Интервю с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков в предаването „Годината" на Дарик.
Вие сте с "Годината" на Дарик, това е традиционното
предаване преди коледните и новогодишните празници, в което обявяваме политика и събитието на 2009 г. Припомням нашия регламент - вече 15 години ние първо каним стоте най-влиятелни български национални и регионални медии да номинират по петима политици, респективно по петима, по пет събития, след това предлагаме на нашите слушатели да гласуват за тях по телефон, впрочем все по-малко гласуват по телефон, и по интернет, и така избираме, класираме политиците и събитията. Тази година по азбучен ред на малките им имена за политик на 2009 г. сто национални и регионални медии номинираха Йорданка Фандъкова, Меглена Кунева, Симеон Дянков, Цветан Цветанов и Яне Янев. Следващият ни събеседник тази година е втори в класацията, с 29 процента, процент близък до третия, но повече абсолютни гласове, близо 60 хиляди от почти 200 хиляди гласували за "Политик на годината", втори в класацията на слушателите на "Дарик" радио за политик на 2009 г. е Симеон Дянков, заместник-министър председател и министър на финансите. Здравейте, г-н Дянков.
Здравейте.
Вие вече смятате ли се за политик?
Не, това до някаква степен е изненада, че въобще съм номиниран в петицата, за да могат хората да кандидатстват. Аз все още не се смятам като политик, а съм експерт. Дойдох с експертна задача, върша експертна задача. За мен е голяма чест, разбира се, че хората са гласували за мен, но не, не съм политик и не смятам и да съм политик в бъдещето.
Ама никакви амбиции нямате да останете, например в българската, или понеже вие обичате да говорите за световното си място, в световна политика?
Не, нямам амбиции да оставам в българската политика и в световната. Дошъл съм като експерт да свърша няколко задачи и като ги свърша, ще изляза.
Какви са измеренията на кризата в България през 2009 г., най-важните цифри или изводи, които можете да направите?
2009 г. ще остане в историята като най-тежката икономическа година от 1997 г. насам. От 1997 г. не сме имали такъв голям спад на икономиката. Трудна година е, добре е, че си отива, защото беше и на нас много трудно като ново правителство последните четири-пет месеца. Ако си представяте, линията на икономиката вървеше нагоре, нагоре, нагоре и тази година рязък спад, и нашата основна задача беше да спрем този спад, да успеем някаква сигурност, някакъв ред във финансовата политика да въведем и смятам, че там успяхме. Оттук нататък голямата задача и за следващата година е да излезем от кризата, икономиката да тръгне нагоре пак.
В края на годината вие приемате едно решение, което дълго време бавихте, да има бюджетен дефицит. Това веднага роди коментари като този на Георги Ангелов от "Отворено общество", че така внасяте риск за България на фона на случващото се в Румъния и Гърция. Защо трябва да има дефицит?
Такава голяма дупка в бюджета видяхме в началото, знаете, 2,5 милиарда, ние веднага почнахме да работим по това - намаляване на разходите, увеличаване на приходите, но във времето всяка седмица, също знаете, излизаха постоянно и други дупки във всяко министерство. И всъщност се оказа, че за тези пет месеца дефицитът е бил 3,5 милиарда, а ние успяхме да го доведем, но с много мъки, и до вчера, и до днес се борим, до само половин милиард. Просто беше невъзможно само за пет месеца да стигнем до баланс. Но това пак ще бъде най-добрият резултат за тази година в целия Европейски съюз. България ще бъде първенец, отличник във фискалната стабилност за тази година в целия Европейски съюз. За мен...
Критиците ви обаче, основно от ляво, казват - какъв дефицит, къде са парите от контрабандата, която хвана, защо направи промени, които сега не дават повече пари, които да бъдат дадени в България?
