Интервю на Кирил Вълчев с директора на дирекция "Управление на средства от ЕС" в Министерството на финансите Боряна Пенчевав предаването "Седмицата" на Дарик радио
Продължаваме с темата за българските програми за европарите. Те от тази седмица са в Брюксел. В студиото е директорът на дирекция "Управление на средства от ЕС" в Министерството на финансите Боряна Пенчева. Какво значи са вече в Брюксел програмите? Това са оперативните, различните оперативни програми.
Да, знаете, че България ще получи за следващите седем години почти седем милиарда евро. За да дойдат тези пари обаче, ние трябва да подготвим програмни документи и вече са разработени седем оперативни програми, които миналата седмица Министерският съвет утвърди. Това беше нашият национален ангажимент, който беше изпълнен, и в понеделник нашият екип ги представи официално, през една информационна система, на Европейската комисия и страните членки, така че от понеделник - 5 март, нашите оперативни програми са официално в Брюксел и това е стартът на преговорите. Нашите програми са регионално развитие, развитие на конкурентоспособността, развитие на човешките ресурси. Човешките ресурси. Две програми имаме в сектор "Тежка инфраструктура", това са транспорт и околна среда, и две по-малки програми. Едната е за развитие на административния капацитет и една малка програма за техническа помощ, чрез която ще се гарантира надеждното усвояване на тези 7 млрд. евро. Еднакви ли са програмите за всички европейски държави? Това, което е хубаво, че България възприе подхода да има малко на брой програми, които да са фокусирани в основните сектори на икономиката, и това е по-лесно за управление, по-лесно за реализация, така че различните страни имат различен брой програми. Общият брой на програмите на страните членки в момента, на 27-те страни членки, е около 300, така че може да си представите за какво голямо количество програми става въпрос. България има седем програми. Най-много пари искаме за транспорт. Точно така. След това за околна среда... Да. След това за регионално развитие.И както виждате, това отразява нашия основен приоритет да инвестираме малко повече в базисната инфраструктура, да оправим пътищата, водоснабдяването, и това е неслучайно. Това, от една страна, ще доведе до още повече инвестиции и ускорен икономически растеж. А, от друга страна, ще доведе до подобряване на качеството на живота, така че в нашия основен документ, т.нар.
Национална стратегическа референтна рамка, ние определихме, че ще инвестираме именно в това - ускорен растеж, конкурентоспособност и по-добро качество на живота. Затова програма "Транспорт" е почти 2 млрд. От европейските фондове ние ще имаме над 1 милиард и 600 млн. евро, към които ще добавим пари от държавния бюджет - около 300 млн., така че 1 млрд. и 900 млн. ще бъдат за нашите магистрали и първокласни и второкласни пътища, които са по основните транспортни коридори.
Добре, а в това, което пращаме сега в Брюксел като оперативна програма, пише ли, че ние ще направим този конкретен път между тези две селища и за него искаме толкова пари, или са по-общи приказки? Това са вече конкретните проекти. Това не са общи приказки, това са дефиниране на ясните приоритети за кой сектор колко пари точно ще отидат. И когато секторът, даден малко по-мащабно и на базата на проект на готовност, на базата на конкретните проекти, които се подготвят от общините и от министерствата или от, примерно, национална компания "Железопътна инфраструктура", тяхната проектна готовност ще определи кой проект първо ще стане, кой след това. Добре, ама как стигнахме? Понеже гледам, че цифрите са доста конкретни. Как стигнахме, че за транспорт като говорим, ще искаме 1624 000 000 евро?Да, направен беше един анализ за периода 2004 -2006 г. къде са нашите основни проблеми. Идентифицирани бяха секторите и отраслите, и пътищата, ако щете, където има най-големи проблеми, в най-лошо състояние и най не покриваме европейските изисквания. След това бяха дефинирани възможностите и на тази база беше направено едно индикативно разпределение.
След това беше обсъждано със социално-икономическите партньори, с бизнеса, с общините, за да се види дали това наистина са. . . дали нашите оценки са точни и в крайна сметка беше постигнато едно общо съгласие именно това да бъде нашата финансова рамка, като, разбира се, това е индикативната финансова рамка. В момента, в който Европейската комисия одобри програмите, тя става фиксирана, но от нас зависи, от нашата готовност зависи дали ние ще успеем точно тези пари да усвоим.
