Целта на България за 2010-а е да бъде достойна и уважавана членка на ЕС смята Цачева
Целта на България за 2010-а е да бъде достойна и уважавана членка на ЕС смята Цачева / cнимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова
Целта на България за 2010-а е да бъде достойна и уважавана членка на ЕС смята Цачева
24516
Целта на България за 2010-а е да бъде достойна и уважавана членка на ЕС смята Цачева
  • Целта на България за 2010-а е да бъде достойна и уважавана членка на ЕС смята Цачева

Интервю с председателя на Народното събрание Цецка Цачева в "Годината" на Дарик.

С какво според вас България трябва да запомни парламента през 2009 г.?

Това е първата сесия, която приключва, на 41-вото Народно събрание. А според мен то има с какво да бъде запомнено, неща, които за първи път се случват в парламентарния живот на страната като цяло.

Кои?

На първо място, категоричната воля на избирателите за промяна и за различно политическо говорене в парламента, което стана факт с това, че те изпратиха и дадоха мнозинство на една парламентарна група, на ГЕРБ, да бъде най-голямата, със съвсем нови, за първи път народни представители, които нямат парламентарен опит до момента...

Това не се случва за първи път, нали, да бъдем коректни. Случи се и с НДСВ през 2001 г.

Не съвсем, не съвсем толкова категорично за мен означава, че гражданите искат промяна в политическото говорене и промяна в парламентарния живот... От тук насетне, смея в края на първата сесия да обобщя, че една част от очакванията на българските избиратели се сбъднаха, по посока на повече ред и дисциплина в пленарната зала, по посока на преодоляване гласуването с чужди карти, по посока на повече динамика в работата, без бавни, протяжни и дълги заседания. И, разбира се, повече откритост, повече прозрачност в онова, което се случва в работата на народните представители. Аз съм убедена, че и преди мен председателите са имали лична воля и амбиция да се стигне до един по-добър ред, до повече дисциплина, до непразна зала, пленарна, в която законите се приемаха, спомняме си ги тези моменти, като картина те все още не са изличени от съзнанието ни, с по 20-30 народни представители. Това вече го няма в 41-вото Народно събрание. Но искам веднага да споделя, че това не е по възможностите само на една личност, била тя и председателят на Народното събрание. За това трябва да има политическа воля. И в случая, е налице политическата воля на управляващото мнозинство, основно, парламентарната група на ГЕРБ, които изпълняват съвестно задълженията си на народни представители и, разбира се, моята последователност в налагането на мерките, предвидени по правилника за, как да се изразя, народни представители, които, меко казано, са нарушили нашите правила на работа в парламента. На следващо място искам да откроя международната дейност, която също е факт за първата сесия на 41-вото Народно събрание, която някак остава по-незабележима за вас, представителите на медиите...

Или се забелязва само с лошо, нали знаете, как пътуват депутатите.

Или пък... Депутати пътуват и в момента, но те не пътуват до екзотични дестинации. Те пътуват по линия на делегациите на Народното събрание за участие в международни институции, защото ние трябва да знаем, че след като сме член на ЕС, освен законодателната дейност на парламента, която безспорно е най-важната, не по-малко важна е обаче и ролята на народните представители в различни международни организации. Ние имахме тежкото наследство в ЕС след предходното управление да бъдат наслоени различни негативизми, които смея, така, със задоволство да споделя, че вече се преодоляват. И тук искам да отворя една скоба, малко да избързам, на 11 януари парламентаристи, мои колеги, ще бъдем в ЕС, в Европейския парламент за диалог... Ние сме си, за щастие, в ЕС. Да, да, с г-н Бузек, защото влезлият на 1 декември Лисабонски договор ни изправя пред нови реалности, бих казала дори предизвикателства за националните парламенти, защото принципът за субсидиарността, съгласувателните процедури, от една страна, и, от друга страна, европарламентът и депутатите-членове на Европейския парламент, е нещо, което е ново за нас, но там също трябва да бъдем на нивото и на висотата, на която доказахме, че можем да бъдем през тази първа сесия на 41-вото Народно събрание.