Те просто си говорят така, защото са слаба опозиция и реално от октомври вече имаме по-големи приходи в Агенция "Митници", а ноември, предварителните данни показват, и Агенция "Митници", и Агенция НАП имат с около 50 милиона повече от предишната година, в която кризата, според тях поне въобще нямаше криза. А за следващата година в бюджет`2010 сме залегнали с 440 милиона повече приходи, и това при положение, че икономическата прогноза е все пак за спад от минус 2 процента. Реално има вече първи сигнали, че там реформите работят, но реформите всичките ще бъдат завършени чак в началото на следващата година. Знаете, примерно, че реформата в митниците беше завършена на 16 декември, преди два-три дни, така че ни трябват още няколко месеца всичко да проработи както трябва.
Актуалното решение за добавките за Коледа за пенсионерите - критики в две посоки, че първо, ще дадете на много, на малка част, не много, но на малка част от пенсионерите, и то малко, и второ, че взимате решението в последния момент, така че се породиха, сигурно сте видял публикациите от седмицата, съмнения - ама как сега ще ги дадат, как ще бъдат спазени датите, хората няма да ги получат даже тия 25 лева преди Коледа, ще се похарчат много пари, за да се дават извънредно, евентуално. Вие убеден ли сте в правилността на това решение - да се дадат по 25 лева на пенсионери с най-нисък доход и то чак след Коледа?
Като почнахме да работим по подобряването на бюджета август-септември, аз въобще нямах никаква надежда тогава, че ще можем дори да си мислим за даване на някакви коледни или новогодишни бонуси. Факт е, че успяхме, макар че наистина сумата е малка, но все пак е нещо, показва, че сме се справили засега добре с бюджетните... с огромния бюджетен дефицит, който назначихме. Сумата наистина е малка, но все пак показва, че ние се грижим и това е близо един милион пенсионери, които получават това, че все пак ние имаме грижата и показваме с може би аистина символична сума, но все пак някаква сума. Живот и здраве следващата година, като успеем да излезем от кризата, сумата ще е по-голяма.
Оставате ли привърженик на пенсионната реформа, за която говорихте в това студио преди няколко месеца - увеличаване на възраст?
Пенсионната реформа е нужна и в България, и в цяла Европа. В Съединените щати, всъщност в момента, вчера в Конгреса на последното им заседание за тази година също се говореше за социална реформа, за пенсионна реформа. От гледна точка на демографията, особено в България, но и в Западна Европа като цяло, трябват пенсионни реформи във всички страни, и както виждате, социалното министерство в последната седмица-две вече почна да говори за по какъв начин, с какви обществени говорения и как това ще... дискусии, как това ще стане. Определено трябва да има пенсионна реформа в България и всъщност в целия Европейски съюз, България не е единствена, където това е...
Знаете ли, става така, че преди Коледа винаги, аз водя 15 години това предаване, говорим за пенсионерите какво ще получат. Става дума за все пак за празник, свързан с раждане, с новите хора. Какво прави България за млади, младите хора...
Младежта за мен е...
...какво ще получат тия, които имат деца например, те как ще посрещнат Коледа? Тоя дебат не се води в България.
Не се води и за мен това, ако има някаква голяма изненада, това е голямата изненада. Аз дойдох в България, очаквайки, че реформите, които ще водим, промените, подобренията, които ще водим, ще ги правим заедно с младежта. Защото, ако се замислите, в цялата история, не само на България, а въобще на света, големите реформи, революциите се правят от млади хора и това донякъде го показаха и резултатите от изборите в България. По време на криза, много тежко положение, една сравнително нова, млада политическа сила - ГЕРБ, спечели толкова очевидно, с толкова голям резултат. Това е един вид българските гласоподаватели вярват на младежта, нова сила. По същия начин българската младеж трябва да подпомага реформата, за да може България не само бързо да излезе от кризата, а да стане една средно европейска, една богата средно европейска държава. И от тази гледна точка реформите в здравеопазването, реформите във висшето образование, които моят колега Сергей Игнатов се справя много добре, и аз се опитвам колкото мога да помагам, това е бъдещето на България - по-добре обучени хора, по-добре платени млади хора.
