Христина Христова, новият лидер на НДСВ, гост на „Годината" на Дарик.
Това е тежка година за НДСВ. Добро представяне на евроизборите и пълен срив на парламентарните.
Да, имаше и двете неща - и добри неща, и много трудни неща, които преживя НДСВ. На евроизборите едно добро представяне с двама евродепутати, на парламентарните избори юли месец тежка загуба за НДСВ. Ето, НДСВ вече е извънпарламентарна опозиционна партия.
Аз ви поканих обаче като парламентарна партия, доколкото България е част от една по-голяма общност, а вие там сте парламентарна партия...
Това също е коректно, да.
...и е честно да бъдете поканени. освен това вашият анализ е много важен. Вие влязохте в българската политика през 2001 г. с такава огромна подкрепа, с толкова очаквания. Направихте за България като партия немалко. България влезе в ЕС, преди това в НАТО с вашето активно участие, на вашата партия и това трябва да бъде оценявано, но трябва да бъде намерен и отговорът на въпроса защо стигнахте дотук? Вие как си отговаряте?
Аз мисля, че отговор има за тежката загуба сега на последните парламентарни избори, за да бъде сега в тази ситуация НДСВ, има много обективни и субективни причини. Сред сериозните обективни причини е 8-годишното участие на НДСВ във властта. От 8-годишна история, 8-годишно управление на държавата. Партията се изтощи от това, в смисъл такъв, че всеки ден трябваше да се взимат важни решения за управлението на държавата и това налагаше да се взимат в един тесен кръг на върха, на централно ниво в партията. И някак си нашите организации, нашите хора по места оставаха изолирани и това довежда до една не такава жизнеспособност на партията. Защото хората могат да бъдат съпричастни и да подкрепят идеите на партията, ако има механизъм да им се чува гласът. И аз мисля, че точно това сега е най-трудното, което трябва да преминем, от релси на партия на властта на релси на опозиционна извънпарламентарна партия и да обърнем пирамидата - да се взимат всички решения отдолу нагоре. Имаше и други причини освен участието във 8-те години управление, в тройната коалиция, където бяхме две години като гарант за влизане в евросъюза. После играхме ролята на вътрешнокоалиционна опозиция, но това още повече озадачи нашите привърженици. Разбира се, имаше и неща като изказването на един от лидерите преди изборите точно, което също повлия много негативно.
Да, ама преди малко Касим Дал каза всъщност - що да прехвърлят на нас, да си гледат техния проблем.
Ами, когато това се отразява на цялото политическо пространство и особено на партиите, които са в коалицията със същата тази партия, може да се каже, че си има своето въздействие. Но разбира се, имаше и субективни причини, някакво самоуспокоение след евроизборите, недостатъчно добра медийна политика и какви ли не други неща. Но НДСВ за осем години изпълни много важни каузи, които вие споменахте - членство в ЕС, членство в НАТО, започване на процеса на модернизиране на България. Много модерна и ефективна данъчна и икономическа политика. Междувпрочем ние продължихме на основата на либералните ценности да успяваме да правим нашите политики и в тройната коалиция - както във финансов и икономически план, 10-процентния плосък данък, намаляване въобще на данъчно-осигурителната тежест, така и в социалната сфера. Политиката за младите хора, за семейството, майчинството, което стана една година при тази демографска криза, когато миналата година само сме намалели с 33 500 души. Така че много от нашите цели бяха постигнати и сега е време в НДСВ не да си променяме ценностите, ние си имаме ценности, ние сме либерална партия, центристка партия, но трябва да се обединим около нови цели. И ме питате какво може да се направи оттук нататък. Това е, от една страна, хората да потърсят отново НДСВ заради друг стил в политиката, който се прилага осем години вече, заради друг тон в политиката, заради умереност, заради стабилност. И аз мисля, че в политическото пространство в съвременния етап се прокрадват вече нотки, да не кажа и нещо повече, на политическа омраза, на политическа ненавист в парламента, това особено ясно личи. И мисля, че няма да е далеч времето, когато хората ще се обърнат отново за стабилността и умереността на НДСВ. Разбира се, това ще бъде съчетано с нови наши визии за политика, като отново ще започнем с финансовата и икономическа политика и създаване на все по-добри условия за бизнеса. Ще минем през нашата изконна политика за семейството, защото ще пречупваме всичко, което мислим като 3-4 важни политики, които могат да играят ролята на национална кауза за обединение, да пречупваме тези политики през две неща - фокуса на семейството, защото това е либерална ценност, там се разгръща свободата на потенциала на всеки човек, и фокуса на опазване на околната среда, нещо много ново и голяма тема на либералите в Европа. Опазване на природата, противодействие на неблагоприятните климатични промени. Мисля, че има с какво НДСВ отново да привлече хората.
