Три дни преди крайния срок около 60 000 българи все още не са подали декларациите за доходите си през миналата 2013 година и не са платили дължимите данъци. Това съобщи в интервю за Дарик говорителят на НАП Росен Бъчваров. В срада - 30 април е последният срок, в който могат да бъдат подадени данъчните декларации. До 500 лева е глобата, ако не декларирате доходите си пред НАП.
Росен Бъчваров посъветва клиентите да декларират и платят данъка си в срок, защото още седмица-две след празниците могат да бъдат потърсени от данъчните. Той поясни, че не толкова приходната агенция е втвърдила подхода си към неизрядните платци, а по-скоро вече има лостове за по-бързо търсене на дължимите суми - по интернет, телефон или с SMS-и.
Говорителят на НАП подчерта, че все повече във времето намалява и ще намалява броя на длъжниците, чиито стари задължения ще бъдат заличавани заради изтичане на давност. Данъчните действали вече далеч по-бързо, заради което давността ставала все по-екзотичен способ за неплащане на налози. В НАП работят по опростяването на самата данъчна декларация за догодина - задача, която беше дадена от премиера Пламен Орешарски. Идеята е също от следващата година декларацията да може да се подава онлайн и без електронен подпис.
Няма да изненадаме никого с констатацията, че българинът е човек на принципа "действие в шест без пет". Сигурна съм, че мнозина са оставили за последния момент подаването на декларациите?
Около 60 000, за да сме точни, са почитателите на концепцията шест без пет. Но тезата на НАП е, че всеки е свободен да избере свободно периода, момента на подаването на данъчна декларация. Законът неслучайно казва до 30 април. Но това, което ние искаме да кажем, че всички, които изберат следобедните часове на 30 април и решат да дойдат в някои от офисите на НАП, трябва да се въоръжат с търпение, защото отчитайки факта, че 60 000 души все още не са подали своите данъчни декларации, този избор на шест без пет ще струва време за чакане на опашка.
Днес и пресата се позовава на ваше съобщение, напомняйки, че след празниците започват да текат наказателни лихви върху дължимия данък. Има ли някаква груба статистика и от предходните години, какъв е процентът на хората, които декларират, но не успяват и не искат да платят веднага данъка си?
Има такава статистика, в зависимост от конкретното законодателство. За годината те варират от 10 до 20 на сто, хората, които допускат някакво закъснение. Закъснение в рамките на няколко дни е нещо сравнително нормално. Има случаи, в които се плащат парите на 30-и следобед, а те заради стандартните банкови операции, се оказват в сметката на НАП ден по-късно. Това е допустимо и нормално. Законът го позволява. Това не е проблем.
Ще тече ли лихва за това забавяне? Да не се окаже, че човек трябва да довнесе 5, 10, 20 стотинки?
Този проблем беше законодателно решен преди две години. Всяко плащане, наредено в последния възможен ден или по-скоро, когато парите стигнат в сметката на НАП или сметката на НАП бъде заверена следващия работен ден, не се начисляват лихви. Това беше едно много логично и елегантно законодателно решение, защото имаше десетки хиляди души, които заради точно тази технология на пътуването на парите от сметка в сметка, бяха длъжници с по няколко стотинки. Нещо, което е очевидно несъществен проблем, който беше решен. Сега обаче има и категория хора, които или изобщо няма да подадат данъчна декларация или ще я подадат, пък ще отложат за по-добри времена плащането на данъка. И точно към тях е моето обръщение, че тази година, за разлика от друга, ще има максимум два, три дни период от време от обработването на данъчната декларация до съпоставянето с плащането й. И ако няма такова, започва процедура по събирането на средствата.
Тази година по-малко гратис, така да кажем?
Тази година никак гратис, ако трябва да сме съвсем прецизни. Разбира се, законът допуска този, който е в специфична ситуация, изпитва временни финансови затруднения, законът допуска модел за плащане на части, но той не е автоматичен. Ако дължа 200 лева да платя 10 сега, 30 след месец, останалите 50 след шест месеца. Това е формална процедура, която изисква разговор с публичен изпълнител.
Тоест за това трябва допълнително усилие, дори и време?