Добре, а каква е процедурата, кога Европейската комисия ще добри програмите? Както ви казах, по регламент на 5 март България представи официално документите и това е стартът на преговорите. По регламент Европейската комисия има 4 месеца, в които тя е длъжнада разгледа програмите и да се произнесе, т.е. това е някъде лятото. 5 юли. Ако междувременно бъдат открити сериозни пропуски или коментари бъдат направени за промяна в тези програми, ние ще ги разгледаме. Тогава времето за преговори може да бъде временно прекъснато, така че този период би могъл да бъде и малко удължен. А какво точно ще преговаряме? Те ще ни казват не сме съгласни за транспорт.Всички служби на комисията, например Генерална дирекция "Околна среда", Генерална дирекция "Конкурентопособност", тези служби на комисията или "Заетост", ще прегледат нашите програми, ще видят дали секторните приоритети са отразени правилно, дали анализите ни са според тях точни и дали имаме наистина готовност тези пари да усвоим.
На базата на този анализ на комисията могат да бъдат отправени препоръки. Тук веднага бих искала да кажа, че този процес на неформални консултации с комисията ние сме го започнали преди около година и половина и миналото лято бяхме дали първи вариант на нашите документи в Брюксел. Получихме много бележки от тях, много препоръки, които вече са отразени, така че ние сме провели един кръг на неформално съгласуване вече, което ни дава основание да сме оптимисти и да считаме, че относително лесно би преминал този формален кръг преговори.
Т.е. очаквате да не ни ге върнат. Или ако има, коментарите да са позитивни, практически, и малко. Значи в началото на юли, ако се спазят тези срокове, Европейската комисия ще е одобрила оперативните програми. Какво се случва след това? Веднага Европейската комисия ще преведе към страната авансови плащания и формално това може да бъде началото на истинското одобрение на проекти. А как се разпределят по години тези пари и респективно какво е аванс, какво значи авансово плащане? Значи от тези 7 милиарда колко ще получим? Авансовото плащане е между 2,5 процента и 4 процента от общата сума за седемте години. Т.е. ще дойде една все пак значителна сума в България. Но принципът на усвояване е, че бенефициентът, получателят на проекта прави разхода и след това представя фактурите за вече извършени дейности по проектите, за възстановяване. Т.е. ние ще получим тези пари на сметките на държавата, но след това ще трябва да представим документи за тяхното усвояване в Брюксел.И тук веднага искам да кажа, че всъщност, въпреки че програмите ще бъдат одобрени лятото, процесът на изпълнение на европейски проекти би трябвало да стартира още сега. Т.е. ние очакваме около 250-280 милиона евро още. . 300 милиона евро тази година.... още тази година. До пък края на лятото или есента.
Или есента, да. Така. Т.е. може да започнат обаче, казвате, изпълнение на проекти още сега. Самото изпълнение на проекти. Значи, тъй като вие знаете, че основният начин за изпълнение на тези проекти е чрез Закона за обществените поръчки. Знаете, че особено когато става въпрос за инвестиционен проект, една обществена поръчка отнема време, това е между 3 и 6 месеца. Така че ние призоваваме бенефициентите, най-вече общините и представителите на бизнеса, да започнат още сега своята подготовка на проектите и да започнат с обявяването на процедурите, като, разбира се, те познават програмите, като правят своите проекти така, че те да отговарят на характера на програмите. Спазват се всички процедурни изисквания от закона, за да може проектът да бъде впоследствие одобрен и разходите по този проект да бъдат възвърнати. А има ли, как да кажа, образец, както Нихат Кабил сега показа тук един образец - декларация, заявление, което земеделските производители подават, за да получават субсидии. Вие ще направите ли нещо такова... Да, такова. Проектът как изглежда? Тези неща се подготвят в момента. Това, което искам да кажа е, че на 7 март Министерският съвет, пак през тази седмица, одобри два важни документа, които са в основата на усвояването. Споменах, че публичните бенефициенти, т.е. общините и държавните институции, следва да спазват Закона за обществените поръчки. Това, което Министерският съвет направи в сряда, е, че одобри и правила за получатели на помощта, които не са публичен субект, т.е. извън, не са възложители в смисъла на Закона за обществените поръчки. Тоест, една частна фирма може да предложи проект?Една частна фирма може да предложи проект и тя сама трябва да направи процедурите по избор на изпълнител по този проект, като тя е длъжна също да гарантира публичност и прозрачност. Затова Министерският съвет одобри специални правила, когато става въпрос за частни фирми, неправителствени организации и други получатели на грантове, и това са правилата и условията за избор на проекти по структурните фондове.