Вие сама отворихте първо дума за образа, за кажем, на народния представител, гласуването с чужди карти, за пътуванията коментирахме. Но не стигате ли по някой път прекалено далече пък в опитите си да сложите твърд регламент - 3 години затвор за ласуване с чужда карта, например, през наказателния кодекс да се решава този въпрос. То не е по предложение на ГЕРБ, нали, независими депутати го предложиха?

Това е предложение на независими вече депутати...

Вече, от РЗС го предложиха.

...към момента, в който са го предложили. Предложилите бяха група...

Обаче вие го приемате?

Ние сме приели на първо четене този законопроект, а на първо четене се гласуват законите тогава, когато...

Има доста текстове...

...има съгласие за философията, за политическата рамка на един законопроект.

Как да ви разбирам, че вие конкретно с трите години затвор за гласуването с чужда карта не сте, вие, лично?

Не само аз лично не съм. Но това няма и как да бъде гласувано, защото към момента, когато промените в наказателния кодекс ще се гласуват в пленарна зала, вече ще работи новата система за гласуване, когато и технически ще бъде невъзможно това да се случва. А след като няма дадено обществено отношение, което законът, в случая наказателният кодекс, да санкционира при нарушение на него, то просто отпада обективната необходимост от съществуването на такова наказание.

Още нещо, свързано със статута на народния представител, обсъждахме го по-рано в предаването с Яне Янев. Той поставя въпроса за свободата на движение на народните представители, правото да основават нови групи, да се присъединяват към други групи, обосновавайки го с конституцията. Впрочем, вие опитахте с правилника да създадете едно ограничение, т. нар. лустрационни текстове за хора, свързани с бившите...

Да разбирам въпроса ви еднолично поставен към мен...

Не, имам предвид управляващото мнозинство.

Правилникът беше гласуван...

Ще издържат ли...

...по начина, по който работната временна група го предложи. А доколкото аз съм информирана, тъй като не съм била участник в тази група, това точно правило е по изричното желание и предложение на г-н Яне Янев, именно ползвайки практиката си и опита от предходни народни събрания...

Тоест, от една група да не може да се прави друга група?

Да не могат да преминават към друга група. Освен това аз мисля, че и в момента г-н Янев има доста свобода на придвижване из парламента, визирам кулоарите, където той по-често се намира, отколкото в пленарната зала. Но не бих желала да коментирам отделен народен представител, защото останалите 238 ще се почувстват засегнати, ако не им обърна специално внимание във вашето предаване.

А вие как превеждате проблема с поредния скандал от тази седмица, с двама лидери, Яне Янев и Волен Сидеров, на партии с все пак сериозна обществена подкрепа? Това на тях ли ляга или на парламента, като си говорят по този начин?

За съжаление, отзвукът и, както вие се изразихте, последиците лягат за институцията, за парламента.

Хората си викат, тези в парламента гледай как си говорят.

Ами думите, които и аз чувам, така, движейки се и контактувайки с гражданите: и тези като онези. Което в личен план мен много ме боли. Подобен род поведение за мен е недопустимо. Сега, не трябва да се стига и в другата крайност,
парламентът е мястото за политически сблъсъци. Ние знаем и помним случаи не само от нашия парламент, но и от редица други парламенти, за много по-драстични сцени...

Те се бият даже.

Е, но тогава, когато се случват в пленарната зала, когато това е по повод на защита на определени тези, политически, на идеи. А в случая двама парламентаристи се оказва, че си разменят реплики незнайно защо и как, кой почнал, кой пръв и прочие. Мога да заявя, че тогава, когато бях уведомена за случващото се в кулоарите, дадох почивка, свиках ръководството на парламента в лицето на колегите заместник-председатели, шефовете на парламентарни групи. Удовлетворена съм от факта, че всички те проявяват нетърпимост към подобен род поведение и в този смисъл беше и обръщението ми, вече в пленарна зала, към народните представители, за да се знае, че ще има нулева толерантност към подобен род поведение. В същото време обаче искам да бъда ясна за вашите слушатели, тъй като на въпроси на ваши колеги казват, ама сега какво ще ги правите, как ще ги накажете, ще ги санкционирате ли. Няма такива правомощия, разписани. Ние не сме нито другарски съд в парламента, нито аз пък еднолично имам такива правомощия. Но разчитам, че тогава, когато се действа по правилата, а те са в конституцията и в правилника, нещо, което аз направих по повод на този инцидент, ще се разбира и от страна на гражданите, отношението на ръководството към подобен род явления.