Да, обаче едновременно с това взимате решение да дадете нещо на пенсионерите и да не дадете например на младите експерти във вашето министерство, в други министерства.
Просто няма пари, толкова е сложна ситуацията. Както казах, ние очаквахме, наследихме на годишна основа дефицит от 2,5 милиарда, след това се оказа, че още един милиард излезе от различните министерства като дупка и ние от 3,5 милиарда дефицит успяхме да го стопим на около 500 милиона. И
така е, в администрацията, извинявам се на всички хора от администрацията, наистина искаме да дадем, просто няма пари да дадем.
Става дума, че вие говорите за една философия, г-н Дянков, за младите, а реално нещо, което направихте преди Коледа, е за старите.
Това е политическо решение и го решава целият Министерски съвет, не само аз. Но младите, ще им подпомогнем най-много, и аз много се срещам с млади, миналата седмица примерно ми бяха дошли на гости около 25 души от младежкия ГЕРБ, всъщност не само дори от ГЕРБ, 25 млади хора, с които си говорехме за реформа в образованието. За мен българската младеж ще стане още по-добре в бъдещето, ако успеем да оправим висшето образование и там си концентрирам всичките усилия. Това е малко по-дълъг процес, няма да го видим утре или след месец, или след 3 месеца, но виждате, че вече почва да има някакво размърдване в този сектор.
През седмицата заради решението да бъдат спрени и върнати всякакви стимули на хората, които работят за държавата, получихте остри критики от левицата, които изглеждат и справедливи, че например една лелка в яслите или един учител, който също понеже е на държавна работа, няма да може да получи, независимо, че неговото училище или детска градина е управлявало добре парите си, няма да може да получи никакъв бонус за Коледа.
Да, това просто е неискрен популизъм, още един знак, че имаме слаба опозиция и те понеже не могат да излязат с някакви идеи за истински политики, структурни промени и т.н., излизат с неистини. В училищата, въобще в детски градини и ясли, които имат делегирани бюджети, тези бюджети са разпределени на годишна основа и те остават при тях, така че веднага за радост излязоха, още след 1-2 дни след това неистинско говорене излязоха хора, директори на училища и казаха: това не е така, кметове излязоха, и това наистина не е така. Тези пари за делегираните бюджети на училищата си остават при тях. Не ги засяга това, че в държавната администрация, останалата държавна администрация няма бонуси.
По-рано в предаването председателят на Върховния касационен съд зададе въпроса - а какво иска обществото от магистратите, които още от началото на годината са спестявали средства, накрая излизат с положителен баланс, и той пита защо да не бъдат насърчени съдиите, т.е. вие в кой лагер ще се подредите - на тези, които биха подкрепили решението на Висшия съдебен съвет да бъдат раздадени 13-а, 14-а заплата от спестени средства, или на тези, които остро ги критикуват за това решение?
За мен бонуси, и аз съм свикнал в предишната си работа в САЩ да получавам бонуси само за добре свършена работа, така че идеята, че всички трябва да получат в едно, в случая в съдилищата бонуси, на мен ми изглежда, да кажем, странна. Трябва да се получава за добра работа и ако обществото мисли, че съдилищата добре са си свършили работата, тогава може би наистина заслужават. Обществото, поне хората, с които аз се виждам, а аз доста пътувам, доста ходя по улицата, хората не са чак толкова въодушевени от работата. Но може би...
Е да не говорим така общо. Може би има съдия, който си е свършил работата.
Точно така, точно това казвам, така че за мен...
Друг има, който не си я е свършил.