Когато частна фирма получава повече от 50 процента от стойността на даден проект като безвъзмездна помощ, тя е длъжна да спази тези правила и са фиксирани процедури, които са подобни на тези, които са в Закона за обществените поръчки, а именно открит избор, ограничен избор, договаряне, като фирмите са длъжни да поканят най-малко три партньора, три фирми други. Или избор на подходяща оферта, като отново трябва да се гарантира достатъчна публичност и представителност, т.е. най-малко три оферти и се избира икономически най-изгодната или с най-ниската цена. Така че ние имаме вече всички правила и за държавните, публичните, и за частните бенефициенти.
Добре, но от тези планове, частните, какви проекти например? Дайте някакви примери от европейски и други държави. Да, например малкият и среден бизнес. Какво може да предложи? може да подготви проекти за модернизация на производството, за въвеждане на европейски стандарти за производство. Например сертифициране по ISO или по HACCP, когато се произвеждат хранителни продукти, и да получи подкрепа за въвеждане на тези европейски стандарти или нови технологии, или примерно създаване на безопасни условия на труд, и той може да получи пари от програмата за развитие на конкурентноспособността чрез Министерство на икономиката. Примерно една мина може да кандидатства за вентилационна система. Абсолютно, да. ... за да не стават неща като това, което се случи в мина "Ораново". Точно така. И тези пари няма да ги връща, не са кредит? Някаква част, обикновено не 100 процента, но някаква част, да речем 50 или 25 процента, това ще бъде вече конкретно решение на съответния управляващ орган, ще бъде безвъзмездната помощ. Тоест, фирмата ще бъде подкрепена с пари на европейските и българските данъкоплатци да модернизира своето производство или да постигне някоя друга от тези цели в програмите. А останалите 50 или 75 процента ще трябва да си ги осигури сама - или от собствени средства, или от кредити. Самата фирма трябва да осигури, да, за да се гарантира интерес неин в програмата. А кога ще бъдат готови, като призовавате сега да се пишат проекти, кога ще бъдат готови тези образци, изисквания, указания? Самият образец, т. нар. апликационна форма как да се кандидатства, в момента се подготвя. Ние очакваме до края на месец март да бъде готов този проект и отново ще направим едни унифицирани много опростени форми. Бих искала да кажа, че тези форми ще бъдат на български език, за разлика от инструментите до момента, като например програма ФАР. Всичко ще бъде много точно и ясно фиксирано. Ще бъде предоставена информация за самия бенефициент, фирмата, която кандидатства, или организацията, информация за дейностите, бюджета на проекта и времетраенето. И вие очаквате, че общините, респективно държавни институции или частни фирми могат да се справят сами с подготовката на един проект и това ще прилича на попълване на данъчна декларация, както го сравнихме с Нихат Кабил? Да, абсолютно. Нашата цел е да бъде съвсем проста, да. И наистина, биха могли да се ползват консултации, когато става въпрос, примерно за подготовка на техническо задание, за инженерните изчисления за строително-монтажни работи и т.н. Но самата апликационна форма ще бъде нещо, което е съвсем лесно за попълване. Може би единствено при инвестиционните проекти е по-трудно, но там общините вече са започнали да работят по тези проекти, така че ние считаме, че би могло бързо да се пристъпи към реализация. А кои ще са органите, които ще решават кой проект става, кой не става, на кой колко пари да се дадат, при какви условия? Знаете, че основната отговорност за управление и контрол на оперативните програми е на секторните министерства, това са съответните министерства на икономиката и енергетиката, на транспорта, околната среда, Министерството на държавната администрация, Министерството на труда и социалната политика, и, разбира се и Министерството на финансите. Но избора на проекти ще бъде извършван въз основа на строги правила и критерии, като има техническо съответствие на проектите и съответствие на целите на програмата. Само не ви разбрах, всяко министерство ще има какво - отдел, управление, в което ще се подава проекта. Ще е длъжно да свика комитет за избор на проекти. В този комитет ще има експерти и представители на бизнеса, на социално-икономическите партньори, на профсъюзите, ако щете. Всяка от седемте програми ще се управлява от различно министерство или ще има министерство с повече от една програма. Всяка ще се управлява от различно министерство. Тези комитети готови ли са? В момента се определят техните членове. Тоест кога ще може да започне изборът на проекти, според вас, ефективно? Това би могло да стане в началото на лятото, след месец май. Тоест, ако сега