Партия „Атака" беше създадена на гнила основа - семейното ръководство на формацията се оказва сега основният й проблем. Тезата е на един от основателите на коалиция „Атака" и бивш депутат на „Атака" в 40-тото Народно събрание Петър Берон. В интервю за „Междуредие" в Дарик кафе Берон, който никога не е членувал в партията коментира, че е било нормално при резултатите от последните избори Волен Сидеров сам да поиска вот на доверие като лидер на „Атака".
Преди да поговорим за историята и как беше направена коалиция „Атака", кажете на какво Ви прилича всичко това? Семейните разпри ли дадоха шанс напрежението в „Атака" да избухне по този начин?
Това беше само повод да се поставят тези въпроси, но има много по-сериозни неща около националната идея, около политическото развитие на настоящето, отколкото няколко жълти щрихи, които ще минат и ще заминат.
Ще минат и ще заминат, казвате, но така или иначе ако е вярно това, което твърдят депутатите и създателите на „Атака", че тя е създадена като семеен тип партия, очевидно ще се разруши, ако в семейството нещата не вървят.
Аз не искам да коментирам изобщо устройството на „Атака", тъй като тя е друга партия, аз съм заместник-председател на патриотичния съюз "Защита". В партия „Атака" никога не съм членувал и никога не бих членувал в никаква лидерска партия. Аз съм принципен противник на лидерските партии, където има една единица и всичко останало е нули, а такива са много партии у нас. Нашата не е такава.
Но като заместник-председател на съюз „Защита", Вие създавате коалиция „Атака" преди вота през 2005 г.?
В интерес на истината беше се създало едно чувство, че има ниша за патриотично настроената част от хората и се събрахме в моя кабинет при Научния музей един ден. Партия „Атака" още не беше регистрирана, но беше неформално основана вече и на базата на 2-годишните предавания по „Скат" под името „Атака" Волен Сидеров водеше едни беседи, които бяха доста умни и доста смислени, и интересни. Беше набрала скорост тази идея и за това предложих да се формира една коалиция от пет организации, от които едната още не беше регистрирана. Това беше самата партия „Атака", която беше регистрирана през юли. Така пет организации, коалицията да се нарича „Атака", както и това Волен Сидеров да бъде председател, бе мое предложение.
Вие го предложихте за лидер?
Да, аз го предложих. Тъй като партията не беше още регистрирана, тя не можеше да бъде мандатоносител. Нашата също не можеше да бъде, тъй като бяха открити някакви нередности от предните избори. Така че станаха мандатоносители две малки партии, които бяха членове на коалицията. След като влязохме в парламента, „Атака" вече си стъпи на краката и стана тя, каквато стана. Регистрира се като политическа формация.
Тогава ли Капка Сидерова пое кормилото на тази партия?
Аз не искам изобщо да разисквам нещата, които са вътре в партия „Атака". Това си е тяхна работа. Аз бих казал, че в такава партия никога не бих участвал и е жалко, че се приватизира една ценна идея - патриотичната идея, зад която, според анализите около тези избори, има някакъв сегмент от 15% от избирателите, които биха припознали патриотичната идея и при едно предишно устройство на тези, които я олицетворяват, биха я подкрепили. Но тук се оказа, че се прояви нещо, което беше на гнила основа.
Кое беше на гнила основа?
На гнила основа е семейното устройство на ръководството на „Атака", която до голяма степен олицетворяваше патриотичната идея и събра 600 000 гласа на миналите избори. Сега събра колкото Светльо от „Хиподил" горе-долу, което е просто жалко, защото Сидеров е човек с качества и жалко, че жените така му влияят.
Жените го провалят, казвате?
Преди да го провалят, те го издигат. Но той е човек, който е с доста интересни виждания, много, от които и аз споделям. Но аз не споделях в никакъв случай тези постановки, тези лозунги, с които излезе тяхната партия на тези избори, които до голяма степен отблъснаха гласоподавателите и аз се чудя кой ги посъветва по този начин да си формулират постулатите и нещата, които смятат да направят, ако вземат властта. „Ако вземем властта, първо ще арестуваме циганските барони." Защо циганските? Защо не всички криминални босове? "Ще ликвидираме циганската престъпност!" Защо циганската? Ще ликвидираме престъпността. Не може да се прави, поне публично и е противозаконно, да се заклеймява един етнос като престъпници и да не се споменава за останалите. Това просто не върви. Те мислеха, че това ще мине и хората, които са пострадали от разни цигански набези, ще ги подкрепят единодушно, но това не стана. Защото хората, като видят един афиш с един изцъклен човек и един лозунг „Знам как да въведа ред „Атака", започват да си мислят за някои други работи и се въздържат да гласуват.