Все пак, г-жо Цачева, главното в парламента не са личностите на отделните народни представители и техният личен живот, а какво работи парламентът. Предишни председатели обикновено избираха подхода да оценят изминала година с това каква работа са свършили като брой законопроекти, значими законопроекти. Вие такъв подход ще приемете ли?

Първият подход на брой законопроекти няма да приема, не защото броят, който ние до момента имаме като цифра, е малък, а защото е различна ситуацията. Нека да си спомним 40-ото Народно събрание, което ударно трябваше да гласува български наши вътрешни норми, за да реципираме европейското законодателство по повод приемането ни в Европейския съюз. Нашата задача сега е друга. Пред 41-ото Народно събрание не стои толкова въпросът за пръв път да уреждаме с правни норми различни видове обществени отношения, а по-скоро да поправим голяма част от грешките на тези набързо гласувани законопроекти, които трябваше да се случат като факт в нашата правна система, за да можем да отговорим на изискванията и да станем членове на Европейския съюз. По отношение на втората част от въпроса ви, като критерий за оценка, бих се съгласила, че е много важно какви закони като съдържание, като тежест в обществото на това, което те регулират, това за мен наистина е съществен...

Кой е символът на тия месеци на парламента, който ръководите, ако трябва да изберете един?

На първо място редица структурни закони, които бяха изменени по причина на новата структура на правителството и това е характерно за всяка
първа сесия на новоучредено Народно събрание. След това, основните акценти от програмата на мнозинството, това, с което ГЕРБ спечелихме изборите, е повече сигурност за гражданите, гаранция за личния им живот, за имуществото и в тази насока първият, така, голям откроил се закон, законопроект за изменение, това беше Законът за изменение и допълнение на Закона за МВР. В момента се разглежда Наказателният кодекс, което също така се очаква с интерес и с нетърпение от страна на обществото като цяло. В комисии вече е обсъждан Наказателно-процесуалният кодекс, който също... е заведен в деловодството на Народното събрание. По него се работи в постоянните комисии. Немалка част и не с малка тежест, обществена, бяха промените, които се извършиха в данъчното законодателство, за да можем, и тук вече колкото и да не обичам подобни поредици, няма как да не кажа, за първи път се гласува бюджет на Република България за следваща бюджетна година първите дни на месец декември. Обикновено това е ставало след средата, последните пленарни заседания.

И там обрахте малко критики, че посреднощ го правихте. Дали се налагаше това извънредно действие?

Да, налагаше се, защото беше необходимо много скоро да бъде гласуван бюджетът, големият бюджет, както се казва, за да можем след това да приемем бюджетите на националната каса, здравноосигурителна каса и на общественото осигуряване, за да можем да гласуваме измененията, които са факт, а днес мисля, че вече е обнародван Законът за здравното осигуряване, за да може от 1 януари отделните първостепенни и второстепенни разпоредители с държавния бюджет, общините, да знаят с какви средства разполагат и как те могат да бъдат харчени, защото в условията на криза, в каквато ситуация е нашето събрание, правителството за първи път се намира от много години насам, световна икономическа криза, е много важно напред да бъдат очертани икономическите, фискалните, финансовите рамки, в които може да се работи занапред, и това все по посока на повече прозрачност и повече откритост.

Кои въпроси според вас парламентът трябва да прехвърли в рамките на следващите месеци или близки години на целия народ като решения, защото от дебата около референдума за новините на турски език по държавната телевизия човек може да остане с впечатление, че това пък е най-важният въпрос, който ще се прехвърли не за решение на народните представители, а на целия народ, което е най-малкото спорно и дали пък и мнозинството трябва да вземе решение за права на малцинството, но това е друга тема. Вие кой въпрос или кои въпроси смятате, че наистина е време да бъдат поставени пред всички българи за решение?