Точно така. И време и то не малко време, защото процедурата е много формална, проучва се дали е временно финансовото затруднение. Може да се издаде разрешение, тоест задължително е да се издаде някакъв формален писмен акт. Така че в общи линии законът точно и ясно казва, че 30 април е крайният срок.
Какво става обаче на 10 май с тези, които са си написали, че дължат 200 лева, но не са внесли нищичко?
Вижте, нашето виждане за нещата претърпя сериозна еволюция. На нас не ни доставя удоволствие, нито бизнес целта на НАП е да глобява, санкционира, репресира, да прилага някакъв вид принуда. Данъчната система е основана на доверие. 97% от всички приходи идват, защото са декларирани и внесени доброволно. Нашата логика е да насърчаваме доброволното плащане, а не да плашим със санкции, което е много често журналистическия интерес. Но ако в седмицата след началото на новия месец не постъпи плащане, законът дава всички правни възможности да стартира процедура по принудително изпълнение. Какво значи това? Значи да се изпрати покана, съобщение за доброволно изпълнение, да се даде отново разумен срок за внасяне. И ако това не стане, НАП разполага с поредица неприятни инструменти, законови, за принудително изпълнение. Един от най-често използваните и най-лесно приложимите е запор на заплатата. Това, освен неудобно за длъжника, нанася и много сериозни щети върху авторитета му, защото, когато пристигне при работодателя едно запорно съобщение от НАП, работодателят узнава някои съвсем нелицеприятни неща за своя служител. Имахме в последните няколко години поредица от случаи, в които чуждестранни компании уволниха такива служители, защото това противоречало на техните етични правила. Но, въпреки всичко, аз смятам за нормално да посъветвам нашите клиенти да декларират и платят данъка си в установения срок, за да избегнат всички такива потенциално негативни последици.
Да кажем за тези, които не са го заложили, било преди празници в бюджета си или в момента са в невъзможност да погасят това задължение, каква е лихвата? Тя месец за месец ли се начислява, за да са наясно? При 200 лева дължими, какво ще се случи два месеца по-късно?
Лихвата е фиксирана в закона. Тя е приблизително 10%, малко над 10% годишно, и се изчислява всеки ден. За всеки ден закъснение се начислява една 360-та част от нея. Това е първата и най-мека последица от неплащането на задължението.
Но ще имаш наказание?
Това е едното. Лихвата е съвсем обяснима. Вторите, по-сериозни последици са свързани и с множеството способи за принудително събиране. Не само запор на заплата, но ако щете, запор на кола, на движими вещи, възбрани на движими имоти. Разбира се, когато запорът съответства на задължението. Така или иначе не можем да говорим за запор на недвижим имот, когато има неплатена сума от 100-200 лева. Това е просто несъответен подход. Има и санкции, когато изобщо не е подадена данъчната декларация и когато данните в нея са неверни. Тази година, може би не е много познато, до средата на годината, ще направим и едно така наречено засичане. Защото ние имаме информация не само от данъчните декларации за хонорарите, доходите извън трудовите правоотношения, но получаваме тези данни от платците на доходите, от фирмите. Тоест имаме два независими източници на информация. А исторически, назад във времето, сравнявайки тези два масива, сме откривали доста значими разминавания.
Там се носи наказателна отговорност за неверни данни и съответно глоба за неподаване.
Точно така. До 500 лева е недекларирането и неподаването на декларация изобщо. И до 1000 лева за декларирани неверни данни. Дали ще става дума за наказателна отговорност се преценява всеки индивидуален случай.
Ако някои хора имат част от сумата сега, а не могат цялата да я покрият, какво правят? Няма да им върнете парите?
Да върнем пари, особено когато са дължими, най-вероятно не. Но ако човек не може да плати пълния размер на задължението си в момента, моят съвет е да се свърже с публичен изпълнител, преди срока, обяснявайки ситуацията. Има законово установен механизъм за плащане на части.
Има ли начин лесно да бъде открит този публичен изпълнител, ако човек не се е срещал никога с такава институция и лице?