Други пък казаха, че подкрепата на „Атака" за ГЕРБ през тези последни две години е объркала избирателите.
Това е съвсем възможно. Самият ГЕРБ получи много гласове, така че да, това също е възможно. „Атака" си загуби физиономията през последните години. Подкрепата на ГЕРБ беше правилна. Волен Сидеров каза, че ако ние не го подкрепяме, значи подкрепяме Тройната коалиция.
Да изберем по-малкото зло, така ли?
Да, това беше основателно, обаче подкрепата беше много безусловна, много безпринципна и правеше лошо впечатление.
Вчера Слави Бинев каза: „Това е хватката на Бойко Борисов". Волен пострада от това.
Той между другото е прав с това, което каза, че същественият въпрос тук е жизненото равнище на хората. Кой, какво и що - не е толкова важно. Важното е на хората да се гарантира едно прилично съществуване, защото тук виждаме една хватка. За това тази пуста финансова стабилност изстисква всичко от най-бедните, не се закачат богатите и при това положение народът вече започва да изнемогва.
Ще го видим народа дали ще излезе след седмица.
Народът няма да излезе. Народът ни е търпелив. Освен това, както казва правилно Бойко Борисов, „не се вижда много алтернативата". Той каза: „Вие какво искате? Пак да дойде Тройната коалиция или двойната?", а хората това не го искат. Но факт е, че кандидатът за президент на ГЕРБ взе най-малко гласове от всички кандидат-президенти през всички 20 години, защото до момента никой не е ставал с под 2 млн. гласа и на 5% само от следващите.
Да Ви върна обаче към „Атака". Днес се появиха информации, че още седем депутати може да напуснат групата и до Нова година може да няма такава парламентарна група в Народното събрание. С какво ги държи Волен Сидеров и по Ваше време имаше ли страх от него в групата и партията?
Аз мога да говоря само за себе си. Естествено, не съм се страхувал от никого никога, но групата беше 21 души в 40-тото Народно събрание, десет души напуснаха или бяха изгонени, преполови се групата и накрая остана минимумът. Натам върви и този път. Пак 21 души и пак натам върви. Шест души вече са напуснали или изключени. Не знам даже вече колко стават, но натам отиват нещата, което явление е уникално между нашите парламентарни групи. Няма такава група, която да се разпада чак по този начин и това трябва да си помисли самият Волен или другите да си помислят, че за това нещо има някаква причина. Защото досега причината беше "предатели" и "те ме предадоха". Това не е обяснение. Има някакви причина.
Слави Бинев вчера пред нас каза, че не може всички, които си тръгват, да са гадните момчета, защото като имаш много проблеми, трябва да се огледаш в себе си.
Е, как! Предатели? Това не са случайни хора. Това са възрастни хора, които са със своите убеждения и са дошли по един определен начин, а как са дошли тези сега? Защото, когато започна това събрание, Волен каза: "Ония бяха предатели, сега сме избрали хората по начин, по който няма да се получи предателство". Но ето, че пак се разпаднаха и то с всичките тези слухове за парични фокуси, за които аз нищо не знам.
По Ваше време не сте подписвали такива гаранции?
Как ще подписваме? И дума не може да става, пък и другите май не са, но този път се говори, че са подписвали и това е крайно незаконно.
За власт, за пари или за любов става дума в цялата тази история?
Всичко е преплетено, защото любовта се гарнира с пари понякога. Не знам, не искам да се задълбочавам. Има си хора, които това им е работата, но като цяло, когато едно нещо е на гнила основа, то накрая се пука. Но идеята си остава, защото патриотичната идея, националната идея, идеята за това, че трябва да бъдем една страна с достойнство; страна, която не се командва от чужди посолства по телефона; страна, която не пълзи пред Брюксел за помощ и с паничката като някакви просяци на Европа; страна, която не разчита на чужда помощ, даже да си я слага в държавния бюджет, като че ли хората (германци, холандци и др.) са длъжни да работят, за да издържат тукашното мангалско общество. Това просто не е редно и ние трябва да се превърнем в една страна, която стиска зъби, разчита на себе си и работи усилено.
Да де, но последните президентски избори показаха сериозна фрагментираност на този вот?