Точно така, така че за мен системата на бонусите трябва да има някаква диференциация и да се дава само на хора, които добре са си свършили работата. Друга е вече темата, че по време на голяма криза, както говорим, никъде в министерствата няма да се дават бонуси, да се стига и до може би 13-а заплата като бонус е... и 14-а заплата да се дава, това вече по време на най-голямата дълбочина на кризата ми изглежда малко пресилено.
Може ли да обясните лутанията на парите за хората с увреждания? Първоначално Министерският съвет прие едно решение, в което има зрънце смисленост, че все пак някой, който има огромни доходи благодарение на това, че има реституция, други имущества и начини да получава пари, участва по същия начин в разпределението на малкото пари за така наречените интеграционни добавки, както този, който няма нищо, и вие бяхте сложили, 350 лева ли беше, граница. Сега обаче се отказвате от това заради острата реакция и на президента, всъщност каква е позицията на правителството?
Позицията на правителството е тази, която казахте, че след първоначалната идея се преосмисли и като се чуха коментари и от различни политически партии в парламента, и от обществото, се реши, че може би сега не е назрял моментът. Моето лично мнение е същото всъщност, което си говорихме за бонусите - че хората, които... в случая е малко друга темата, кой има повече пари и кой няма повече пари, но трябва да има диференциация. Както при бонусите трябва да има диференциация, който добре работи, наистина да му се даде някакъв бонус за отлични резултати, така за мен и хората, които имат повече пари и реално се нуждаят по-малко от такива допълнителни заплащания, особено по време на криза, за мен е по-добре да се фокусираме върху най-социално слабите, най-бедните и там да даваме преимуществено пари. Но решението може би... след време ще стигнем до това решение.
Много ли вътрешни битки загубихте в правителството, защото говорим вече за няколко неща, в които вие очевидно се различавате, въпреки че имате и силни аргументи за вашата теза, силно се различавате от крайните решения, до които се стига по очевидни политически причини, да не водят битки на много фронтове.
Бих казал, че съм спечелил или съм бил с мнозинството, да кажем, в 80 процента от решенията, в останалите 20 по някой път наистина мнението ми се различава от това в мнозинството, става въпрос в Министерски съвет. Но това е нещо... една друга за мен изненада и все още донякъде свиквам с нея, след 20 години извън България, че аз очаквам да има разлики между различните министри и всъщност тези разлики, преди да има някакво решение, особено по особено важни реформи, структурни промени и т.н., те да излизат рано и да излизат в обществото чрез медии и чрез дискусии и т.н., за да има възможност обществото, вие, журналистите, да анализирате, да мислите, да разговаряте, за да стигнем до правилното решение. Някак си в България, поне аз така го чувствам, досега има това усещане, че всички трябва да са сплотени и решенията като се вземат, трябва да се вземат, че всички са на това мнение и не трябва да се показва в медиите, в обществото, че има различни мнения.
В Щатите така ли излизат, секретарите по различни въпроси и се карат по някоя тема...
Да, точно така, излизат и казват - това е моето мнение, моето мнение излиза от... Не само те, сенаторите се карат, конгресмените имат различни идеи, защото те имат различни ресори, различни политики и за тези политики трябва да се намери някакъв баланс. Но за мен този баланс трябва да се намери, трябва и обществото да участва в него, това е идеята на демокрацията. Защото, от една страна, демокрацията е да има свободни избори, да изберете най-добрата политическа сила. За тази година ГЕРБ спечели всички избори, които можеха да се спечелят, това е най-добрата политическа сила, подкрепи я едно единно правителство. Но в самото правителство и във всичките решения, които парламентът и правителството взимат, за мен също трябва да има демокрация по големите решения, по всички решения, и те да излизат и да има разговори с тях, анализатори, хора умни, като вас, други анализатори да мислят по тях и ние всъщност да почерпваме от вашия анализ и да решаваме и в някои случаи, ако е необходимо промяна на решението, това да става. Да не сме само 16 министри, които между нас, макар че сме много умни, знаем какво правим, много експертизи има, все пак винаги е хубаво и други решения, и други мнения да се взимат. И за мен това е естественият начин на водене на демократична политика.
