво плаща гражданинът.

Т.е. в България е два пъти повече от еврозоната.

В Чешката република е 4,4%, обаче гледайте примерно в Румъния, с която сме много съпоставими с тях, е 9,6%. Полша, огромна икономика, не са имали никакъв спад, само растеж, дори през кризата, са 7,2%, Унгария - 10,3, и т.н.

А има ли по-скъпи, Румъния излиза, че са…

Но ето, гледайте депозитите. В Унгария са най-скъпи, в България средната цена на депозита, лихвата, която се плаща средно, по лева, е 5,4%, докато в Чехия е 1,6. Е, питам ви, вие при инфлация 3% средно бихте ли си оставили на депозит на годишна база на 1,6% в която и да е банка. Така че, като се говори за лихви, трябва да се гледат не само кредити, но и депозити, трябва да се гледа рискът, трябва да се гледа стабилността на системата. Скоро имаше един семинар и много ми хареса, и поздравих моя заместник г-н Калин Христов, подуправителят на централната банка, на любопитни, любознателни журналисти да се опитва да им обясни, обясни, те продължават да му задават въпроса - ама, все пак, нали,  лихвите. И той казва: добре де, калкулацията на лихвите е като строежа на една къща. Естествено е, че ако искате по-малко да похарчите, ще вкарате по-малко бетон, по-тънки плочи ще правите и по-малко арматура. Само че къщата няма да бъде толкова стабилна. Същото важи и за банковата система. Ние сме избрали да бъдем стабилни и предсказуеми, а това допълнително означава цена. Например вноската за фонда за гарантиране на влоговете е една от най-високите в Европейския съюз. Минималните задължителни резерви в Европа са 2%, при нас са средно около 7%, тъй като има различни видове. Това все означава буфери. Изискванията за капитал в Европейския съюз са 8%, при нас са минимум 12 и т.н. Т.е. сигурността има своята цена. Както не можем без Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, не можем без Калашник и ракети, и т.н., по същия начин не можем и без такава надбавка в лихвата, която ни гарантира сигурността.

Трябва да свършваме. Питам целия елит, който гостува, на България, по дебата, отворен тая седмица от правителството, няма нищо общо с вашата сфера. Пък може да се окаже, че има, така казват хотелиери, ресторантьори. Вие за пушенето какво мислите, трябва ли да се забрани? Понеже и пътувате доста като шеф на централната банка…

Вижте, като шеф на централната банка ще ви кажа - благодаря, не искам да отговоря на този въпрос, защото не е наша работа. Като гражданин все пак искам да ви кажа, че как беше, и прекаления, как беше, прекаленият светец и богу не е драг. Тоест  трябва да имаме такива условия, при които да се чувстват еднакво добре всички. По подобен начин са решени в Австрия, в Германия нещата, има зали за пушачи, за непушачи. Аз самият съм непушач, но нека да… Демокрацията наистина е диктатура на мнозинството над малцинството, за разлика от тоталитаризма, но нека все пак да бъдем балансирани. В крайна сметка каквото решат…

И последният въпрос, закачаме отговорите на нашата елха. На фона на все пак избора на кризата като събитие на годината, доста повече негативните неща, които се изговарят в това предаване за 2011 г., кажете какво хубаво се случи в 2011-а според управителя на националната банка Иван Искров.

Ами, ако искате да… игра на думи, аз ще използвам точно мотото ви - кризата. Най-хубавото, което се случи у нас, е справянето с кризата. Не позволихме кризата да доведе до драстични промени в реалния сектор, не позволихме кризата да доведе до проблеми във финансовия сектор. Нещо, което е много важно и което се случи навсякъде около нас - не позволихме кризата да доведе до вдигане на данъците и до
орязване на пенсии и заплати. Нещо, което се случи и продължава да се случва, и тепърва ще се случва в западната част на европейския континент.

Справянето с кризата - хубавото, което се случи през 2011 г. според управителя на Българската народна банка Иван Искров.

Дай боже 2012-а също не сочат тя да е лесна, дай боже, да бъде също толкова успешна, поне колкото 2011 г.