Да, защото всеки иска да бъде глава на нещо. Всеки иска да бъде нещо, да се чуе.
Виждате ли някой, който може да събере този потенциал?
Патриотичен съюз "Защита" подкрепихме Красимир Каракачанов, но и там не стига потенциала. Трябва да се получи за следващото събиране някаква много разумна и вдъхваща доверие коалиция, която да излезе пред хората и да им предложи алтернативни решения, защото аз чух, че виден деятел на ГЕРБ е казал, че следващият парламент трябва да има три партии - ГЕРБ, БСП и ДПС, а всички останали мъници, които се мотаят там в краката им трябва да ги няма, за да се управлява по-лесно. Ние 45 години имахме точно такъв парламент - БКП и БЗНС "Георги Трайков". Ако искат това да имат, този филм сме го гледали вече. Затова е демокрацията, да има една по-пъстра палитра, където да бъдат представени хората.
Смятате ли, че ще има такава палитра, след като видяхте какво се случи на последните избори?
Смятам, че за година и половина има време разумните хора да седнат заедно, да се договорят и да не се пишат всички фюрери, началници, а просто всеки да си вложи от своя потенциал, от своите знания, от своя опит, за да изградим нещо, което наистина да предложи някакви нови пътища на развитие. Или пък ако трябва да подкрепим добрите дела на ГЕРБ, да разкритикуваме това, което е за критикуване, да бъдем някакъв коректив. Но да има такава група в Народното събрание, която да може да каже на йесмените да си гледат работата и да каже на един чужд посланик "No! No, sir!"
Патриотична формация?
Да, патриотична формация.
Между другото след изборите мисля, че в ефира на Дарик Волен Сидеров сам протегна ръка за обединение с останалите, дори и с кандидатите на Националния съюз. Смятате ли, че той гледа към подобно спасение и някакъв вид обединение, за да оцелее в политиката?
Не знам. Засега не сме говорили с него, но "Атака" има много хора в страната. Навремето това беше една голяма партия и тези хора ги уважавам, смятам ги за едни добри българи и смятам, че една голяма част от тях ще продължат да подкрепят патриотичната идея. Вятърът клати върховете на дърветата, обаче в гората е тихо.
Въпросът е дали се вижда краят на „Атака" като формация?
Едва ли ще се разпадне толкова лесно, тъй като идеологическата основа е здрава. Структурната основа е гнила. Трябва да се преструктурира, да се направи на друга основа. Не може като изчезне лидерът или фюрерът, да изчезне и формацията. Това каква формация е тогава? Така е и ДПС, така е и царската партия. Хленчеха толкова много, сега си отиде Величеството и се видя накъде отиде НДСВ. Колкото и да е куриозно, БСП не е лидерска партия в момента.
Да, тя поне в момента има демократични процедури за избори и номиниране. Волен Сидеров трябваше ли да се оттегли наистина, или поне да поиска вот на доверие след тези резултати? Щеше ли да спечели от това?
Не искам да му давам предписания, то си е негово решение. Общо взето вот на доверие се иска в такива случаи, но трябва да се каже, че и други ръководители на партии по една или друга причина вземаха още по-малко - по 1% или по половин процент. Аз самият съм бил на президентски избори и аз съм взимал толкова. Като няма пари и нямаш възможност да направиш голяма структура, не може да се спечели. Има си определени механизми. Тук не е такъв случая. Тук има други причини. Според мен неправилното послание, които отправиха и едноличното доста гнило ръководство, и ролята им през последните две години, които си поеха. Това всичкото се събра и се направиха тези малки проценти, които се получиха. Малък брой съветници, малък брой кметове. Те имаха към 260 съветници.
Не се ангажирате с конкретна прогноза ще оцелее ли до края на мандата на този парламент политическата група на „Атака"?
Да са живи и здрави, да оцелеят, да стоят на здрави позиции, защото националната идея в основата си има много здрави корени.
Бихте ли се видял с Волен Сидеров, ако днес Вие потърси?
С удоволствие. Аз не съм скаран с него, просто съм му казал, че с тези маниери не може да работим заедно. Обаче много от нещата, които казва, аз съм съгласен и за това се събрахме. Не съм съгласен с тези накриво поставени лозунги, защото те наистина не са сериозни в политическо отношение. Иначе ако се седне и се направи една трезва програма, която да може да се подкрепя и следва, защо да не говорим.
Значи може да се рефрешне атака, така ли?
Да, може да се рефрешне.