Колко дължи българската държава на нейните предприятия?
Много по-малко, отколкото са парите, които се чуват от строители и т.н. Българската държава дължи, ние... .както знаете, от една седмица съм поръчал да има комисия в Министерство на финансите, което работи за три седмици, до началото на януари това трябва да е готово, по начина, по който са първоначалните данни, за мен става въпрос на между 500 милиона и 700 милиона, не са такива фрапиращи суми, както говори опозицията.
Защото Българската стопанска камара говори изобщо за задлъжнялост на българските предприятия, помежду им, 160 милиарда лева, което преведено в процент от брутния вътрешен продукт е 250 процента, т.е. България две години и половина само за вътрешните си дългове да работи, няма да може да ги върне.
Просто не са такива цифрите, не знам откъде са ги взели тези цифри, но просто не са такива цифрите. Като се вземат всичките... това е... аз, това, за което говорих, е задлъжнялост, която държавата във всичките огромни договори, които предишното правителство е сключвало, сключвало, а е нямало бюджет, ние сега трябва да намерим тези пари, за да се разплатим и вече намираме пари, и вече се разплащаме ударно този месец, януари, февруари.
Откъде ги намирате, защото едно от предположенията е, че всъщност ще ги вадите от фискалния резерв, така поне ви цитират вие да сте казал?
Това беше не напълно точен цитат. Значи, за месец януари, месец януари се надяваме, така, ударно да можем да правим разплащания, вече като сме проверили, това е идеята на този комисия, която сега работи, моят зам.-министър Влади Горанов й е председател, да сме убедени, че всичките договори, по които ще плащаме, са добре фактурирани и всъщност пътищата, сградите и т.н., са наистина направени. Защото намираме доста договори, което те са ги фактурирали, дали са ми ги, а като проверим къде е пътят, или го няма, или е наполовина направен. Този тип неща ние няма да плащаме и затова...
Колко е този тип неща от общото, примерно казвате половин милиард или 700 милиона дългове? Какъв е мащабът на лъгането, според вас?
На неточността, така да кажем. Бих казал, че е поне 25 процента от това, което досега... понеже първата седмица работим, още две седмици...
Една четвърт фактурирани неща, които ги няма - това казвате?
Или фактурирането е много повече, просто договорът казва, че това трябва да се направи, като се отиде и се види, и това в момента се прави от тази комисия с помощта на всички министерства, или е фактурирано много повече, отколкото реално е направено, в договора в смисъл, или в договора пише, че еди какво си трябва да се направи, а то не е направено. Точно затова проверяваме, защото сме в криза, малко средства има, и аз искам да съм убеден, че където плащаме, плащаме за честен труд. А да се върна на предишната тема, ако може, за колко дължи... какви са всичките задължения, не само от държавата, тази сума, която се спомена - 160 милиарда, е много по-голяма, отколкото са реалните... реалната вътрешна задлъжнялост.
Вътрешна задлъжнялост.
Защото има много, така да се каже, по два-три пъти са смятат... Един пример да ви дам, като се дава каква е задлъжнялостта на министерството и на общините по проекти, които от двете страни се правят, в смисъл общината финансира едната част, а министерството - другата, те и двете дават общата сума. И един вид се прави такова двойно... на два пъти се брои същата сума, и такива има много, много, много случаи.
Е колко е тогава, сега, вие казвате - не е толкова, колко е?
Около 90... това е като цяло колко заеми е взимала... са взимали бизнесите или от банки в България, или от външни банки, по данни на Международния валутен фонд това е някъде около 90 процента като цяло, 90 процента, не е 250 процента.
90 процента от брутния вътрешен продукт. Искате да кажете, че за по-малко от година може да си върнем тези пари от...