общини, частни фирми, държавни институции готвят проектите от март до май, след това в края на май-юни вие разчитате, че ще може да бъдат те одобрявани. Одобрени. ... юли месец Европейската комисия одобрява българските оперативни програми, евентуално, парите почват да идват още от септември, но преди да дойдат парите, със собствените средства вече могат да се реализират проекти. Могат да бъдат реализирани дейности, да. Другият документ, който тази седмица изключително важен прие Министерският съвет, това е така наречените правила за допустимост на разходите. На национално ниво ние определихме за какво могат да бъдат харчени европейските пари и за какво не могат. И те не могат по принцип да бъдат харчени за разходи по възстановим ДДС, разходи по лихви или някакви други плащания. ... за глоби, точно така, или пък плащане на посредник, като се договори процент от проекта примерно - аз ще платя на вашата фирма 10 процента от стойността на проекта за това, че вие ми оказвате помощ. Ще се плаща за конкретно свършена работа. Свършена дейност, да. Такъв тип плащания ще бъдат недопустими. И също бяха определени кои разходи са допустими, като ние сме отворили този път малко по-широко вратата за видовете разходи, като например разходи в сектора жилищно строителство, разходи като закупуване на земя, ако те са до 10 процента от стойността на проекта могат да бъдат... Добре де, частна строителна фирма може ли да кандидатства, за да построи жилищна сграда? По-скоро тя ще кандидатства като изпълнител на такъв проект, а бенефициентът ще бъде или неправителствена организация, или общината, ако това са социални жилища. Така че това е наистина една нова възможност. Или могат да кандидатстват, само това искам да внеса като яснота, малки и средни предприятия по нашия закон за малки и средни предприятия. Тоест, вие знаете, че с европейските средства не могат да бъдат подкрепяни представители на големия бизнес. Накрая за контрола - актуалната тема за България. Да. Кой ще ходи? От министър Кабил разбрах, че включително от Брюксел ще дойдат да видят дали... Абсолютно. Земеделецът, дето е декларирал нивата, че я обработва, вярно ли е обработва, че да вземе по 14 лева на декар. Тук как ще бъде?Има много проверки на всички нива. Всеки бенефициент е длъжен да поддържа счетоводна система, която да дава възможност във всеки един момент всеки разход да бъде проследен. Пет години след приключване на проекта той е длъжен да пази тази документация за последващи одити. Така че първото ниво е вътре, при самия бенефициент.
След това има контрол от страна на управляващите органи от секторните министерства, има контрол от страна на Министерство на финансите, има контрол от нашата национална... имаме една дирекция в Министерството на финансите, която специално е създадена и обучена - "Одит на средствата от Европейския съюз". Отделно нашата национална Сметна палата като външен одит, плюс всички европейски институции - и европейската Сметна палата, и ОЛАФ.
А как гледате на идеята да се направи български ОЛАФ? Това го обсъждахме с министър Кабил. Имаме един така наречен Междуведомствен съвет за борба с измамите, в който участват всички представители на всички основни институции, които са заети във фондовете. Този съвет е създал също звено за борба с измамите, така че всички институции са задължени да докладват всички нередности, и този съвет ги разглежда както методологически, така и... В това звено колко души работят? В него участват и представители на МВР, и под ръководството на МВР и, разбира се, с участие на Министерствойф на финансите. Достатъчно ли е това според вас? Фактът, че в Брюксел са го измислили да имат отделна, независима институция... Тя важи за всички, тя има правомощия и в България. Да, ясно. Въпросът е в България има ли нужда да се направи нещо такова, дублиращо, особено в началото, като независима институция, отделно. Аз ви казвам, че ние имаме подобен орган, имаме подобен орган. А нашата независима институция, това е Сметната палата, която във всеки един момент може да провери. Според вас тя ще свърши работа, не е нужно да се правят още институции? Това е въпрос, който е наистина сложен. Въпросът е, че не винаги е необходима отделна институция. Важно е всеки да осъзнае своите отговорности. Ако има надеждни правила и всеки ги спазва, тогава не би имало проблеми. От всичко, което казахте, аз поне разбирам, че България няма да пропусне първата година за усвояване на европейските фондове. Зависи в крайна сметка от бенефициентите. Ако при предприсъединителните инструменти ролята на администрацията беше ключова, оттук вече зависи от общините, зависи от бизнеса, зависи от неправителствените организации какво ние ще усвоим. Но нашите амбиции са да върви ефективно усвояването.