Не е толкова страшен публичният изпълнител. Той работи в офиса на НАП, в структурата на НАП на постоянен адрес. Разбира се, не е точно определен за всеки български гражданин, но всеки публичен изпълнител, във всеки един офис на НАП може да обясни на всеки длъжник, бил той фирма или физическо лице, каква е технологията и процедурата при временни финансови трудности за разсрочване на един дълг. Но там също има лихви, трябва да отбележа.
Добре, греша ли, но друга година поне така масово медиите не сме се захващали за сроковете, като че ли по-свободно човек можеше да избере дали да плати в срок или да си позволи "лукса" с едно закъснение да си плати наказанието под формата на лихви, без да го гонят?
Аз не обичам генерализациите и обобщенията, но нашият опит последните повече от 10 години е, че този бъдещ срок много често има свойството никога да не настъпи. Крайният срок е една така наречена ориентировъчна отправна точка и няма да е сега, но ще е след няколко седмици, всъщност няма да е след няколко седмици, а след месец, два, три. След което се трансформира едно виждане, че всъщност "нека да ме потърси държавата, щом има интерес да си събере парите". И така има редица усложнения. Да, мотивация за плащане на данъци в България е много комплексна, много сложна. Да, несъмнено има недоверие изобщо към публичната власт, има особено отношение към задълженията за плащане данъци. Но предпочитам да не влизаме в тези малко или повече литературни обяснения. Има фиксиран в закона срок.
Попитах ви за усещането ми, че тази година решението на НАП е да се действа по в по-кратки срокове?
Не сме втвърдили подхода, по-скоро сме по-модерни технологично. За разлика от предходни години, когато се изпращаха хартиени писма. Знаете, че те не са нито най-модерния, нито най-бързия начин за комуникация. Вече работи звеното за събиране на просрочени дългове, чрез колцентъра на НАП, който е много по-гъвкав модел. Там можем да използваме интернет, да изпращаме имейли, SMS, да правим телефонни обаждания. И в общи линии, веднъж е по-евтино, втори път е много по-бързо. И ние първите контакти с нашите клиенти ги ползваме като информативен контакт, а не като средство да заплашваме някого или да описваме неблагоприятните последици. И всъщност не сме сменили и втвърдили подхода кой знае колко много, просто сме доста по-технологично напреднали и може много по-бързо от установяването на просрочието да реагираме.
Натрупването на празници сега, около този краен срок, доколко обърква темпа на работа? Друга година се обявяваха извънредни часове, в които работеха дори и пощенските станции, с удължено работно време. Сега доста празници дойдоха точно около крайният срок.
Да, има нещо такова. Това дава допълнителна концентрация на клиентите на декларации. Ние няма да работим извънредно. Разбира се, в сряда всички наши офиси ще работят толкова дълго, колкото е необходимо. Не бихме могли и никога не се е случвало да върнем чакащ на 30 след обед. Но от друга страна започна и да расте броя на хората, които ползват пощите, декларират онлайн. Имаме вече около 30 000, 40 000 декларации подадени онлайн. Така че процесите се развиват паралелно. Не е толкова статична картината. Всички да чакат обезателно крайния срок. И тази кампания не се отличава много от предишната или от по-предишната. Това не означава обезателно истерия. Да, в централна поща София, която работи до 8 часа вечерта, на 30 април с голяма доза сигурност ще има много хора, които искат да изпратят данъчните си декларации извън столицата, където всъщност са постоянните им адреси. Но в нашите офиси сме сравнително подготвени да не допускаме струпване на големи опашки.
За да внесе човек данъците си, колко плаща, ако е на банково гише във ваше поделение? Кои са вариантите, при които не се дължи такса? Това е също казус, с който човек се сблъсква в момента на подаване.
Вариантите за плащане са три. Първият е да се плати в банковите гишета в наш офис. Там плащането на данъка върху доходите е изобщо освободено от такса, не се плаща нищо допълнително, освен данъка. Тук трябва да се отбележи обаче, че не всеки един от нашите офиси в цялата страна е оборудван с гише на обслужващата банка. Втората, и според нас най-удобна и най-бърза опция е да се използва електронната система за плащане на НАП онлайн. Всеки собственик на дебитна и ли кредитна карта и регистриран в epay може с натискането на четири бутона в уеб интерфейса да плати своето задължение.