Ако може. Значи, макроикономическите данни, това лесно може да се провери в статистиката и на нашето министерство, и на БНБ. Държавният дълг, значи, нашата държава като цяло колко дължи навън, 15 процента от брутния вътрешен продукт, една от най-малките задлъжнялости. А частният бизнес, българският, колко дължи - 90 процента. Значи, като цяло и държавата, и бизнесът сме някъде около 105 процента.
Имат ли ефект данъчните проверки на певци, футболисти, които пълнят вестниците през последните седмици?
От месец ноември почнахме да виждаме ефект, защото там знаете, че ако се намери нещо, някаква грешка, след това има 45 дни, в които или има обжалване, или те могат да се платят, ако става въпрос за ДДС, така че месец ноември беше първият месец, през който НАП вкара 60 милиона, около 60 милиона повече, отколкото сходния месец предишната година. Та почват да имат и реална стойност, в смисъл повече пари в хазната. За мен по-важно обаче е, по-знакова е сигналната стойност, че оттук нататък това правителство, ново правителство, младо правителство, няма да позволи на никой, в какъвто и да е бранш, те да работят и да не си плащат данъците. И ще ходим бранш по бранш, фирма по фирма, където има сигнали, че нещо не е наред, и ще се проверява. И няма да се поверява за една седмица, за две седмици, докато е необходимо всички да си плащат данъците. Защото това също е един начин ние да излезем от кризата. Хората, ако разберат, и трябва да разберат, че, за да имаме ние чисти улици, да имаме добри мостове, да имаме добри
Какво предстои да направи България за еврото?
Това е една тема, която много се работи и в последните две седмици имахме, така, голям пробив, премиерът реши с целия Министерски съвет това, че влизането в еврозоната до края на мандата е приоритет номер едно, външнополитически приоритет номер едно на цялото правителство. Вече и той говори по тази тема, и Руми Желева говори...
Може ли практически да кажете какво ще спечели България? Защото аз имам приятели в държави, които въвеждаха еврото през годините - 90-те или през този век, и те казват - то стана по-лошо, защото закръгляха цените на по-високото. Точно сега, в кризата какво ще спечели България, ако примерно заради закръглянето на еврото един хляб стане едно евро тоест по-лесно да се смята?
Три неща ще станат положителни и едно отрицателно нещо, за което много се говори, няма да стане. Какви са трите положителни неща? Ще има много по-голяма финансова и фискална стабилност. Няма да се притесняваме, че едно бъдещо правителство, примерно като на Жан Виденов, ще вкара страната във финансова криза. С приемането на еврото това вече не може да стане. Едно голямо, популистично движение не може да вкара страната. Стабилност във финансовата политика, номер едно. Номер две - в момента държим валутен резерв от 8 милиарда лева, който ние не можем да го използваме, защото той е един вид сигурността, че левът има достатъчно евро от другата страна. В момента, в който ние влезем в еврозоната, тези 8 милиарда могат да се използват по решение на правителството за инфраструктурни проекти, болнични проекти и т.н. Това е един огромен ресурс - 8 милиарда лева, които ние в момента си ги държим и просто те са един баласт, за да сме сигурни, че левът е подкрепен. И третото, което е най-важно за бизнеса, че ако сравним България и лихвите в България, това става въпрос за кредити, за заеми, в момента те са около 5 до 6 процента по-високи от страни като нашата, сходни страни - Словения, Словакия, които вече са в еврозоната. Така че лихвите по заемите ще паднат много устремно. Защо? Както казах, първото е, че ще има много голяма финансова стабилност. А това, от което се плашат хората, нали, че ще стане инфлация един вид като влезем в еврото, това за България не важи. И аз на сто процента мога да уверя хората, няма да стане. Защо? Защото ние вече имаме фиксиран режим. Така че левът така или иначе вече е фиксиран към еврото на 1,95. Там, където в миналото е ставала инфлация, наистина това е било в такива държави, те не са имали фиксиран режим. А ние ще влезем на този фиксиран режим и всъщност никаква инфлация не може да стане. Хората не трябва да се притесняват.