Да, ама края на 2009 г. вие посрещате с тема отпреди много години - царските имоти. Те сега, когато Симеон Сакскобургготски не е вече ваш лидер, ще продължат ли да бъдат кауза на НДСВ, защото съобщенията от вчера са, че вие ще търсите начин въпросът за тези имоти или по-скоро мораториумът върху разпореждането с тях, гласуван от парламента, да бъде поставен в Конституционния съд? Защо партията ви ще продължи да се занимава с частния въпрос на царя?
НДСВ не е адвокат на царя, нито аз съм адвокат на царя. Той на последния конгрес на НДСВ каза, че вече, освободен от ангажиментите на политически лидер, ще може спокойно да говори и да се защитава по този наистина, както вие казвате, частноправен проблем. Но НДСВ е обезпокоено в последните дни от няколко неща, като струва ми се, че и този мораториум, който се обявява, при това обвързан със създаването на специален закон за реституцията на имотите на царя, мисля, че това наистина, така, за една либерална партия е изключително тревожно, защото се нарушават конституционни права за неприкосновеността на частната собственост, защото това е антидемократичен закон, защото не е работата на парламента да се занимава с този въпрос, защото се изземва, така, нарушава се разделението на власти, изземва се ролята на съда, парламентът се превърна в един конвент, да правим един закон за едно лице, когато у нас е правен от комунистическата власт преди 62 години, 1947 г. е Законът за конфискация на имотите на царското семейство, сега да направим отново закон за едно лице не знам в последните 100 години да го е имало някъде в европейската практика. Вие сте юрист и знаете какво пише в Закона за нормативните актове, че един закон е насочен към неопределен брой субекти. Наистина това не го приемаме за нормално. Като го свържем и с предложените промени в Закона за електронните съобщения, където се иска директно да следят нашите телефонни комуникации, директно да следят нашата електронна кореспонденция. Като го вържем това с този референдум, за който излязоха двамата политически лидери и казаха ще правят за новините на турски език, когато имаме такива финансови затруднения и когато това е нонсенс от гледна точка това, че България е страна - членка на Европейския съюз. От 1 декември, знаете, влезе в сила Лисабонският договор с неотменна част към него Хартата за правата на човека. Да влезем в този парадокс да питаме мнозинството имат ли права малцинството... А аз мисля, че наистина сме много обезпокоени за, можем да кажем вече, системни опити за нарушаване на човешките права и свободи в България и даже европейските либерали и демократи вече са сезирали Европейския парламент. Ще стане голям дебат за този, така, референдум, за тази идея за референдум в България.
То референдум няма да има.
Ами, дано да е така. Аз бих предложила референдум...
От това, което стана ясно от изказването на премиера.
Ами, вижте, има много теми, за които може да се направи референдум, макар че в тази икономическа криза дори тия 20 млн., които трябват, и аз ги сравнявам с 20-те млн., които едва намериха да дадат по 25 лв. на една част от пенсионерите, едва ли сега ни е необходим точно референдум, но наистина си мисля, че в последните три месеца наблюдавах тези дебати за човешки права в Европейския парламент. Те бяха в две държави - за Конго и за Иран, и си представете да се... на тази скамейка да застане една страна - членка на Европейския съюз, с тия мораториуми, с тия закони за едно лице, с тия желания за проследяване.