Независимо от размера?
Независимо от размера. Там има такса, която е в 90% от случаите, под 1 лев. Но може би тази цена е съвсем съответна на това, че човек няма да харчи нито време нито ще чака по опашки за друго плащане.
Преди дни видях ваша информация, че около 50 000 българи са поискали държавата да им опрости стари задължения заради изтекла давност. Има ли срок за това във времето да бъде подадена молба за отписване на стари данъци и лихви, дължими към този период. Все повече хора ли ви търсят за това?
Не, все по-малко ще стават хората, които ще могат да се позовават на изтекла погасителна давност. Тези 50 000 са хора, чийто среден дълг е на 7,8 и повече години. Тоест той не е бил събран в един продължителен период от време. Сега обаче НАП нововъзникващите дългове ги третира по много по-бърз и оперативен начин. И статистически става все по-малко вероятно, не бих искал да използвам крайни понятия, но напълно невъзможно. Но наистина е много малко вероятно да изтекат 5 години от момента на плащане, без действия на данъчните власти, така че да се изпълнят условията за погасяване.
Новите длъжници няма да растат?
Новите длъжници надали биха се възползвали от изтеклата погасителна давност. А дори и за старите се оказва, че около 20 на сто от тях, всеки 5-ти, макар формално да изглежда да е изтекъл един продължителен период от време, това не е така, защото е предприето някакво действие за обезпечаване или принудително събиране, което пък по закон има свойството да прекъсне давността и практически да я удвои - тя става 10 годишна. Така че моят принципен коментар е, че давността е един екзотичен начин за неплащане на данъци, който сравнително често не работи.
Но да кажем на тези, които в действителност имат такива по-стари задължения, че автоматично отписване няма, защото трябва да положиш усилия това да бъде одобрено като твоя молба пред данъчните. И в никакъв случай пасуването не отписва този дълг.
Точно така. И много често, когато ни дотрябва банков кредит или някакъв вид удостоверение за платени данъци, тези задължения се показват. И започва една дълга процедура по подаване на възражения, неговата обработка, изчистване дали има принудително изпълнение или не и така нататък. Така че общият принцип е плащайте дължимото навреме, а пък занапред става все по-малко вероятно давността да е способ за неплащане, който да работи.
За тази кампания има ли някакви поставени цели пред данъчната администрация като събираемост на приходи?
Има закон за държавния бюджет, в който ясно е написано какъв е очаквания приход от данъци и осигурителни вноски и съответно ролята на НАП и Агенция "Митници". Това е целта, към която се стремим. Но повече подробности по темата изпълнение на бюджета Министерство на финансите може да даде.
Не бюджета, по-скоро изпълнение на задачите. Както казахме, там няма как да не са максимално исканите от данъчните. Кога ще стане възможно подаването на декларации по електронен път и без електронен подпис?
Това е един от актуалните проекти, върху които работим. Екипът на НАП вече подготви промени в законодателството, защото в момента то не допуска алтернатива на електронният подпис. Така че нашите цели са две. Първо, получихме задача от министър-председателя самата данъчна декларация, като формуляр, като документ, да стане много по-малка, отколкото е сага.
Това за догодина?
За догодина. А ние продължаваме да работим, паралелно по задачата, тази декларация догодина е да е отправна точка за деклариране онлайн, но без инвестиции в електронен подпис.
Реалистично е да се случи?
Да, необходими са някои нормативни промени. Но не виждаме пречка политиците да приемат една идея, която облекчава и прави живота на данъкоплатците по-лесен.
Как да завършим? С призива да не се чака последния момент и да предупредим тези, които не възнамеряват сега да вложат парите си преди празниците по сметките на НАП. Кога ще ги потърсят вашите хора?
В рамките на две седмици от изтичането на кампанията и обработката на декларацията, ако не постъпи плащане ще се наложи да се общува с органите на НАП, което определено не мисля, че е най-положителния следпразничен опит. Според мен спазването на фиксирания законов срок в други ден и плащането на пълния размер от задълженията е най-правилната стратегия.