Пряката демокрация като форма в едно демократично общество за допитване до гражданите е позната от много време на държавите с демокрации, по-стари демокрации както сме свикнали да ги наричаме. Много внимателно трябва да се подхожда към един подобен правен инструмент към държава с млада демокрация, каквато е нашата, двадесет години в преход, който за мен лично не е завършил, период, в който тепърва трупаме и политическа култура, и управленчески умения да живеем в демократично общество, не трябва да се изпада в популизъм и да се използва този механизъм за всеки един, най-простичко казано, конфликтен въпрос, който среща различни отговори в обществото.

Аз знаете ли как ви разбирам - че вие май не сте много съгласна с това, че трябва да се прави тоя референдум за новините на турски?

Значи, този въпрос аз няма как да го коментирам като председател на Народното събрание. Мога да споделя само, че до момента няма заведено такова искане в деловодството на Народното събрание. Както вече имате впечатления, аз съм човек, който коментира нещата, след като се случат.

А и не казахте друг въпрос, който смятате, че трябва да се питат всички?

Сега, трябва да бъде общонационален въпрос, който да засяга всеки един български гражданин. Не, че няма такива въпроси и в момента, но нашата държава, устройството на държавата, има конституционно изградени институции, които имат компетентността да решават този въпрос, и след като парламентът е избран пряко от гражданите на Република България, след като той съответно правилата е формирал правителство, премиер, министър-председател, след като имаме държавен глава, избран по съответния ред, оттук насетне вече е въпрос на диалог между институциите и, разбира се, онези, които имат правото да откриват разглеждането на такъв дебат, в частност референдум, дали той да се проведе или да не се проведе.

Ами, аз ви разбирам, че вие смятате, че и парламентът може да реши въпроса с тия новини, примерно, ако ще трябва да се води тоя дебат?

Ако се постави въпрос, и той е от компетентността на Народното събрание, няма как парламентът да не го реши. Но такъв въпрос до момента не е поставян в парламента.

Смятате ли, че България е близо до момент, в който парламентът й няма да бъде постоянно заседаващ, т.е и постоянно бълваш промени в законодателството, което хората, които трябва да го прилагат и да живеят според него, нямат време да се запознаят с тези промени.

Преведен на... с малко по-други думи вашият въпрос е смятам ли, че в скоро време ще има промяна в конституцията. Защото за да не бъде постоянно действащ. . .

Не, постоянно заседаващ... не, той нека е постоянно действащ, ама не да се събира всяка седмица по три дена и да бълва...

Така конкретизиран въпросът ви, считам, че има възможност да има събиране на пленарния състав на парламента в определени дни, тогава, когато... както е в момента всъщност по нашия правилник. Но...

Веднъж на три месеца да се събирате и да се решават важни въпроси.

Не, просто не е възможно с това, което ни предстои. Аз съм убедена, че някъде напред, не мога да конкретизирам след колко време, тогава, когато нашето законодателство стане достатъчно стабилно и не се налага то да бъде изменяно с тези темпове, на които сме свидетели в момента, парламентът действително ще бъде облекчен откъм време, но той трябва да остане постоянно действащ орган. Защото работата на народните представители с избирателните райони, с тези, които... с избирателите в тези райони, това също е парламентарна дейност. Участието на народни представители в европейските институции по линии на международен обмен, делегациите, това също е парламентарна дейност. така че нека не се съди за работата на Народното събрание само от това колко пъти сме събрани в пленарната зала и по колко часа гласуваме в тази пленарна зала.

Вие сама повдигнахте въпроса за Велико народно събрание, или поне така го разбрах. Смятате ли, че той е актуален за България, в перспективата на мандата на ГЕРБ?

Отговарям кратко, ясно и точно - не.

Дори следващото редовно като избор Народно събрание според вас не би се налагало да бъде Велико?

В момента в парламента тече...

Е, конституцията да се промени толкова сериозно.

...една кръгла маса, на която се обсъжда изборното законодателство. Това е първата от поредицата срещи с представители на парламентарни, непарламентарно представени партии, представители на институциите, които имат най-пряко отношение към изборния процес. Това са ЦИК, Върховният административен съд, с представители на неправителствени организации. Залагат се тезите, политическата рамка, философията на новия изборен кодекс, който ние ме обещали на избирателите, че ще бъде приет не както досега бяхме свикнали буквално дни преди провеждането на изборите. Каквото и както се запише в този избирателен кодекс, така ще се провеждат и нещата във видовете избори, които познава нашата избирателна система.