Тоест вие се виждате като партия за човешки права?
Партия на либералните ценности. Основната либерална ценност е свободата на личността.
Има и друга прогноза обаче, че всъщност 2009 г. е последната година на НДСВ. Че оттук нататък само ще отивате надолу.
Не знам къде е тази прогноза. В политическия живот има подем и спадове. Ето, германските...
От един анализ на "Труд", "Отвъд борда". Това е.
Германските либерали бяха 11 години извън парламента, сега са управляващи заедно с г-жа Меркел, управляваща партия. Лидерът на либералите е новият външен министър на Германия. Аз мисля, че ако ние направим всичко необходимо, обърнем тази пирамида, за която казах, стабилизираме нашите структури и заработим за това, което аз основно пледирах в моята концепция за председател на партията, а именно сериозна подготовка за редовните местни избори 2011 г., защото трябва да признаем, че НДСВ досега и 2003 г. и 2007 г. неглижираше някак си местните избори. А от собствения си политически опит разбрах, че там, където една партия присъства сериозно в местната власт, там се постигат и добри резултати на парламентарни избори. Така че мисля, че е въпрос на време, необходима ни е година, година и половина да стегнем нашите структури, нашите организации. Аз вече започнах обиколка из страната. Хората са стъписани, бих казала, от загубата на парламентарните избори, но са готови да получат нови инструкции, нови импулси, бих казала, от новото ръководство и да заработим, така, с пълна пара.
Къде е царят? Интересува ли се от партията?
Аз си мисля, че той не би спрял да се интересува от партията. Той сам го заяви в своето последно политическо слово, разделяйки се с активната партийна политика. А и аз лично като председател и ръководството на НДСВ не бихме се лишили от ценните съвети на царя, имайки предвид неговата личност, от една страна. От друга страна, все пак той осем години е бил начело на тази партия.
Вие сте всъщност последният политик, когото ще попитам днес коя е целта на България през 2010 г.?
Това е голям проблем. Не знам какво ви отговориха другите, но мен ме тревожи, че в сегашната управленска програма, на този 4-годишен мандат, нямаме никъде разписано какво да чакаме догодина, по-догодина и след 4 години? Какъв БВП? Каква средна пенсия? Каква средна заплата? Какъв процент възобновяеми енергийни източници? И т.н., и т.н. Разбира се, това е работа на управлението на страната в момента.
Добре, каква трябва да бъде целта според вас, която не сте в управлението?
Аз мисля, че целта трябва да е европеизация на политиките на България. Малко да спрем с ревизията и малко повече да обърнем внимание на визията на България. Европеизация на политиките на съдебната система, на икономическата политика, на правата на гражданите, на социална политика, съчетаване на модерна икономическа политика с принципите на социалната справедливост.
Това обаче звучи малко общо. Знаете ли, аз очаквах по-предметни неща. Да е ясно за какво работим догодина. Какво правим. Имаше време, когато пак под формата на политически решения, но се старае България примерно да влезе в ЕС и отчитаме после, че сме успели. А сега?
Ние сме в проблемна ситуация. Ние изчерпахме доста национални каузи в последните години, много важни и слава богу, че ги реализирахме. Ето, защо казвам сега, трябва за всяка политика да се каже какво... и разбира се, това управляващите трябва да го кажат, какво очакваме и какво ще направим. Ето например да влезем в еврозоната си мисля, ако можем в края на следващата година да сме готови. Ако можем да стабилизираме пенсионната система също така. Ако можем все по-голям процент да имаме природно чисти енергийни източници. Тези три неща биха могли да бъдат важни каузи за следващата година.