Кои битки от 2009 ще продължите през 2010 - с БАН, с президента, с екипа от икономисти около него?
Реформата във висшето образование и в науката за мен е много, много важна, връщам се на темата, за която говорихме, за да може, първо, България да запази младежта си тук, а не всички като свършат техникумите и училищата...
... да идат на запад.
...да отидат и...
Като вас през 90-те.
Точно така, аз 20 години съм стоял навън и имам много приятели, които обаче са навън и не се връщат. Надявам се, че и те ще се върнат като видят, че ситуацията се оправя. Но аз затова искам голяма реформа и в науката, и във висшето образование, искам колкото може повече хора да остават и да учат тук, защото ние им гарантираме добро обучение. В момента това е трудно, няма връзка между наука и образование. Така че тази борба, особено сега със Сергей Игнатов, който за мен е един отличен специалист, много добре познава и науката, и образованието, ние с тази борба ще успеем. На прав път сме, ще успеем. Знаете, че на първо четене вчера парламентът прие закона за Висшата атестационна комисия. Това е първата стъпка към многото други. Това ще се борим. Здравеопазването, реформата в здравеопазването трябва да стане. Знаете, там, че сме, и аз съм подписал лично, че обещаваме още 350 милиона лева за здравеопазването, за да може да се подпомогне тази реформа. И по тази тема се работи много. Това за мен са двете основни реформи.
Има ли...
Другото е дреболии.
Има ли вариант толкова добре да свършите тази работа, за която говорите, че и вие да се върнете завинаги? Защото последното интервю за "Правен свят"... онова интервю в "Правен свят" вие отхвърляте изобщо възможността да се върнете завинаги в България.
Мен така ми е досега протекъл животът, знаете, че съпругата ми е американка, децата ми там са родени, там са живели и че... а и съм дошъл с тази нагласа, като експерт да свърша някаква работа, да имаме най-добрата антикризисна програма, да излезем от кризата, България да е челна в Европейския съюз. Аз това като го направя, смятам на този етап поне работата си в България за завършена и вече оттук нататък, поне за следващата си стъпка завися от съпругата ми, защото така се разбрахме, тя, ако дойде в България, като си свърша аз тук работата, тя където иска, там ще отидем след това. Може би на някакъв по-късен етап мога да се върна.
Е, сега въпросът е къде ще карате пенсионните си години.
Да, може би на някакъв по-късен етап или ако съм нужен, някой ако прецени, че съм нужен за нещо, мога да се върна. Но следващата стъпка определено зависи от съпругата ми и предполагам ще излезем някъде на друго място.
Вие всъщност казахте целта според вас на България през 2010 - реформите в здравеопазване и висше образование. Другото, как го казахте, са дреболии.
Другото са... Значи, голямата цел и целта, за която аз и моят екип, разбира се, ще е отговорен и ако успеем, прекрасно за всички, за всички хора, ако не успеем, на мен главно, това е излизането, бързото излизане от кризата. Така че за мен какво е в 2010, и аз съм голям оптимист, че това ще успеем, България бързо да излезе, ще имаме... Първата половина на годината ще бъде трудна, но с всичко, което ние сме направили, което правим, аз съм оптимист, че до средата на годината ще можем да започнем да излизаме от кризата. И за мен това е цел номер едно на 2010. А извън това, както казахме, образование, здравеопазване и да не се разсейваме от такива малки скандали, дреболии, парламент, правителство, да фокусираме цялата си енергия - и правителството, и парламентът, и народът, върху големите неща, които България трябва да направи, за да излезе от кризата и да стане една средно богата, да ни се удвоят примерно в рамките на следващите четири, пет, шест години, да ни се удвоят доходите. Това, ако стане, тогава аз ще съм много доволен и ще смятам работата, моята работа за завършена.