Не, друго ви питах. Дали ще има Велико народно събрание със следващото... следващото Народно събрание да бъде такова, след като изтече мандатът на настоящото, за да се промени сериозно конституцията?

Няма такива предложения до момента, няма такива тези, изказани поне до момента, до който аз присъствах на тази кръгла маса. А моето лично мнение. . .

Че не се налага.

...че не се налага Велико народно събрание.

А ако трябва целите на България да ги преведем през работата на парламента през 2010, кои ще са най-важните въпроси, които Народното събрание на българите ще трябва да разгледа?

На първо място бих поставила икономическите въпроси, които чрез промени в този сектор Народното събрание решава, и това безспорно е нещо, което има отражение към всеки един гражданин. Условията на финансово-икономическа криза изискват реакция на правителството, а тази реакция на изпълнителната власт няма как да се случи без съответни нормативни промени, каквито ние правим. На второ място, това са...

Например някакви конкретни идеи или ще ви е трудно сега да кажете...

Ами това, което казахме, промяната в данъчното законодателство, начинът, по който беше структуриран бюджетът за държавата. Сега, всеки един народен представител, съм убедена, без значение в каква парламентарна група членува, но... за себе си е неудовлетворен от размера на пенсиите, от средствата, които са осигурени за здравеопазване, от средствата за социалното подпомагане и т.н. но не трябва да се забравя, че това са реалностите на държавата в момента, че това са средствата, с които разполагаме, и оттук насетне остава въпросът за тяхното разпределение. Правителството на ГЕРБ предложи и парламентът одобри този начин на разпределение на събраните средства и ние твърдим, че това най-пълно и максимално отговаря на програмата, на вижданията ни, с които бяхме избрани, което би следвало да означава, че това е волята и на нашите избиратели.

Аз ви питах за 2010-а и вие като отваряте дума за данъчни закони, бюджетни закони, това означава ли, че очаквате през 2010 г. да се наложи актуализиране на бюджета, промени в данъчно и друго финансово законодателство заради кризата?

Специалистите-икономисти имат виждане, че в средата на 2010 г. ще бъдат преодолени част от последиците на кризата, с една дума, че ще има по-голям икономически растеж.

Ще има повече пари и парламентът трябва да се събере да ги разпредели.

Ако това се случи, а такава беше тезата и на опозицията, която всъщност единственият аргумент срещу бюджета беше, че ние, така, сме много песимистично настроени мнозинството и предвиждаме по-малко приходи от това, което реално би могло да се получи в държавата. В този смисъл бих казала, че аз много искам да се случи това, което... твърденията на опозицията и наистина брутният вътрешен продукт да бъде по-висок, да се съберат повече приходи в държавата, защото това означава, че и разходите ще бъдат повече. Ако това се случи, парламентът ще откликне. При необходимост ще актуализира бюджета, стига това да е за добро.

Други важни въпроси?

Другият много важен въпрос, това е въпросът за сигурността, за преодоляване на организираната престъпност, за корупционните...

Там имате конкретни проекти.

Ами това са посоките, Наказателният кодекс в момента е в парламента, НПК е в постоянните комисии. По тази линия тук вече има отношение и съдебната система като независима система. Но там са внесени и в момента текат изменения в закона за Висшия съдебен съвет. Както знаете, на тристранната среща с президента и министър-председателя се уточнихме за национален съвет, т.е. свикване на Консултативния съвет при президента в средата на януари месец или там някъде, с разглеждане на съдебната система. Моето лично мнение е, че тази система има нужда от реформиране, защото в момента най-големите критики и упреци, които имаше и предходното правителство... към предходното правителство и към България като цяло, и в първите месеци от работата на нашето правителство, е именно в тази система. Но с тези 57 мерки, които бяха набелязани, и тази междуведомствена комисия между...оглавявани от министъра на правосъдието и вицепремиера и министър на вътрешните работи, вече има резултат, защото се вижда имиджът как постепенно за институциите се изчиства от страна на нашите партньори в ЕС.

Накрая кратко, целта на България през 2010-а според председателя на Народното събрание?

Да бъде достойна в ЕС държава, макар и малка, но уважавана. Мненията на българите да се чуват и да бъдат защитени в ЕС, сред нашите партньори.