Диференцираното увеличение на пенсиите е логически издържано, но то не компенсира замразяването им през последните три години и няма да има социален ефект. Това мнение изрази в предаването Дарик кафе бившият управител на Националния осигурителен институт Йордан Христосков. По думите му адекватният начин за увеличение на пенсиите е прилагането на швейцарското правило, според което пенсиите се индексират с половината от ръста на инфлацията и половината от ръста на доходите.
При всички случаи след като се повишават пенсиите само с инфлацията, това означава, че пенсията спрямо средната работна заплата ще продължи да изостава и ако досега съотношението е малко над 40 на сто, постепенно ще падне под тази праг, което е далеч от европейските изисквания за адекватни пенсии. Животът на пенсионерите ще се влошава, каза Христосков. Той изрази притеснение от факта, че няма сериозни приходоизточници, с които да се финансира увеличението на пенсиите. Eто какво още каза Христосков пред Дарик:
Справедлив ли е според вас този модел на диференцирано увеличение на пенсиите в този момент?
Мисля си, че той е логически издържан, в смисъл, че пенсиите, които са отпуснати след 2009 година – през 2010-а, 2011-а, 2012-а, са изчислени от по-висок осигурителен доход, който включва в себе си поскъпването на живота и затова те могат да бъдат индексирани с по-малък коефициент. Но не е вярно, че с това се компенсира фактът, че тези пенсии не са индексирани за последните над три години. Защото тази компенсация привежда издръжката на живота на пенсионерите спрямо поскъпването към 1 януари следващата година, но образно казано, тя не може да компенсира онези лишения, които са имали хората през тези близо четири години, тоест заемите, които те са ползвали, за да живеят по-добре, не могат да бъдат компенсирани; вересиите, които са натрупани в магазините, също не могат да бъдат погасени. Така че от социална гледна точка тази схема е неиздържана. Още нещо – при всички случаи след като повишаваме пенсиите само с инфлацията, това означава, че пенсията спрямо средната работна заплата ще продължи да изостава и ако досега съотношението между пенсия и средна работна заплата беше малко над 40 процента, постепенно ще падне под 40 процента, което е далеч от европейските изисквания за адекватни пенсии. Тоест животът на пенсионерите ще се влошава.
Да разбирам, че всъщност заложените проценти трябва да са малко над прогнозираната инфлация, за да има социален ефект върху пенсиите на хората?
Да, малко над инфлацията. И най-доброто, естествено, е швейцарското правило – да бъдат по средата между ръста на доходите и ръста на инфлацията. Другото, което ме притеснява, е, че всъщност нямаме сериозни приходоизточници, с които да финансираме това увеличение. Тези 220 млн. лв. от хората от специалните ведомства нямат никакъв фискален ефект, защото това са пари, дадени от бюджета, а не за сметка на осигурените лица. Също така ефектът от максималния размер на осигурителния доход от около 43 млн. лв. ще бъде изяден от увеличението на максималните пенсии от 700 на 770 лв., плюс това, че хората, които се осигуряват върху този доход, ще получават по-високи обезщетения под формата на болнични, майчинство и така нататък. Тоест там няма ефект. Ефект има единствено от минималната работна заплата и от минималните осигурителни прагове. Той не е достатъчен, за да компенсира и осигури тези около 580 млн. лева. И допълнително ще бъде натоварен бизнесът, ще бъдат натоварени хората с преките и косвените данъци да финансират това увеличение. Тоест не са потърсени други резерви. Например, с въвеждане на прогресивно подоходно облагане, с по-добра събираемост – даже бих посочил, че това на първо място трябва да го има, и така нататък.
Казвате за максималния осигурителен доход няма да има особено голям ефект. Трябваше да бъде увеличен с по-голяма сума или...
По принцип трябваше да бъде увеличен с по-голяма сума. Но пак казвам, тук ефектът не е много голям, защото допълнителните приходи, които събираме, отиват всъщност да компенсират увеличението на пенсиите. Тъй като максималната пенсия е 35 на сто от максималния осигурителен доход. И ако 100 000 души са над тази сума сегашната от 2000 лв., ние имаме близо 50 000 души, на които са ограничени пенсиите до този максимален размер, следователно, като вдигнем максималния доход, увеличават се разходите за пенсии, както и за обезщетения. Там по-скоро стои въпросът за една справедливост, тъй като тези хора дълго време са се осигурявали на максималния доход, а техните пенсии вече четири години се държат на едно и също ниво – 700 лв.
Кажете според Вас как би проработил другият възможен модел за увеличение на пенсиите – с еднакъв процент за всички пенсии, след като три години те бяха замразени?
Освен стандартните отговори, че трябва да се увеличава заетостта, да нарастват заплатите на хората, които работят най-вече в реалната икономика, трябва да се подобри събирамеостта. Не може да нарастват непрекъснато задълженията към общественото осигуряване, към здравната каса, да нараства процентът на несъбраните данъчни приходи и ние да очакваме някакви ефекти. Но също така има големи резерви и с преразпределение. Почти всички държави прибегнаха до увеличаване на данъците върху доходите на богатите. Допусканията, че щом увеличим данъците, ще намалим събираемостта, не са много коректни, защото голяма част от хората, които получават високи доходи, са или във финансово-кредитната система, или в самата бюджетна сфера и няма как да не бъдат събрани данъци от тези хора при едно прогресивно подоходно облагане. Търсенето на някакви ефекти с данък върху лихвите от депозити е общо взето прах в очите на хората.
Господин Христосков, да ни припомните от опита ви като управител на НОИ имало ли е друг път такова диференцирано увеличение на пенсиите?
Имало е, но то е било в допълнителните плащания – било под формата на коледна добавка или под формата над предвиденото в Закона за бюджета за ДОО. Тогава на по-малките пенсии се е давало по-голямо увеличение. Нещо, срещу което аз съм, защото не трябва да увеличаваме пенсиите пропорционално, за да запазим съотношението между техния размер и хората, които се осигуряват върху високи доходи, да бъдат стимулирани да продължат да се осигуряват.
Нещо, което също ще е интересно. По-изгодно ли е човек да се пенсионира в години на икономическа криза от гледна точка на това какъв ще бъде размерът на пенсията му. Вчера управляващите изтъкнаха факта, че през последните години има нарастване на доходите и това съответно влияе положително върху размера на пенсията на всеки нов пенсионер.
По принцип в общественото осигуряване няма голямо значение дали ще се пенсионираш по време на криза. Тогава нуждата естествено е най-голяма, тъй като безработицата при хората в предпенсионна възраст е най-висока. Има значение в капиталовите системи, защото тогава оценката на активите, в които са инвестирани пенсионните спестявания, пада надолу и това води до по-малка пенсия. Желателно е хората да останат на работа. Има и стимули за това, което съответства на европейската политика - всяка година оставане на работа след придобиване право на пенсия дава бонуси, тоест една година се брои за три години. Но едновременно с това, както казвам, хората тогава имат най-голяма нужда. Именно затова са резервните фондове в пенсионните системи – по време на криза те да покриват дефицитите, за да може хората, които желаят да се пенсионират и са принудени да се пенсионират, да го направят.
Каква тежест има средноосигурителният доход през тези последни 12 месеца преди отпускането на пенсията, каква е тежестта на този доход в размера на пенсията?
Той има много голямо значение, защото пенсията се изчислява от броя прослужени години, приведени към трета категория труд, като всяка година носи 1,1 процента, тоест ако човекът е работил 40 години, това са 44 процента от този средномесечен осигурителен доход за последните 12 месеца и другият показател е индивидуалният коефициент, който представлява съотношението между моите доходи, върху които аз съм се осигурявал и средните доходи. Тоест ако аз съм се осигурявал върху два пъти по-високи доходи, ще получа два пъти по-висока пенсия от онзи, който се е осигурявал върху средния доход за страната по време на неговия трудов живот. Това е най-общо пенсията. Естествено, с нарастване на средномесечния осигурителен доход при равни други условия нараства и размерът на пенсията. Именно затова пенсиите, които са отпуснати през 2010-а, 2011-а и 2012-а година, се осъвременяват с по-малък индекс, с по-малък процент, защото те са изчислени от един по-висок средномесечен осигурителен доход.
Вчера стана ясно, че вдовишките добавки няма да се увеличат като процент, но ще се индексира пенсията на починалия съпруг, от която се изчислява тази добавка. Това издържано ли е юридически и на практика може ли да се приложи?
Това, от което се отказват сега на този етап управляващите, е да продължат да повишават процента на вдовишката добавка като процент от пенсията на починалия. Трябваше постепенно по една скала да се стигне до 40 процента. Тя беше 20 процента, беше увеличена на 26,5 на сто и си остава. Но иначе пенсиите на починалите ще бъдат увеличени със същите тези проценти, за които говорихме с началото, и по този начин ще се увеличи и размерът на вдовишката добавка, но няма да се увеличи процентът на тази добавка като част от пенсията на починалия. По същия начин и увеличението на обезщетенията за гледане на малко дете от една до две години ще си останат 240 лв., минималното увеличение за безработица, което се плаща на ден, ще остане на същото ниво. Тоест тази категория хора няма да получат никакво увеличение и на практика техните доходи ще си останат на онези размери от 2009 година, които са на минимални обезщетения, което е несправедливо спрямо тях.
С други думи да се върнем на вдовишката добавка това юридически е издържано – да се индексира пенсия на починал човек.
Юридически е издържано, защото си остава начинът, по който се изчислява – увеличаваме пенсията на починалия и пресмятаме 26,5 на сто от нея. Но се отказваме да увеличаваме този процент, тоест тя да нараства като процент от пенсията на починалия.
Как гледате на идеята, която вчера лансираха някои депутати – да се обвърже обезщетението за отглеждане на малко дете с ръста на минималната работна заплата?
Така е било винаги досега, с изключение на последните години. Размерът на обезщетение за гледане на малко дете независимо че от 2003 година в закона не е фиксирано, че е равно на минималната работна заплата винаги е било равно на минималната заплата и това е съвсем логично, значи някой от родителите, също така и работещи по програмата в помощ на майчинството, да получават поне минималното възнаграждение за това, че те пропускат доходите за труд и се грижат за дете от една до две години.
